Р Е Ш Е Н И Е
№2630/13.6.2019г.
гр.
Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ районен СЪД, гражданско ОТДЕЛЕНИЕ, ХХІ състав, в публично заседание на седемнадесети май, през две хиляди и деветнадесета година,
проведено в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МИХАИЛ МИХАЙЛОВ
при участието секретаря Даяна Петрова, като разгледа докладваното от съдия Михайлов гр. дело №353 по описа на Варненски районен съд за 2019г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
по делото е образувано по предявен
иск от Т.Д.Г., ЕГН **********
*** срещу „Б. Е." АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:*** за осъждане на ответника да заплати сумата от 250 (двеста и петдесет) евро, представляваща обезщетение за закъснял с над
три часа полет FB 8193 от
летище Варна, България до летище Анталия,
Турция, за дата 04.10.2017г., ведно със законната
лихва върху главницата от датата
на депозиране на исковата молба в съда – 14.01.2019г. до окончателното
изплащане на задължението,
на осн. чл. 7, т. 1,
б. "а" от Регламент /ЕО/ 261/2004
г.
В срока по чл.
131 ГПК е депозиран писмен отговор от ответника,
с който се сочи, че в полза
на ищеца е осъществено плащане в размер на процесната сума, което плащане е осъществено на 25.02.2019г., по банкова сметка ***в. Ф.. Отделно от изложеното посочва,
че полет №8193 е осъществен по направление
летище Варна, България до летище
Анталия, Турция на посочената
в исковата молба дата, а не съобразно
посоченото от ищеца летище София,
България до летище Анталия, Турция.
В хода на съдебното производство,
с отговорът на исковата молба ответникът представя доказателства за осъществено
плащане в размер на 1466,87 лева – обезщетение на три лица, сред които и ищеца Г..
Посочения размер на платената сума
съставлява левовата равностойност на 750 евро, от по 250 евро на всяко
едно от трите лица посочени в платежното нареждане от 25.02.2019г.
В съдебно заседание ищецът чрез
процесуални си представител признава осъщественото плащане.
Плащането на задължението е факт
по реда на чл. 235, ал.3 ГПК, който следва да бъде взет в предвид от съда при
постановяване на окончателния съдебен акт. В настоящото производство не е
спорно, че ответникът е заплатил на ищеца процесната сума от 250 евро поради
реализираното с над 3 часа закъснение по международен полет № FB 8193 от летище Варна, България до летище Анталия,
Турция, за дата 04.10.2017г. При тези съображения предявения
иск следва да бъде отхвърлен.
По отношение на разноските:
При признание на иска в частта досежно съдебно –
деловодните разноски се състои от възможност да се предпази ответната страна от
заплащане на разноски, но при условие че не е оспорвала твърдяното от ищеца
право преди завеждане на исковата молба в съда. В този смисъл е и съдебната
практика и в случая Определение №709/28.12.2012г., постановено по ч.гр. дело №
592/2012г. на ВКС, І-во г.о., в което се приема разбирането,
че предпоставките за недължимост на разноските по
делото от ответника, когато искът е уважен, са посочени в чл.78 ал.2 ГПК и те са две: ответникът да
не е дал повод за предявяване на иска и да го е признал. Тези предпоставки са
кумулативни и следва да се преценяват във връзка с предмета на конкретното
дело. Смисълът на разпоредбата е, че ответникът не трябва да се натоварва с
разноски когато неговото поведение нито е обусловило предявяването на иска,
нито в хода на производството са оспорени правата на ищеца. Когато обаче
сезирането на съда е условие за упражняване на субективни права на ищеца,
признанието на иска не е достатъчно, за да се освободи ответника от
отговорността за разноски, защото липсва първата предпоставка на чл.78 ал.2 ГПК.
В конкретния случай с исковата си молба
ответникът представя доказателства за заплащане на процесната сума, като
твърди, че ищецът не го е уведомил извънсъдебно за претенцията, която е предмет
на спора, включително и чрез предвидената от превозвача възможност за
уведомяване чрез използване на електронен формуляр, достъпен на интернет
страницата на последния. Дори и това условие да бъде прието, че в
действителност ищецът не е уведомил предварително превозвача, то не е налице
второто условие, а именно ответникът с отговора на исковата молба да признание
предявения иск. Признанието на иска се свързва с безусловно приемане на
претендираното притезание, както по основание, така и по размер. Не може да
бъде прието, че е налице признание на иска, когато той се оспорва от ответника
с релевиране на възражения за осъществено плащане. Именно това са възраженията,
които обосновава ответника в отговора на исковата си молба. Отделно от
изложеното с отговора на исковата молба се правят и възражения за процесуална
допустимост на предявения иск, предвид оспорената процесуална представителна
власт на адв. Ф., по чиято сметка именно страната
ангажира доказателства, че е заплатила задължението си към ищеца. Оспорват се и
по същество представени с исковата молба писмени доказателства, като неотносими
към спора. При тази съвкупност на направени с отговора на исковата молба възражения
за недопустимост и неоснователност на предявения иск, съдът не може да приеме,
че ответникът с отговорът на исковата молба безусловно е признал исковата
претенция, което да го освободи от заплащане на съдено – деловодни разноски
сторени от ищеца по повод съдебния процес.
С оглед изложеното в полза на ищеца
следва да бъдат присъдени съдебно – деловодни разноски в размер на 350 лева, от
които 50 лева заплатена държавна такса и 300 лева възнаграждение за процесуално
представителство, на осн. чл. 78, ал.1 ГПК.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
отхвърля
предявения иск от Т.Д.Г., ЕГН ********** *** срещу „Б. Е."
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:*** за осъждане на ответника да заплати сумата от 250
(двеста и петдесет) евро, представляваща обезщетение за закъснял с над три часа полет
FB 8193 от летище Варна, България до летище
Анталия, Турция, за дата 04.10.2017г., ведно със законната
лихва върху главницата от датата
на депозиране на исковата молба в съда – 14.01.2019г. до окончателното
изплащане на задължението,
на осн. чл. 7, т. 1,
б. "а" от Регламент /ЕО/
261/2004г.
Осъжда „Б.
Е." АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление:*** да заплати на Т.Д.Г., ЕГН ********** *** сумата от
на 350 (триста
и петдесет) лева, от които 50 лева заплатена държавна такса и 300 лева
възнаграждение за процесуално представителство, на осн. чл. 78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: