Р Е Ш Е Н И Е
№…….
гр.Б.С., 15.06.2021г.
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Белослатински Районен съд, IІ-ри
наказателен състав в публичното си заседание на 03 юни Две хиляди двадесет и
първа година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО ШАБАНСКИ
при
секретаря Ивелина Витанова, като разгледа докладваното от съдия Шабански АНД № 3
по описа на 2021г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН.
Р.И.А. ***, ЕГН ********** чрез адвокат Б.К. *** е обжалвал НП № 26-0000205/28.05.2020г.
на Директора на РД „АА“ гр.В., с което
за нарушение на чл.18, т.4 от Наредба № 33/03.11.1999г. на МТ /Наредбата/ му е
наложено административно наказание на основание чл.93, ал.1, т.1 ЗАвтПр глоба в
размер на 2000.00 лева.
ПРОИЗВОДСТВОТО Е ПО РЕДА НА чл.59 – 63 ЗАНН.
В жалбата си жалбодателя чрез адв.К.
твърди, че обжалваното НП е незаконосъобразно и желае неговата отмяна.
Въззиваемата
страна не изпраща представител в с.з.и не ангажира становище.
По делото са събрани писмени и
гласни доказателства.
Съдът като прецени събраните по
делото доказателства и наведените в жалбата доводи и съображения, приема за
установено следното:
Жалбата е процесуално допустима,
като отговаряща на изискуемите реквизити по чл.59 – 60 ЗАНН за форма,
съдържание, срок и надлежна страна. Разгледана по същество, тя е основателна.
От анализа на събраните по делото доказателства е видно, че на 18.05.2020г.
около 15.50 часа в гр.Б.С., на ул. „Захари Стоянов“, до Общинска болница Б.С.
свидетелите Т.Д.Г. и Ю.М.Ф., и двамата служители на „Автомобилна администрация“
гр.В. осъществявали контрол на движението на товарни автомобили. Спрели за
проверка товарен автомобил влекач категория N3, марка ДАФ с регистрационен № А 8743 МР и прикачено
полуремарке с регистрационен № А 0090 ЕМ, извършващ превоз на товар в Република
България от с.А. до гр.Н.З.. При извършената проверка установили, че товарният
автомобил влекач се управлява от жалбодателя Р.И.А.. Служителите констатирали,
че водачът на товарния автомобил не притежава карта за квалификация на водач за
превоз на товари. За това нарушение на място бил съставен АУАН, където като
нарушена разпоредба бил описан чл.18, т.4 от Наредба № 33/03.11.1999г. на
Министерство на транспорта. Водачът подписал акта без възражения. Въз основа на
така съставения АУАН било издадено и обжалваното НП.
Горната фактическа обстановка се установява от събраните по делото писмени
доказателства, а именно АУАН № 274752/18.05.2020г., Наказателното постановление
№ 26-0000205/28.05.2020г., заповед № РД-08-30/24.02.2020г. на МТИТС,
товарителница с № 196700/18.05.2020г., пътен лист № 453342/18.05.2020г., както
и от гласните доказателства показанията на разпитаните в с.з. свидетели Т.Д.Г.
- актосъставител и Ю.М.Ф. – свидетел при установяване на нарушението и
съставяне на акта, и двамата служители на РД „АА“ гр.В..
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Атакуваното
НП и АУАН са изготвени от компетентни лица в рамките на техните правомощия.
Съдът намира, че извършеното нарушение от жалбодателя е подробно описано
както в издадения АУАН, така и в издаденото НП.
Описаното в АУАН словесно нарушение е
идентично с това в оспорваното НП. За
извършеното нарушение, на основание чл.93, ал.1, т.1 от ЗАвП, на жалбоподателя
е наложено административно наказание глоба в размер на 2000 лева. Съгласно
посочената разпоредба, административно наказание глоба в размер на 2000 лева се
налага за извършено първо нарушение на водач на моторно превозно средство,
който извършва обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници и
товари без редовно издадени лиценз, разрешение, документ за регистрация или
други документи, които се изискват от регламент на европейските институции, от
този закон и от подзаконовите нормативни актове по прилагането му.
Въпреки безспорно установените фактически констатации на
контролните органи, относно извършено от страна на жалбоподателя нарушение,
настоящия състав прие, че административно
наказателното производство е протекло при нарушаване на процесуалните правила,
както по отношение на Акта за установяване на административно наказание, така и
по отношение на обжалваното наказателно постановление.
Както беше споменато по-горе в съставения АУАН е описана като нарушена
разпоредбата на чл.18, т.4 от Наредба № 33/03.11.1999г. на МТ. Същата нарушена
разпоредба е описана и в издаденото наказателно постановление. От свидетелските
показания на актосъставителя и свидетеля, присъствал при констатиране на
нарушението и съставяне на акта, става ясно, че жалбодателя е извършвал превоз
на товари. Същото се потвърждава и от приложените към делото писмени
доказателства, а това са именно товарителница, където е описано, че товара е
слънчоглед. Нарушената норма, която е описана – чл.18, т.4 от горецитираната
наредба се отнася за водачи за превоз на пътници. Следователно може да се
направи извода, че описаното нарушение не е подведено под съответната правилна
правна норма. В конкретния случай жалбодателят е нарушил чл.87, т.3 от Наредба
№ 33/03.11.1999г. на МТ, а не описаната норма.
Смесването на разпоредбите за превоза на
товари и пътници съществено е ограничило правото на защита на жалбоподателя и
само по себе си е основание за отмяна на НП. Съдът не може да преквалифицира за
първи път описаното от фактическа страна нарушение.
Основен
принцип в административнонаказателения процес е този за съответствие на
нарушението, приложимата материалноправна и санкционна норма, предвидена за
съответния вид административно нарушение. Това изискване е императивно и
нарушаването му винаги представлява порок от категорията на съществените, което
е достатъчно основание за отмяната на обжалваното НП.
Имайки предвид горните съображения съдът намира, че макар и наказателното
постановление да е издадено от компетентен орган в рамките на неговите
правомощия и в предписаната от закона форма, същото се явява незаконосъобразно,
поради което следва да бъде отменено.
При този изход на делото съдът
намира, че следва да осъди Изпълнителна агенция
„Автомобилна администрация“ - С.
да заплати на жалбоподателя Р.И.А. ***, с ЕГН **********, направените по делото
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300.00 лева, на основание чл.
18, ал. 2 вр. чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1 от 2004 г. за минималните адвокатски
възнаграждения.
Следва да осъди Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ гр.С. да
заплати на Районен съд – Б.С. изплатените във връзка с това производство
разноски, а именно 9.25 лева., представляващи пътни разноски на свидетел.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 ЗАНН съдът
Р Е Ш И
:
ОТМЕНЯ НП № 26-0000205/28.05.2020г. на Директора на РД „АА“ гр.В.,
издадено срещу Р.И.А. ***, ЕГН **********, с което за нарушение на чл.18, т.4
от Наредба № 33/03.11.1999г. на МТ /Наредбата/ му е наложено административно
наказание на основание чл.93, ал.1, т.1 ЗАвтПр глоба в размер на 2000.00 лева,
като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ гр.С. да заплати на
жалбоподателя Р.И.А. ***, ЕГН ********** направените по делото разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 300.00 лева, а по сметка на РС – Б.С.
направени разноски по делото в размер на 9.25 лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВрАС в 14 дневен срок от
получаване на съобщенията от страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: