№ 15494
гр. София, 12.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 148 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:СТОЙЧО Т. ПОПОВ
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИЛ. ПАВЛОВА
като разгледа докладваното от СТОЙЧО Т. ПОПОВ Гражданско дело №
20211110156388 по описа за 2021 година
Съдът е сезиран с предявени от „ФИРМА“ ЕАД срещу И. К. Ц.
кумулативно обективно съединени положителни установителни искове с
правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл.
150 от ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД да бъде признато за установено, че ответникът
дължат на ищеца следните суми: сумата от 3724,35 лв. – стойността на
незаплатена топлинна енергия за топлоснабден имот на адрес: АДРЕС, аб. №
192685 през периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2019 г.; сумата 532,37 лв. –
обезщетение за забава за периода от 15.09.2018 г. до 19.10.2020 г. по
отношение на цената за топлинна енергия; сумата 51,97 лв. – цена на услугата
за дялово разпределение за периода от 01.09.2017 г. до 30.04.2019 г.; сумата
10,79 лв. – обезщетение за забава за периода от 31.10.2017 г. до 19.10.2020 г. по
отношение на цената за дялово разпределение; ведно със законната лихва
върху двете главници за периода от подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК – 27.10.2020 г., до изплащане на
вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по ЧГД № 52339 по описа за 2020 г. на СРС, III ГО, 148 гр. с.
Ищецът твърди, че ответникът е клиент на топлинна енергия в
качеството му на собственик на топлоснабден имот, находящ се на адрес:
АДРЕС, аб. № 192685, респ. между ищеца и ответника е налице облигационно
1
правоотношение, породено от договор за продажба на топлинна енергия (ТЕ)
при публично известни общи условия (ОУ), одобрени с Решение № ОУ-
1/27.06.2016 г. на КЕВР, влязло в сила на 10.07.2016 г. Твърди се, че на
основание чл. 33 от приложимите ОУ клиентите са длъжни да заплащат
месечните дължими суми за ТЕ по чл. 32, ал. 1 и 2 от ОУ в 45-дневен срок
след изтичане на периода, за който се отнасят, както и задължение да
заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и 3 от ОУ за потребеното
количество ТЕ за отчетния период в 45-дневен срок след изтичане на периода,
за който се отнасят. При неизпълнение в срок на посочените задължения се
дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва. Посочва, че
съгласно разпоредбата на чл. 139 от ЗЕ разпределението на топлинната
енергия между клиентите в сградата в режим на ЕС се извършва по системата
за дялово разпределение при наличието на договор с лице, вписано в
публичния регистър по чл. 139а от ЗЕ – фирма за дялово разпределение (ФДР),
в случая „ФИРМА“ ЕООД. Сочи се, че за процесния период дължимите суми
за ТЕ са начислявани по прогнозни месечни вноски, като след края на
отчетния период са съставяне изравнителни сметки от ФДР на база реален
отчет на уредите за дялово разпределение. Твърди, че ответниците не са
заплащали дължимите суми за доставената до имота топлинна енергия и
цената на услугата за дялово разпределение. Претендира установяване на
вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение ЧГД № 52339 по описа
за 2020 г. на СРС, III ГО, 148 състав, както и сторените по делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответника, с който се изразява становище за допустимост, но неоснователност
на предявения иск. Релевирано е възражение за изтекла погасителна давност
за част от претендираните вземания, а именно за сумата от 798,67 лв. за
периода от 01.05.2017 г. до 30.09.2017 г. Оспорва се качеството потребител на
ТЕ на ответника, представеното заявление-декларация, дължимостта на суми
за дялово разпределение, както и дължимостта на обезщетение за забава. Ето
защо моли исковата претенция да бъде отхвърлена като неоснователна.
Претендират се разноски.
Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на
страните и ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно
и в тяхната съвкупност, намери за установено следното от фактическа
2
страна:
Въз основа на заявление от 27.10.2020 г. от „ФИРМА“ ЕАД е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 27.05.2021
г. по ЧГД № 52339 по описа за 2020 г. на СРС срещу длъжника И. К. Ц. за
следните суми: сумата от 3724,35 лв. – стойността на незаплатена топлинна
енергия за топлоснабден имот на адрес: АДРЕС, аб. № 192685 през периода от
01.05.2017 г. до 30.04.2019 г.; сумата 532,37 лв. – обезщетение за забава за
периода от 15.09.2018 г. до 19.10.2020 г. по отношение на цената за топлинна
енергия; сумата 51,97 лв. – цена на услугата за дялово разпределение за
периода от 01.09.2017 г. до 30.04.2019 г.; сумата 10,79 лв. – обезщетение за
забава за периода от 31.10.2017 г. до 19.10.2020 г. по отношение на цената за
дялово разпределение; ведно със законната лихва върху двете главници за
периода от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 410 от ГПК – 27.10.2020 г., до изплащане на вземането, както и сумата от
86,39 лв. – държавна такса, и 41,00 лв. за юрисконсултско възнаграждение.
Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника, като същият в срок е
подал възражение срещу издадената заповед.
С разпореждане от 31.08.2021 г., връчено на 01.09.2021 г. на заявителя са
дадени указания, че в едномесечен срок от получаване на съобщението може
да предяви иск за вземането си. В срока по чл. 415 от ГПК – на 30.09.2021 г.
ищецът е предявил иск за установяване съществуването на вземанията си по
исков ред.
Представен е нотариален акт за продажба на недвижим имот, вписан в
Служба по вписванията – София на 24.03.2003 г. под акт № 55, том XXVI, №
от вх. рег. ***** г., от който се установява, че ответницата е придобила
собствеността върху процесния топлоснабден имот, находящ се на адрес:
АДРЕС.
Представено е заявление-декларация вх. № ПП-1449/19.04.2004 г., с
който ответницата е поискала да бъде открита партида при ищеца на нейно
име относно процесния топлоснабден имот, като е декларирала, че
домакинството й се състои от трима души, а предишният потребител е бил
Б.А.К. – продавач по посочения договор за продажба на недвижим имот от
24.03.2003 г. Представена е и декларация от същата дата, с която ответницата
е декларирала, че използва топлоснабдения имот за жилищни нужди.
3
По делото е представен протокол от проведено на 19.08.2002 г. Общо
събрание на етажните собственици на адрес: гр. София, АДРЕС, на което те са
взели решение да се сключи договор с „ФИРМА“ ЕООД за индивидуално
разпределение на топлинната енергия, с приложен към него списък на
етажните собственици и титулярите на сметката при ищеца, като за процесния
аб. № 192685 е посочено, че титуляр е Б.А.К. – праводателят на ответницата.
Представен е договор № 3260/02.09.2002 г., сключен между ЕС като
възложител и „ФИРМА“ ЕООД като изпълнител за извършване на услугата
дялово разпределение.
По делото е представен договор от 29.07.2015 г., сключен между
„ФИРМА“ ЕАД – възложител и „ФИРМА“ ЕООД – изпълнител, при общи
условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната
енергия по чл. 139в, ал. 2 ЗЕ. По силата на договора възложителят е възложил
на изпълнителя, който е приел да извършва услугата дялово разпределение на
топлинната енергия между потребителите в сгради етажна собственост или в
сграда с повече от един потребител в гр. София, при спазване на изискванията
на Общите условия за извършване на услугата дялово разпределение на
топлинната енергия, одобрени от ДКЕВР с решение № 0У-024/10.08.2007 г.,
срещу насрещното задължение на възложителя да заплаща договореното
възнаграждение.
Представено е съобщение към фактура от 31.07.2018 г., 31.07.2019 г. и
извлечение от счетоводството на ищеца за дължими суми.
Представени са общи условия.
Представени са от третото лице-помагач на страната на ищеца дялово
разпределение и годишен отчет за исковия период.
От заключението на назначената по делото СТЕ, неоспорено от
страните, което съдът кредитира като обективно, компетентно, изготвено с
необходимите знания и умения, се установява следното. Вещото лице е
посочило документите, които са му представени и които е използвало за
изготвяне на заключението. Извършвани са ежемесечни отчети на общия
топломер относно доставената ТЕ в АС в СЕС, като вещото лице е посочило в
табличен вид отчетените стойности. В исковия период ФДР е извършила
реален отчет, в имота е имало 4 бр. отоплителни тела, свързани към ВОИ с
монтирани разпределители на ТЕ, в банята е имало 1 бр. щранг-лира, за която
4
се изчислявало служебно ТЕ, не е начислена ТЕ, отдадена от отоплителните
тела в общите части, начислена е ТЕ, отдадена от сградната инсталация, както
и ТЕ за БГВ въз основа на два броя водомери за топла вода. Разпределението
на ТЕ в исковия период е извършено съгласно действащата нормативна
уредба. От отчетеното количество топлинна енергия се приспадат
технологичните разходи в абонатната станция за сметка на топлопреносното
дружество и разликата се разпределя между всички потребители – за
отопление (имот и сградна инсталация). В случая технологичните разходи в
абонатната станция са приспаднати от топлопреносното предприятие. За
исковия период дяловото разпределение е извършвано от „ФИРМА“ ЕООД.
Изчисленията са извършени в съответствие с действащата към процесния
период нормативна уредба за топлоснабдяването. Посочен е отопляемият
обем на процесния топлоснабден имот и на цялата сграда, в която се намира
същият. Общият топломер е преминал необходимите метрологични проверки.
За исковия период е начислена топлинна енергия за отопление на имота,
топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и топлинна енергия за
битово горещо водоснабдяване. Вещото лице е посочило, че общият топломер
е преминал изискуемите метрологични проверки, при които не са били
констатирани отклонения.
От заключението на назначената по делото ССЕ, неоспорено от
страните, което съдът кредитира като обективно, компетентно, изготвено с
необходимите знания и умения, се установява следното. Няма данни за
постъпили плащания за суми, дължими за исковия период. Стойността на
потребената топлинна енергия (ТЕ) за исковия период е в размер на 3724,35
лв. Стойността на услугата за дялово разпределение (УДР) за исковия период е
в размер на 51,97 лв. Мораторната лихва върху главницата за ТЕ за исковия
период възлиза на 562,45 лв., а тази върху главницата за УДР – на 11,46 лв. В
периода от 18.08.2017 г. до 30.04.2019 г. дължимите суми за ТЕ са в общ
размер на 3633,85 лв. Обезщетението за забава върху тази главница за периода
от 15.09.2018 г. до 19.10.2020 г. е в размер на 543,20 лв.
Други доказателства от значение за спора не са представени, а
необсъдените такИ., съдът намира за неотносими.
При така установеното съдът намира от правна страна следното:
Предявени са кумулативно обективно съединени положителни
5
установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал.
1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл. 150 от ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Същите са процесуално допустими, родово и местно подсъден на СРС,
като са подадени в срока по чл. 415 ГПК.
По искове по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 и чл. 153 от ЗЕ в тежест
на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно доказване: 1.)
съществуването на облигационно правоотношение между страните през
исковия период с предмет – доставка на топлинна енергия в процесния имот;
2.) качеството на ответниците на клиенти на топлинна енергия за битови
нужди през исковия период, както и че до процесния имот, който е
топлоснабден, е доставена топлинна енергия на стойност исковата сума; 3.) че
през исковия период е извършвана услугата дялово разпределение, както и че
стойността възлиза на исковата сума.
В тежест на ответника е да докаже своите правоизключващи,
правоунищожаващи, правоотлагащи, правопогасяващи възражения, вкл.
положителния факт на плащането.
По делото не е спорно, а се установява и от приетите доказателства, че
през исковия период процесният имот е бил топлофициран и че сградата -
етажна собственост, в която се намира, е била присъединена към
топлопреносната мрежа.
Понятието „потребител на топлинна енергия за битови нужди“ е
определено в § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ (отм.), действал до 17.07.2012 г., а именно:
физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна
енергия с топлопреносител гореща вода или пара за отопление, климатизация
и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си. Съгласно
разпоредбата на чл. 153 ЗЕ - в редакцията, действала до 17.07.2012 г., всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са „потребители на топлинна енергия“. След
отмяната на § 1, т. 42 ДР на ЗЕ и с влизане в сила на измененията на ЗЕ от
17.07.2012 г., се въвежда понятието „клиент на топлинна енергия“, което е
еквИ.лентно по смисъл на понятието „потребител на топлинна енергия“.
Съгласно § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.)
„Битов клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с
6
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди. Съгласно чл.
153, ал. 1 ЗЕ (редакция след 17.07.2012 г.) всички собственици и титуляри на
вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на
топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение
по чл. 140, ал. 1, т. 2 ЗЕ на отоплителните тела в имотите си и да заплащат
цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната
наредба по чл. 36, ал. 3 ЗЕ. Посочените от законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ
клиенти на топлинна енергия за битови нужди, са собствениците и титулярите
на ограниченото вещно право на ползване върху имота. Клиенти на топлинна
енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от
посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със
съгласието на собственика, съответно - на носителя на вещното право на
ползване, за собствени битови нужди и същевременно са сключили договор за
продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично
известните общи условия с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза
третото ползващо имота лице придобИ. качеството „клиент“ на топлинна
енергия за битови нужди и като страна по договора за доставка на топлинна
енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие. Сключването на
договора с третото лице следва да се докаже с всички допустими по ГПК
доказателствени средства, например с открИ.нето на индивидуална партида на
ползвателя при топлопреносното дружество (ТР № 2/17.05.2018 г. по тълк. д.
№ 2/2017 г. по описа на ОСГК на ВКС).
В мотивите на тълкувателното решение е посочено, че предоставяйки
съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на
ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на
топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от
ДКЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие.
С оглед на изложеното, собственикът или титуляр на вещно право на ползване
в имот, под режим на етажна собственост, по презумпция на закона се смята
потребител на отдадена от сградната инсталация и отоплителните тела на
общите части на сградата топлинна енергия. По силата на закона между
битовия клиент и топлопреносното предприятие възниква правоотношение по
продажба на топлинна енергия при публично известни общи условия, без да е
7
необходимо изричното им приемане от потребителя. Достатъчно е взето
решение на Общото събрание на етажните собственици за присъединяване
към топлопреносната мрежа, за да бъде всеки етажен собственик потребител
на постъпилата в сградата топлинна енергия. Следователно договорът за
доставка на топлинна енергия за даден имот, част от сграда, намираща се в
режим на етажна собственост, може да бъде както изричен писмен (при
постигане на съгласие относно същественото съдържание на договора), така и
презюмиран (сключен със самия факт на придобИ.не на собствеността или
вещното право на ползване), като всеки нов договор за този имот, сключен по
който и да е от двата начина (изричен или презюмиран), преустановява
действието за в бъдеще на предходно сключен договор за същия имот с друго
лице. Ето защо за преценката с кого дружеството – ищец е в облигационни
отношения за доставка на топлинна енергия за процесния имот през
процесния период, от значение е обстоятелството с кое лице последно по
време е бил сключен договор за доставка на топлинна енергия (изричен или
презюмиран).
Настоящият състав на съда приема, че ищецът е изпълнил
доказателствената си тежест да установи, че през процесния период
ответникът е имал качеството клиент на топлинна енергия, доставяна до
процесния имот.
От съвкупната преценка на събраните по делото писмени доказателства
– нотариален акт за продажба на недвижим имот, справка в НБД „Население“,
списък на етажните собственици, документите представени от третото лице-
помага на страната на ищеца, се извежда извод, че ответникът И. К. Ц. е бил
собственик на процесния имот в исковия период и в това си качество –
собственик на топлоснабдения имот, е бил клиент на доставената до същия
топлинна енергия, съответно страна по възникналото с ищеца облигационно
правоотношение по доставка на топлинна енергия до процесния имот. По
делото не са ангажирани доказателства, от които да се установява, че в
исковия период в полза на друго лице е било учредено вещно право на
ползване или имотът е бил отдаден под наем и с наемателя е сключен договор
за доставка на топлинна енергия за битови нужди през исковия период.
Нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ регламентира продажбата на топлинна
енергия от топлопреносно предприятие на потребители (клиенти) на топлинна
8
енергия за битови нужди, като постановява, че тя се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от ДКЕВР, в които се урежда съдържанието на
договора. Договорното правоотношение по продажба на топлинна енергия
при общи условия възниква между топлопреносно предприятие и потребителя
(клиента), по силата на закона – чл. 150 ЗЕ, без да е необходимо изрично
изявление на ответника – потребител, включително и относно приемането на
Общите условия, в който смисъл е и съдебната практика, обективирана в
решение № 35/21.02.2014 г. по гр. д. № 3184/2013 г. на ВКС, ІІІ ГО,
постановено по реда на чл. 290 ГПК. Ето защо съдът приема, че страните са
били обвързани от договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди
през процесния период при общи условия – от 2016 г., публикувани на
интернет страницата на ищеца, като не са налице твърдения и данни по делото
към исковия период договорът да е преустановил действието си.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на
топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за
дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е
регламентиран в ЗЕ (чл. 139 - чл. 148) и в Наредбата за топлоснабдяването. В
случая третото лице – помагач е осъществявало услугата дялово
разпределение за топлоснабдения имот за исковия период, което
обстоятелство не е спорно между страните.
В нормата на чл. 156 ЗЕ е регламентирано уреждане на отношенията
между топлопреносното предприятие и потребителите на топлина енергия в
сгради – етажна собственост, въз основа на принципа за реално доставената на
границата на собствеността топлинна енергия, като всеки потребител дължи
заплащането на реално потребената въз основа на отчетните единици
топлинна енергия от средствата за дялово разпределение, монтирани на
отоплителните тела в жилището и съответната част от стойността на
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация.
Страните по делото не спорят относно доставката на топлинна енергия
до имота през исковия период, нейното количество и стойност, както и че
топлинната енергия е изчислена в съответствие с действащата нормативна
уредба в областта на енергетиката.
По отношение възражение за изтекла погасителна давност:
9
Във връзка с направеното възражение за изтекла погасителна давност: в
тежест на ответника е да докаже правопогасяващото си възражение, като
установи изтичане на законоустановения давностен срок за погасяване на
претендираните вземания. В тежест на ищеца е да докаже наличието на
обстоятелства, довели до спиране и прекъсване на предвидената в закона
погасителна давност.
Задълженията на потребителя за заплащане стойността на топлинната
енергия са такИ. за периодични плащания, тъй като са налице повтарящи се
през определен период от време еднородни задължения, чийто падеж е
уговорен в общите условия на ищцовото дружество, като не е необходимо
плащанията да са еднакви по размер (в този смисъл е Тълкувателно решение
№ 3/18.05.2012 г. по т. д. № 3/2011 г. на ОСГК на ВКС). Същите се погасяват с
изтичането на тригодишен давностен срок. Съгласно разпоредбата на чл. 114,
ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от деня, в който вземането е станало
изискуемо, а в ал. 2 ЗЗД е предвидено, че ако е уговорено вземането да става
изискуемо след покана, давността започва да тече от деня, в който
задължението е възникнало.
Чл. 116, б. „б“ ЗЗД предвижда, че давностният срок се прекъсва с
предявяване на иск относно вземането. Настоящият иск се счита предявен от
момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение –
27.10.2020 г.
В случая приложение намират Общи условия (ОУ), одобрени с Решение
№ ОУ-02/03.02.2014 г. на ДКЕВР и тези, одобрени с Решение № ОУ-
1/27.06.2016 г. на КЕВР.
Съгласно разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от ОУ клиентите са длъжни да
заплащат месечните дължими суми за ТЕ по чл. 32, ал. 1 и 2 в 45-дневен срок
след изтичане на периода, за който се отнасят.
Същевременно в периода от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г. срокът е спрял
да тече на основание чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13
март 2020 г., и за преодоляване на последиците, във връзка с § 13 от ПЗР на
ЗИД на Закона за здравето (обн. ДВ, бр. 44/2020 г., в сила от 14.05.2020 г.).
Ето защо, вземанията на ищеца, станали изискуеми преди 18.08.2017 г.
(с прибавяне на 69 дни, през които давност не е текла), са погасени по давност.
10
Като взе предвид заключението на назначената по делото ССЕ, съдът
намира, че непогасени по давност са вземанията за ТЕ на стойност 3633,85 лв.
за периода от 18.08.2017 г. до 30.04.2019 г.
Върху погасената по давност главница лихва не се дължи по аргумент от
чл. 119 ЗЗД.
По отношение на цената на услугата за дялово разпределение съдът
намира, че същата е дължима в цялост, тъй като представлява годишна такса и
нейната изискуемост е настъпила след края на отоплителни сезон. Общият
размер на дължимата цена за услугата дялово разпределение за исковия
период възлиза на сумата 51,97 лв.
По силата на чл. 22 от Общите условия на ищеца от 2016 г. дяловото
разпределение на топлинна енергия се извършва възмездно от продавача по
реда на чл. 61 и сл. от Наредбата за топлоснабдяването или чрез възлагане на
търговец, избран от клиентите на ЕС, като съгласно ал. 2 на същите клаузи –
клиентите заплащат на продавача стойността на услугата дялово
разпределение, извършвана от избрания от тях търговец.
В чл. 61, ал. 1 от Наредбата за топлоснабдяването е предвидено, че
дяловото разпределение на топлинната енергия между клиентите в сграда –
етажна собственост, се извършва възмездно от лицето, вписано в публичния
регистър по чл. 139а ЗЕ и избрано от клиентите или от асоциацията по чл. 151,
ал. 1 ЗЕ, при спазване изискванията на тази наредба и приложението към нея.
Съгласно чл. 36 от Общите условия на ищеца от 2016 г. клиентите
заплащат цена на услугата дялово разпределение (извършвана от избран от
клиентите търговец), като стойността се формира от: цена за обслужване на
партидата на клиент и цена на отчитане уредите за дялово разпределение. В
клаузата на чл. 36, ал. 2 от Общите условия 2016 г. е предвидено, че редът и
начинът на заплащане на услугата се определя от продавача, съгласувано с
търговците, извършващи услугата дялово разпределение, и се обявява по
подходящ начин на клиентите. С общите условия, одобрени от КЕВР, се
урежда съдържанието на договора за продажба на топлинна енергия между
страните, който на основание чл. 20а ЗЗД има сила на закон за последните.
Предвид горните обстоятелства ищецът се легитимира като субект,
който има право да получи цената на извършваната услуга дялово
11
разпределение, съобразно което предявеният иск за установяване на
дължимостта на тази сума, се явява установен по основание. Установи се по
делото, че дяловото разпределение за исковия период е извършвано от
„ФИРМА“ ЕООД.
В тежест на ответника е било да установи, че е платил дълга. Същият
обаче нито твърди, нито представя доказателства в тази насока.
По отношение на иска по чл. 86 от ЗЗД:
Основателността на исковата претенция по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД се
обосновава с кумулативното наличие на следните предпоставки (юридически
факти): 1. наличие на главно задължение; 2. ответникът да е изпаднал в
забава, респ. падежът на задължението за заплащане на претендираните суми
по главния иск; 3. периода на забавата; 4. размерът на обезщетението за
забавено изпълнение. В тежест на ищеца е да установи при условията на
пълно и главно доказване наличието на тези предпоставки. Ответникът
разполага с възможност да проведе насрещно доказване по тези факти. В
тежест на ответника е да установи, че е погасил главния дълг на падежа.
Наличието на главен дълг се установи по делото.
Мораторната лихва върху главницата за ТЕ за периода от 15.09.2018 г. до
19.10.2020 г. възлиза на общо 543,20 лв., но доколкото ищецът претендира по-
малка сума, следва да се присъди сумата в размер на 532,37 лв.
Съдът намира, че мораторна лихва върху главницата за цената на
дяловото разпределение не се дължи, доколкото от страна на ищеца не се
установява при условията на пълно и главно доказване изпадането на
длъжника в забава по отношение на главния дълг – не е предвиден срок за
заплащане на задължението, с оглед на което ответникът изпада в забава след
покана, каквато не се установява да е била отправена до него.
По отношение на разноските:
При този изход на делото право на разноски имат и двете страни.
Ищецът претендира и доказва разноски в заповедното и исковото
производство в общ размер на 863,78 лв., от които за заповедното
производство 86,39 лв. за ДТ и 41,00 лв. за юрисконсултско възнаграждение, и
за исковото производство 86,39 лв. за ДТ, 550,00 лв. за депозит за вещи лица и
100,00 лв. за юрисконсултско възнаграждение. От тях на основание чл. 78, ал.
12
1 от ГПК съразмерно с уважената част от исковете следва да се присъдят
разноски в размер на 843,52 лв. за заповедното и исковото производство.
На основание чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 от ЗАдв на адв. Д. Ч. се определи
адвокатско възнаграждение в размер на 731,95 лв., от които на основание чл.
78, ал. 3 от ГПК следва да се присъдят 17,16 лв.
Ответникът не претендира разноски.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че И. К. Ц., ЕГН ********** на
основание по чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл. 150 и
чл. 153 от ЗЕ дължи на „ФИРМА“ ЕАД, ЕИК ************* следните суми:
сумата от 3633,85 лв. – стойността на незаплатена топлинна енергия за
топлоснабден имот на адрес: АДРЕС, аб. № 192685 през периода от 18.08.2017
г. до 30.04.2019 г.; сумата от 532,37 лв. – обезщетение за забава за периода от
15.09.2018 г. до 19.10.2020 г. по отношение на цената за топлинна енергия;
сумата от 51,97 лв. – цена на услугата за дялово разпределение за периода от
01.09.2017 г. до 30.04.2019 г.; ведно със законната лихва върху двете
главници за периода от подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК – 27.10.2020 г., до изплащане на вземането, като
ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл.
150 и чл. 153 от ЗЕ за разликата над сумата от 3633,85 лв. до пълния предявен
размер от 3724,35 лв. и за периода от 01.05.2017 г. до 17.08.2017 г.,
представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия, както и иска с
правно основание по чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от
10,79 лв. – обезщетение за забава за периода от 31.10.2017 г. до 19.10.2020 г. по
отношение на цената за дялово разпределение, за които суми е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по ЧГД № 52339 по описа за
2020 г. на СРС, III ГО, 148 гр. с.
ОСЪЖДА И. К. Ц., ЕГН **********на основание чл. 78, ал. 1 и 8 от
ГПК да заплати на „ФИРМА“ ЕАД, ЕИК ************* разноски в размер на
843,52 лв. за заповедното и исковото производство.
ОСЪЖДА „ФИРМА“ ЕАД, ЕИК ************* на основание чл. 38,
13
ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 от ЗАдв да заплати на адв. Д. Й. Ч., ЕГН ********** сумата
от 17,16 лв. за адвокатско възнаграждение за оказаната на ответника в
исковото производство безплатно адвокатска помощ и съдействие.
Решението е постановено при участието на „ФИРМА“ ООД, ЕИК
************ – трето лице-помагач на страната на ищеца.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
14