Решение по дело №327/2012 на Районен съд - Карлово

Номер на акта: 80
Дата: 4 февруари 2013 г. (в сила от 21 март 2013 г.)
Съдия: Мария Димитрова Личева-Гургова
Дело: 20125320100327
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 23 март 2012 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер                                                Година 04.02.2013                        Град  К.

 

                                                       В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Карловски Районен съд                                                        втори граждански състав

На  четиринадесети януари                                   две хиляди и тринадесета година

В публично заседание в следния състав:

 

                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:МАРИЯ ЛИЧЕВА-ГУРГОВА

 

Секретар: СНЕЖАНА Д.

като разгледа докладваното от съдията

гражданско дело № 327 по описа за 2012 година

и за да се произнесе, взе предвид:

                        Производството е по иск с правно основание чл. 227 ал.1 б.”в” ЗЗД.

            Ищците Т.Ч.П. с ЕГН ********** и Н.Ц.П. с ЕГН ********** и двамата от гр. К., ул***** етаж, чрез адв. Е.П.,***, с исковата си молба, молят съда, да постанови решение по отношение на Ц.Н.Ц. ЕГН ********** ***, с което на основание чл.227 ал.1 буква „в" от Закона за задълженията и договорите, да се отмени дарението, което те, двамата ищци са направили на ответника с Договора от 28.02.1994 г. по Нотариален акт № **** г. на Карловски районен съд на следния недвижим имот : Самостоятелен обект: жилище, апартамент, с идентификатор **** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-52/16.11.2011 г. и на ИД на АГКК; последно изменение – няма заповед за изменение на КККР; адрес на имота: гр. К., п.к.4300, ул.“****; самостоятелния обект се намира в сграда №1, разположена в поземлен имот с идентификатор ****; брой нива на обекта:1; посочена в документа площ:82,23 кв.м., прилежащи части: изба №7 и 2,78% ид.ч. от общите части на сградата; стар идентификатор: няма; ниво:1.Съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: ****, под обекта: **** и над обекта: няма.

Ответника с отговора на исковата молба заявява, че предявения иск е допустим, но неоснователен. Не оспорва изложените в исковата молба обстоятелства за това, че процесния имот му е бил подарен от ищите при запазено право на пожизнено и безвъзмездно ползване. Не оспорва и изложеното от ищците за здравословното им и  финансово състояние. Не оспорва представените с исковата молба писмени доказателства. Твърди, че причините да не помага финансово на своите родители били  обективни – липса на средства.

От събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

От представеното  по делото заверено копие от нотариален акт за дарение на недвижим имот **** г. на Карловски районен съд, безспорно се установява, че ищци по делото са дарили на сина си – Ц.Н.Ц., собствения си недвижим имот: Апартамент №29, на пети жилищен етаж, в жилищен блок №1, кв.103, парцел VI по плана на гр. К., ведно с изба и 2,78 ид. ч.  от общите части на сградата, като дарителите са си запазили правото да владеят и ползват имота докато са живи и безвъзмездно.

Представени са като доказателства Експертно решение на ТЕЛК №287 от зас. №52 от 31.03.2011 г. на Т. Ч.П. за намалена трудоспособност  - 74% су, както и два броя епикризи. Представени са Епикриза на Н.Ц.П.  и медицински документи за здравословното му състояние. Представено е като доказателство Разпореждане № **********/16.06.2011 г. на НОИ – Пловдив, видно от което ищцата Т. Ч.П. получавала лична пенсия, в размер на 163,82 лева.

От показанията на свидетеля Т.И.Г., братовчедка на  ищцата по делото, се установява, че в последните години здравословното състояние на ищците се влошило. Ищцата Т. получила исхемична болест на сърцето. Сърцето излязло от ритъм. Ищеца и съпруг на Т. много отслабнал и трудно се справял с работата по двора им в с. К.. Не могли сами да си приготвят зимнина. Доходите им общо били около 400 лева, които не достигали тъй като давали много средства за лекарства. Не получавали помощ от никой. Ищеца имал слухов апарат, тъй като почти не чувал. През по-голяма част от времето изключвал апарата, тъй като батериите за него били скъпи, около 400 лева. Включвал го само когато имало хора, с които да разговаря. Знаела, че двамата били подарили апартамента си в гр. К. на синът им Ц.. От 2-3 години търсили помощ от него за слуховия апарат на ищеца, за закупуване на нов, тъй като стария бил повреден, но той им отказал. Тя била свидетел когато, той им казал, че няма откъде да вземе пари. Те много кратно били търсили помощ от него, но той или отказавал или отсъствал. Налагало се да молят близките си да викат бърза помощ, да им дадат пари на заем. Тя разговаряла с Ц. за това, но той казвал, че иска да им помага, но няма възможност. В момент бил заминал за Англия и не се грижел за родителите си.

