РЕШЕНИЕ
№ 266
гр. Бургас, 18.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети септември през две хиляди
двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Даниел Н. Марков
Членове:Цвета Ж. Попова
Тихомир Р. Рачев
при участието на секретаря Евдокия Р. Недкова
в присъствието на прокурора Зоя М. Милтиядова
като разгледа докладваното от Даниел Н. Марков Въззивно частно
наказателно дело № 20242100601005 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 341, ал. 1, вр. чл. 306, ал. 1, т. 1 от НПК
и е образувано по повод подадена жалба от служебния защитник на осъдения
Р. Н. С., с която се атакува определение № 1470 от 25.06.2024г., постановено
по НЧД № 2219/2024 г.по описа на Районен съд-Бургас.
С посоченото определение първоинстанционният съд е определил на
осъдения Р. С. общо наказание от две години лишаване от свобода, определено
по реда на чл. 25,ал.1 от НК измежду наказанията, наложени му с влезли в
сила съдебни актове по НОХД№556/2024г. на Окръжен съд, Бургас, НОХД
1170/2024 год. и оНОХД №1298/2024 год., двете по описа на Pайонен
съд-Бургас, което на основание чл.24 от НК е увеличил на три години
лишаване от свобода и е определил на основание чл.57, ал.1, т.2, б.„б“ от
ЗИНЗС първоначален строг режим за изтърпяването му. Със същото
определение съдът е приложил чл.25, ал.2 и чл.59 от НК, като е приспаднал
от така определеното за изтърпяване общо най-тежко увеличено наказание
лишаване от свобода времето, през което по някоя от присъдите, включени в
1
съвкупността, осъденият е търпял наказание лишаване от свобода и е бил
мярка за неотклонение задържане под стража.
Според жалбата не са налице предпоставките по чл.24 от НК за
увеличение на общото наказание, което се аргументира с отсъствие на
доказателства за настъпилите след началото на изпълнението на наказанието
лишаване от свобода факти, отчитащи степента на поправяне и превъзпитание
на осъдения. Отправено е искане за изменение на обжалваното определение,
като въззивният съд отмени приложението на чл.24 от НК.
В съдебно заседание пред въззивния съд защитникът пледира за
уважаване на жалбата по изтъкнатите в нея доводи. Осъденият предоставя
решението на съда.
Прокурорът от БОС намира жалбата за неоснователна, тъй като
групирането е извършено при спазване на всички законови разпоредби и
съдът е изложил убедителни съображения за увеличаване на общото
наказание по леда на чл. 24 от НК.
Бургаският окръжен съд, след като изслуша становището на страните и
извърши цялостна проверка на правилността на атакуваното определение,
прие следното:
Р. Н. С. е ** многократно, като направеното от БРП предложение за
определяне на общо наказание обхваща последните три осъждания за деяния,
извършени след изтърпяване на наказанията по останалите осъдителни
присъди. Така последните постановени срещу С. съдебни актове са както
следва:
1. С одобрено на 15.04.2024г. споразумение по НОХД 1170/2024 г. по
описа на Районен съд - Бургас, той е бил признат за виновен за извършено на
28.09.2023г. престъпление по чл.196, ал.1, т.2, вр. чл.195,ал.1,т.3,т.4, вр.194,
ал.1, вр.чл.29, ал.1, б.„а“ и „б“ от НК, за което му е наложено наказание при
условията на чл.55, ал.1,т.1 от НК лишаване от свобода за срок от една година,
което на основание чл.57, ал.1, т.2, б.„б“ от ЗИНЗС да търпи при първоначален
строг режим.
2. С одобрено на 30.04.2024г. споразумение по НОХД 556/2024 г. по
описа на Окръжен съд - Бургас, той е бил признат за виновен за извършено на
28.09.2023г. престъпление по чл.199, ал.1, т.4, вр. чл.198,ал.1, вр.чл.29, ал.1, б.
