Р Е
Ш Е Н
И Е
№
12.03.2018г., гр.Лом
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
РАЙОНЕН
СЪД гр.Лом, ІІ граждански състав в публичното заседание на шестнадесети ноември
две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВА СЛАВЧЕВА
при
секретар Даниела Ценкова като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 1376/2016г. по описа на ЛРС, за да
се произнесе взе предвид следното:
Съдът е сезиран с положителен установителен иск от Г.Е.Б. с ЕГН ********** ***, представляван от адв. К.И. *** против Б.И.М. с
ЕГН ********** *** и настоящ адрес *** и Г.Ю.М.–М. с
ЕГН ********** *** и настоящ адрес ***.
Правно основание: чл. 124, ал.
1 ГПК.
В
Исковата молба се твърди, че ищеца е собственик на недвижим имот: Масивна
сграда с № 60–склад за зърно с площ от 890кв.м., намираща се в УПИ ХХХІІІ от
Стопански двор №1 по парцеларния план на с.Якимово, обл.Монтана, одобрен със Заповед №111/1994г. и изменен със
Заповед № 85/2002г., който УПИ е частна държавна собственост – МЗХ, съгласно Акт
№ 2607, том ІХ, дело № 151 от 26.06.2005г. на Служба вписвания на ЛРС.
Твърди
се, че основанието на правото му на собственост е давностно
владение, започнало през 1998год. и
продължило повече от 10 /десет/ години, което е признато с нотариален акт №145,
том ІV, рег. № 2128, н. дело № 272/2015г. на Нотариус С.С.,
вписан в служба вписвания с акт № 55, том ІІІ, н. дело № 431/2015г., като
владее имота и към настоящия момент.
В ИМ се твърди, че ищеца като собственик на
сградата е подал искане за придобиване на правото на собственост върху терена,
на който се намира тази сграда. По повод на което бил информиран, че като
собственици на сградата се легитимират с Договор за покупко–продажба - Нотариален
акт № 174, том Х, рег. № 5343, нот. дело № 776/2016г.
на Нотариус С.С., вписан в служба вписвания с акт № 198,
том VІ, нот. дело № 1176/2016г., купувача настоящ
ответник Б.М. и неговата съпруга Г.М., поради което за него е налице правен
интерес да докаже, че е собственик на процесната
сграда, а не ответниците, като по този начин разрешат спора за собственост на
сградата, като въз основа на съдебното решение да получи правото да придобие
терена върху който сградата се намира.
Иска се: да бъде признато за установено по отношение на Б.И. ***
с ЕГН ********** и Г.Ю.М.–М. с ЕГН ********** ***, че
ищеца – Г.Е.Б. *** е собственик на недвижим имот – Масивна сграда с № 60 склад
за зърно с площ от 890кв.м., намираща се в УПИ ХХХІІІ от Стопански двор №1, по парцеларния план на с.Якимово, обл.Монтана, одобрен със заповед № 111/1994г. изменен със
Заповед № 85/2002г., който УПИ е частна държавна собственост – МЗХ, съгласно
Акт № 2607, том ІХ, дело № 151 от 26.06.2005г. на служба вписвания при ЛРС.
Претендират
се направените по делото разноски.
С
писменият отговор в срока по чл.131, ал.1 ГПК, чрез процесуалният
си представител адв.Н.А. от
МАК, ответниците
по делото Б.И.М. и Г.Ю.М. – М., считат предявения иск с правно
основание по чл.124 от ГПК за процесуално допустим, но неоснователен. Твърдят,
че ищецът не е собственник на процесната производственна
сграда, че не е владял въпросната сграда, като не владее същата и към момента.
Твърдят, че сградата се ползва от други лица, а не от него.
В Отговора си ответниците оспорват
приложения Нотариален акт № 145, том ІV,
рег. № 2128, нот. дело № 272/2015г. на Нотариус С.С.,
надлежно вписан в Служба вписвания с акт №55, том ІІІ, нот.
дело № 431/2015г., с който ищеца е признат за собственик върху процесния имот въз основа на обстоятелствена проверка
извършена по нот. дело № 272/2015г. на Нотариус С.С. с правно основание придобивна
давност. Твърди се, че ищецът не е владял като негов имота – сграда в
продължение на десет години, непрекъснато, открито и необезпокоявано, каквито
са изискванията на закона. Тъй като Постановлението на Нотариус С.С., с което ищецът е признат за собственик върху въпросния имот
е издадено на 19.03.2015г., което означава, че към тази дата той би трябвало да
е владял този имот десет години преди това, което няма как да е осъществено,
тъй като на 16.08.2006г. чрез Нотариален акт № 81, том ХХХ, рег. № 14215, нот. дело № 2255/2006г. на Нотариус Д.М. вписан в служба
вписвания с рег. № 5780/2006г., акт № 192, том ХV, нот.
дело № 3116/2006г., партидна книга стр.7983, същия този имот е продаден от
собственика му към онзи момент Кооперация „Изгрев” в ликвидация с.Якимово, обл.Монтана на И.К.А.. Твърди се, че дори да се приеме, че
след тази дата ищеца е започнал да владее имота, то за периода от време от 16.08.2006г.
до 19.03.2015г. е по-малък от десет години. Отделно от това въпросната вещ е
във владение на първия ответник от 22.12.2006г., тъй като към онзи момент И.К.А.
и съпругата му С.А.А. с Договор за продажба на движима
вещ, който договор е с нотариална заверка на подписите, са му продали тази
сграда. Поради което от въпросната дата тази сграда е във владение на първия
ответник. Като последният на 21.07.2016г. е платил сумата от 1 721лв на
Областен управител гр.Монтана, именно за ползването на УПИ ХХХІІІ – Стопански
двор №1 през последните десет години.
Претендират се направените по делото
разноски.
В съдебно
заседание ищеца редовно призован не се явява, представлява си от процесуален
представител – адв.К.Б. от МАК.
Ответниците по делото не се явяват, представляват
се от процесуален представител – адв.Н.А. от МАК.
Съдът като съобрази становището на страните,
приложените към делото писмени доказателства, които прецени по отделно
и в съвкупност, намира за установено от правна и фактическа страна следното:
Съдът
е сезиран с положителен установителен иск по чл.124, ал.1 ГПК –
признаване по отношение на ответниците по делото на правото на собственост на
ищеца върху процесния имот.
Като предпоставка за допустимост на така
предявеният установителен иск, разпоредбата на
чл.124, ал.1 от ГПК изрично предвижда наличието на правен интерес от
установяване правото на собственост на ищеца по отношение на ответниците по
делото. В случая съдът намира предявеният установителен
иск за допустим, предвид факта, че за да съществува интерес от установителен иск, е достатъчно да се оспорва претендирано от ищеца право или да се претендира отричано
от него право. Такъв е случаят на оспорване на собствеността, както в
настоящият казус. Изцяло в тежест на ищеца е да докаже наличието на претендираното от него право на собственост върху процесният имот, като в тази насока следва да проведе пълно
и главно доказване на това свое право.
Ищецът по делото Г.Е.Б. се
легитимира, като собственик на процесният имот по силата на давностно владение,
започнало през 1998г. и продължило поведе от 10 /десет/ години, признато с
Нотариален акт № 145, т.ІV, рег.№ 2128, дело № 272/15г. на Нотариус С.С. с
рег.№ 577 на НК, район на действие района на ЛРС, който е вписан в Служба
по вписванията при ЛРС с акт № 55, т.ІІІ, дело № 431/15г. С този НА ищеца е признат за
собственик на недвижим имот -Масивна сграда № 60–склад за зърно с площ от
890кв.м. разположена в стопански двор № 1–урегурлиран в УПИ ХХХІІІ в с.Якимово, целия с площ от 3170кв.м. при граници и съседи: обслужващ път, УПИ
ХХХІІ, УПИ ХV, УПИ ХVІ, УПИ ХІІ, УПИ ХІІІ /л.5/.
Ответниците
по делото са оспорили представеният НА, с твърдението че са собственици на
същата тази сграда на основание Договор за покупко-продажба, обективиран в Нотариален акт № 174, т.Х, рег. № 5343, дело
№ 776/16г. на на Нотариус С.С.
с рег.№ 577 на НК, район на действие района на ЛРС, който е вписан в Служба по
вписванията при ЛРС с акт № 198, т.VІ, дело № 1176/16г. С
този НА първият ответник по делото Б.И.М. е закупил по време на брака си с
вторият ответник – Г.Ю. М.-М. от продавачите И.К.А. и С.А.А., двамата от
гр.Монтана, недвижим имот –
Производствена сграда –Метален навен със застроена площ от 900кв.м., находящ се
в УПИ ХХХІІІ с площ от 3 170кв.м. по действащия регулационен план на селото, който УПИ е държавна
собственост и е при съседи: път, УПИ ХХІІ, УПИ ХVІ, УПИ ХV, УПИ ХХХІІ и УПИ
ХІІІ /л.6/.
По
разбиране на съда, за да бъде решен спорът между страните по делото следва да
бъде даден отговор на първо място на въпроса дали представените два НА
обективират правото на собственост на всяка една от страните върху един и същ
недвижим имот /сграда/ или се касае за два отделни имота /сгради/.
От събраните по делото писмени
и гласни доказателства, съдът намери за установено следното:
Със Заповед № 85/06.11.2002г.
на Кмета на Община Якимово е одобрен Проект за изменение на
План за регулация в урегулиран поземлен имот ХV на стопански дров № 1 в
с.Якимово, обл.Монтана за обособяване от УПИ ХV три нови урегулирани поземлени
имоти УПИ ХV, УПИ ХХХІІІ и УПИ ХХХІV /л.58/.
От
представеният Акт да държавна собственост № 2607, том ІХ, № 151/26.06.2005г. по
нот.дело № 1834/05г. вписан в Служба по вписванията при ЛРС се установява, че
като държавна собственост е актуван УПИ ХХХІІІ с площ 3170кв.м., преставляващ прилежащ терен към
склад за зърно и навес за обеззаразяване,
по плана на селото, одобрен със Заповед № 1721/1969г. и същият
терен представлява държавна собственост /л.102/.
От представеното Удостоверение на Кмета на Община Якимово /л.61/ се
установява, че УПИ ХХХІІІ обособен с изменение на парцеларния
план на Стопански двор № 1, одобрен със Заповед № 85 от 2002г е идентичен с
3 170кв.м. идеална част от УПИ ХV по парцеларния
план на Стопански двор № 1 одобрен със Заповед № 111 от 1994г. и Протокол от
12.05.1994г. А от представените други две Удостоверения от Кмета на Община
Якимово /л.7/ и /л.60/ се установява, че в посоченото УПИ ХХХІІІ съществуват
масивни сгради под № 60 и 61, като в първото удостоверение е посочено, че
сграда № 60 се използва и в момента от собственика и по НА № 145, т.ІV,
д.272/15г., а във второто удостоверение е посочено, че тези две масивни сгради
под № 60 и 61, се използват и в момента от собственика им по НА № 137, т.ХХVІІ,
д.2081/11г.
По делото са назначени и изготвени три експертизи и една комплексна
еднородна експертиза.
Съгласно заключението на вещите лица инж.Л.П.И., Г.Х.К. и В.Б.Р.,
изготвили назначената от съда Еднородна колективна експертиза /л.247-250/,
което настоящият състав приема изцяло, като дадено обективни и безпристрастно, намиращо
се във връзка с представените и приети от съда писмени доказателства, както и
със събраните гласни такива, спорната по делото сграда под № 60 се намира в УПИ
ХХХІІІ по парцеларния план на Стопански двор № 1 в
с.Якимово, обл.Монтана. Към момента на одобряване на
кадастралният план въпросната сграда с № 60 е попадала в УПИ ХV. През 2002г.
вследствие на регулационно изменение на одобрения план е обособен УПИ ХХХІІІ,
като част от УПИ ХV. Това изменение е одобрено със Заповед № 85 от 06.11.2002г.
на Кмета на Община Якимово. След 2002г. сграда № 60 попада в УПИ ХХХІІІ по
плана на Стопански двор № 1 на с.Якимово, обл.Монтана.
В представеният от ищеца НА
спорната сграда е описана като масивна сграда – Склад за зърно, с площ
890кв.м., а в представеният от ответниците НА е описана като Производствена
сграда – метален навес със застроена площ 900кв.м.
От извършеният оглед на вещите
лица на място се установява, че носещата конструкция на основната постройка е
метална. Площта е била 882кв.м. Спорната сграда има четири страни, ограждащи до
покрив и три преградни стени от тухлена зидария. Няма оборудване като сграда за
производство и не е производствена. Към момента на огледа служи за склад. Заключението
на вещите лица, което е прието от съда, след разпита им в проведеното с.з. е че
описаните в двата представени от страните НА сгради не са една и съща сграда. В
случая събраните по делото доказателства налагат извода, че се касае за две
отделни сгради.
Ищецът се легитимира като собственик на МАСИВНА СГРАДА с № 60 /Склад за
зърно/ с площ от 890кв.м., намираща се в УПИ ХХХІІІ от Стопански двор № 1 по парцеларния план на с.Якимово, обл.Монтана,
одобрен със Заповед № 111/94г. и изменен със Заповед № 85/02г. с издаден Нотариален акт по давностно
владение № 145, том ІV, рег.№ 2128, дело № 272/15г. на Нотариус С.С., вписан в Служба по вписвания при ЛРС с акт № 55, том
ІІІ, дело № 431/15г. Този НА е оспорен от ответниците с отговора на ИМ, като в
тежест на оспорващата страна е да докаже неистиността
на констатациите в него.
Според правната доктрина придобивната
давност е способ за придобиване на право на собственост и други вещни права
върху чужда вещ, чрез фактическо упражняване на тези права в продължение на
определен от закона срок от време. Нормативната й уредба е в глава VІІІ ЗС в
разпоредбите на чл.79-86 ЗС. Позоваването на придобивна
давност има за последица придобиването на правото на собственост само при
осъществен фактически състав на чл.79 ЗС. Обективния елемент на владението –
упражняването на фактическата власт съвпада с този при държането. Субективният
елемент определя упражняването на фактическа власт върху имот като владение.
Законът (чл.69 ЗС) предполага наличието на намерение да се свои вещта. Именно
за да се трансформира фактическото състояние на упражняваната власт чрез
действия, съответстващи на определено вещно право в самото вещно право, е
необходимо потвърждаване на намерение за своене чрез
позоваването на придобивната давност.
От събраните в хода на съдебното следствие гласни доказателства –
показанията на разпитаните свидетели от страна на ищеца – св.Венетка Стоянова
/негова майка/, св.Румен Михалакиев, които съдът
кредитира, тъй като се намират във взаимна връзка с останалите събрани по
делото доказателства. Действително св.Стоянова е майка на ищеца, но нейните
показания не са изолирани от останалият събра по делото доказателствен
материал, напротив, те се подкрепят, както от писмените доказателства, така и
от заключението на вещите лица изготвили Тройната еднородна експертиза по
делото. От показаният им се установява, че към настоящият момент ищеца, който
се занимава със земеделие ползва въпросният склад за зърно, а преди това
последният – от 1998г. е бил ползван от неговото семейство. От 1998г. до 2005г.
ищецът е работил с останалите членове на неговото семейство, като след 2005г.
продължил да ползва сградата сам. Ищецът е роден през 1986г. и е навършил
пълнолетие през 2004г. След навършване на пълнолетие той се отделил от своето
семейство и поискал сам да отглежда животни, която дейност била свързана с
ползване на въпросния склад.
Съгласно установената съдебна
практика /Решение от 07.08.2015г. по в.гр.д. № 695/14г. по описа на ВОС,
Решение от 10.09.2010г. на ВКС по гр.д. № 4133/08г./ няма пречка недееспособно
лице - в случая непълнолетно да придобива собственост по предвидените в закона
способи, в това число и по давност чрез установяване и осъществяване на
владението вместо него и от негово име от законния му представител - в случая
родителите на ищеца. Намерението за своене при
подобни казуси се преценява с оглед намерението на законния представител на
малолетния. Фактическите действия и намерението за своене,
формирани и осъществявани от законния представител, а не от представлявания са
определящи при извеждане на извод за
наличие или не на владение.
В конкретния случай събраните по делото
доказателства налагат извода, че до навършване на 18-годишна възраст ищецът е
владял процесния имот лично и чрез трети лица –
неговите близки, които са упражнявали фактическата власт върху сградата за
него. След навършване на пълнолетие ищецът сам започнал да владее цялата сграда,
тъй като се отделил от бизнеса на своето семейство и започнал да развива свой
собствени такъв. Или до датата на издаване на Констативният нотариален акт
владението му е продължило непрекъснато над 10 години.
При
така установеното от фактическа страна, съдът
намира, че предявеният иск е основателен и доказан и следва да се уважи,
като съдът признае за установено по отношение на ответниците
Б.И.М. и Г.Ю.М.–М., че ищеца – Г.Е.Б. *** е собственик
на недвижим имот – Масивна сграда с № 60 склад за зърно с площ от 890кв.м.,
намираща се в УПИ ХХХІІІ от Стопански двор №1, по парцеларния
план на с.Якимово, обл.Монтана, одобрен със заповед №
111/1994г. изменен със Заповед № 85/2002г., който УПИ е частна държавна
собственост – МЗХ, съгласно Акт № 2607, том ІХ, дело № 151 от 26.06.2005г. на
служба вписвания при ЛРС.
При
този изход на процеса, съгласно разпоредбата на чл.78, ал.1 от ГПК ответниците
ще следва да бъдат осъдени да заплатят солидарно на ищеца направените в
настоящето производство разноски в размер 3 086,26лв /три хиляди осемдесет
и шест лева и двадесет и шест стотинки/ - от които 1 224лв /хиляда двеста
двадесет и четири лева/–адвокатско възнаграждение, 700лв /седемстотин лева/–
допълнителен адвокатски хонорар от по 100лв за 7 с.з., 164,16лв /сто шестдесет
и четири лева и шестнадесет стотинки/ – държавна такса, 15лв /петнадесет лева/
– такса вписване на ИМ, 983,10лв /деветстотин осемдесет и три лева и десет
стотинки/ – възнаграждение за вещи лица.
Водим
от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по
отношение на Б.И.М. с ЕГН ********** ***/ и Г.Ю.М.–М. с ЕГН ********** ***/, че ищеца – Г.Е.Б. с ЕГН **********
*** е собственик на недвижим имот–Масивна сграда с № 60 склад за зърно с площ
от 890кв.м., намираща се в УПИ ХХХІІІ от Стопански двор №1, по парцеларния план на с.Якимово, обл.Монтана,
одобрен със заповед № 111/1994г. изменен със Заповед № 85/2002г., който УПИ е
частна държавна собственост – МЗХ, съгласно Акт № 2607, том ІХ, дело № 151 от
26.06.2005г. на Служба вписвания при ЛРС.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.1 от ГПК ответниците Б.И.М. с ЕГН ********** ***/ и Г.Ю.М.–М. с ЕГН ********** ***/ солидарно
да заплатят на ищеца Г.Е.Б. с ЕГН ********** *** направените в настоящето
производство разноски в размер 3 086,26лв /три хиляди осемдесет и шест
лева и двадесет и шест стотинки/ - от които 1 224лв /хиляда двеста двадесет и
четири лева/–адвокатско възнаграждение, 700лв /седемстотин лева/– допълнителен
адвокатски хонорар от по 100лв за седем съд.заседания, 164,16лв /сто шестдесет
и четири лева и шестнадесет стотинки/ – държавна такса, 15лв /петнадесет лева/
– такса вписване на ИМ, 983,10лв /деветстотин осемдесет и три лева и десет
стотинки/ – възнаграждение за вещи лица.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд гр.Монтана в двуседмичен
срок от съобщението на страните за изготвянето му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :