Р Е Ш
Е Н И Е N
гр. Сливен, 22.05.2020 година
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в открито
заседание на двадесети май през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРТИН САНДУЛОВ
Мл. с. ЮЛИАНА ТОЛЕВА
при участието на прокурора ………и при секретаря Соня Василева, като разгледа
докладваното от М. Сандулов гр. д. N 163 по описа за 2020 год., за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството е въззивно и се движи по реда на
чл. 258 и сл. от ГПК.
Обжалвано е решение № 57/22.01.2020 Г. по гр.д. №
4581/2019 г. на Районен
съд Сливен, с което е осъдена ОД на МВР – Сливен, със седалище гр. Сливен, бул.
„Г.С.“ № 4 , да заплати по исковете с правно основание чл. 187 ал.6, вр. с ал.
5 т. 2 от ЗМВР и чл. 86 ал.1 от ЗЗД на С.Ж.Р.
ЕГН ********** *** сумите от 1 778,73 лв., представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода от
01.07.2016 г. – 30.06.2019 г., ведно със законната лихва върху тази сума от
датата на депозиране на исковата молба –
26.08.2018 г. до окончателното изплащане на вземането, сумата от 200.00 лв.
представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода от падежа на
задължението – 26.08.2016 г. до 01.07.2019 г., както и сумата от 369,51 лв.,
представляваща разноски в производството
пред първата инстанция и е осъдена ОД на МВР – Сливен да заплати дължимата
държавна такса и разноските по делото.
Постъпила е въззивна жалба от ответната Областна
дирекция на МВР – Сливен, чрез процесуален представител по пълномощие по чл. 32
т. 3 от ГПК, с която решението е
обжалвано в частта, с която дирекцията е
осъдена да заплати на ищеца допълнително възнаграждение за извънреден труд за
разликата над 68 часа до 92 часа, както и в частта ,с която дирекцията е
осъдена да заплати обезщетение за забава
за периода от 26.07.2018 г. до 14.05.2019 г. Твърди се, че НСОРЗ е неприложима
спрямо държавните служители в МВР, като техният статут е уреден в специалния
закон и издадените въз основа на него наредби, сред които и Наредбата за
организация и разпределение на работното време, отчитането, компенсирането на
работата извън работно време и за условията и реда за изплащане на допълнителни
възнаграждения на държавните служители в МВР. Сочи се, че за държавните
служители в МВР аналогична разпоредба на тази
от чл. 9 ал. 2 от НСОРЗ не е
съществувала и не съществува. Излагат се аргументи, че е неприложима тази
наредба по отношение на държавните служители на МВР. Извежда се изводът, че
законодателят изрично е регламентирал организацията и полагането на извънреден
труд и полагането на нощен труд от служителите по чл. 142 ал. 1 т. 1 от ЗМВР
както и тяхното отчитане и компенсиране по специален ред, който дерогира прилагането на общите разпоредби. Излагат се
аргументи, че неправилно съдът е приел субсидиарното
приложение на наредбата за работното време, почивките и отпуските и
превръщането на положения нощен труд в дневен неправилно се приема за положен
извънреден труд. Преизчислените часове
нощен труд с прилагането на коефициент не са положени от ищеца в повече от установеното за него работно време. В
обобщение се иска да бъде постановено решение, с което да се отмени решението в
обжалваните части, като се претендира юрисконсултско възнаграждение. На
последно място се твърди, че изводите на съда са формирани въз основа на
негодно доказателствено средство, а именно
заключението на вещото лице в частта, с които е и извършено преизчисляване на
нощните часове труд в дневни, като се твърди, че на експерта не е била
поставена такава задача.
В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил писмен отговор
от пълномощника на ищеца, в който се твърди, че въззивната жалба е неоснователна,
а решението е правилно и законосъобразно. Развиват се контрааргументи относно
преобразуването на нощните часове с коефициента приет в НСОРЗ. Посочената норма
реално предвижда едно допълнително задължение за работодателите на работещите на смени да преобразуват нощните часове с
коефициента, изразяващ съотношението между нормалната продължителност на
дневното към нощното работно време и да ги прибавят към останалите работни
часове. Сочи се, че това е специална законодателна закрила по КТ за полагащите
нощен труд. Развиват се аргументи, че специалният закон и подзаконовите актове
по прилагането му съдържат празнота за
нормалната продължителност на нощното
работно време при петдневна работна седмица. Развити са обстойни аргументи
относно продължителността и полагането на нощния труд. В обобщение се иска да
бъде оставена без уважение въззивната жалба.
Във въззивната жалба и отговора не са направени
нови доказателствени искания за пред тази инстанция.
В с.з. за въззивника не се явява представител.
Постъпило е писмено становище от представител по пълномощие, с което се
поддържа подадената жалба на основанията, изложени в нея.
В с.з. въззиваемият
не се явява. Постъпило е писмено становище от представител по пълномощие, с
което се оспорва основателността на подадената жалба.
Въззивният съд намира
въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261
от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ
интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.
При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно,
и с оглед обхвата на обжалването – и допустимо.
При извършване на въззивния контрол за законосъобразност
и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от
въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС
доказателства и тези пред настоящата инстанция, намира, че обжалваното решение
е правилно, поради което следва да бъде потвърдено.
Този състав счита, че формираната от първоинстанционния
съд фактическа обстановка, така както е
изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с
доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА
своята към нея.
Оплакването в жалбата е свързано с неприложимостта на чл. 9 от НСОРЗ, от която произтича претенцията на
ищеца, като са развити аргументи, че тя не следва да се прилага спрямо
държавните служители в МВР, доколкото техният статут е уреден в специалния
закон и издадените наредби, сред които и Наредбата за организацията и
разпределението на работното време, отчитането, компенсирането на работата
извън редовното работно време в МВР. Не се спори по фактическите констатации.
Съгласно чл.176 от ЗМВР, брутното
месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно и
допълнителни такива. В чл.178, ал.1, т.3, от ЗМВР е предвидено, че към основното месечно възнаграждение на държавните служители се изплаща допълнително такова
за извънреден труд, а според
чл.179, ал.1, пр.2 от закона и за нощен. Условията и редът за заплащане на
последното се определят с наредба на министъра на
вътрешните работи, а размерът –
с негова заповед. Съгласно чл.187, ал.1 от ЗМВР, нормалната продължителност на работното време на държавните служители
в МВР е 8 часа дневно и 40 – седмично при 5-дневна работна седмица. За работещите на 8,
12 или 24-часови смени, то се изчислява сумирано за тримесечен период, с възможно полагане на труд и през
нощта – между 22.00
и 06.00 часа,
като работните часове не следва
да надвишават средно 8 за всеки
24-часов период. В ал.5, т.2 е
предвидено, че за служителите, работещи на
смени, работата извън редовното работно
време, до 280 часа годишно, се компенсира с възнаграждение за извънреден труд
за отработени до 70 часа на тримесечен период, който се заплаща с 50 на сто
увеличение върху основното месечно възнаграждение – ал.6.
Съгласно чл.187, ал.9 от ЗМВР редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане,
за компенсирането на работата на
държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство,
времето за отдих и почивките за държавните служители
се определят с наредба на министъра
на вътрешните работи.
Разпоредбата на чл. 188 ал.2 от ЗМВР повелява, че държавните служители, които полагат труд за
времето между 22,00 и 6,00
ч., се ползват
със специалната закрила по Кодекса
на труда.