„б“ от НК и му е наложено наказание при условията на чл.55, ал.1,т.1 от НК
2
лишаване от свобода за срок от две години, което на основание чл.57, ал.1, т.2,
б.„б“ от ЗИНЗС да търпи при първоначален строг режим.
3. С присъда по НОХД № 1298/2024г. по описа на Районен съд - Бургас,
влязла в сила от 11.05.2024г. Р.С. е бил признат за виновен за извършено на
09.02.2024г. престъпление по чл.196, ал.1, т.1, вр. чл.194, ал.1, вр.чл.29, ал.1, б.
„а“ от НК, за което и н основание чл.58а, ал.1, вр.чл.54 от НК му е наложено
наказание лишаване от свобода за срок от 16 месеца, което на основание чл.57,
ал.1, т.2, б.„б“ от ЗИНЗС да изтърпи при първоначален строг режим.
Изследвайки хронологичната последователността на извършените
деяния и влезлите в сила съдебни актове, правилно районният съд е
преценил, че са налице предпоставките на чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 от НК
за групиране на наложените на осъдения три наказания в една кумулативна
съвкупност, защото всяко едно от деянията по посочените съдебни актове е
извършено преди да има влязла в сила присъда, за което и да е от тях.
Всички три престъпления в групата са извършени при условията на
опасен рецидив, като отделните наказания са били отмервани по реда на чл.55
от НК и чл.58а от НК, предвид диференцираните процедури, по които са
протекли съдебните производства по тях. Тези престъпления са били насочени
срещу отношенията на собственост и са били извършени от С., след като той
е бил * с влезли в сила 7 съдебни акта за други престъпления също против
отношенията на собственост, след осъждане за престъпление по чл.149,
ал.4,т.2, вр.ал.1 от НК и след като всички наложени му като ** наказания
отново са били определяни под предвидения минимум не поради
съотношение на обстоятелствата по чл. 54 НК, а поради избрания
процесуален ред за разглеждане на делото. Осъденият вече е търпял два пъти
общи наказания лишаване от свобода, като последния път общото му
наказание от четири години лишаване от свобода е било увеличено с шест
месеца и е изтърпяно на 26.05.2022г., т.е. само година и шест месеца преди
първото му деяние по НОХД 1170/2024г. от настоящата съвкупна престъпна
деятелност. Тези обстоятелства сочат, че провежданата наказателна принуда
не е възпряла и коригирала престъпното поведение на С.. Извършените нови 3
престъпления от разглежданата група свидетелстват за утвърдени престъпни
навици и завишена степен на обществена опасност на дееца, което налага
ефективно и значително по-продължително въздействие върху осъдения за
3
неговото поправяне и превъзпитаване. Най-тежкото от определените му
наказания за отделните деяния от групата – две години лишаване от свобода е
несправедливо и несъответно на съвкупността от престъпните деяния, а
отделно от това размера му е недостатъчен, за да му се въздейства в
необходимата степен възпиращо и поправително. Постановеното от БРС
увеличаване на така определеното общо наказание от две години лишаване
от свобода с още една година е в пределите по чл.24 от НК – то е до една
втора от общото наказание, не превишава аритметичния сбор от групираните
наказания, нито максималния размер, предвиден за този вид наказание и е
необходимо за постигане целите по чл.36 от НК.
Въпросите дали и в каква степен осъденият е проявил поправяне и
превъзпитание след започване изтърпяването на което и да е от наказанията,
включени в съвкупността, е ирелевантен при преценката за правилното
приложение на чл.24 от НК. Тези въпроси подлежат на обсъждане в
производството по чл.437 и сл. от НПК, вр. чл.70 от НК.
Така мотивиран и на основани чл. 341, ал. 1, вр. чл. 338, вр. чл. 334‚ т. 6
от НПК Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 1470 от 25.06.2024г., постановено по
НЧД № 2219/2024 г. по описа на Районен съд-Бургас.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4