№ 3848
гр. София, 13.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и осми юни през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Калина Анастасова
Членове:Темислав М. Димитров
Теодора Анг. Карабашева
при участието на секретаря Мария Т. Методиева
като разгледа докладваното от Темислав М. Димитров Въззивно гражданско
дело № 20231100505742 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 от Гражданския процесуален кодекс
(ГПК).
Образувано е по въззивна жалба на „ЗД Е.“ АД срещу решение №
5667/10.04.2023 г. по гр.д. № 44095/2022 г. по описа на СРС, 165 състав, с което е
отхвърлен иск с правно основание чл. 411 КЗ, предявен от „ЗД Е.“ АД срещу ЗК Л.И.“
АД за заплащане на сумата в размер на 415,63 лв., представляваща разноски за
заместващ автомобил за периода от 24.09.2021 г. до 11.10.2021 г., през който е
извършван ремонт на лек автомобил „Мазда 6“ с рег. № ******* застрахован при
ищеца по застраховка „Каско“, който ремонт е наложен от ПТП, реализирано в гр.
София, ул. „Околовръстен път“, на разклона за гр. Банкя, по вина на товарен
автомобил „МАН ТГА“ с рег. № ******* застрахован от ответника по застраховка
„Гражданска отговорност“.
Жалбоподателят – „ЗД Е.“ АД, твърди, че решението е неправилно. Твърди, че
разходите за заместващ автомобил са били в причинна връзка с ПТП, реализирано по
вина на водача на товарния автомобил, застрахован от ответника по застраховка
„Гражданска отговорност“, поради което регресната претенция е основателна,
доколкото и разходите за заместващ автомобил представляват покрит риск по договора
1
за застраховка „Каско“. Ето защо, моли решението да бъде отменено и искът да бъде
уважен изцяло. Претендира разноските.
Ответникът по жалбата - ЗК Л.И.“ АД, оспорва жалбата и моли обжалваното
решение да бъде потвърдено. Претендира разноските по производството.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, въз
основа на закона и във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт, достигна до следните фактически и правни изводи:
Първоинстанционният съд е бил сезиран от „ЗД Е.“ АД с осъдителен иск с
правно основание чл. 411 КЗ за заплащане на сумата в размер на 415,63 лв.,
представляваща непогасена част от регресно вземане за заплатено по застраховка
„Каско” застрахователно обезщетение за застрахователно събитие, настъпило на
27.08.2022 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата
молба до погасяването
Ищецът – „ЗД Е.“ АД, твърди, че в качеството си на застраховател по договор за
имуществена застраховка „Каско” е изплатил за реализирано на 27.08.2021 г. ПТП
застрахователно обезщетение в размер на 3822,53 лв., в това число и разходи за
заместващ автомобил в размер на 415,63 лв., на застрахованото лице. Твърди, че вина
за настъпване на застрахователното събитие има водачът на застрахования при
ответника – Л.И.“ АД, по застраховка „Гражданска отговорност” лек автомобил.
Счита, че с плащане на застрахователното обезщетение на основание чл. 411 КЗ в
негова полза е възникнало регресно вземане за платената сума. Ответникът не е
погасил част от дължимото регресно вземане, а именно – направените разходи за
заместващ автомобил, поради което ищецът претендира същите.
С обжалваното решение № 5667/10.04.2023 г. по гр.д. № 44095/2022 г. по описа
на СРС, 165 състав, искът е отхвърлен изцяло.
Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно
и допустимо.
Във връзка с релевираните във въззивната жалба твърдения за неправилност на
решението настоящият съдебен състав намира следното:
Съгласно чл. 411 КЗ, в случаите, в които причинителят на вредата има сключена
застраховка „Гражданска отговорност”, застрахователят по имуществената застраховка
встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия
застраховател по застраховка „Гражданска отговорност” - до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. За
възникването на регресното вземане в доказателствена тежест на ищеца е да докаже, че
се е осъществил следният фактически състав: да е налице сключен договор за
имуществено застраховане; в срока на застрахователно покритие по договора за
2
имуществено застраховане, в резултат на виновно и противоправно поведение на водач
на МПС, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, да е настъпило
застрахователно събитие, за което ответникът носи риска (непозволено увреждане по
смисъла на чл. 45 от ЗЗД); в изпълнение на договорното си задължение по
имуществената застраховка ищецът да е изплатил на застрахования застрахователно
обезщетение.
Безспорно между страните е, че на 27.08.2021 г. е настъпило ПТП, в причинна
връзка с което са причинени вреди на лек автомобил марка „Мазда 6“ с рег. № *******
застрахован по имуществена застраховка „Каско“ при ищеца, към който момент между
виновния водач и ответника е съществувало валидно правоотношение по застраховка
„Гражданска отговорност“, че ищецът е заплатил на увреденото лице, застраховано
при него по застраховка „Каско“, застрахователно обезщетение в размер на 3822,53 лв.,
в това число и разходи за заместващ автомобил в размер на 415,63 лв., като е поканил
ответника да му възстанови заплатената сума, вследствие на което ответникът е
заплатил в полза на ищеца сумата в размер на 3406,90 лв.
Следователно, безспорни между страните са всички обстоятелства, включени
във фактическия състав на предявеното от ищеца право, с изключение на размера, в
който е възникнало регресното вземане в полза на ищеца.
Съгласно чл. 493, ал. 1 КЗ, застрахователят по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите покрива отговорността на
застрахования за причинените на трети лица, в това число пешеходци, велосипедисти и
други участници в движението по пътищата, вреди вследствие на притежаването или
използването на моторно превозно средство по време на движение или престой. В тези
случаи застрахователят покрива: неимуществените и имуществените вреди вследствие
на телесно увреждане или смърт; вредите, причинени на чуждо имущество;
пропуснатите ползи, които представляват пряк и непосредствен резултат от
увреждането; разумно направените разходи във връзка с предявяването на претенция,
включително съдебните разноски, присъдени в тежест на застрахования; лихвите по
чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ.
Видно от представения добавък № 1 към процесния договор за застраховка
„Каско“, касаещ включването на клауза „Е+“ – „Заместващ автомобил“, се установява,
че по имуществена застраховка „Каско“ е уговорено допълнително покритие за
разходи за ползване на заместващ автомобил. Според посочената клауза,
застрахователят по застраховка „Каско на МПС“ предоставя на застрахования
заместващ автомобил в случай на настъпване на застрахователно събитие и при
наличие на посочените в чл. 2, ал. 1 от клауза „Е“ условия. Макар приложения добавък
да не съдържа подписи на страните, съдът намира, че клаузата е породила действие
между страните, доколкото същата е част от общите условия към договора за
3
застраховка „Каско“, съгласно чл. 3, ал. 3. Освен това, по делото са налице
доказателства за предоставяне на тази допълнителна услуга на ползвателя по
застрахователния договор и за одобряването на разхода от страна на ищеца.
По делото се установява, че в периода на ремонт (от 24.09.2021 г. до 11.10.2021
г.) на увредения автомобил, застрахован по застраховка „Каско“, въз връзка с
възлагателно писмо от 24.09.2021 г. до „С.М.“ ЕООД е предоставен за ползване
заместващ автомобил, вместо увредения автомобил, като разходите по договора за
наем са заплатени от доверения сервиз „С.М.“ ЕООД.
Видно от представената фактура от 28.10.2021 г., издадена от „С.М.“ ЕООД с
получател „ЗД Е.“ АД, стойността на наема на заместващия автомобил възлиза на
сумата от 415,63 лв. Плащането на стойността по фактурата е удостоверено от
представеното банково извлечение, като от заключението на приетата пред първата
инстанция съдебно-автотехническа експертиза се установява, че заплатената сума за
заместващ автомобил е в размер, по-малък от средната пазарна стойност.
Съгласно чл. 429, ал. 1, т. 1 КЗ с договора за застраховка „Гражданска
отговорност“ застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в
застрахователния договор застрахователна сума отговорността на застрахования за
причинени от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и
непосредствен резултат от застрахователното събитие. Съгласно ал. 2 на същия член в
застрахователното обезщетение по ал. 1 се включват и пропуснатите ползи, които
представляват пряк и непосредствен резултат от непозволеното увреждане.
Следователно, в обхвата на застрахователното покритие по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите се включват както вредите,
причинени на чуждо имущество, така и пропуснатите ползи, които представляват пряк
и непосредствен резултат от увреждането. Преки и непосредствени са онези вреди,
които по време и място следват противоправния резултат. Когато се ангажира
гражданската отговорност на длъжника, той отговаря само за онези вреди, които са по
причина на неговото противоправно поведение, за които вреди причинната връзка не
се прекъсва. Причинната връзка се разглежда като необходимо следствие на конкретно
човешко деяние, ако вредата закономерно произтича от самото деяние, т.е. между
вредата и деянието има причинна връзка, когато деянието закономерно води до
настъпване на вредоносните последици.
Настоящия съдебен състав приема, че вредите, представляващи разходи заемане
на заместващ автомобил, са в пряка и непосредствена причинна връзка с процесното
ПТП. Невъзможността да се ползва застрахования по застраховка „Каско“ автомобил в
периода, в който е извършван ремонт на същия, е в резултат на процесното ПТП,
причинено по вина на водача по автомобила, чиято гражданска отговорност е била
застрахована при ответника. Ако не беше противоправното поведение на делинквента,
4
причиняването на ПТП и увреждането на застрахования по застраховка „Каско“ лек
автомобил, нямаше да възникне необходимостта от ползването на заместващ
автомобил, съответно – от заплащане на наем за същия.
Посоченото представлява обезщетяване на пропуснатата полза за увреденото
лице, стойността на която е съизмерима със средния пазарен наем на вещта за периода,
в който същата не е могла бъде ползвана по предназначение от него.
Ето защо, искът с правно основание чл. 411 КЗ се явява основателен за пълния
предявен размер от 415,63 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба – 15.08.2022 г., до погасяването.
Във връзка с изложеното обжалваното решение следва да бъде отменено и искът
да бъде уважен изцяло.
Решението следва да бъде отменено и в частта, с която „ЗД Е.“ АД е осъдено да
заплати в полза на ЗК Л.И.“ АД сумата в размер на 250 лв. – разноски за първата
инстанция.
По разноските:
С оглед изхода на делото ЗК Л.И.“ АД следва да бъде осъдено да заплати в полза
на „ЗД Е.“ АД сумата в размер на 340 лв. – разноски за първата инстанция, както и
сумата в размер на 125 лв. – разноски за въззивната инстанция.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 5667/10.04.2023 г. по гр.д. № 44095/2022 г. по описа на
СРС, 165 състав, с което е отхвърлен иск с правно основание чл. 411 КЗ, предявен от
„ЗД Е.“ АД срещу ЗК Л.И.“ АД за заплащане на сумата в размер на 415,63 лв.,
представляваща разноски за заместващ автомобил за периода от 24.09.2021 г. до
11.10.2021 г., през който е извършван ремонт на лек автомобил „Мазда 6“ с рег. №
******* застрахован при ищеца по застраховка „Каско“, който ремонт е наложен от
ПТП, реализирано в гр. София, ул. „Околовръстен път“, на разклона за гр. Банкя, по
вина на водача товарен автомобил „МАН ТГА“ с рег. № ******* гражданската
отговорност на който е била застрахована от ответника, както и в частта, с която „ЗД
Е.“ АД е осъдено да заплати в полза на ЗК Л.И.“ АД сумата в размер на 250 лв. –
разноски за първата инстанция, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ЗК Л.И.“ АД, ЕИК *******, да заплати на „ЗД Е.“ АД, ЕИК *******,
на основание чл. 411 КЗ сумата в размер на 415,63 лв., ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба – 15.08.2022 г., до погасяването, представляваща
5
разноски за заместващ автомобил за периода от 24.09.2021 г. до 11.10.2021 г., през
който е извършван ремонт на лек автомобил „Мазда 6“ с рег. № ******* застрахован
при ищеца по застраховка „Каско“, който ремонт е наложен от ПТП, реализирано в гр.
София, ул. „Околовръстен път“, на разклона за гр. Банкя, по вина на водача на товарен
автомобил „МАН ТГА“ с рег. № ******* гражданската отговорност на който е била
застрахована от ответника.
ОСЪЖДА ЗК Л.И.“ АД, ЕИК *******, да заплати на „ЗД Е.“ АД, ЕИК *******,
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер на 340 лв. – разноски за първата
инстанция, както и сумата в размер на 125 лв. – разноски за въззивната инстанция.
Решението не подлежи на обжалване на основание чл. 280, ал. 3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6