Определение по дело №699/2017 на Районен съд - Дупница

Номер на акта: 641
Дата: 16 юни 2017 г.
Съдия: Миглена Северинова Кавалова Шекирова
Дело: 20171510100699
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 24 април 2017 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

2017

 

 

 

Дупница

 
 


Номер                                                  Година                                     Град

IV

 
Районен съд – Дупница                                                                                                        състав

16.06.

 

2017

 
 


на                                                                                                           Година

 

закрито

 

Миглена Кавалова

 
В                                      заседание в следния състав:

Председател

Членове

Съдебни заседатели:

 

 

 

 
        1.

 

 
         2.

 

 
Секретар:

Председателя на състава

 
Прокурор:

Като разгледа  докладваното от

гражданско

 

699

 

2017

 
 


                                      дело №                                     по описа за                                    година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

           Производството е образувано по искова молба, предявена от Т.И.Х., ЕГН **********, постоянен адрес: ***, Кюстендилска област, ул. „Свети Иван Рилски” № 271 срещу П.И.Т., ЕГН **********,***, Кюстендилска област, ул. „Свети Иван Рилски” № 271А.

           Съдът на основание чл. 140, ал. 3, изр. 2 ГПК обявява на страните следния проект за доклад по делото съобразно разпоредбата на чл. 146 ГПК:

           1. Обстоятелства,  от които  произтичат претендираните права и направените възражения: 

           Ищецът твърди, че е собственик на сграда с идентификатор 68789.13.548.3, със застроена площ от 107 кв.м., брой етажи 1, изградена в поземлен имот с идентификатор 68789.13.548 по КК и КР на гр. Дупница, одобрени със Заповед № 300-5-56/30.07.2004г. на ИД на АГКК, последно изменение със Заповед № 18-2196-18.03.2016г. на Началника на СГКК-Кюстендил, адрес на поземления имот: гр. Дупница, ул. „Свети Иван Рилски” № 271-271а, с площ от 1248 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване:      ниско застрояване (до 10 метра), стар идентификатор: 68789.13.102; 68789.13.101, номер но предходен план: 4135, кв. 240, парцел: XVIII, при съседи: 68789.13.431, 68789.13.100, 68789.13.103, 68789.13.104, 68789.13.105, 68789.13.108, който имот твърди, че е придобила с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 76, том III, дело № 800/1993г. на Сийка Милева - нотариус при Районен съд - Дупница, с който Иван Асенов Т. и Надежда И. Терзийска - нейни родители й продали недвижим имот, който в нотариалния акт е описан по следния начин: „Първи жилищен етаж от едноетажната масивна жилищна сграда, цялата състояща се от сутеренен етаж и жилищен етаж, който етаж се състои от две стаи, ВЕДНО с първи жилищен етаж от пристройката към описаната жилищна сграда, която пристройка се състои цялата от сутерен, жилищен етаж и тавански етаж, който жилищен етаж се състои от хол, кухня-трапезария и баня-тоалетна, ведно с мазето от сутерена на пристройката, построени в парцел XVIII за имот пл. № 4135, кв. 240 по плана па гр. Дупница, с площ от 975 кв.м. Твърди, че баща й Иван Т. е закупил 600 квадратни метра от дворното място (бивша нива) с НА № 61, том II, дело № 405 /1957г. Останалите 400 кв.м, от мястото са закупени от чичо й Яне Асенов Т., с НА № 60, том II, дело № 404/1957г. През 1957г. по време на брака на родителите й Иван и Надежда Т., същите са построили жилищна сграда, състояща се от стая, мазе, помещение та гориво, първи жилищен стаж и таван. През 1985г.  чичо й Яне Т. като съсобственик на дворното място е учредил на бащата на ищцата Иван Т. правото да построи до съществуващата жилищна сграда постройка на 40 кв.м, застроена площ по утвърден строителен план. Учреденото право на строеж е оформено в НA № 165, том 1, дело № 428/1985г. За тази пристройка е издадена виза за проектиране 148/06.02.1985г. на Главния архитект на Община Дупница. Издадено е разрешение за строеж № 170/12.08.1985г. Утвърден е архитектурен проект на дата 29.05.1985г., в който освен предвиденото пристрояване е посочено и съществуващото застрояване на старата сграда. Площта па съществуващата сграда е 44, 70 кв.м., площта на новопостроеното е 40, 00 кв.м.. Твърди, че от проекта е видно, че както основната сграда, така и пристройката се състоят от мазета, един жилищен етаж и таван. В обяснителна записка към проекта за жилищната сграда - пристройка върху 40 кв.м. е посочено, че същата се състои от: дневна, трапезария, кухненски бокс, антре, баня - WC и стълбище на един етаж. По сега действащата кадастрална карта на Община Дупница сградата е заснета като една обща сграда с идентификатор 68789.13.548.3, със застроена площ от 107 кв.м., брой етажи 1. Твърди, че на същата дата, на която родители й прехвърлили собствеността си в общата сграда с Нотариален акт за покупко- продажба на недвижим имот № 74, том III, дело № 798/1993г. на Сийка Милева - нотариус при Районен съд Дупница са продали на своя син и нейн брат - П.И.Т. следните имоти, описани в нотариалния акт по следния начин: „Сутеренен етаж от едноетажната масивна жилищна сграда, cялата състояща се от сутеренен етаж и жилищен етаж, който сутеренен етаж се състои от две стаи и коридор, ВЕДНО с таванския етаж от пристройката към описаната жилищна сграда, cялата пристройка състояща се от сутерен, жилищен етаж и тавански етаж, който тавански етаж се сyстои от хол, кухня - трапезария и баня - тоалетна, построени в парцел XVIII за имот пл. № 4135, кв. 240 по плана на гр. Дупница, с площ от 975 кв.м. Твърди, че тъй като преимуществено живее в Република Гърция за това прехвърляне разбрала през 2006г., а ответникът се настанил в стая и мазе от старата постройка и в двата тавана на старата и новата постройка, като ползва тези помещения за живеене, без надлежно извършено преустройство и промяна на предназначението им, тъй като не са одобрявани арх. проекти за това. Същите представляват прилежащи части към единствения жилищен етаж и не могат да бъдат предмет па разпоредителна сделка с оглед установената съдебна практика в ТР № 34/01.08.1983г. на ОСГК на ВС, а именно т. 4 Освен това съгласно чл. 62 oт ЗТС'У (отм.), който е действал към 1993гд, когато е извършена сделката, правни сделки за прехвърляне на реално определени части от сгради или жилища могат да се сключват само, ако обособените дялове или части отговарят па одобрен за това арх. проект. Твърди, че и двете сгради се състоят от мазета, един жилищен стаж и тавански помещения (под покривно). Водопроводната инсталация на цялата сграда е на нейно име. При изповядване на сделката покупко-продажба на недвижим имот с НА № 74, том III, дело № 798/1993г. е представен, като доказателство за правото на собственост нотариален акт за собственост върху земята и нотариален акт за учредяване па право па строеж. Не е представен документ за собственост на обектите, които са били предмет на тази прехвърлителна сделка, а именно сутеренен етаж и тавански етаж. Пред нотариуса не е представен одобрения арх. проект и разрешително за строеж, за да може същият да установи, от какво се състои сградата, при което ищецът намира, че реално такива обекти към дата 07.06.1993г., когато е изповядвана сделката пред нотариус не са съществували, не съществуват и сега. Поради това, счита, че сделката оформена в Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 74, том III, дело № 798/1993г. на Сийка Милева - нотариус при Районен съд Дупница е нищожна на основание чл. 26, ал. 2 от ЗЗД, поради невъзможен предмет, поради което намира, че е собственик на цялата сграда, тъй като е собственик на първия жилищен етаж, а мазетата и тавана са прилежащи части към този етаж по силата на чл. 37 от ЗС. Предвид изложеното моли съда да постанови решение, с което да  прогласи за нищожен договора за покупко-продажба на недвижим имот, оформен в Нотариален акт № 74, том III, дело № 798/1993г. на Сийка Милева - нотариус при Районен съд Дупница, да признае за установено по отношение на ответника, че е собственик на сграда с идентификатор 68789.13.548.3, със застроена площ от 107 кв.м., брой етажи 1, предназначение: жилищна сграда – многофамилна, изградена в Поземлен имот е идентификатор 68789.13.548, по КК и КР па гр.Дупница, одобрени със Заповед № 300-5-56/30.07.2004г. на ИД па АГКК, последно изменение със Заповед № 18-2196-18.03.2016г. на Началника на СГКК - Кюстендил, адрес на поземления имот: гр. Дупница, ул. „Свети Иван Рилски” № 271 - 271а, с площ от 1248 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10 метра/, стар идентификатор: 68789.13.102; 68789.13.101, номер по предходен план: 4135, кв. 240, парцел: XVIII, при съседи: 68789.13.431, 68789.13.100, 68789.13.103, 68789.13.104, 68789.13.105, 68789.13.108” и да го осъди да й предаде владението на стая, мазе и помещение за гориво от първоначално изградената сграда и тавана от първоначалната сграда и пристройката към пея.

           В срока за отговор на исковата молба е депозиран такъв от ответника, в който отговор се изразява становище за недопустимост на претенцията, поради липса на правен интерес за ищцата. Излага подробни съображения за неоснователност на исковете, сочи, че таванският жилищен етаж е построен през 1986г. от родителите на страните и независимо, че е изграден в отклонение от одобрените строителни книжа и разрешение за строеж, е търпим строеж и представлява самостоятелен обект. Сочи, че е единствено тавана на старата постройка е обща част. Оспорва твърдението, че ищцата е узнала през 2006г. за сделката, чиято нищожност се иска да бъде прогласена. Прави възражение за придобиване по давност на тавански жилищен етаж, находящ се в пристройка към жилищна сграда, ведно със сутерена на последната, състоящ се от две стаи и коридор и имащ вида и характеристиките на зимничен етаж, построени в поземлен имот с идентификатор 68789.13.548 по КК и КР на гр. Дупница, одобрени със Заповед № 300-5-56/30.07.2004г. на ИД на АГКК, последно изменение със Заповед № 18-2196-18.03.2016г. на Началника на СГКК-Кюстендил, адрес на поземления имот: гр. Дупница, ул. „Свети Иван Рилски” № 271-271а, с площ от 1248 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 метра), стар идентификатор: 68789.13.102; 68789.13.101, номер но предходен план: 4135, кв. 240, парцел: XVIII, при съседи: 68789.13.431, 68789.13.100, 68789.13.103, 68789.13.104, 68789.13.105, 68789.13.108, а сградата, в която се  намират посочените обекти и е построена в описания ПИ е с идентификатор 68789.13.548.3, застроена площ от 107кв.м., брой етажи: 1 и предназначение – жилищна сграда – многофамилна.

           2. Правна квалификация на предявените права и направените възражения:

           Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правна квалификация чл. 26, ал. 2, пр. 1 ЗЗД и чл. 108 ЗС.

           Ответникът прави възражение с правно основание чл. 79 ЗС.

           3. Права и обстоятелства, които се признават: не са налице.

           4. Обстоятелства, които не се нуждаят от доказване: не са налице.

           5. Разпределение на доказателствената тежест:

           Съгласно разпределението на доказателствената  тежест по правилата чл. 154, ал. 1 ГПК, ищецът по иска с правно основание чл. 26, ал. 2, пр. 1 ЗЗД следва е да докаже липса на възможен предмет на атакуваната сделка, която липсата на предмет следва да предхожда или най-късно да съвпада с момента на сключването на сделката.

           Ответникът следва да докаже твърденията си - правоизключващи, правопогасяващи, правоотлагащи, провопрекратяващи, правоунищожаващи  възражения, от които черпят изгодни за себе си правни последици.

           Съгласно разпределението на доказателствената  тежест по правилата чл. 154, ал. 1 ГПК, ищецът по иска с правно основание чл. 108 ЗС ищецът следва да докаже, че е собственик на процесната вещ на твърдяното придобивно основание, както и че процесната вещ се владее от ответника.

           Ответникът следва да  докаже, че владее вещта на валидно правно основание, както и възраженията си, направени в отговора на исковата молба – правоизключващи, правопрекратяващи, правоотлагащи, правопогасяващи, правоунищожаващи.

           Предвид разпределението на доказателствената тежест и възприетото от страните процесуално поведение на страните, съдът обявява на основание чл. 146, ал. 2 ГПК на страните, че не са налице обстоятелства, за които да не сочат доказателства.

           Следва да бъде допуснато събирането на писмени доказателства по делото - представените с исковата молба и отговора по нея документи, доколкото същите са допустими и относими към предмета на доказване в настоящото производство, да се допуснат по двама свидетели на страните, с които желаят да установяват изложените в исковата молба и отговора по нея обстоятелства, както и да се допусне исканата от страните съдебно – техническа експертиза.

           На основание гореизложеното и чл. 140, ал. 1 и ал. 3 ГПК, съдът

 

ОПРЕДЕЛИ:

           НАСРОЧВА производството по делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 18.07.2017г. от 10, 00 ч., за която дата и час да се призоват страните с препис от настоящото определение, като на ищеца се връчи препис от отговора на исковата молба, депозиран от на ответника и приложенията към него.            

           ДОПУСКА събирането на приложените към исковата молба и отговора на нея документи като доказателства по делото.

           ДОПУСКА събирането на гласни доказателства чрез разпит на по двама свидетели на страните, с които желаят да установяват изложените в исковата молба, и отговора по нея обстоятелства за датата на първото по делото открито съдебно заседание.

           ДОПУСКА и НАЗНАЧАВА съдебно – техническа експертиза, изпълнима от вещото лице Лъчезар Дойчинов, което след запознаване с материалите по делото и оглед на място да отговори на поставените в отговора на исковата молба и отговора по нея задачи, при първоначално определен депозит в размер на 2000, 00 лева, вносими от страните по равно в тридневен срок от получаване на съобщението.

           ПРИКАНВА СТРАНИТЕ към сключване на споразумение, насочва ги към медиация или извънсъдебно доброволно уреждане на спора и им разяснява, че при постигане на съдебно споразумение, дължимите държавни такси се заплащат в половин размер, като за постигане на такова следва да се явят лично в съдебно заседание, споразумението има значение  на влязло в сила съдебно решение, разноските по производството и по спогодбата остават за страните така, както са ги направили, ако не е уговорено друго.

          

           Определението не подлежи на обжалване.    

                                                                     

                                                                                          

 

                                                                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ: