Р Е Ш Е Н И Е
№ 1965 31.07.2019
година
град Бургас
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Бургаски районен съд пети граждански състав
На четвърти юли през две
хиляди и деветнадесета година
в публично заседание в състав:
Председател:
Магдалена Маринова
и при секретаря Анелия Такова,
като разгледа докладваното от съдия Маринова гражданско дело № 9473 по
описа на Бургаски районен съд за 2018 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
по делото е образувано по повод искова молба от
Т.И.И. ЕГН **********с адрес: ***,
чрез адвокат В.Б., БАК, против Областна дирекция на МВР – град Бургас, с адрес:
град Бургас, ул. „Христо Ботев“ №46, представлявана от директора Калоян
Топалов, за осъждане на ответника да плати на ищеца сумата 100 лева, предявена
като частичен иск от сума в размер на 3 000 лева, представляваща
допълнително възнаграждение за положен от него и незаплатен извънреден труд за
периода от 01.01.2016 година до 01.12.2018 година, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателното й плащане; сумата 10 лева, предявена като частичен иск от сума в
общ размер от 1000 лева, представляваща сбор от мораторни лихви върху
стойността на дължимото допълнително трудово възнаграждение за положен
извънреден труд за посочения период, изчислена от момента на настъпване на
падежа на всяко едно плащане до датата на подаване на исковата молба в съда;
сумата 100 лева, предявена като частичен иск от претенция в размер на
1 500 лева, представляваща размера на положен и неплатен нощен труд,
приравнен към дневен, за периода от 01.01.2016 година до 01.12.2018 година,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
исковата молба до окончателното й плащане; сумата 10 лева, предявена като
частичен иск от претенция в размер на 500 лева, представляваща сбор на
мораторни лихви върху главница, представляваща стойността на положен и неплатен
нощен труд, приравнен на дневен за посочения период, изчислена от момента на
настъпване на падежа на всяко едно плащане до датата на подаване на исковата
молба в съда.
В съдебно
заседание на 04.07.2019 година е прието изменение на иск, съгласно което
претенция за осъждане на ответника да плати главница, представляваща допълнително
възнаграждение за положен от него и незаплатен извънреден труд за периода от
01.01.2016 година до 01.12.2018 година, е в размер на 2 219, 75 лева, претенцията за лихва
върху отделните вземания е в размер на 382, 32 лева, начислена за периода върху
отделните главници, считано от датата на настъпване на падежа на всяко едно от
вземанията до датата на подаване на исковата молба в съда; претенцията за заплащане
на възнаграждение положен и неплатен нощен труд, приравнен към дневен и отчетен
като извънреден за периода от 01.01.2016 година до 01.12.2018 година е в размер
на 1 965, 09 лева; претенцията за претенцията за лихва върху стойността на
неплатения нощен труд, приравнен към дневен за периода от 01.01.2016 година до
21.12.2018 година, изчислена от момента на настъпване на падежа на всяко едно
от вземанията до датата на подаване на исковата молба в съда е в размер на
276,60 лева.
Исковата
молба е основана на следните фактически твърдения:
Ищецът
излага, че от 2006 година е държавен служител при ОД на МВР – град Бургас, като
към момента е младши експерт и е назначен на длъжност „***“ в ОДЧ при РУ – град Созопол при ОД на
МВР. Посочва, че изпълнявайки длъжността си е полагал труд като е давал 24 - часови дежурства. Твърди, че през периода
от 01.01.2016 година до 01.12.2018 година е полагал извънреден труд, който не
компенсиран с полагащото му се възнаграждение или по друг начин. Посочва, че
този труд е полаган от него през почивни дни, официални празници и като нощен
труд. В исковата молба е ищецът е изложил конкретни фактически твърдения. След отправено от него заявление за заплащане
на положения от него извънреден труд
получил становище от ОД на МВР, с което е уведомен, че не е налице
правно основание на което да бъде заплатен извънреден труд над допустимите по чл.187а, ал.2 от ЗМВР 70
часа на тримесечие. Уведомен бил, че е възможно изплащането на 100 часа на
тримесечие, след писмено съгласие на служителя да положи до 100 часа на
тримесечие. Ищецът твърди още, че е дал съгласие с изрична декларация, но
въпреки това възнаграждение за положения труд не му е платено, а изплатеното до
70 часа на тримесечие не е правилно изчислено.
В
исковата молба ищецът излага и подробни доводи и в обобщение посочва, че е през
процесния период е положил извънреден труд много над заплатените му 70 часа
извънреден труд на тримесечен период, който не му е заплатен от органа по
назначението. Освен това твърди, че положения от него нощен труд не е приравнен
от органа по назначението му на дневен труд с коефициент 1,143 съобразно правилата на Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата и съответно разликата не му е
заплатена от органа по назначаването.
Поради
изложеното ищецът счита, че ответникът му дължи заплащане на положения от него
извънреден труд в пълен размер, както и му дължи заплащане на положения от него
нощен труд след приравняването му на дневен труд.
При
тези фактически твърдения и правни доводи ищецът отправя искане за
постановяване на решение, с което ответникът да бъде осъден да му плати
исковите суми.
Към
исковата молба ищецът е приложил писмени доказателства, поискал е допускане на
съдебно – икономическа експертиза, както и събиране на гласни доказателства.
В
преклузивния едномесечен срок по чл. 131 от ГПК ответникът ОД на МВР Бургас,
представлявана от директора, чрез юрисконсулт Д., е дал писмен отговор на
предявения иск. На първо място е направено възражение по редовността на
исковата молба в частта, в която ищецът
е поискал осъждане на ответника да му плати лихва. По отношение на претенциите за главница
процесуалният представител на ответника
заявява, че го оспорва по основание и по размер. Твърди, че положения извънреден труд е
надлежно начислен и отразен в протоколите за положен извънреден труд и в
протоколите за отчитане на работното време между 22,00 часа и 6,00 часа,
времето на разположение и положения труд по време на официални празници в РУ – Созопол. В писмения отговор
процесуалният представител на ответника посочва, че положения извънреден труд е
заплатен своевременно след неговото отчитане по правилата на действалите към
процесния период Наредба №
8121з-592/25.05.2015 година за реда за организация и разпределението на
работното време, за неговото отчитане, компенсирането на работата извън
редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивка на
държавните служители в Министерството на вътрешните работи и Наредба № 8121з-
776/29.07.2016 година за реда за организацията и разпределянето на работното време, за
неговото отчитане, за компенсирането на работата извън работното време, режима
на дежурство, времето за отдих и почивка на държавните служители в Министерство
на вътрешните работи. По отношение на претенцията за преизчисляване на нощния труд по коефициент
1,143 заявява, че приложение намират разпоредбите на двете посочени по-горе
наредби, които действащи паралелно по време е Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата уреждат по специален за системата на МВР
начин заплащането на нощния труд. Ответникът, чрез представляващ, посочва, че
липсва текст, който да урежда увеличение на часовете нощен труд по коефициент,
за което счита, че е нормотворческо
решение на министъра на вътрешните работи, действащо от влизане в сила на
Наредба № 8121з- 592/25.05.2015г., за разлика от нормотворческото решение на
същия орган, дадено в предходната Наредба № 8121з-407/19.08.2014г. В чл.З, ал.З
от Наредба № 8121з- 592/25.05.2015г. и в чл. 3, ал. 3 от Наредба №
8121з-776/29.07.2016г. е предвидено, че за държавните служители в МВР е
възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните
часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. Счита,
че това означава, че съгласно правната норма, действаща в системата на МВР за
целия процесен период съотношението между дневен и нощен труд е като 1 към 1 (8
часа нощен труд, равни на 8 часа дневен труд), а не е както по Кодекса на труда
и по Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, съгласно
които 7 часа нощен труд се приравняват на 8 часа дневен труд. От името на
ответника е изложено твърдение, че в продължение на това разрешение на
правоотношенията, възникващи във връзка е отчитането и заплащането на нощния
труд са издадените от Министъра заповеди № 8121з-791/28.10.2014г. и
последващата Заповед № 8121з- 1429/23.11.2017г., съгласно които за целия
процесен период за всеки отработен час или за част от него между 22,00 и 6,00
часа на държавните служители се изплаща допълнително възнаграждение за нощен
труд в размер на 0,25 лв.
Ответникът
е приложил писмени доказателства, поискал е допускане на съдебно – икономическа
експертиза и се е противопоставил на събирането на гласни доказателства.
В
съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител – адвокат Б.,
поддържа предявения иск и сочи доказателства. В заседание по същество на спора
излага подробни твърдения за основателност и недоказаност.
В
съдебно заседание ответникът, чрез процесуалния си представител – юрисконсулт Д.,
поддържа становището по иска, дадено в писмения отговор и сочи доказателства. В
заседание по същество на спора излага подробни твърдения за неоснователност и
недоказаност на предявения иск.
Предявен иск с правно основание чл. 150
във връзка с чл.
262 от КТ във връзка с чл. 187 от ЗМВР
и чл. 86 от ЗЗД; чл. 261
от КТ във връзка с чл.
187 от МВР и чл. 86 от ЗЗД.
Не е спорно по делото,
че ищецът е бил в служебно правоотношение с
ОД МВР за периода от 01.01.2016г. до 31.12.2018г. като е заемал
длъжността ***“ в ОДЧ при РУ – град
Созопол при ОД на МВР. Не се спори, че е полагал извънреден труд и
нощен труд.
Предвид
изложените в настоящия процес от страните доводи спорът е относно приложимия закон.
От
заключението на вещото лице, изготвило допуснатата по делото съдебно –
икономическа експертиза, което съдът приема за обосновано и компетентно дадено,
се установява следното от фактическа страна:
За периода 01.01.2016 г. - 31.12.2018 г., за ищеца са отчетени 6 516 отработени часове, при норма за периода от 5 376 часа. Разликата между отработените часове и нормата за
периода възлиза на 1 140 часа и представлява положен труд над нормата, т.е.
извънреден труд. Данните по месеци и тримесечия са представени в таблицата
Приложение № 1, съответно в колони №№ 2, 3 и 5.
За същия период, на ищеца е заплатен извънреден труд за 805 часа за 5 226,03
лв. /колони №№ 7 и 8/. Освен отчетения по протоколи извънреден труд, на ищеца
са заплатени заплатени са и 17 часа извънреден труд по протоколи Приложение № 3
по чл.24, ал.2 от НАРЕДБА № 8121з-776 от 29 юли 2016 г. за реда за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата
извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и
почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи. Без
участието на тези 17 часа, заплатени на друго основание /м.11.2016 г./,
заплатения извънреден труд е за 788 часа, т.е. остават незаплатени 352 часа, описани по месеци.
Размера
на незаплатения извънреден труд за 352 часа, който като възнаграждение възлиза
на 2 219,75 лв.
При
изчисляване възнаграждението за извънредния труд, експертизата е съобразила
разпоредбата на чл.187, ал.6 от ЗМВР, т.е. с 50 % увеличение върху основното
месечно възнаграждение.
Мораторните
лихви за забава възлизат общо на 382,32
лв., изчислени от 26-то число на съответния текущ месец до 21.12.2018 г.
/колона № 15/.
По
отношение на положения труд в празнични дни, експертизата е констатирала, че
същият е отчетен с протоколи обр.№ 6 за отчитане на работното време между 22:00
и 06:00 часа, времето на разположение и положения труд по време на официални
празници, като за целия исков период възлиза на 288 часа, за които са заплатени 2 531,32 лв.. Експертизата не установи неотчетен и незаплатен труд
положен на официални празници.
За периода 01.01.2016 г. - 31.12.2018 г., за ищеца са отчетени 2 018 отработени часове нощен труд,
които са изцяло заплатени по платежни бележки. Нощният труд е заплащан по 0,25
лв. на час съгласно Заповед № 8121з-791/28.10.2014 г. и Заповед № 8121
з-1429/23.11.2017 г. на Министъра на вътрешните работи.
Вещото
лице констатира, че за месец септември 2016 г. при отчитане на нощния труд с
протокол обр.6 е допусната техническа грешка като са посочени отработени 8 часа
вместо 80 такива. Описани са 10 дати, на които е положен нощен труд от по 8
часа, които дати са отразени и в графика за дежурства за същия месец, които
като резултат са 80 часа. По тази причина при изчисленията за превръщането на
нощния труд в дневен, експертизата добавя 72 часа нощен труд или общо за целия
период същия възлиза на 2 090 часа. Преизчислен с коефициент 1,143 нощният труд
от 2 090 часа става на 2 388,87 часа за целия
период.Разликата от между преизчисления и отчетения по протоколи положен нощен
труд възлиза на 298,87 часа.
При тази фактическа
обстановка се налагат следните правни изводи:
Съгласно чл.176 от Закона
за МВР брутното месечно възнаграждение на държавните
служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни
възнаграждения.
Съгласно чл. 178, ал.1, т.3 от ЗМВР към основното месечно възнаграждение на държавните служители се
изплащат допълнителни възнаграждения за извънреден
труд.
В чл.187 от ЗМВР нормалната продължителност на работното време на държавните служители
в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица.
Предвид констатацията на
вещото лице за положен от ищеца труд, който следва да бъде квалифициран като извънреден
труд, тъй като е налице разлика между отработените часове и нормата за периода,
настоящият състав приема, че искът за заплащане на допълнително възнаграждение
за положен от ищеца и незаплатен от ответника извънреден труд за периода от
01.01.2016 година до 01.12.2018 година, е в размер на 2 219, 75 лева. Претенцията за лихва
върху отделните вземания е в общ размер от 382, 32 лева, начислена за периода върху
отделните главници, считано от датата на настъпване на падежа на всяко едно от
вземанията до датата на подаване на исковата молба в съда
Относно иска за заплащане
на допълнително възнаграждение за положен нощен труд, приравнен към дневен:
В чл.140, ал.2 от КТ е посочено, че нощен е трудът, който се
полага от 22,00 часа до 06,00 часа. В
ал.1, изречение второ е посочено, че нормалната продължителност на работното
време през нощта при 5 – дневена работна
седмица е 7 часа.
Съгласно чл.187, ал.9 от ЗМВР редът за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно
време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните
служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.
През периода, посочен в исковата молба от 01.01.2016г. до 31.12.2018г., правоотношението
между ищеца и ответника е регулирано от действалите Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014г., Наредба № 8121з-592 от
25.05.2015г. и Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016г., издавани от Министъра на Вътрешните
работи. Текстовете на чл.3, ал.3 и в трите са идентични – при работа на смени е възможно полагането на
труд и през нощта между 22.00 и 06.00 часа, като работните часове не следва да
надвишават средно 8 за всеки 24-часов период.
В чл.31, ал.2 от Наредба № 8121з-407 от
11.08.2014г. е предвидено, че при
сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове, положен нощен труд
за отчетния период, се умножава по 0.143. Тази наредба е отменена с §4 от ЗР на
Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015г., обнародвана в ДВ бр.40 от 02.06.2015
година. Наредбата от 25.05.2015 година е отменена с Решение № 8585/11.07.2016г.
по адм. дело № 5450/2016г. на ВАС, петчленен състав. Решението не подлежи на
обжалване.
Третата
наредба от посочените по – горе - Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016г. е обнародвана
в ДВ бр.60 от 02.08.2016г.
В
периода от отмяната на 02.06.2015 година до издаването и обнародването на
третата Наредба – на 02.08.2016г., отново приложима е била първата, предвиждаща
преизчисляване на нощния труд в дневен с коефициент 1.143.
В
Наредба № 8121з-592 /обн. в ДВ бр.40 от 02.06.2015г./ и в Наредба № 8121з-776
/обн. в ДВ бр.60 от 02.08.2016г./ липсва норма в смисъла, вложен в чл.31, ал.2
от Наредба № 8121з-407, за преобразуване на часовете положен нощен труд с
коефициент 1.143.
С оглед приложимите закони
настоящият състав приема, че за периода от 01.01.2016 година до 11.07.2016
година, не е съществувала изрична нормативна регламентация за възможността
положения извънреден труд да бъде възмезден с посочения коефициент. За периода от 12.07.2016г.
до 02.08.2016г. е приложима нормата на
чл.31, ал.2 от Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014г..
Въпреки
че не се съдържа изрична закона регламентация, приложение субсидиарно следва да
намери Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата, предвид наличието на законова
празнота. Съгласно чл.9, ал.2 от Наредбата, издадена по приложението на КТ, при
сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с
коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и
нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за
съответното работно място. Следователно и предвид цитираните по – горе норми на ЗМВР и КТ коефициентът за преизчисляване на нощния труд
в дневен е 1.143, получен от съотношението 8:7, както е посочено в исковата
молба.
Неприлагане
субсидиарно на правилата на КТ и Наредбата за структурата на работната заплата би поставила служителите в МВР в по-неблагоприятно
положение от другите държавни служители по отношение заплащането на
допълнителните възнаграждения, а това противоречи на целта и духа на закона.
При това
положение настоящият състав приема, че предявеният искът за заплащане на възнаграждение положен и неплатен нощен
труд, приравнен към дневен и отчетен като извънреден за периода от 01.01.2016
година до 01.12.2018 година е в размер на 1 965, 09 лева. Претенцията за лихва
върху стойността на неплатения нощен труд, приравнен към дневен за периода от
01.01.2016 година до 21.12.2018 година, изчислена от момента на настъпване на
падежа на всяко едно от вземанията до датата на подаване на исковата молба в
съда е в общ размер на 276,60 лева.
По изложените съображения
настоящият състав приема, че предявените искове са основателни и доказани и
следва да бъдат уважени.
При този изход от спора и
съгласно чл.78 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да плати на ищеца и
разноските, направени по водене на делото, които са в размер от 800 лева и
представляват платено възнаграждение за адвокат по договор за правна защита и
съдействие.
На основание чл.78, ал.6
от ГПК ответникът следва да бъде осъден да плати по сметка на Бургаски районен
съд държавна такса в размер на 88,79 лева, за главницата, представляваща
възнаграждение за извънреден труд, държавна такса в размер на 50 лева за лихвите върху тази сума,
сумата 78,06 лева, представляваща стойността на неплатен нощен труд, приравнен
към дневен, държавна такса в размер на 50 лева върху отделните вземания за
лихва, начислени върху тази главница. Ответникът следва да плати по сметка на
Бургаски районен съд и сумата 350 лева, представляваща възнаграждение за вещо
лице, платена от бюджета на съда да основание чл.83, ал.1, т.1 от ГПК.
Мотивиран от горното и на основание чл.235 от ГПК, Бургаският районен съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – град Бургас, с адрес: град Бургас, ул. „Христо
Ботев“ №46, представлявана от Директора, да плати на Т.И.И. ЕГН **********с адрес: ***, чрез адвокат В.Б.,
БАК, сумата 2 219, 75 лева /две хиляди деветстотин и деветнадесет лева,
седемдесет и пет стотинки/, представляваща допълнително възнаграждение за
положен от него и незаплатен извънреден труд за периода от 01.01.2016 година до
01.12.2018 година, сумата 382, 32 лева /триста осемдесет и два лева, тридесет и
две стотинки/, представляваща общ размер на лихви, начислени върху отделните вземания за главница за
допълнително възнаграждение за положен извънреден труд, считано от датата на
настъпване на падежа на всяко едно от вземанията до датата на подаване на
исковата молба в съда, сумата 1 965, 09 лева /хиляда деветстотин шестдесет
и пет лева и девет стотинки/, представляваща възнаграждение за положен и
неплатен нощен труд, приравнен към дневен и отчетен като извънреден за периода
от 01.01.2016 година до 01.12.2018 година, сумата 276,60 лева /двеста
седемдесет и шест лева/, представляваща общ размер на лихви, начислени върху
отделните главница, представляващи допълнителни възнаграждение за нощен труд,
приравнен към дневен, ведно със законната лихва върху главниците от 2 219,
75 лева /две хиляди деветстотин и деветнадесет лева, седемдесет и пет стотинки/
и 1 965, 09 лева /хиляда деветстотин шестдесет и пет лева и девет
стотинки/, считано от датата на подаване
на исковата молба на 21.12.2018 година до окончателното им плащане, както и
сумата 800 лева /осемстотин лева/, представляваща разноски, направени по водене
на делото.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – град Бургас, с адрес: град Бургас, ул. „Христо
Ботев“ №46, представлявана от Директора, да плати по сметка на Бургаски районен
съд сумата 616,85 лева /шестстотин и шестнадесет лева, осемдесет и пет лева/,
представляваща държавна такса и възнаграждение за вещо лице.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок, считано от датата на получаване на съобщение за изготвянето му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: (П)
Вярно с оригинала!
ММ