Р Е Ш Е Н
И Е
Номер 3222 26.11.2019г. град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
БУРГАСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД шести граждански състав
На тридесет и първи октомври през две хиляди
и деветнадесета година
В публично съдебно заседание в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Радостина Петкова
Секретар Илияна Гальова
като разгледа докладваното от съдия
Радостина Петкова
гражданско дело номер 613 по описа за 2019 година
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
по делото е образувано по исковата молба на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ” ЕАД,
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, кв. „Победа”,
ул. „Ген. Владимир Вазов” № 3, сграда „Метални панели и конструкции”,
представляван от изпълнителния директор Ганчо Йовчев Тенев, с която е предявил
срещу ответника В.П.П., ЕГН: **********, с адрес: *** обективно съединени искове с правно основание
чл. 422 вр. с чл. 124, ал. 1 от ГПК вр. с чл. 79, ал. 1 и чл. 86 от ЗЗД за
приемане за установено по отношение на ответника, че същият дължи на ищеца
сумата от 116.54лв. - главница,
дължима за доставена, отведена и пречистена вода в имот, находящ се в гр.Бургас,
ж.к. „Изгрев“, бл. 62, вх, 1, ет. 16, ап. 77
по фактури, издадени за периода от 25.11.2015г.
до 27.11.2017г., с отчетен период от 25.09.2014г.
до 31.10.2017г., и сумата от 24.75 лв., представляваша мораторна
лихва за забавено плащане на главницата за периода от 26.12.2015г. до
22.10.2018г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението – 29.10.2018г. до
окончателното й изплащане, за които вземания ищецът се е снабдил със заповед №
3934 от 29.10.2018г. за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. №
7677/2018г. по описа на БРС. Ищецът претендира присъждане на основание чл. 78,
ал. 1 и ал. 8 от ГПК на направените в заповедното и исковото производство
разноски и юрисконсултско възнаграждение.
В
исковата молба се твърди, че ответникът е абонат - потребител на предоставените
от ищеца услуги по доставка, отвеждане и пречистване на питейна вода за собствения му недвижим имот, като за
горепосочения отчетен период, същият не е изпълнил задълженията си да заплати
изразходеното количество вода в 30 –дневния срок, предвиден в Наредба № 4 на
МРРБ за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи. Ангажира доказателства. В съдебно
заседание ищецът, чрез упълномощения му процесуален представител поддържа
исковата молба и моли съдът да уважи исковете и да му присъди разноските
съгласно списък по чл. 80 от ГПК.
В
законовия едномесечен срок по чл. 131 от ГПК ответникът В.П.П., чрез назначения
му на основание чл. 47, ал. 6 от ГПК особен процесуален представител –адв. Р.Ш.,
е депозирал писмен отговор, в който е посочила, че оспорва предявените искове, за
което е изложила подробни съображения, като моли за отхвърляне на исковете. В
съдебно заседание ответницата, чрез назначения й особен адвокатски представител
поддържа писмения отговор и моли съдът да отхвърли исковете.
Бургаският
районен съд, след като взе предвид направените искания и доводи, обсъди
поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото доказателства, и след като
съобрази закона, намира за установено следното :
Предявени
са обективно съединени искове с правно основание чл. 422 вр. с чл. 124, ал. 1
от ГПК вр. с чл. 79, ал. 1 и чл. 86 от ЗЗД.
Със
заповед № 3934 от 29.10.2018г. за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК по
ч.гр.д. № 7677/2018г. по описа на БРС, е разпоредено ответникът да заплати на
ищеца сумата от 116.54лв. - главница, дължима за доставена, отведена и
пречистена вода в имот, находящ се в гр.Бургас, ж.к. „Изгрев“, бл. 62, вх, 1,
ет. 16, ап. 77 по фактури, издадени за
периода от 25.11.2015г. до 27.11.2017г., с отчетен период от 25.09.2014г. до
31.10.2017г., и сумата от 24.75 лв.,
представляваша мораторна лихва за забавено плащане на главницата за периода от
26.12.2015г. до 22.10.2018г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от подаване на заявлението – 29.10.2018г. до окончателното й изплащане,
както и направените в заповедното производство разноски за платена държавна
такса и юрисконсултско възнграждение в общ размер от 75 лв.
С
оглед указанията на заповедния съд, в дадения едномесечен срок по чл. 415, ал.
4 вр. с ал. 1, т. 2 от ГПК, ищецът е предявил настоящия иск за установяване на
вземането си по заповедта за изпълнение по чл. 410 от ГПК, по който е
образувано настоящото дело.
От
представените по делото писмени доказателства се установява, че ответникът е придобил
чрез дарение на 01.08.2006г. правото на собственост върху процесния водоснабден
имот, представляващ жилище в гр.Бургас, ж.к. „Изгрев“, бл. 62, вх, 1, ет. 16,
ап. 77 .С оглед това и обстоятелството, че партидата на процесния имот е
записана на името на ответника, следва да се приеме, че последния е придобил
качеството на „потребител” по смисъла на чл. 3 от Наредба № 4 от 14.09.2004г.
на МРРБ за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи. Само по себе си обаче записването
на едно лице като потребител в имота, както и правото на собственост или други
вещно право във водоснабден имот не води автоматично до извода, че в същото са
потребени именно сочените от ищеца количества вода, като вземанията си за
претендираните суми ищецът следва да установи при пълно и главно доказване.
За
удостоверяване задълженията на ответника за процесния исков период ищецът е
представил по делото справки –извлечения на отчет с мобилно устройство по
партидата му на абонат № 996345, от които е видно, че за периода от 25.09.2014г.
до 31.10.2017г. е отчетено потребено количество вода от 45куб.л., отразено с
отбелязване „видян“, както и 7.88 куб.м. от дялово разпределение. Представени
са и издадени от ищеца фактури за начислени на ответника задължения за месечни
неплатени главници в общ размер на 116.54лв. за предоставени ВиК услуги по
партидата му с абонатен № 996345, като фактурите са издадени за периода от
25.11.2015г. до 27.11.2017г.
По
делото е изгответна съдебно-икономическа експертиза, чието заключение не е
оспорено от страните и е прието от съда, която установява, че процесните
фактури са осчетоводени от ищеца и, че по отношение на тях счетоводството му е
редовно водено.
По
делото е разпитан като свидетел служителката З. Иванова на длъжност „отчетник
измервателни уреди“ в ищцовото дружество, която в показанията си заявява, че
считано от 2003г., в т.ч за процесния период е отчитала показанията на
водомерите в процесния водоснабден имот, като сочи, че много рядко ответникът е
имала достъп до имота, като се налагало да го издирва по телефона за отчет.
Свидетелката заявява, че в имота има четири водомера – два в банята и две в кухнята, от които два
водомера за студена вода и два водомера за топла вода.
По
делото е извършена съдебно-техническа експертиза, чието заключение не е
оспорено от страните и е прието от съда. Вещото лице е посочило, че по проект в
процесното водоснабдено жилище има четири водомера, като отчети в програмата на
ищеца има само за три от тях. От експертизата се установява, че за процесния
отчетен период от 25.09.2014г. до 31.10.2017г. доставената и консумирана
питейна вода, която е преминала през измервателните устройства /водомерите/ в
жилището на ответника е 45куб.м., а от дялово разпределение са начислени 7.88
куб.м. вода, т.е. общо 52.88 куб.м.. От експертизата се установява, че за
обекта няма начислени служебно количества вода съгласно чл. 39, ал. 2 от
Наредба № 4 от 14.09.2004г. на МРРБ, тъй като всички показания са реални с оглед направеното отбелязване „видян“, което
означава, че инкасатора физически е видял водомера и визуално е отчел данните
му, които са нанесени в мобилния компютър.
От
гореизложеното следва, че отразените в отчета с мобилно устройство и
фактурирани от ищеца количества вода са реално потребени в процесния имот за
отчетния период от 25.09.2014г. до 31.10.2017г., което означава, че ответникът
дължи начислените суми за потребената в имота вода на исковата стойност 116.54лв.
Предвид това искът за дължимост на главницата се явява основателен и следва да
се уважи изцяло в исковия размер от 116.54лв.
Поради
неизпълнение от ответника на главното задължение в посочения в чл.30, ал. 2 от
общите условия на ищеца тридесетдневен срок от датата на фактуриране,
основателна се явява и претенцията на ищеца за претендираната мораторна лихва
по чл. 42 от общите условия в размерите по чл. 86 от ЗЗД за забавено плащане на
главницата, считано от датата на забавата, която в случая е 26.12.2015г. до
22.10.2018г.
След
извършени изчисления по чл. 162 от ГПК съдът намира, че същата възлиза в размер
на 33.42 лв., но тъй като ищецът претендира същата в по-малък размер - 24.75лв.,
тази претенция също се явява основателна и следва да се уважи изцяло в
претендирания исков размер.
С
оглед гореустановения дължим размер на главницата, върху дължимата сума следва
да се начисли и претендираната по чл. 86, ал.1 от ЗЗД законна лихва за
дължимото от ответника на обезщетение за забавеното й плащане, считано от
датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК - 29.10.2018г. за издаване
на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 7677/2018г. по
описа на БРС до окончателното й изплащане.
На
основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК вр. с чл. 25, ал. 1 от НЗПП, поради
ицяло уважаване на исковете в полза на ищеца следва да се присъдят направените
в исковото и заповедното производство разноски, в т.ч. и юрисконсултско
възнаграждение съгласно представения списък по чл. 80 от ГПК в общ размер от
805 лв.
Мотивиран от горното, Бургаският
районен съд,
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответникът В.П.П., ЕГН: **********, с
адрес: *** , че на основание чл. 422 вр.
с чл. 124, ал. 1 от ГПК вр. с чл. 79, ал. 1 и чл. 86 от ЗЗД същият дължи на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ”
ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, кв.
„Победа”, ул. „Ген. Владимир Вазов” № 3, сграда „Метални панели и конструкции”,
представляван от изпълнителния директор Ганчо Йовчев Тенев, сумата от 116.54лв. /сто и шестнадесет лева и петдесет и четири стотинки/- главница,
дължима за доставена, отведена и пречистена вода в имот, находящ се в гр.Бургас,
ж.к. „Изгрев“, бл. 62, вх, 1, ет. 16, ап. 77
партидата му на абонат № 996345 по фактури, издадени за периода от 25.11.2015г. до 27.11.2017г., с отчетен
период от 25.09.2014г. до 31.10.2017г., и сумата от 24.75 лв. /двадесет и четири
лева и седемдесет и пет стотинки/, представляваша мораторна лихва за
забавено плащане на главницата за периода от 26.12.2015г. до 22.10.2018г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от подаване на заявлението – 29.10.2018г. до окончателното
й изплащане, за които вземания ищецът се е снабдил със заповед № 3934 от
29.10.2018г. за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 7677/2018г.
по описа на БРС.
ОСЪЖДА
В.П.П., ЕГН: **********, с адрес: *** ДА
ЗАПЛАТИ на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК на „Водоснабдяване и канализация”
ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, кв.
„Победа”, ул. „Ген. Владимир Вазов” № 3, сграда „Метални панели и конструкции”,
представляван от изпълнителния директор Ганчо Йовчев Тенев, на основание чл.
78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК направените в настоящото дело и в заповедното
производство по ч.гр.д. № 7677/2018г. по описа на БРС разноски, в т.ч. и
юрисконсултско възнаграждение в общ размер на 805 лв. /осемстотин и пет
лева/.
Решението
подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/ Р.Петкова
Вярно с оригинала:
И.Г.