От показанията на свидетелката Т.М.Ц., се установява, че същата била съседка на ищците на адреса им в гр. К.. Знаела, че преди години те подарили апартамента си на сина им Ц.. Виждала, че напоследък живеели много оскъдно. Парите не им стигали. Често идвали при нея да вземат пари на заем. Нямало кой да им помага за дървата за отопление. Осново давали пари за лекарства, тъй като и двамата имали заболявания. За слуховия апарат на ищеца взели пари на заем. Искали пари от ответника – техния син, но той казал че няма възможност да им даде. Ищеца често изключвал апарата, тъй като батериите били скъпи и той не можел да си позволи да ги купува. Молили Ц. да им помогне и със селскостопанската работа на двора на село, но той винаги им отказвал. Молели близки и приятели на село да им помагат дори за рязане и прибиране на дървата за огрев. Когато Т. влизала два пъти в болница, синът и не намерил възможност да дойде при нея.

Съдът е допуснал и изслушал съдебно - медицинска и съдебно – икономическа експертизи. Заключенията и на двете вещи лица не бяха оспорени от страните и съдът ги възприе като обективни, безпристрастни и компетентни.

Съгласно заключението на СМЕ се установява, че ищцата и ответника страдат от заболявания, които изискват периодично лечение с медикаменти изрично посочени от вещото лице Ц.И..

Видно от заключението на СИЕ се установява, че съобразно писмените доказателства по делото, разходите за едно лице – за всеки един от ищците към 23.03.2012 г./ датата на исковата молба/ са 219,00 лева, а към 20.12.2012 г./датата на изготвяне на заключението/ са 224,24 лева, като в тях не влизат разходите за здравеопазване 

Съгласно заключението на вещото лице И., допълнителните му разяснения и посещение и разговор с ищцата, разходите на ищцата  за медикаменти са в размер на: към 23.03.2012 г./датата на исковата молба/ - 68,97 лева, а към 20.12.2012 г./датата на изготвяне на заключението/ - 69,14 лева.

Съгласно заключението на вещото лице И., допълнителните му разяснения и посещение и разговор с ищеца, разходите на ищцата  за медикаменти са в размер на: към 23.03.2012 г./датата на исковата молба/ - 23,00 лева, а към 20.12.2012 г./датата на изготвяне на заключението/ - 23,67 лева.

Останалите представени писмени доказателства не променят направените изводи.

                         Въз основа на така установената и възприета фактическа обстановка, съдът изграждайки вътрешното си убеждение, прави следните изводи от правна страна:

                        За да се уважи иск за отмяна на дарение с правно основание чл.227 ал.1 б.”в”, е необходимо да се установи кумулативно наличие на няколко предпоставки: дарителят да се нуждае от издръжка, да е поискал такава от дарения, който да му е отказал даването.

                        Законодателят е определил едногодишен преклузивен срок за предявяване на иска, който по чл.227 ал.1 б. „в”  ЗЗД, тече ако нуждата от издръжка е престанала  - от момента  в който дарителят вече не се е нуждаел от такава; като срок не тече ако дарителят продължава да е в състояние, изискващо да получава издръжка. В конкретния случай видно от представените по делото гласни и писмени доказателства, се установява, че ищците по делото са се нуждаели от издръжка както преди завеждане на иска , така и към настоящия момент.

                        В тежест на ищците е да докажат наличието на договор за дарение между тях и ответника, както и че е налице основанието за отмяната му.

                        Установено е от доказателствата по делото, че е извършено дарение от ищците на собствения им недвижим имот: АПАРТАМЕНТ №29, на пети жилищен етаж, в жилищен блок №1, кв.103, парцел VI по плана на гр. К., ведно с изба и 2,78 ид. ч. от общите части на сградата, съгласно представения нотариален акт за дарение на недвижим имот № **** г. на Карловски районен съд и Самостоятелен обект: ЖИЛИЩЕ, АПАРТАМЕНТ, с идентификатор **** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-52/16.11.2011 г. и на ИД на АГКК; последно изменение – няма заповед за изменение на КККР; адрес на имота: гр. К., п.к.4300, ул.“****; самостоятелния обект се намира в сграда №1, разположена в поземлен имот с идентификатор ****; брой нива на обекта:1; посочена в документа площ:82,23 кв.м., прилежащи части: изба №7 и 2,78% ид.ч. от общите части на сградата; стар идентификатор: няма; ниво:1.Съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: ****, под обекта: **** и над обекта: няма, съгласно представената скица на АГКК, като дарителите са си запазили правото да владеят и ползват имота докато са живи и безвъзмездно.

            От показанията на свидетелите на ищцовата страна Георгиева и Цанкова се установява, че е била налице нужда на дарителите – ищци по делото, от гледане и издръжка. От представените по делото писмени и гласни доказателства се установява, че ищците разполагат с месечен доход около 400,00 лева, като същия съобразно заключението на вещото лице по допуснатата СИЕ е бил недостатъчен да покрие необходимите разходи за издръжка на ищците за месец, като освен тези разходи, не са достатъчни средствата за да покрият и разходите необходими на ищците ежемесечно за медикаменти във връзка с хроничните заболявания, от които страдат.

            Установява се от показанията на свидетелите, че ищците са имали нужда от грижи и средства за лекарства.

            Въпреки, че с оглед разпределението на доказателствената тежест ищците не са длъжни да доказват задължително, че са искали издръжка и грижи от дареното лице, защото самият иск е покана за такава, то от показанията на св. Георгиева и Цанкова, се установява че същите знаят и в тяхно присъствие е заявявано искане за полагане на физически грижи и финансова издръжка от ответника, но такива въпреки че са им били обещани не са били дадени. Ответника не представи доказателства, че е плащана издръжка, полагана е необходимата грижа и помощ, нито оспори доказателствата на ищците. В негова тежест е да докаже, че е плащал необходимата издръжка, както и че е полагал грижите, от които те са се  нуждаели.

Предвид излженото до тук, съдът намира че  се установява по безспорен начин да е бил налице отказ от ответника да дава необходимата на ищците издръжка, с оглед на което счита иска за отмяна на направеното дарение на процесния имот за основателен и доказан.

Съдът констатира, че по делото не е събрана пълната държавна такса съобразно чл.69 ал.1 т.4 и т.2 от ГПК. Ето защо ще следва да осъди ответника, да заплати и допълнителна държавна такса в размер на още 278,04 лева.

                        В тежест на ответника  следва да бъдат присъдени направените от ищците  разноски в размер на  1 000,00 лева, от които 60,00 лева за държавна такса и 820,00 лева за възнаграждение на един адвокат, както и направените разноски за възнаграждение на вещи лица в размер на 120,00 лева.  

            Воден от гореизложеното, съдът

 

Р   Е   Ш   И:

             

                          ОТМЕНЯ ДАРЕНИЕТО на Самостоятелен обект: ЖИЛИЩЕ, АПАРТАМЕНТ, с идентификатор **** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-52/16.11.2011 г. и на ИД на АГКК; последно изменение – няма заповед за изменение на КККР; адрес на имота: гр. К., п.к.4300, ул.“****; самостоятелния обект се намира в сграда №1, разположена в поземлен имот с идентификатор ****; брой нива на обекта:1; посочена в документа площ:82,23 кв.м., прилежащи части: изба №7 и 2,78% ид.ч. от общите части на сградата; стар идентификатор: няма; ниво:1.Съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: ****, под обекта: **** и над обекта: няма, направено с Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 138 том I дело № 224/28.02.1994 г. на Карловски районен съд.

            ОСЪЖДА Ц.Н.Ц. ЕГН ********** ***, да заплати на Т.Ч.П. с ЕГН ********** и Н.Ц.П. с ЕГН ********** и двамата от гр. К., ул***** етаж, чрез адв. Е.П.,***, направените по делото разноски в размер на 1 000,00(хиляда) лева.

            ОСЪЖДА Ц.Н.Ц. ЕГН ********** ***, да заплати посметка на КРС, в полза на бюджета на съдебната власт, държавна такса в размер на още 278,04(двеста седемдесет и осем лева и 04 ст.) лева.

           РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните пред Пловдивски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: