№ 6085
гр. София, 07.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Любомир Василев
Членове:Силвана Гълъбова
Диана Василева
при участието на секретаря Донка М. Шулева
като разгледа докладваното от Любомир Василев Въззивно гражданско дело
№ 20241100507252 по описа за 2024 година
Производството е по чл.258 –чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.
В. гр.д. №7252/2024 г по описа на СГС е образувано:
-по въззивна жалба на В. Б. Д. ЕГН ********** от гр.София срещу решение №2501 от
13.02.2024 г по гр.д.№71080/21 г на СРС , 64 състав , поправено с решение №8246 от
07.05.2024 г по същото дело , в частта , с която са отхвърлени частично исковете на
въззивника с правно основание чл.432 ал.1 КЗ да се осъди „Застрахователно акционерно
дружество Д.Б.: Ж. и З.“ АД, ЕИК **** гр.София му заплати разликата над 5013,20 лева до
предявения размер от 10 000 лева частичен иск от 25 000 лева - обезщетение от
застраховател по “Гражданска отговорност на автомобилистите” за неимуществени вреди
/претърпени болки и страдания/ от ПТП на 17.07.2021 г в гр.София на бул.Черни връх в
района на бл.46 по вина на водача на л.а.Фолксваген Лупо с рег.№Е **** МК и сумата от
313,20 лева обезщетение от застраховател по “Гражданска отговорност на автомобилистите”
за имуществени вреди /разходи за лечение / от посоченото ПТП , ведно със законната лихва
върху посочените суми от 10.12.2021 г до окончателното им заплащане . Решението на СРС
се обжалва и в частта за разноските ;
- и по въззивна жалба на „Застрахователно акционерно дружество Д.Б.: Ж. и З.“ АД, ЕИК
**** гр.София срещу посоченото решение на СРС , но в частта , в която въззивникът е
осъден да заплати на В. Б. Д. ЕГН ********** от гр.София разликата над 2506,60 лева до
5013,20 лева обезщетение от застраховател по “Гражданска отговорност на
1
автомобилистите” за неимуществени вреди /претърпени болки и страдания/ от ПТП на
17.07.2021 г в гр.София на бул.Черни връх в района на бл.46 по вина на водача на
л.а.Фолксваген Лупо с рег.№Е **** МК , ведно със законната лихва от 10.12.2021 г до
окончателното заплащане на сумата . Решението на СРС се обжалва и в частта за разноските
.
Въззивникът Д. излага доводи за неправилност на решението на СРС, в обжалваната от него
част , тъй като присъденото обезщетение е занижено и не съответства на претърпените
болки и страдания . Разпитаните свидетели установяват много по-големи като размер болки
и страдания . Преди ПТП Д. е бил „съвсем здрав човек“ , който е полагал тежък труд без
проблеми , а всички проблеми са следствие от процесното ПТП . Няма данни ответникът да
е заплатил претендираните имуществени вреди .
Въззивникът „Застрахователно акционерно дружество Д.Б.: Ж. и З.“ АД излага доводи за
неправилност на решението на СРС, в обжалваната от него част. Не е доказано вина за ПТП
да има водачът на л.а.Фолксваген Лупо , като протоколът за ПТП не е официален документ и
не доказва ПТП . Ищецът е могъл да предотврати ПТП , а е нарушил чл.20 ал.2 ЗДвП.
Присъденото обезщетение за неимуществени вреди е завишено и не трябва да се кредитират
показанията на разпитаните свидетели . Ищецът е имал проблеми с опорно-двигателния
апарат преди ПТП , а след него е могъл да се обслужва и болките му не са били значителни .
Няма данни ищецът да е лекуван адекватно и да е провеждал рехабилитация . На ищеца са
заплатени още 2506,60 лева обезщетение , за което се представя платежно нареждане към
въззивната жалба , а преди това са били платени 1300 лева .
Застрахователно акционерно дружество Д.Б.: Ж. и З.“ АД е подало отговор , в който оспорва
въззивната жалба на Д.. Налице е съпричиняване от ищеца поради нарушаване на чл.20 ал.2
ЗДвП. Обезщетението за неимуществени вреди присъдено от СРС е прекомерно и не трябва
да се присъжда допълнително обезщетение . Свидетелските показания на свидетелите на
ищеца не трябва да се кредитират , а СМЕ опровергават твърденията на ищеца за особено
тежки последици от ПТП . Обезщетението за имуществени вреди е погасено чрез плащане .
Д. е подал писмен отговор на въззивната жалба на Застрахователно акционерно дружество
Д.Б.: Ж. и З.“ АД , в който оспорва същата . Д. няма вина за ПТП , от което е получил тежки
увреждания . Не е доказано съпричиняване .
Въззивните жалби са допустими. Решението е връчено на въззивниците на 04.03.2024 г
и на 22.02.2024 г и е обжалвано в срок съответно на 05.03.2024 г и на 05.03.2024 г /по
пощата/.
Налице е правен интерес на въззивните за обжалване на посочените части от решението на
СРС.
След преценка на доводите в жалбата и доказателствата по делото , въззивният съд приема
за установено следното от фактическа и правна страна:
В мотивите на СРС е възпроизведена фактическата обстановка . Във връзка с чл.269 ГПК
настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и за недопустимост на
2
съдебното решение в обжалваната част , като такива пороци в случая не се констатират .
Относно доводите за неправилност съдът е ограничен до изложените във въззивната жалба
изрични доводи , като може да приложи и императивна норма в хипотезата на т.1 от
Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС .
СРС е приел следното . На 17.07.2021г. около 21:20ч. водачът на л.а. „Фолксваген Лупо“ с
рег. № Е **** МК се е движил в гр. София на бул. „Черни връх“ с посока на движението от
бул. „Джеймс Баучер“ към ул. „Сребърна“. По същото време и в същата посока пред него се
е движел водачът на л.а. „Тойота Айго“ с рег. № СВ **** СК. По същото време в
противоположна посока – от ул. „Сребърна“ към бул. „Джеймс Баучер“, се е движел ищецът
в качеството си на водач на л.а. „Форд Мондео“ с рег. № СВ **** ВК. Достигайки до бл.46,
водачът на л.а. „Фолксваген Лупо“ с рег. № Е **** МК в процес на застигане ударил в
задната част движещия се пред него л.а. „Тойота Айго“ с рег. № СВ **** СК, който
вследствие на удара и поетата кинетична енергия се отклонил от посоката си на движение,
изместил посоката си на движение наляво и се е ударил в насрещно движещия се л.а. „Форд
Мондео“, управляван от ищеца.
Според СРС същите изводи следват от заключението на САТЕ и от приетия като
доказателство констативен протокол за ПТП №К-331 съставен съгласно чл.2, ал.1, т.1 от
Наредба № Iз-41 от 12.01.2009г., след посещение на орган на полицията. Констативният
протокол за ПТП е официален свидетелстващ документ и се ползва с обвързваща съда
доказателствена сила относно отразените в него непосредствено възприети от длъжностното
лице обстоятелства (участници в произшествието, видими щети по автомобилите,
пострадали лица и др.), относими към установяване на механизма на събитието – арг. чл.179,
ал.1 ГПК. Следователно ПТП е настъпило поради противоправно поведение на водача
на л.а. „Фолксваген Лупо“ с рег. № Е **** МК, който е допуснал нарушение на нормата на
чл.20, ал.2 ЗДвП. Няма данни и твърдения за обстоятелства, които да оборват презумпцията
за вина – чл.45, ал.2 ЗЗД. Направеният извод се подкрепя и от приобщената по делото
административно – наказателна преписка, от която се установява, че във връзка с
процесното събитие е ангажирана административно – наказателната отговорност на водача
на л.а. „Фолксваген Лупо“ с рег. № Е **** МК, видно от влязлото в сила наказателно
постановление № 21-4332-015636 от 27.07.2021г., СДВР, отдел „Пътна полиция“. Не е
спорно по делото, че към датата на произшествието застраховател по риска „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите на виновния водач е ответникът.
Според СРС от приетите СМЕ (първоначална и две повторни - единична и тричленна) се
установява, че вследствие на процесното произшествие ищецът е получил контузия на
гърдите и навяхване на шията. Контузията на шията е в резултат на получения при
произшествието камшичен удар, представляващ инерционно движение на горната част на
тялото и главата напред и назад – характерен при ПТП с челен удар. Активните и пасивните
движения на ищеца в шийния отдел на гръбначния стълб са били ограничени и болезнени.
Травмата на шийния отдел на гръбначния стълб се изразява в контузия на шията -навяхване
и разтягане на свързващия апарат на шийния отдел на гръбначния стълб. Травмата е
3
настъпила на фона на предшестващи дегенеративни промени в шийния отдел и тя се
наслагава върху съществуващи преди нея прoмени и има значителна важност за влошаване
на тези дегенеративни промени след травмата. Травмата на гръдния кош се състои от
контузия на гръдния кош без рентгенови данни за счупване. Не са установени фрактури на
шийни прешлени. Ищецът е имал слаба палпаторна болезненост в областта на гръдната кост
– дистална трета. Настъпила е и травма в опорно – двигателния апарат, изразяваща се в
контузия в областта на лява раменна става, със спонтанна и палпаторна болезненост и
ограничени движения в ставата и без счупвания на костни структури. И трите увреждания
вследствие на процесното събитие представляват временно разстройство на З.то, неопасно
за Ж.а. Непосредствено след инцидента ищецът е бил хоспитализиран. Проведено му е
лечение с обезболяващи и противовъзпалителни медикаменти. Бил е с поставена мека
шийна яка в продължение на 40 дни. По данни на ищеца същият е провеждал рехабилитация
в продължение на 10 дни. Ищецът е бил в отпуск по болест в рамките на 55 дни. Вследствие
на травмите, получени при произшествието, ищецът е изпитвал болки в рамките на 2 – 3
месеца, като първите 15 дни болките са били с по – интензивен характер.
Според СРС след произшествието у ищеца са установени остеофитни натрупвания на двата
ацетабулума и дегенеративни промени в двете бедрени глави, с оглед на което е установена
двустранна коксартроза, като вещите лица и по двете повторни експертизи са катeгорични,
че се касае за дегеративни промени без връзка с процесното пътнотранспортно
произшествие. За претърпените от ищеца болки и страдания след процесното събитие
сведения дава съпругата на ищеца Ш. Д.а, разпитана по делото като свидетел. Тя съобщава,
че преди катастрофата ищецът бил много работоспособен – работел по 10 – 12 часа в
автосервиз като автомонтьор. След пътния инцидент З.то на ищеца се разстроило.
Непосредствено след катастрофата цялото му лице било подуто. Не можел да движи главата
си. По лекарска препоръка носел шийна яка в продължение на 45 дена. Появили се болки в
хълбока, в която област ищецът имал кръвонасядания от поставения по време на
произшествието обезопасителен колан. Кръвонасядането било установено в болница
„Еуровита“ и било премахнато с пункция. Същото отшумяло за период от около 4 – 5
седмици. Около седмица след катастрофата ищецът започнал да изпитва и болки в таза.
Приемал обезболяващи около 2 – 3 месеца след произшествието. Приемал и антибиотик.
След катастрофата ищецът работил за кратък период от време, но поради увеличаващите се
болки се наложило да преустанови работа. Преди катастрофата ищецът не изпитвал
проблеми в придвижването си, практикувал спортни занимания. Поради продължителна
употреба на обезболяващи му установили две медикаментозни язви – на стомаха и на
дванадесетопръстника. Болките в шийния отдел не стихвали, като заради тях ищецът не
можел дълго време да държи главата си наведена или изправена. Не можел продължително
време да стои изправен, придвижвал се с патерици. По – голямата част от деня прекарвал в
легнало положение, в което положение също изпитвал болки. Не бил в състояние да
извършва елементарни ежедневни дейности като обуване. След катастрофата плочките на
корема били разделени и при ставане ищецът изпитвал болки. През 2002г. ищецът бил
претърпял операция на гръбнака.
4
Според СРС показания за състоянието на ищеца след произшествието дава и свидетелят
Х.Х. – колега на ищеца. Свидетелят съобщава, че след инцидента ищецът му е споделял за
болка в областта на таза от лявата страна и за това, че е претърпял интервенция в ставата.
След катастрофата ищецът не бил способен да извършва автомонтьорската дейност, с която
бил зает преди злополуката. Преди инцидента ищецът бил жизнен, не се е оплаквал от
здравословни проблеми, а след катастрофата здравословното му състояние се влошило, не
можел да се придвижва без патерица.
Според СРС трябва да се кредитирао показанията на свидетелите, вкл. и на съпругата на
ищеца въпреки възможната й заинтересованост (чл.172 ГПК). От процесното ПТП ищецът е
претърпял неимуществени вреди, за които ответникът носи отговорност на основание
чл.432, ал.1 КЗ. Размерът на обезщетението за неимуществените вреди се определя от съда
по справедливост – чл. 52 ЗЗД, като в тази връзка следва да се вземат предвид характера и
вида на увреждането, настъпилите последици, продължителността и интензивността на
претърпените болки, продължителността на възстановителния период и др. (ППВС № 4 от
1968г.). Съдът взема предвид характера на уврежданията – контузия на шията, травма на
гръдния кош и на опорно – двигателния апарат, без да са причинени костни счупвания. В
случая причинените увреждания по медико – биологични признаци представляват лека
телесна повреда. Нанесените травми са причинили болки и страдания с интензивен характер
около 2 седмици, като напълно са отшумели за около 2 – 3 месеца. Съдът съобразява и
затрудненията в ежедневието, свързани с носенето на мека шийна яка за период от 40 дни.
Лечението и възстановяването от травмите е включвало прием на медикаменти и
рехабилитация за 10 дни. Няма установени трайни функционални нарушения във връзка с
травмата на гръдния кош и на лявата раменна става.
Според СРС ищецът е получил и хематом на мястото на поставения предпазен колан, за
което свидетелства съпругата на ищеца . Съдът кредитира показанията й в тази част предвид
съобщеното от д-р Ончева в открито съдебно заседание при изслушване на първоначалното
заключение, че теоретично при много силен удар може да се получи кръвонасядане от
поставен предпазен колан. Извод за поява на хематом в долната част на тялото на ищеца
следва и от съобщеното от вещите лица при изслушване на заключението по повторната
тричленна съдебно – медицинска експертиза. Нарушенията във функционирането на опорно
– двигателния апарат се дължат и на дегенеративни промени – коксартроза, които процеси са
започнали преди процесното събитие. На това се дължи влошаване на състоянието на ищеца
и продължаващата болка, но уврежданията във връзка с тазобедрената ставата не са в
причинно – следствена връзка с процесното събитие, което категорично се установи от двете
изслушани повторни заключения. Прогресирането на болката в двете тазобедрени стави се
дължи на хронично заболяване остеопороза и няма причинно – следствена връзка с травмата
от произшествието. Няма установена връзка между дегенеративните промени в
тазобедрената става и травматичното увреждане - мекотъканната увреда в долната част на
корема (полученият хематом), защото вещите лица при изслушване на повторната
тричленна експертиза посочват, че дегенеративните процеси в тазобедрената става са
5
стартирали преди процесното произшествие.
Според СРС след процесното събитие ищецът не се е оплаквал от болки в тазобедрената
става, а само от такива в шията и гръдната област, поради което травмата не е провокирала
възрастовия дегенеративен процес в тазобедрената става. Следва да се вземе предвид, че
травмата в шията е настъпила на терена на предшестващи дегенеративни промени в шийния
отдел и тя се наслагва върху съществуващите преди нея промени в този отдел и има
значителна важност за влошаването им след травмата (стр.6, горе от повторната тричленна
експертиза).
Според СРС при тези доказателства размерът на обезщетението за неимуществени вреди за
получените вследствие на процесното събитие увреждания следва да се определи в размер
на 6000 лева. Недоказано е възражението за съпричиняване, обосновано с непоставяне на
предпазен колан към момента на произшествието. От заключението на вещото лице д–р Г.О.
се установява, че има вероятност травмите да са по – тежки при непоставен обезопасителен
колан, особено в областта на главата и на шийно – раменната област. Съгласно тричленната
повторна експертиза травматичните увреди на гръдния кош и лява раменна става най –
вероятно са причинени от предпазния колан, който минава отляво на шията през ключицата
и раменната става. Според повторната тричленна експертиза именно с поставяне на
предпазния колан могат да се обяснят получените травми в гръдния кош и лявата раменна
област, от което е заключено, че ищецът е бил с поставен предпазен колан.
Според СРС по делото не се установи ищецът да е допуснал нарушение на правилата за
движение по пътищата, което да е в причинна връзка с процесното събитие. Според
заключението по САТЕ ищецът в качеството си на водач на МПС е бил в обективна
невъзможност за своевременна реакция, при която да успее да спре или да отклони
автомобила си от посоката си на движение, за да предотврати настъпването на удара (стр. 7
от заключението, горе). При това при недоказано възражение за съпричиняване няма
основание за намаляване на размера на обезщетението на основание чл.51, ал.2 ЗЗД.
Според СРС по делото се установява, че извънсъдебно ответникът е изплатил обезщетение
за неимуществени вреди в размер на сумата от 986,80 лева. При това непогасеният размер
на обезщетението за неимуществени вреди е в размер на 5013,20 лева.
Според СРС поради ПТП ищецът е направил разходи за потребителска такса и ядрено –
магнитен резонанс общо в размер на 313,20 лева. Тези суми – представляващи обезщетение
за имуществени вреди - са платени от ответника на 08.10.2021 г с платежен документ за
изплатено обезщетение за имуществени и неимуществени вреди общо в размер на 1300 лева.
Искът за обезщетение за имуществени вреди следва да се отхвърли като погасен чрез
плащане, извършено преди завеждане на делото, а искът за обезщетение за неимуществени
вреди следва да се уважи до сумата от 5013,20 лева .
Решението на СРС е правилно в обжалваната част.
По жалбата на В. Д.
Неоснователни са доводите на въззивника , че определеното от СРС по реда на чл.52 ЗЗД
6
обезщетение за неимуществени вреди е занижено . Изслушаните пред СРС три СМЕ /две
единични и една тройна/ и представената медицинска документация опровергават
твърденията на въззивника , че преди ПТП ищецът бил „съвсем здрав човек“ , който е
полагал тежък труд без проблеми , а всички проблеми са следствие от процесното ПТП .
СМЕ установяват тежки проблеми за ищеца на опорно-двигателния апарат преди ПТП / в
това число на гръбначния стълб/ – 20 години преди ПТП ищецът е опериран от дискова
херния . Установени са стари заболявания – дегенеративни изменения на целия гръбначен
стълб , вкл.ставна и дискова болест в лумбалния отдел . Отделно ищецът има водещи
оплаквания от коксартроза , която затруднява подвижността му , но няма връзка с
процесното ПТП . Процесните травми в шийния дял на гръбначния стълб са без данни за
счупвания на тела и израстъци т.е. няма данни да са довели до трайни здравословни
проблеми . Такива , включително на шийния дял , според тройната СМЕ има , но са поради
дегенеративни процеси , тъй като ищецът не е в млада възраст и по негови твърдения е
работил цял Ж. тежък физически труд .
Определеното обезщетение за неимуществени вреди от 6000 лева съответства на
претърпените болки и страдания , тъй като не е налице счупване на кост или съществено
увреждане на вътрешен орган , а дори и през 2-3 месеца възстановителен период болките и
страданията не са били прекалено тежки и не са предизвикали пълна невъзможност за
обслужване в ежедневието . Показанията на св.Д.а /съпруга на ищеца/ и на св.Х. не могат да
се кредитират в пълна степен , тъй като противоречат на приетите СМЕ , заинтересовани са
и в тях има тенденция всички здравословни проблеми на ищеца да се приписват на
процесното ПТП , което е леко и няма как да причини подобни тежки страдания .
Напр.описваното от св.Х. „придвижване с патерици“ и болки в таза от страна на ищеца
очевидно се дължи на коксартрозата на краката и на проблеми в тазобедрената става , а
не на травма на шията от процесното ПТП .
Неоснователно е твърдението на Д. , че ответникът не е заплатил претендираните от него
имуществени вреди . СРС е съобразил плащането на 1300 лева на 08.10.2021 г от страна на
ответника , като изрично в писмо от 14.03.2022 г ответникът е заявил , че заплаща /според
него/ изцяло имуществените и неимуществените вреди от процесното ПТП . Следователно
въззивната жалба на Д. е неоснователна .
По въззивната жалба на „ЗАД Д.Б.: Ж. и З.“ АД
Правилно СРС е приел , че от представените протокол за ПТП и САТЕ се доказва
противоправното поведение и вината на водача на л.а. „Фолксваген Лупо“ с рег. № Е ****
МК за процесното ПТП . Отделно ответникът е извършил частични плащания ,
включително и такова след постановяване на решението на СРС . Това решение е обжалвано
от ответника частично т.е. налице е влязло в сила решение по отношение на част от иска
за неимуществени вреди и е формирана СПН по отношение на фактическия състав на
деликта , включително противоправното поведение и вината на водача на л.а. „Фолксваген
Лупо“ .
Законосъобразно СРС е отхвърлил възраженията за съпричиняване от страна на ответника .
7
Според приетата пред СРС САТЕ механизмът на ПТП изключва вина/съпричиняване на
ищеца на ПТП доколкото същият не е участвал в първоначалния удар между другите две
МПС , а се е движил в насрещното платно , без възможност да предвиди и предотврати удар
с МПС на виновния водач . Това МПС е навлязло по непредсказуема траектория в
насрещното платно , а според САТЕ ищецът обективно не е могъл да предотврати ПТП . Не
е доказано и релевираното едва във въззивната жалба възражение , че ищецът не е лекуван
адекватно , респ.че не е провел надлежна рехабилитация . Присъденото от СРС обезщетение
за неимуществени вреди не е за трайни увреждания на З.то , а за болките и страданията
изпитани през стандартния и доказан от СМЕ по делото период на оздравяване от
процесните травми .
По отношение на размера на обезщетението за неимуществени вреди , както се посочи ,
същото е законосъобразно определено и не е нито занижено , нито завишено /съответства
и на съдебната практика за подобни травми /. Ищецът е имал интензивни болки поне няколко
седмици , а възстановяването му е било поне 2-3 месеца . ПТП е от 2021 г и 6000 лева
обезщетение за подобни травми / включително и травма на гръдния кош и контузия на рамо/
се явява справедливо . Настоящият съд не кредитира напълно показанията на разпитаните
свидетели като пристрастни и преувеличени , но при наличните СМЕ се доказват
значителни болки и страдания на ищеца , които обосновават въпросния размер на
обезщетението . Отделно , свидетелските показания доколкото съответстват частично на
СМЕ и в тази част установяват , че ищецът е имал значителни болки веднага след ПТП и се е
наложило да взема успокоителни лекарства , са логични и достоверни няма причина да не се
кредитират . Ищецът е бил и на болнично лечение и са му издадени болнични листа за
продължителен период . И въззивната жалба на ответника е неоснователна .
Налага се изводът , че решението на СРС трябва да се потвърди в обжалваната част . С оглед
изхода на делото ответникът има право на разноски съобразно потвърдената отхвърлителна
част на решението на СРС , а адвокатското дружество защитавало безплатно ищеца има
право на адвокатско възнаграждение съобразно потвърдената осъдителна част от решението
на СРС .
По изложените съображения , СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №2501 от 13.02.2024 г по гр.д.№71080/21 г на СРС , 64 състав ,
поправено с решение №8246 от 07.05.2024 г по същото дело , в частта , с която са
отхвърлени исковете на В. Б. Д. ЕГН ********** от гр.София с правно основание чл.432
ал.1 КЗ да се осъди „Застрахователно акционерно дружество Д.Б.: Ж. и З.“ АД, ЕИК ****
гр.София му заплати разликата над 5013,20 лева до предявения размер от 10 000 лева
частичен иск от 25 000 лева - обезщетение от застраховател по “Гражданска отговорност на
автомобилистите” за неимуществени вреди /претърпени болки и страдания/ от ПТП на
17.07.2021 г в гр.София на бул.Черни връх в района на бл.46 по вина на водача на
8
л.а.Фолксваген Лупо с рег.№Е **** МК и за сумата от 313,20 лева обезщетение от
застраховател по “Гражданска отговорност на автомобилистите” за имуществени вреди
/разходи за лечение / от посоченото ПТП ; в частта , в която Застрахователно акционерно
дружество Д.Б.: Ж. и З.“ АД, ЕИК **** гр.София е осъдено да заплати на В. Б. Д. ЕГН
********** от гр.София по посочения иск за неимуществени вреди разликата над 2506,60
лева до 5013,20 лева обезщетение от застраховател по “Гражданска отговорност на
автомобилистите” за неимуществени вреди /претърпени болки и страдания/ ; и в частта за
разноските .
ОСЪЖДА В. Б. Д. ЕГН ********** от гр.София да заплати на „Застрахователно
акционерно дружество Д.Б.: Ж. и З.“ АД, ЕИК **** гр.София сумата от 135,87 лева разноски
пред СГС .
ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество Д.Б.: Ж. и З.“ АД, ЕИК **** гр.София
да заплати на основание чл.38 ал.2 ЗАдв. на Адвокатско дружество „Х. , И. и партньори“
ЕИК **** гр.София сумата от 350,23 лева адвокатско възнаграждение за оказана безплатна
правна помощ пред СГС .
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчване на страните ,
само в частта по иска за обезщетение за неимуществени вреди .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9