През периода от 01.01.2016г. – 31.12.2018г. са действали Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014г., Наредба № 8121з-592 от
25.05.2015г. и Наредба № 8121з-776 от 29. 07.2016г., издавани от министъра на
вътрешните работи, съобразно горната разпоредба. Текстовете на чл.3, ал.3 и в
трите са идентични – при работа на смени
е възможно полагането на труд и през нощта между 22.00 и 06.00 часа, като
работните часове не следва да надвишават средно 8 за всеки 24-часов период. В
първата от тях изрично е предвидено, че при сумирано отчитане на отработеното
време общият брой часове, положен нощен труд за отчетния период, се умножава по
0.143 – чл.31, ал.2. Подзаконовият нормативен акт е отменен с приемането на
втората цитирана Наредба в сила от 01.04.2015г. и отменена с Решение №
8585/11.07.2016г. по адм. дело № 5450/2016г. на ВАС,
влязло в сила от датата на постановяването му и обнародвано. В периода от
отмяната до издаването и обнародването на третата Наредба – на 02.08.2016г.,
отново приложима е била първата, предвиждаща преизчисляване на нощния труд в дневен.
В Наредба № 8121з-592 /обн.
в ДВ бр.40 от 02.06.2015г./ и в Наредба № 8121з-779 /обн.
в ДВ бр.60 от 02.08.2016г./ липсва изрична норма, съответстваща на чл.31, ал.2
от Наредба № 8121з-407, за преобразуване на часовете положен нощен труд с
коефициент 1.143, което обаче, не следва да се тълкува като законово въведена
забрана за това, тъй като такава би била противоконституционна, би поставила
служителите в МВР в по неблагоприятно положение от другите държавни служители –
по отношение заплащането на допълнителните възнаграждения, а представлява
празнота в уредбата на реда за организацията и разпределянето на работното
време, за неговото отчитане, за компенсиране на работата извън редовното
работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките. При наличието
на тази непълнота в специалната уредба, касаеща
служителите в МВР, следва субсидиарно да се приложи
общата Наредба за структурата и организацията на работната заплата, съгласно
чл.9, ал.2 от която при сумирано изчисляване на работното време нощните часове
се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно
място. В чл.140, ал.1 от КТ е предвидено, че нормалната продължителност на седмичното работно време през нощта
при 5-дневна работна седмица е до 35 часа или до 7 часа за една нощ. Следователно – приложимият
коефициент за преизчисляване на нощния труд в дневен е 1.143, получен като
частно при деление на нормалните им продължителности
от 8 часа на денонощие за втория /чл.187, ал.1 от ЗМВР/ и 7 часа за първия.
Тук следва да се посочи, че трудовото законодателство дава право на работещите
да получат от една страна
завишено почасово заплащане за нощния
си труд, а от друга задължава
работодателите да преизчисляват нощните часове в дневни и така да съобразяват
продължителността на работния ден. Когато последната е надвишена се касае за положен извънреден труд, който
следва да бъде компенсиран. Това са две различни основания за заплащането на допълнителни възнаграждения.
По изложените съображения исковата претенция за заплащане на
извънреден труд в процесния
период, получен след преобразуване на положените часове
нощен труд в дневен с коефициент 1.143 се явява доказана
по своето основание – правилно е приложена субсидиарно – Наредбата
за структурата и организацията на работната заплата.
Щом правните
изводи на двете инстанции съвпадат, въззивният съд
счита, че липсват отменителни основания и въззивната
жалба следва да бъде оставена без уважение. Атакуваното решение следва да бъде
потвърдено. Районният съд е провел надлежно и пълно събиране на допустими и относими доказателства, въз основа на които е формирал
обективни фактически констатации и правилно ги е привел към съответстващата им
правна норма, като по този начин е
достигнал до законосъобразни правни изводи.
Въззиваемата страна
е претендирала разноски и такива
следва да бъдат присъдени в размер на сумата от 300 лева представляваща
заплатено адвокатско възнаграждение за тази инстанция, което е в минимален
размер.
Ръководен от гореизложеното съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 57/22.01.2020 Г. по
гр.д. № 4581/2019 г. на Районен
съд Сливен.
ОСЪЖДА
Областна дирекция на МВР – Сливен, със седалище гр. Сливен, бул. „Г.С.“
№ 4 , да заплати на С.Ж.Р. ЕГН **********
*** сумата от 300 /триста/ лева представляваща заплатено
адвокатско възнаграждение за тази инстанция.
Решението
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: