Р Е
Ш Е Н
И Е №.........
Град Свиленград, 27.01.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД - СВИЛЕНГРАД, граждански състав, в публично заседание на двадесет
и трети януари две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Добринка Кирева
при участието на секретаря Татяна Терзиева, като разгледа
докладваното от съдията гр. дело № 672 по описа на
съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са осъдителни искове с правно основание
чл.178, ал.1, т.3, вр. чл.187, ал.5, т.2 от ЗМВР и чл.86, ал.1 от ЗЗД от А.В.С.
с ЕГН ********** *** срещу Дирекция „Миграция” при МВР със
седалище и адрес на управление гр.София,бул. Княгиня М. Луиза №48 за заплащане на следните суми: 1558,07лв.
(след допуснато в о.с.з. на 23.01.2020г. изменение на иска от сумата 1662 лв.
на сумата 1558,07 лв.), представляваща дължимо допълнително възнаграждение за
положен извънреден труд за периода от 28.06.2016г. до 28.06.2019г.,
получен в резултат на преизчисляване на положен нощен труд, ведно със законната
лихва от датата на депозиране на исковата молба – 28.06.2019г., до
окончателното изплащане на вземането, както и
сумата в размер на 171,40 лв. (след допуснато в о. с. з. на 23.01.2020
г. изменение на иска от сумата 200 лв. на сумата 171,40 лв.) – обезщетение за
забава върху главницата, считано от първо число на месеца, следващ месеца на
дължимото плащане, до 28.06.2019 г..
Ищецът твърди, че през периода 28.06.2016г. до
28.06.2019г. работил като младши експерт в „Специален дом за временно
настаняване на Чужденци-Любимец” при
Дирекция „Миграция”-МВР. През този период ищецът изпълнявал служебните си
задължения на смени, всяка от които с продължителност от 24 часа,
съгласно месечни графици при сумирано отчитане на работното време на тримесечие
по правилата на чл.187,ал.3 от ЗМвР. Твърди, че през същия период бил положил
общо 1800 часа нощен труд, който при преизчисляването му с коефициент
1,143 възлизал на 2057 часа дневен труд. Твърди, че не му били заплатени
257 часа положен извънреден труд, като при изчисляване на база основно
месечно възнаграждение, увеличено с 50%, съгласно чл.187, ал.6 от ЗМВР, всеки
извънреден час следвало да бъде компенсиран с по 6,47 лв., така че дължимото му
се възнаграждение било в размер на 1662 лв.
Сочи
се, че работодателят – ответник (Дирекция „Миграция” при МВР) дължал и лихва за
забава върху дължимите суми от момента, в който са станали изискуеми. Направен
е и разбор на нормативната уредба, действаща във времето, с който ищецът
подкрепя тезата си за основателност на исковете, като се сочи че при липса на
специална уредба за служителите в МВР основание за преизчисляване на часовете
положен нощен труд била субсидиарно приложимата Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата (НСОРЗ) и по – точно чл. 9, ал. 2. Сочи се,
че липсата на изрична норма не следвало да се тълкува като законово въведена
забрана за преизчисляване на положените от служителите на МВР часове нощен труд
в дневен (, каквато забрана била и противоконституционна), а представлявала
празнота в уредбата за реда за организацията и разпределението на работното
време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното
работно време, режима на дежурството, времето за отдих и почивките на държавните
служители в МВР.
В хода на устните състезания ищецът е заявил, че
увеличава главния иск до сумата 1558,07лв., а акцесорния иск –до сумата 171,40
лв., съобразно заключението по ССчЕ.
По тези съображения моли да бъдат уважени
предявените искове. Претендира разноски по делото за което представя списък на
разноските .
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор, с
който ответникът оспорва исковете като неоснователни. Не спори, че през исковия
период ищецът е заемал длъжността младши експерт в „Специален дом за
временно настаняване на
Чужденци-Любимец” при Дирекция „Миграция”-МВР. Не спори и че ищецът е
работил на 24-часови работни смени при сумирано отчитане на работното
време.
Ответникът чрез
процесуалния си представител
твърди, че в случай на надвишаване
на нормата на работни часове на ищеца било заплащано на основание чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР възнаграждение за
извънреден труд. Поради това намира, че е заплатил съгласно
действащата законова и подзаконова нормативна уредба на МВР, всички отработени от
ищеца часове дневен и нощен
труд, както и формирания извънреден такъв, в случай че е налице. Прави се
разбор на нормативната уредба във времево отношение и по отношение на
приложимия коефициент при преобразуване на часовете положен нощен труд. Намира
че не е налице празнота относно регламентацията на положения нощен труд от
страна на служителите на МВР. Счита,
че посочената в Исковата
молба НСОРЗ,
на която се позовавал ищеца, се прилагала
единствено и само за служители по трудово правоотношение, какъвто ищецът не бил
през процесния период. Сочи се, че статутът на ищеца като служител на МВР се определял от ЗМВР, който бил специален по
отношение на Кодекса на труда (КТ), поради което следвало да се отчете
специалната уредба в ЗМВР – чл. 187, ал. 3, която разпоредба допускала полагане
на нощен труд като работните часове да не надвишавали средно 8 часа за всеки
24-часов период, т.е. допускало се нощният труд да е до 8 часа за разлика от
КТ, който допускал нощен труд 7 часа – т.е. цитираната от ищеца НСОРЗ била
неприложима спрямо ищеца. Поради
изложеното, ответникът моли Съда да отхвърли предявените искове.
Алтернативно в случай, че се приеме че е приложима по отношение на ищеца
цитираната по - горе Наредба, то се възразява по отношение на посочения в Исковата
молба коефициент за преобразуване (1.143), като се сочи, че правилният
коефициент бил 1 предвид съотношението между нормалната дневна продължителност
на работното време към нормалната продължителност на нощния труд за служителите
със статут по ЗМВР – 8 часа дневна към 8 часа нощна продължителност, което било
равно на коефициент 1. Въвеждането на ограничението по ЗМВР положеният нощен
труд да не надвишавал средно 8 часа за всеки 24-часов период било следствие от
транспонирането на Директива 2003/88/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от
04.11.2003 година относно някои аспекти на организацията на работното време и
по – конкретно на чл. 8 от нея.
По тези съображения ответникът моли да бъдат
отхвърлени предявените искове.
Претендират
се разноски по делото под формата на юрисконсултско възнаграждение. Не е
представен е Списък на разноските. Направено е възражение за редуциране размера
на заплатения от страна на ищеца адвокатски хонорар до минималния такъв,
предвиден в Наредба № 1 от 09.07.2004 година за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
Процесуалните представители
на страните представят Писмени защити, в които излагат подробни съображения за
доказване на основателността на поддържаната от всеки от тях теза.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа
страна:
Между страните не е налице спор, че през исковия
период от 28.06.2016г. до 28.06.2019г. ищецът е полагал труд по
служебно правоотношение при ответника включително и че ищецът е работил на 24-часови работни смени съгласно
месечни Графици, като отработеното време се отчита сумирано.
За изясняване на делото от фактическа страна бе
назначена и изслушана Съдебно-счетоводна експертиза, изготвена от вещото лице О.Н.Б..
В
Заключението на Съдебно–счетоводната
експертиза е отразено, че вещото лице Б. е направило изчисленията си по
поставените задачи въз основа на данни по Фишове, Протоколи за отчитане на
изработените часове
и др. документи, които е намерил, както и въз основа на нормативните документи.
Вещото лице е изготвило Заключението си в два варианта.
При първия вариант сочи, че ако приложимият коефициент е
1 при превръщане на нощен труд в дневен, то не следва да се извършват никакви
изчисления.
При втория вариант вещото лице прави изчисленията си като
прилага коефициент 1.143 и в тази връзка е констатирало, че през процесния
период не се е извършвало преизчисляване на нощния труд в дневен в нито един
момент за нито един час, както и че на ищеца не е
заплащано допълнително възнаграждение в резултат на преизчисляването на нощните часове в дневни. Въз основа на тези данни вещото
лице Б. сочи,
че за периода от 28.06.2016г. до
28.06.2019г., включително,
ищецът бил отработил 197.00 нощни смени. В резултат на превръщането на нощните часове в дневни при коефициент 1.143 допълнителните часове положен труд са в размер на 225.37 часа. След извършени изчисления експертът е посочил, че допълнителното
възнаграждение възлиза на 1558.07лв., а размерът на
обезщетението за забава от първо число на месеца, следващ месеца на дължимото
плащане до датата на предявяване на иска – на
общо 171.40 лв. В съдебно заседание вещото лице поддържа представеното Заключение.
Същото бе прието без възражения от страните.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна
страна следното:
Не се спори по делото, че ищецът е полагал труд при
ответника за исковия период, както и че е работил на 24-часови работни смени съгласно
месечни Графици, като отработеното време се отчита сумирано.
В разглеждания случай отношенията между страните се
уреждат от ЗМВР, който се явява
специален по отношение на ЗДСл. по аргумент от чл.142,
ал.2 ЗМВР. Разпоредбата на чл.187, ал.3 ЗМВР регламентира, че работното време
на държавните служители се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите
на 8-, 12- или 24-часови смени – сумирано за тримесечен период. Според чл.187, ал.5 ЗМВР, работата извън редовното работно време се компенсира
с допълнителен платен годишен отпуск за работата в работни дни и с
възнаграждение за извънреден труд за работата в почивни и празнични дни – за
служителите на ненормиран работен ден; и с възнаграждение за
извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период – за служителите,
работещи на смени.
С оглед характера на
заеманата длъжност през процесния период ищецът е полагал труд през нощта (22:00 – 06:00 часа), а отработеното
работно време се е изчислявало сумарно, за което обстоятелство също липсва спор
между страните.
От това следва, че в настоящия случай отношенията
между страните се уреждат съобразно разпоредбите на чл.187, ал. 5-6 ЗМВР,
предвиждащи компенсиране на работата извън редовното работно време с
възнаграждение за извънреден труд за служителите на смени.
Предвид всичко изложено, от значение за разрешаване
на възникналия между страните правен спор е обстоятелството дали намира
приложение нормата на чл.9, ал.2 от
Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, предвиждаща
преизчисление на положения нощен труд. В тази връзка, според чл.187, ал.9 ЗМВР
редът за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на
работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на
дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с
наредба на министъра на вътрешните работи.
За периода от 19.08.2014г.
до 01.04.2015г. е действала Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. (ДВ, бр. 69 от
19.08.2014г., в сила от 19.08.2014г., отм., бр. 40 от 02.06.2015 г., в сила от 01.04.2015г.). От 01.04.2015г. до
29.07.2016г. е действала Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г., която е била
отменена с Решение № 8585 от 11.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5450/2016 г.,
обн. в ДВ бр. 59 от 29.07.2016г. От 02.08.2016г. понастоящем действа Наредба №
8121з-776 от 29.07.2016 г. (обн., ДВ, бр. 60 от 02.08.2016 г., в сила от 02.08.2016 г.). Текстовете на чл.3, ал.3
и в трите наредби са идентични, като гласят, че при работа на смени е възможно
полагането на труд и през нощта между 22:00 и 6:00 ч., като работните
часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период.
Съобразно чл.31, ал.2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. (ДВ, бр. 69 от
19.08.2014 г., отм. ДВ, бр. 40 от 02.06.2015 г., в сила от
01.04.2015г.) при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове
положен труд между 22:00 и 6:00 ч. за отчетния период се умножава по 0,143. В следващата Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г.,
приложима към процесния период от 28.06.2016г. до
28.06.2019г.,
липсва изрична регламентация за преизчисляване на нощния труд в дневен.
Фактът,
че нормите на ЗМВР и издадените въз основа на него Наредби се явяват специални,
не означава, че те регламентират напълно и изцяло определена правна материя. Те
са специални само в рамките на обхвата им, но за всички оставащи извън този
обхват въпроси е допустимо да се приложат правилата на друг закон, които се
отнасят до подобни случаи. Липсата на
изрична норма обаче не следва да се тълкува като законово въведена забрана за
преизчисляване на положените от служителите в МВР часове нощен труд в дневен, а
представлява празнота в уредбата на реда за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън
редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на
държавните служители в Министерството на вътрешните работи.
В
тази връзка нормата на чл. 46, ал. 2 от Закона за нормативните актове
предвижда, че когато нормативният акт е непълен, за неуредените от него случаи
се прилагат разпоредбите, които се отнасят до подобни случаи, ако това отговаря
на целта на акта. Именно такъв е и разглежданият случай, поради което при наличие на такава непълнота в специалната уредба, касаеща служителите
в МВР, следва субсидиарно да се приложи чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната
заплата, която гласи, че при сумирано изчисляване на работното време нощните
часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между
нормалната продължителност на дневното и нощното работно време ,или коефициент 1,143. В противен случай би се поставил държавният служител в МВР в неравностойно положение спрямо
работниците по трудови правоотношения, чиито правоотношения се регулират от КТ.
С
оглед възприетото от настоящия съдебен състав становище, че отработените нощни
часове подлежат на преизчисляване, е необходимо да се обсъдят възраженията на
ответника във връзка с приложимия коефициент. Според чл. 136, ал. 1 и ал. 3 от КТ нормалната продължителност на седмичното работно време при
дневен труд е 40 часа или 8 часа на ден, а чл. 140, ал. 1 от КТ предвижда, че
нормалната продължителност на седмичното работно време през нощта при 5-дневна
работна седмица е до 35 часа или до 7 часа за една нощ. Следователно
приложимият коефициент по чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата
за преизчисляване на нощния труд в дневен е 1.143, получен като частно при
деление на нормалните продължителности на дневния и на нощния труд (8:7). В
разглежданата хипотеза следва да се отчете обстоятелството, че поради
спецификата на работата е предвидено определянето на 12-ви смени, които
неизменно включват по 8 нощни часа (от 22.00 часа до 6.00 часа). Всичко това
води до извода, че работните смени в Графиците следва да
се разпределят така, че да не се превишава установената нормална
продължителност на работното време за тримесечния период съгласно чл. 187, ал.
1 от ЗМВР или казано по-друг начин при
съпоставяне на общия брой работни часове (дневни и нощни)
с общия брой работни дни за тримесечния период не трябва да има работен ден с
повече от 8 часа нощен труд. С оглед
горното и за не да бъдат поставени служителите в МВР в по-неблагоприятно
положение от работниците и служителите, които полагат труд по трудово
правоотношение, Съдът намира, че положените часове нощен труд следва да бъдат
преизчислени с коефициент 1.143.
Следователно
за ищеца се поражда право да претендира допълнително възнаграждение за
извънреден труд при наличие на положен такъв, което се доказа по несъмнен начин
по делото съгласно Заключението по приетата Съдебно-счетоводна експертиза –
вариант втори, което Заключение Съдът възприема като изготвено обективно и
добросъвестно от компетентно вещо лице и съобразно поставените задачи.Както се
посочи по горе, в Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. липсва изрична
разпоредба, съответстваща на разпоредбата на чл. 31, ал.2 от Наредба №
8121з-407 за преобразуване на часовете положен нощен труд с коефициент 0.143.
Липсата на такава норма не да следва да се възприема като законово въведена
забрана за преизчисляване на положените от служителите в МВР часове нощен труд
в дневен, а представлява празнота в уредбата на реда за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на
работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и
почивките на държавните служители.
При наличие на такава непълнота в специалната
уредба касаеща служителите в МВР следва субсидиарно да се приложи Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата (обн. ДВ от 26.01.2007г.). Обратното разбиране би
поставило в неравностойно положение държавните служители в МВР спрямо
работниците и служителите по трудови правоотношения /макар и по повод въпроса
освободени ли са държавните служители в МВР от заплащане на държавни такси в
този смисъл и мотивите към т. 23 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013г. по
тълк.д. № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС/. Разпоредбите на Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата са приложими по аналогия и по отношение на лицо със служебно
правоотношение в МВР ,тъй като Конституцията на Р.България утвърждава като
основно достижение на социалната държава правото на труд и изрично прогласява
гаранции за пълноценната му реализация.Основният закон гарантира равенство на
правата на лицата,предоставящи наемен труд без оглед на спецификите на
правоотношението,в рамките на което реализират правото си на труд,поради което
следва да бъдат поставени при еднакви условия всички служители ,полагащи труд
.Поради това включеният в рамките на дежурството нощен труд на ищеца следва да
бъде приравнен на дневно работно време ,на която основа и следва да бъде
определен реално положеният от него труд за исковия период,като приложимият
коефициент следва да бъде ,така както е посочило вещото лице във вторият му
вариант,доколкото за неговото изчисляване е послужило за база Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата,поради което съдът възприема
изводите на вещото лице във вторият му вариант , които не бяха опровергани от
страна на ответната Дирекция, която не
установи и не доказа по несъмнен начин заплащането на дължимите допълнителни
възнаграждения за положен от ищеца извънреден труд, чието доказване бе в нейна
тежест съгласно чл. 154, ал. 1 от ГПК, постановяващ всяка страна да доказва
обстоятелствата, от които извлича изгодни за себе си правни последици. Т.е.
исковата претенция за заплащане на извънреден труд за периода/28.06.2016г. до 28.06.2019г../, получен
след преобразуване на положените часове нощен труд в дневен, се явява доказана
по основание.
От събраните по делото
доказателства се установява, че за периода от 28.06.2016г.
до 28.06.2019г. ищецът е положил нощен труд,
който преизчислен с коефициент 1,143 за превръщането му в
дневен труд, възлиза общо на 225,37 ч., като дължимото
възнаграждение съобразно ССчЕе в размер на 1558,07 лв. Предвид изложеното предявеният главен иск следва да бъде уважен изцяло,
като на ищеца следва да се присъди и законната лихва от депозирането на
исковата молба в съда– 28.06.2019 г., до окончателното изплащане
на вземането.
Задължението на работодателя за заплащане на
възнаграждение за извънреден труд е част от задължението за заплащане на
трудово възнаграждение, а за последното е установен срок. На основание чл.84,
ал. 1 ЗЗД ответникът е изпаднал в забава след изтичане на срока, в който е
трябвало да се изплати съответното възнаграждение. Ето защо, акцесорната
претенция за законна лихва е основателна за периода от падежа на всяко изискуемо
вземане до 28.06.2019 г. Съгласно заключението на ССчЕ за същия период
обезщетението за забава възлиза на 171,40 лв., предвид на което искът
следва да бъде уважен изцяло.
С оглед изхода на спора, на основание чл.78, ал.1 ГПК, в полза на ищеца следва да се присъдят сторените разноски в общ размер на 400,00
лв. за адвокатско възнаграждение , и като взе впредвид отправеното
възражение от страна на ищеца за прекомерност на претендираното адвокатско
възнаграждение,съдът намира следното:
Основанието
по чл. 78, ал. 5 от ГПК за намаляне размера на заплатеното адвокатско
възнаграждение се свежда до преценка за съотношението на цената на адвокатска
защита и фактическата и правна сложност на делото. В този ред на мисли е неоснователно искането на ответника, направено на основание чл. 78, ал.
5 от ГПК, за намаляне размера на адвокатския хонорар, заплатен от ищеца. Посочената
разпоредба от ГПК препраща към чл. 36 от Закона за адвокатурата (ЗА).
Според чл. 36
от ЗА, размерът на възнаграждението се определя в Договор между
адвоката и клиента. Този размер трябва да бъде справедлив и обоснован и не може
да бъде по-нисък от предвидения в Наредба на Висшия адвокатски съвет размер за
съответния вид работа. Според така направената препратка към Наредба № 1 от
09.07.2004 година за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
минималният (нормативният) размер, определен в чл. 7, ал. 1, т. 1, вр.ал. 2, т. 2 е 351.06
лв. (изчислен върху претендираната след
изменението сума в общ размер на 1729,47лв.). Не е налице правна и фактическа
сложност на делото, работата на адвоката по това дело се състои в написване на
Исковата молба, явяване в съдебно заседание и представяне на Молба за изменение
на исковете и Писмена защита и Списък на разноските, и доколкото заплатеното възнаграждение е в
размер на 400лева , съдът намира,че не е налице прекомерно несъответствие между размера на
възнаграждението и усилията на защитата при упражняване на процесуалните права, с оглед
на което настоящият състав счита
направеното възражение по чл.78,ал.5 от ГПК за неоснователно,поради което
следва да бъде оставено без уважение.
В
полза на ответника не се дължат разноски с оглед цялостното уважаване на
претендираните размери на исковете.
По
отношение на Решението в частта за разноските ответната Дирекция не може да се
иска изменение, тъй като по делото не бе представен Списък на разноските от
тяхна страна.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати дължимата държавна такса по
уважените искове в размер на 112,32лв., както и разноските за вещо лице в размер на 120,00 лв.
Така мотивиран, Съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА
ответника Дирекция „МИГРАЦИЯ” при МВР със седалище
и адрес на управление гр.София,бул. Княгиня М. Луиза №48 , ДА ЗАПЛАТИ по исковете с правно
основание чл.178, ал.1, т.3, вр. чл.187, ал.5, т.2 ЗМВР и чл.86, ал.1 ЗЗД, на А.В.С.
с ЕГН ********** ***,
сумата 1557,07лв., представляваща дължимо
допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 28.06.2016г.
до 28.06.2019г., получен в резултат на преизчисляване на положен нощен
труд, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на депозиране на
исковата молба – 28.06.2019 г., до окончателното изплащане на вземането,
сумата 171,40 лв. – обезщетение за забава
върху главницата за периода от падежа на всяко месечно плащане до 28.06.2019г.,
както и сумата 400,00 лв. – разноски по делото.
ОСЪЖДА ответника Дирекция „МИГРАЦИЯ” при МВР със седалище и адрес на
управление гр.София,бул. Княгиня М. Луиза №48
, ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на
Районен съд - Свиленград сумата 112,32лв., представляваща дължима
държавна такса, и сумата 120,00 лв. – възнаграждение за вещо лице.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред
ОС-Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:............................