Решение по КНАХД №1593/2025 на Административен съд - Пловдив

Производство по реда на чл.208 и сл. от АПК, вр. чл.63в ЗАНН.

Образувано е по касационната жалба на председателя на Сметната палата на Република България срещу решение № 602 от 03.06.2025 г., постановено по АНД № 547 по описа на Районен съд Пловдив за 2025 година, с което е отменено наказателно постановление № ИК-40#6 от 11.11.2024 г., с което на Г. Д. К., [ЕГН], от [населено място], [улица], за нарушение на чл.170, ал.1 ИК и на основание чл.497, ал.2, вр. чл.476, вр. чл.170, ал.1 ИК е наложена глоба в размер на 3000 лева.

Според касатора обжалваното решение е неправилно, постановено при допуснато съществено нарушение на процесуални правила и на материалния закон, поради което се иска неговата отмяна и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции.

Представят се писмени бележки.

Ответникът счита касационната жалба за неоснователна по съображения, изложени в отговора на жалбата и молбата от 11.08.2025 г. Претендира разноски.

Представителят на Окръжна прокуратура Пловдив счита решението на първоинстанционния съд за правилно и моли то да бъде оставено в сила.

Административен съд Пловдив, ХХХІ касационен състав, намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК, от страна по делото, за която решението е неблагоприятно, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество и в пределите на касационната проверка по чл.218 АПК, е основателна поради следните съображения:

Районният съд, след преценка на писмените и гласните доказателства, е приел за безспорно установени фактите по делото – на 23.10.2023 г. в [населено място], по време на предизборната кампания на МК „Новото време“, за участие в изборите за общински съветници и кметове, проведени на 29.10.2023 г., е извършен разход в размер на 1400 лева чрез плащане в брой за предизборна среща-концерт в полза на МК „Новото време“, за което е издадена фактура № ********** от 23.10.2023 г. от доставчика „Профи Ивент“ ЕООД, с приложен фискален бон към нея от същата дата. Районният съд е приел, че формално АУАН и наказателното постановление съдържат всички необходими реквизити по чл.42 и чл.57 ЗАНН, като в тях са описани всички обективни признаци на състава на нарушението, за което е ангажирана отговорността на жалбоподателя и конкретната нарушена норма, както и санкционната норма, въз основа на която е определена глобата. Според районния съд по делото безспорно е установено извършването на нарушение на чл.170, ал.1 ИК, за което нарушение отговорност следва да понесе жалбоподателят като лице, което е определено от коалицията да следи за приходите, разходите и счетоводната отчетност, т.е., жалбоподателят е субект на нарушението съгласно чл.170, ал.1 ИК. Като неоснователни са преценени възраженията на жалбоподателя за липса на компетентност на наказващия орган, както и че възприетия от наказващия орган подход да издаде девет наказателни постановления за описаните в един АУАН девет административни нарушения по никакъв начин не нарушава правото на защита на жалбоподателя. Според районния съд, обаче, в случая е налице нарушение на чл.42, т.3 ЗАНН, което е съществено и влияе върху правото на защита, както и нарушение на принципа на пропорционалността между тежестта на извършеното нарушение и наложената санкцията с оглед решение от 06.10.2019 г. по дело С-544/19 на Съда на ЕС, поради което е направен извод за незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление и съответно то е отменено.

Решението е неправилно. Въз основа на правилно установените факти районният съд е направил необосновани и несъответни на материалния закон изводи, което налага отмяна на съдебното решение.

Съгласно чл.53, ал.2 ЗАНН наказателно постановление се издава и когато е допусната нередовност в акта, стига да е установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина. В случая наказващият орган, както и районният съд, е установил по безспорен начин извършването на нарушението, нарушителя и неговата вина, затова е издал обжалваното наказателно постановление. След като и съдът е установил по безспорен начин тези факти, неправилен се явява извода му за наличие на съществено нарушение на изискванията на чл.42, т.3 ЗАНН. Вярно е, че в АУАН мястото на нарушението не е посочено, но е вярно също, че то е посочено в самото наказателно постановление. Следователно нередовността на АУАН е отстранена при издаване на наказателното постановление, като от събраните по делото писмени доказателства по безспорен начин се доказва мястото на извършване на вмененото административно нарушение.

Не се споделя също изводът на районния съд за липса на пропорционалност между тежестта на нарушението и наложеното административно наказание. На първо място, определената глоба е в предвидения от закона минимален размер, под който не може да бъде определяно административно наказание. На второ място, цитираната практика на Съда на ЕС е неприложима за конкретния казус, доколкото се касае за административно нарушение на задължения по Изборния кодекс, охраняващ политическите права на гражданите, поради което прозрачността на финансирането на политическите партии и коалиции и счетоводна отчетност на приходите и разходите им по време на предизборна кампания са от изключително голямо значение за провеждането на нормален и честен изборен процес, без злоупотреби с правата на гражданите, за осигуряване на контрол върху дейността на партиите и начините на събиране и разходване на получените от средства. В случая е неприложима нормата на чл.28 ЗАНН с оглед на охраняваните обществени отношения и защото обществената опасност на конкретния деец или на деянието му не може да бъде определена като по-ниска в сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид, както и защото в АУАН са описани още осем плащания в полза на МК „Новото време“ в брой над 1000 лева по време на същата предизборна кампания.

Касационната инстанция споделя останалите изводи на районния съд за наличие на компетентност у актосъставителя и издателя на наказателното постановление, спазване на изискванията на чл.42 и чл.57 ЗАНН. Касационната инстанция намира, че правилно е приложен материалния закон от страна на наказващия орган, вмененото нарушение е правилно квалифицирано и правилно е определена санкционната нормата, а наложената глоба е в предвидения минимален размер.

Предвид всичко изложено настоящата инстанция намира, че обжалваното решение като неправилно следва да бъде отменено, като вместо него се постанови друго, с което обжалваното наказателно постановление се потвърди като законосъобразно. С оглед изхода на делото искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение от процесуалния представител на касатора следва да бъде уважено като основателно и да бъде осъден ответникът да заплати на Сметната палата сумата 260 лева, по 130 лева за всяка инстанция, определена на основание чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Затова и на основание чл.221, ал.2 АПК Административен съд Пловдив, ХХІІІ касационен състав,

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 602 от 03.06.2025 г., постановено по АНД № 547 по описа на Районен съд Пловдив за 2025 година като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № ИК-40#6 от 11.11.2024 г., с което на Г. Д. К., [ЕГН], от [населено място], [улица], за нарушение на чл.170, ал.1 ИК и на основание чл.497, ал.2, вр. чл.476, вр. чл.170, ал.1 ИК е наложена глоба в размер на 3000 лева.

ОСЪЖДА Г. Д. К., [ЕГН], от [населено място], [улица], да заплати на Сметната палата на Република България сумата от 260 (двеста и шестдесет) лева, юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно.