М О Т
И В И :
Против подсъдимия С.А.М. ***, постоянно живеещ в ***, е предявено
обвинение за това, че през периода 01.08.2008 г. – 14.11.2008 г. в гр.Х., при условията на продължавано
престъпление и в качесвото си на ***** на фирма „Й. М.“ ** ****, като
посредствен извършител чрез Д.Г.Д. , ****
във фирма „А. З.“ ****, *** и И.К.Я., ***** във фирма „А.З.“ ***“, ****,
избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в големи размери –
8 109,26 лева, като потвърдил неистина в подадени декларации по смисъла на
чл.125 от Закона за данък върху добавената стойност, а именно: в справка-декларация
вх.№ 26000970848/12.09.2008 г. и справка-декларация вх.№ 26000979441/14.11.2008
г. – престъпление по чл.255 ал.1 т.2 предл.1-во вр. чл.26 ал.1 от НК.
Подсъдимият
С.М. не се признава за виновен по предявеното му обвинение. Дава обяснения, в
които отрича знание или участие в инкриминираното ползване на неверни документи
при деклариране на описаните в обвинителния акт вносни сделки, като поддържа
теза за съставяне и ползване на същите документи от трети лица /издатели на
фактурите/ при невъзможност за субективни представи от негова страна за тяхната
невярност, изводима от документалната изрядност на вносната документация и установените
отношения между него и свидетеля М.М. със съдържание, различно от приетото в
обстоятелствената част на обвинителния акт.
Преценката на доказателствата, събрани в хода на съдебното следствие и приобщените
от досъдебното дело, както и писмените доказателствени средства, приети по реда
на чл.283 от НПК, установява следното:
Подсъдимият С.М. е *** гражданин, но в периода 1998-1999 година живеел
постоянно в гр.**** и се занимавал с **** През този период той се запознал със
свидетеля М.М., гражданин на *****, който съвместно със своя баща М. М.
осъществявал ***** дейност на *****. Производствената работа се извършвала чрез
търговския субект „Й.М.М.М. ***“, гр.Б.. Съгласно действащото в Р. Т.
законодателство това дружество нямало правото да изнася своята продукция извън
страната и затова през 2000 година М. и М.М. решили да учредят друго дружество,
което формално да извършва планирания от тях износ. Така в Р. Т. било
регистрирано дружеството с ограничена отговорност с фирма „Й.Д.Т.“ и седалище
гр.Б.. Впоследствие търговците М. и М.М. взели решение да изнасят своята
продукция в Б., но не чрез директни доставки на потенциални купувачи, а отново
чрез регистрация на собствено дружество в страната ни, което да бъде получател
по износната сделка, а след това да продава въпросните машини на други
търговци. В изпълнение на това намерение М.М. използвал познанството си с
подсъдимия М., когото убедил да се включи в замислената търговска дейност чрез
участие в учреденото от двамата търговско дружество. Така на ***** година
подсъдимият и М.М. подписали учредителен договор за образуване на дружество с
ограничена отговорност с наименование „Й.М.“ и седалище в гр.Х. /т.1 л.35/. С
решение от 23.07.2003 г. по ф.д.*** г. по описа на Окръжен съд-Х. дружеството
било вписано в Търговския регистър при Окръжен съд-Х.. Съгласно учредителния
акт и решението за вписване капиталът на дружеството бил 5 000 лева,
разпределен в 100 дяла, 90 от които били притежание на М.М., а останалите 10 на
подсъдимия М.. Относно управлението и представителството съдружниците се
съгласили и обявили в регистъра, че дружеството ще бъде управлявано и представлявано
заедно и поотделно от тях. Въпреки това, а и независимо от приетото в
учредителния акт разпределение на дружествените дялове, търговската дейност на
практика се ръководела от М.М.. Той
осъществявал търговския контакт с дружеството-производител на стоките, както и
с дружеството, което формално изнасяло същите, той наемал превозвача в Р.Т.,
плащал превоза, оформял износната документация, в това число и придружаващата
стоката фактура, а също и осигурявал необходимите средства за дължимия при
вноса данък добавена стойност /ДДС/. Подсъдимият М. получавал внесените в България стоки след преминаването на
превозващия ги автомобил през входящото митническо учреждение. Заплащането на
дължимия при вноса данък ставало във вътрешно митническо бюро в гр.Х., където
подсъдимият осъществявал контакт с транспортиращото ги лице, което му предавало
вносните документи – ЧМР, ТИР-карнет, фактура, опаковачен лист. След това и
съгласно постигнатата между двамата съдружници договореност М. извършвал продажбата на машините на местни
търговци в страната ни, а получената цена предоставял на М.. За работата си в
дружеството М. получавал възнаграждение /заплата/, което двамата съдружници
били уговорили. Освен това на подсъдимия било издадено и пълномощно /л.39 т.1/,
с което М.М. му делегирал правото да представлява дружеството пред трети лица и
държавни органи в страната ни. Считано от 19.11.2007 г. /л.159 т.8/ дружеството
„Й.М.“, гр.Х. получило регистрация по ЗДДС, като от началото на 2008 година
воденето на счетоводните регистри и подаването на ежемесечните
справки-декларации, както и годишни данъчни декларации, се извършавало от свидетелките
И.Я. и Д.Д. – счетоводители в „А.З. ****“, гр.Х.. Последните получавали от
подсъдимия свързаните с вноса документи, както и фактурите, обективиращи
впоследствие сключените продажни сделки в страната и въз основа на тях
съставяли дневниците за покупки и продажби. Фактическото представяне на справките-декларации
пред органа по приходите ставало от същите две свидетелки въз основа на
пълномощно, предоставено им от подсъдимия.
В периода 17.12.2007 г. – 21.04.2009 г. представляваното от подсъдимия
дружество „Й.М.“, гр.Х. било получател по общо 12 вноса на стоки – машини за производство
на ПВЦ-дограма от Р.Т.. Вносните сделки били оповестени пред митническите
органи във вносни митнически декларации /ЕАД/, към които били приложени
фактурите, удостоверяващи сключената в Р.Т. сделка, както и превозните
документи за товара /т.6 от ДП/. Страни по договора за продажба съгласно
съдържанието на фактурите било регистрираното
от М.М. дружество с фирма „ Й.Д.Т. ЛТД“, гр.Б. /****/ и регистрираното също от
него и от подсъдимия „Й.М.“, гр.Х. /***/. В преобладаващия брой от случаите
фактурите били изпращани от М.М. на подсъдимия преди пристигането на товара в
България с цел предварителна подготовка на митническата декларация, изискваща
описание на всяка доставка по артикули, брой, тегло и колети. Изпращането ставало
по електронен път /на електронен пощенски адрес/, като във всички случаи подсъдимият
получавал печатно изготвена фактура, изпълнена върху бланка на дружеството-износител,
върху която бил положен щемпел /шаблон/, а върху него подпис на издателя. Стоките
били въвеждани в митническата територия на Република България през входен
граничен пункт „Капитан Андреево“ и преминавали през първо митническо
учреждение МП-Свиленград. Представянето
на ЕАД ставало съгласно издаденото митническо направление в Митническо бюро-Х.,
като в този документ подсъдимият бил вписван като „декларатор“, а „Й.М.“ – като
получател на стоките. Документите, необходими за декларирането на вноса, в това
число и фактурата, служеща за опредялянето на митническата стойност,
подсъдимият получавал от шофьора на товарния автомобил. Тази фактура също била
изпълнена с печатен текст върху бланка на търговеца-издател. И тя съдържала подпис,
положен върху щемпел на дружеството-износител.
След декларирането на стоките и заплащането на
дължимия ДДС върху митническата стойност, определяна по общите правила на чл.35
от Закона за митниците, стоките били освобождавани за свободно потребление от
митническите органи, а подсъдимият предоставял копие от съответния ЕАД и придружаващата
го фактура на свидетелките Я. и Д. с цел включването им в съответните
счетоводни регистри, в дневниците за покупки, а впоследствие и в ежемесечните
справки-декларации по чл.125 от ЗДДС. Тези свидетелки въз основа на издаденото
им пълномощно подавали пред ТД на НАП-Х.
ежемесечните справки-декларации. В периода 01.01.2009 г. – 01.06.2013 година за
дружеството „Й.М.“, гр.Х. били подавани справки-декларации, които не съдържали
сведения за получен внос на машини от Р.Т. /въпреки че такъв от 21.04.2009 г.
бил налице/. В същия период от счетоводната къща „А.З. ****“ били представяни в
органа по приходите и декларации с нулеви стойности, причина за което била
преустановената връзка между счетоводителите и подсъдимия, който поради
намалелите продажби в страната ни се дезинтересирал от търговската работа и
напуснал адреса си на пребиваване, който бил оповестил пред данъчния орган.
През 2013 година от ТД на НАП-Пловдив, офис Хасково била предприета
проверка на дейността на „Й.М.“, гр.Х., за която подсъдимият фактически не бил
уведомен, тъй като не бил открит на обявения в администрацията адрес за
кореспонденция. Проверката завършила с констатации за нарушения при
декларирането на резултите от търговската дейност, а със Заповед № 1400953/04.03.2014
година на инспектор по приходите при ТД на НАП-Пловдив била възложена ревизия
на дейността на дружеството /л.240 т.8/. На 23.09.2014 г. бил изготвен ревизионен
доклад от свидетелите К.Н. и М.Т., на които ревизията била възложена, а въз
основа на този доклад бил издаден Ревизионен акт от 10.11.2014 г. /л.141 т.8/. В
ревизионния акт били установени задължения по ЗДДС за периода
01.01.2008-14.12.2013 г. – допълнителен ДДС в размер на 136 448,66 лева и
начислени лихви в размер на 91 183,30 лева, а също и корпоративен данък в
размер на 8 308,83 лева и лихви върху него в размер на 4 873,72 лева.
Констатациите в акта, според които проверяваното дружество било ползвало
неправомерно данъчен кредит, приспаднат от дължимия данък в периода 01.01.2008-14.12.2008
г., се базирали на непредставените от управителя първични счетоводни документи,
удостоверяващи извършените от него доставки към търговци в страната. Именно тези заключения и изготвеното въз
основа на тях уведомление до Окръжна прокуратура-Хасково са дали повод за
образуването на настоящото наказателно производство, в хода на което било
предприето изследване на сделките, описани в представените пред органа по
приходите месечни справки-декларации по чл.125 от ЗДДС. Изводите в първоначално
назначената по делото счетоводна експертиза /л.146 т.1/, потвърждаващи констатациите
в ДРА, са били опровергани в доклада на допълнителната счетоводна експертиза,
изследвала приобщените към делото фактури и установила, че декларираните от
данъчния субект сделки действително са били сключени и реално са били изпълнени
/л.168-217 т.1/. В същото време тази
допълнителна експертиза, на която са били представени и изисканите от счетоводството
на „Й.Д.Т. ЛТД“, гр.Б. документи, установила, че е налице стойностно
разминаване между цената на стоките в две от фактурите с идентични номера, дати
на издаване и артикули. Конкретно, в приложените към вносната декларация
фактури цената на внесените артикули била по-ниска в сравнение с тази, посочена
във фактурите, които дружеството-износител изпратило в резултат на поисканата
от съдебните власти на Р.Т. правна помощ /т.7 на ДП/. Това били Фактура №
023981/22.08.2008 г. и Фактура № 023994/17.10.2008 г., приложени съответно към
ЕАД № 22293/25.08.2008 г. и ЕАД № 30192/20.10.2008 г. Според съдържанието на
представения пред митническото учреждение екземпляр цената на закупените с
фактурата от 22.08.2008 г. стоки възлизала на 33 609 евро /или 65 733,49
лева/, докато в представената от дружеството-износител фактура цената на същите
стоки била в размер на 44 211 евро /или 86 469,20 лева/. Такова
разминаване било налице и в екземплярите на фактурата от 17.10.2008 г. –
посочената обща цена в приложението към ЕАД се равнявала на 32 938 евро
/или 64 421,13 лева/, а цената, записана в съхраняваната от счетоводството
на износителя фактура, била 43 067 евро /или 84 231,73 лева/. На
базата на тези стойностни несъответствия експертът е изчислил и разликата между
заплатения при вноса ДДС и дължимия ДДС при констатираната по-висока стойност в
изпратените от дружеството-износител екземпляри: 4147,14 лева при декларирания
с ЕАД № 22293/25.08.2008 г. внос и 3962,12 лева при вноса, деклариран с ЕАД № 30192/20.10.2008
г. Тези две митнически декларации били представени от подсъдимия на
свидетелките Я. и Д. и описани от тях в дневника за покупки за съответния
месец, а впоследствие включени в справките-декларации по чл.125 от ЗДДС – СД №
26000970848/12.09.2008 г. и СД № 26000979441/14.11.2008 г., депозирани пред
органа по приходите, който възприел обявените в тях величини, а въз основа на
тях и записания като дължим от данъчния субект ДДС.
Съдържащите се в т.7 /л.142 и 144, съответно л.158 и л.160/, както и в т.6
/л.55 и л.62/ екземпляри от горепосочените документи – фактури, действително
сочат установените от експерта различия относно записаната цена на отделните
артикули, съответно общата цена на закупените от „Й.М.“ апарати. В същото време
предоставената от счетоводството на „Й.Д.Т. ЛТД“, гр.Б. преписка съдържа и
документи, които не са част от приложенията към депозираната пред митническите
органи в България ЕАД-документация (оригиналните форми на която не са приложени
към настоящото досие, а съгласно писмо вх.№ 7396/01.08.2019 г. – л.82 от т.1 на
СД, са били унищожени). Конкретно, освен фактурата, изпълнена върху типовата
бланка „INVOICE“ /с изцяло печатен
текст/ е представена още и фактура със същите номер, дата и издател, изпълнена
върху фирмена бланка на дружеството-износител – л.142 и л.158 т.7, с ръчно
изпълнен текст. Приложени са към преписката още фактури /№ 235505/22.08.2008г.
и № 235545/17.10.2008 г. – л.147 и л.163/, удостоверяващи сключените между
дружеството-производител и дружеството-износител сделки, а също и документ,
озаглавен „нареждане за коносамент“. Вземайки предвид допуснатите неточности в
превода на документите /които по-късно бяха отстранени чрез назначаването на
допълнителен превод в съдебното производство/, възложената от съда допълнителна
счетоводна експертиза е установила следното:
Стойността на стоките, закупени от „Й.Д.Т. ЛТД“ и описани във фактура №
235505/22.08.2008 г. се равнявала на 41 710,87 евро, като тези стоки
същото дружество продало на „Й.М.“, гр.Х. за 44 211 евро съгласно Фактура
№ 23981/22.08.2008 г. - стойност, която била посочена и във фактурата-инвойс
със същия номер и дата. За целите на износа стоките били описани в „опаковачен лист“,
където било посочено теглото им и броя на опаковките, което съответствало на
записванията в издадения за превоза TIR CARNET. Показателите за брой опаковки и тегло съответствали на посочените и в
нареждането за коносамент, в което посочената цена била 44 875 евро.
Издадената на 17.10.2008 г. фактура с № 0235545 обективирала сделка между
производителя и износителя, предмет на която били общо 25 броя машини на
стойност 95 013,60 нови турски лири или 46 756,02 евро. Същите стоки
били продадени от „Й.Д.Т. Л.“ на „Й.М.“, гр.Х. за 43 067 евро, която цена
била посочена и в представената от счетоводството на износителя инвойс-фактура
с № 023994/17.10.2008 г. И тези стоки били описани в опаковъчен лист и
нареждане за коносамент при съответстващи данни относно брой артикули, тегло и
опаковки, като в този случай оповестената пред превозвача цена била идентична
на тази, посочена в инвойс-фактурата – 43 067 евро.
В устния си доклад
експертът-счетоводител пояснява, че в счетоводството на „Й.М.“, гр.Х. не са
били открити платежни документи – платежни нареждания, касови ордери или
банкови извлечения, които да удостоверяват извършени плащания от получателя на
доставката по процесните две вносни сделки.
Посочва още, че счетоводната материя по делото не съдържа сведения за съставени
кредитни или дебитни известия, които да са резултат на извършено от страните по
сделките предоговаряне относно цената по доставките и настъпили вследствие на
това корекции в удостоверяващата вноса документация.
В хода на съдебното следствие беше назначена и графическа експертиза, макар
да липсва обвинение за неистинност на инкриминираните две фактури. Въпросът за
автентичността на тези документи съдът прие за съществен, доколкото той е
косвено свързан с верността на удостоверените факти и пряко относим към
субективните представи на техния ползвател /или автор/ относно поддържаното от
обвинението разминаване между действителното съдържание на търговското
правоотношение и оповестеното пред митническото учреждение. В своето заключение
експертът-графолог, чиято обективност и компетентност не бяха поставени под
съмнение, е изследвал, съобразно поставената му задача, положените подписи
върху следните документи: копието на Фактура № 023981/22.08.2008 г. /л.142 т.7
– с по-висока стойност и писмен текст/, копие на Инвойс-фактура №
023981/22.08.2008 г. /л.144 т.7 – с по-висока стойност и печатен текст/, копие
на Фактура № 235505/22.08.2008 г. /л.147 т.7, писмен текст/, опаковъчен лист №
023981/22.08.2008 г. /2 бр. от тази дата, изпълнени с печатен текст/, копие на
Фактура № 023994/17.10.2008 г. / л.158 т.7 – с по-нисока стойност и писмен
текст/, копие на Фактура /инвойс/ № 023994/17.10.2008 г. /с по-висока стойност
и печатен текст/, копие на фактура № 235545/17.10.2008 г. /с писмен текст/, 2
броя опаковъчни листи с №№ 023994/17.10.2008 г. /л.166 и л.169 т.7, печатен
текст/; копие на Инвойс-фактура № 023981/22.08.2008 г. /л.55 т.6, по-ниска
стойност и печатен текст/; копие на опаковъчен лист № 023981/22.08.2008 г.;
копие на Фактура № 023994/17.10.2008 г. /л.62 т.6 – по-ниска стойност и печатен
текст/ и копие на Опаковъчен лист № 023994/17.10.2008 г. /л.63 т.6/. От друга
страна са изследвани Копие на спесимен № 04775/23.05.2007 г. /л.21 от внохд №
42/2019 г. на ПАС/, а също и съдържащите се по делото образци от подписа на
подсъдимия М.. Изследваният графичен материал експертът е обособил в две групи
с оглед характеристиките на графичното изображение върху всеки един от
гореописаните документи, което макар и откопирано, позволявало провеждането на
графичното изследване, а наличието на достатъчни индивидуализиращи почерка белези
и установената им устойчивост не затруднило изводите, свързани с поставените от
съда въпроси – уточнения, които експертът прави в устния си доклад. Така според
заключението, подписите, които били положени върху Фактура № 023981/22.08.2008
г. на л.142 от т.7 /с по-висока стойност и писмен текст/, Фактура №
235505/22.08.2008 г. /л.147 т.7/ и Фактура № 023994/17.10.2008 г. /с писмен
текст и по-висока стойност – л.158 т.7, произхождали от един и същи изпълнител,
който не бил нито подсъдимият М., нито свидетелят М.М., нито пък лицето, автор
на графичното изображение-подпис върху останалите 11 на брой документа - фактури
и опаковъчни листи, обособени като първа група от експерта и описаните по-горе.
Последните от своя страна също били подписани от едно и също лице, като
графичният рисунък се различавал от положения върху останалите три документа
/втората група/ и от този в сравнителния материал, носещ подписите на С.М. и М.М..
Назначената по делото оценителна експертиза имаше за цел да установи каква
е била средната пазарна цена, при която през 2008 година са били извършвани
вносни сделки и търгувани на вътрешния пазар стоки, идентични на тези, описани
в инкриминираните две фактури и така да се отговори на въпроса – обявените от
подсъдимия пред митническата администрация стойности /съответно записаните в
представените при двата вноса продажни цени/ съществено ли са се различавали от
средните пазарни, респ. от цените, при които други независими търговци са
извършвали внос на такава продукция в страната ни. В изпълнение на поставената
задача, макар и с известни октклонения от нея, вещото лице-оценител е посочила,
че използваната сравнителната база, изводите от която са онагледени в таблица, са
били пазарните цени, на които шест на брой търговеца-производители на
ПВЦ-дограма в страната ни, са закупили през 2008 години идентична на описаната
в разглежданите фактури апаратура, от което е изведено заключението, че тези
цени са със значително по-високи величини от стойностите, на които „Й.М.“ е
декларирало вноса. В устния доклад обаче
е уточнено, че тези търговци не са директни вносители, а купувачи на вносна
техника, а стойността на закупеното от тях включва и търговската печалба
/надценка/, начислена от получателя на доставката /вноса/ при продажбата на
дребно. Пояснява се още при изслушването в съдебното заседание, че на практика
експертът не е намерил основа за сравнение с вносни сделки през 2008 година от
други търговци, т.е. не е анализирал цени, декларирани пред митниците в
посочения период, а изводът на стр.11 абзац втори от писмения доклад, че
доставчикът „Й.М.Л.“, гр.Б. е внасял машини на относително по-ниски цени в
периода 2007-2008 година е по-скоро предположение, изведено от по-ниската
продажна цена, на която стоките са били предлагани от „Й.М.“ на крайния
потребител, без нито един от проучените купувачи да е представил на експерта счетоводни
документи за закупени от него машини със съответния продуктов код. На следващо
място, оценителят е изследвал освен фактурите по двата процесни вноса и всички
останали приложени в т.7 на ДП фактури - тези, приложени в счетоводството на „Й.Д.Т.
****“, гр.Б. и изпратени по повод молбата за правна помощ. Изводът, до който е
стигнал експертът и чиито констатации, също представени в сравнителна таблица,
имат по-скоро спомагателен характер, е, че цените на отделните артикули,
включени в доставките от 22.08.2008 г. и 17.10.2008 година, са идентични с тези
на същите артикули от предходните и следващите доставки през коментирания
период /с изключение на една фактура от 12.05.2008 г., при която се наблюдавало
значително завишаване на цените/.
Така изложената фактическа
обстановка установяват на първо място приобщените по делото писмени
доказателствени средства – митнически декларации /ЕАД/
и фактури /том 6/, предоставени от Митница-Свиленград, както и фактури и опаковъчни листи, предоставени от
съдебните власти на Р.Т. в изпълнение на отправената към същата държава молба
за правна помощ /том 7 от ДП/, представените от ТД на НАП копия от
справки-декларации и отчетни регистри /т.8/. За изясняване на фактите,
съществени за предмета на доказване, допринасят заключенията на назначените по делото експертизи – съдебно-счетоводна /допълнителните
заключения от досъдебното производство и заключението, депозирано в съдебното
следствие/, съдебно-графическа и съдебно-оценителна. Научната обоснованост на
направените от експертите изводи и аргументираната им подкрепа в устните
доклади не поставят съмнения за необективност или некомпетентност на
направените изследвания. Що касае невъзможността на експерта-оценител да
извърши възложеното му сравнение между пазарните цени на декларирания от
подсъдимия внос и цените, декларирани от други търговеци през процесната 2008
година, то съдът прие, че подобен анализ действително е бил невъзможен предвид
събраните по делото доказателства /писмото на Агенция „Митници“, ТД „Тракийска“/,
удостоверяващи унищожаването на съставените през 2008 година преписки, поради
изтеклия срок за тяхното съхранение. Следва да се приеме, че изминалият немалък
период от момента на съставяне на тази документация, а и на счетоводната
материя при търговците-вносители, до момента на възлагането на експертизата,
също е оказал своето негативно влияние върху работата на експерта и е причинил
невъзможността той да се снабди с първични документи, с които допълнително да
подкрепи своите заключения. Всъщност тази времева отдалеченост и пропускът в
хода на досъдебното производство да бъдат приобщени оригиналите на съставените
от митниците досиета във връзка с декларираните два вноса /от 25.08.2008 г. и
20.10.2008 г./ са причината тези писмени доказателствени средства да останат
извън доказателствения обем, включващ само заверени от органа по приходите
копия. И макар това да не е затруднило изводите на графическата експертиза,
изследвала положените върху инкриминираните две фактури подписи, както и
подписите върху останалите документи, касаещи сключените между търговците
сделки /в това число опакавъчни листове, фактури, издадени от производителя „Й.М.Л.“,
гр.Б. към износителя „Й.Д.Т. ЛТД“, гр.Б./, то не може да не бъде отбелязано, че
отсъствието на оригиналните документи, които прокурорът е инкриминирал като
неверни, представлява доказателствена непълнота, която не би била толкова съществена, ако по делото беше
установено какво точно е било естеството на депозираните пред митниците и
приложени към въпросните ЕАД фактури, т.е. представени ли са били оригинални
екземпляри на такива или са приложени копия. А този въпрос е важен и то не
защото Законът за счетоводството или друг специален закон изискват удостоверяващият
сделката документ да носи саморъчно положен от страните по нея подпис, а защото
верността на документа не може да бъде изолирана от неговата автентичност,
най-малко на плоскостта на доказването на документното престъпление, което е
съставна част от двуактното по характера си престъпно укриване на данъци.
Изпълненият в случая подпис от издателя на
двете фактури с основание поставя въпроса за авторството на двата инкриминирани
документа – обстоятелство, по което прокурорът не се е ангажирал с конкретни
твърдения, а заключението на графическата експертиза отхвърля вероятността то /авторството/
да принадлежи на подсъдимия М. или неговия съдружник свидетелят М.М.. Тук
следва да се посочи, че представените от подсъдимия обяснения за сложилите се
между него и М. търговски, а и лични отношения, не се опровергават от друг
доказателствен източник. В тази връзка, въпреки двояката му процесуална природа,
обясненото от подсъдимия няма как да не бъде прието за достоверно, още повече,
че то се потвърждава, макар и отчасти, в дадените от М.М. показания, приобщени
по делото по реда на чл.281 ал.10 от НПК чрез прочит на протокола за разпит по
делегация. Така съдът прие за съответстващо на действително установените
търговски контакти твърдението на М., че инициативата за учредяване на „Й.М.“,
гр.Х. е била именно на М., който е целял да търгува в страната ни с
произвежданата от семейното му предприятие продукция, както и че търговската
работа е била управлявана от него, а на подсъдимия е била възложен секторът по
материалното й изпълнение, за което той е получавал определено възнаграждение. Основната
част от дейността, с която подсъдимият зает, се състояла в получаването на изпратения
от М. товар и продажбата на стоките, която в преобладаващия брой от случаите
била предварително договорена. Транспортът на машините бил осигуряван и
заплащан от М., който избирал и наемал превозвач, на чийто служител предавал
придружаващите товара документи, в това число и фактурите, а той /шофьорът/ ги
предоставял на подсъдимия с цел оформянето на митническата декларация, в която
съгласно издаденото му пълномощно последният се оповестявал като декларатор на
стоката, респ. получател на вноса. Между „Й.М.“ и износителя на стоките – „Й.Д.Т.“
не били разменяни престации, т.е. цената на внесеното не било заплащана нито в
брой, нито по банков път. М. освен че осигурявал необходимите за заплащане на
ДДС средства, получавал сумите от продажбата на стоките на ръка едва след като
те бъдат купени от местните търговци, респ. продадени от „Й.М.“ на тях. Така представената
в обясненията на М. технология на търговската практика е в пълно съответствие с
дадените от М.М. показания, който заявява, че договори за продажба между „Й.М.“
и „Й.Д.Т. ЛТД“ не са били сключвани, „поради простата причини, че и двете
дружества били негова собственост“. В показанията си М. пояснява, че фактурите,
издавани от „Й.Д.Т.“ се изпълнявали върху специална фирмена бланка, а въз
основа на тези фактури се изготвяла инвойс-фактурата, „която се предавала на
фирма“ /вероятно се има предвид спедитор/. Подписите върху фактурите, твърди
още М., се полагали от М. М. /неговия ****/, който бил упълномощен представител
на дружеството-износител. При осъществяването на износа фактурите /между
износителя и вносителя/ се прилагали към износната декларация. Така дадените от
М.М. показания също не се конфронтират с друг доказателствен източник от не
толкова богатата доказателствена материя и затова съдът прие, че липсват
основания те да не бъдат кредитирани с доверие. От друга страна обаче, няма как
да не се отчете, че тяхната доказателствена стойност не е на нивото, което
обвинението вероятно им придава, доколкото те нито дават отговор на въпроса –
на какво се дължи дублирането на фактури с идентични номера, дати, страни и
артикули, нито на въпроса – приложените към двата процесни ЕАД фактури издадени
ли са от износителя „Й.Д.Т. ЛТД“, гр.Б., съхраняват ли се също наред с
представените при разпита други фактури от същата дата, но с различна стойност,
в счетоводството на това дружество. Същественото за предмета на делото
обстоятелство, което разкриват дадените от М. показания, е лицето, което е
полагало подпис върху издаваните от износителя документи /не само фактури, а и
опаковъчни листи/ - бащата М. М., чийто разпит към момента на изпълнението на
съдебната поръчка през 2016 година се е оказал невъзможен. Последното
обстоятелство, от друга страна, напълно кореспондира със заключението на
графическата експертиза, установила, че нито един от изследваните износни
документи /фактури и опаковъчни листове/, както и фактурите с № 235505/22.08.2008
г. и № 235545/17.10.2008 г. /между производителя и износителя/ не носят подписа
на свидетеля М.М., като първите са подписани от едно, а вторите – от друго
лице. Казаното от свидетеля установява и друг относим към предмета факт, който
импонира на защитната позиция и който обвинението отново не обсъжда – че
изпълнени с ръкописен текст документи не са били предоставяни на превозвача /а
само инвойс-фактури/, съответно фактури с такава текстова форма не са били
получавани от подсъдимия, който с право твърди, че не е съзнавал съществуването
на документи в подобен формат.
Както вече се посочи по-горе, заключението на оценителната експертиза съдът
прие за компетентно и обективно, но базирано на пазарни показатели, които не са
в състояние да дадат отговор на зададения въпрос – каква е пазарната стойност
на идентични стоки, продадени за износ за България и внесени в нея през 2008
година, т.е. в момент, близък до разглежданите два вноса. Експертът не е
изследвал извършени през посочената година вносни сделки, което поради времевата
отдалеченост и унищожаването на вносната документация е напълно разбираемо, а е проучил цени, на
които такъв род машини са били закупувани от местни търговци, дали устни сведения за договорените от тях стойности
и именно на това е основана експертната пазарна оценка, според която предлаганата
на вътрешния пазар от „Й.М.“ техника е била сравнително по-евтина от средната
търгувана цена, от което пък е изведен и извод за значително занижените
стойности при вноса.
Дадените от свидетелите К.Н. и М.Т. показания не се нуждаят от коментар,
тъй като те, както и разказаното от свидетеля С. М., с нищо не допринасят за
изясняване на важните за делото факти. Показанията на свидетелите Д.Д. и И. Я.
установяват това, че те са лицата, които в периода 01.08.2008 г. – 14.11.2008
г. са водели счетоводната дейност на „Й.М.“, гр.Х., по който повод именно на
тях подсъдимият е предоставял подлежащите на включване в дневниците за покупки
и продажби документи – митнически декларации /ЕАД/ и фактури за вътрешни
продажби, които впоследствие двете свидетели описвали в месечните
справки-декларации, а Д. представяла пред ТД на НАП-Хасково. Показанията на
двете свидетелки са еднопосочни и конкретни, а също и напълно синхронизирани с
обясненията на подсъдимия, което е допълнителен повод последните да
бъдат оценени не изцяло и не само като защитни, а като годен носител на
доказателствена информация, съществените елементи на която не са
противопоставими на доказателствата, с които обвинението цели да подкрепи
своята теза.
Анализът на установеното от обсъдените по-горе доказателствени източници
налага следните фактически и правни изводи: Предявеното против подсъдимия
обвинение съдържа една от регламентираните в наказателната норма форми на
изпълнителна дейност, водещи до избягване на плащане на данъчно задължение, в
случая на задължение за плащане на данък върху добавената стойност, дължим при
внос съгласно разпоредбата на чл.16 и чл.54 от ЗДДС – потвърждаване
на неистина в подадени декларации по чл.125 от ЗДДС. Съгласно възприетата от
обвинението хронология на инкриминираните събития, а и с оглед типичната за
престъпния състав усложненост на престъпната дейност при визираната двуактност
на изпълнителния способи, първият въпрос, на който следва да бъде даден
отговор, е въпросът за верността на първичните счетоводни документи – фактури,
които подсъдимият е прилагал към депозираните от него ЕАД, доколкото те
съгласно разпоредбата на чл.35 от Закона за митниците и установените правила за
работа в митническата администрация към изследвания момент, са представлявали
документалното основание за формиране на „митническата стойност“, а тя от своя
страна е предопределяла данъчната основа, върху която е бил изчисляван дължимия
при вноса ДДС /чл.55 от ЗДДС/. Преценката на обсъдените по-горе доказателствени
източници и налагащите се от тях фактически заключения сочат липсата на безспорна
доказаност на инкриминираното ползване на неверни фактури като приложения към
деклариращия документ /ЕАД/, а от тук и на поддържаната от прокурора невярност
на самия ЕАД, възпроизвеждащ съдържанието на първичния документ и пренесен в
депозираните пред данъчния орган месечни справки-декларации. Няма спор по
делото, че към материалите от досъдебното досие съществуват както описаните във
вносните декларации фактури /със съответните пазарни стойности/, така и фактури
с идентични номера, дати на издаване и артикули, получени от счетоводството на
дружеството-износител по повод отправената от досъдебния орган молба за правна
помощ. Ценовото различие, както сочи и прокурорът, е съществено /10 602 евро в
първия случай и 10 129 евро във втория/, а разминаването между размера на
ДДС, дължим при записаната във фактурите по-висока и по-ниска стойност, покрива
възприетия в нормата на чл.93 т.14 от НК стойностен критерий за криминализиране
на поведението, накърняващо защитената от наказателната норма сфера на
данъчната система. Това обаче са единствените обективни признаци от
инкриминираното поведение, които бяха безспорно установени по делото. Както
вече се посочи, приетият от обвинението способ, довел до избягване
установяването и плащането на дължимия при вноса ДДС, е използването от
подсъдимия на неверни първични счетоводни документи /фактури/, в които той укрил,
занижил действителната цена, на които стоките били закупени в държавата по
износа и така се стигнало до декларирането на по-ниска в сравнение с реалната
митническа стойност. С какви доказателства прокурорът подкрепя тази своя теза е
въпрос, на който обвинителният акт не дава категоричен отговор, а
доказателствената съвкупност /немалка част от която набавена служебно от съда/
установява положения, противни на поддържаните от обвинението, а също и такива,
разколебаващи неговите фактически и правни заключения. В тази връзка на първо
място следва да се посочи, че по делото отсъстват доказателства, сочещи, че
именно намиращите се в счетоводството на дружеството-износител фактури /тези на
л.144 и л.160 в т.7 на ДП/ са удостоверяващите цената на сделката документи,
които са били представени пред митническите служби по износа, т.е. че такова е
било съдържанието на счетоводната материя към момента, в който стоката е била
декларирана пред властите на Р.Т. и там обмитена при записаните в нея
стойностни показатели. Предоставената на прокурора възможност да се снабди с
намиращите се пред *** митници износни декларации естествено не доведе до
положителен резултат след пропуска за своевременно прилагане на
доказателствения способ, необходим за събиране на информацията и обоснованата
на тази база вероятност за настъпило унищожаване както на митническите, така и
на данъчните преписки в чуждата държава. Всъщност последното сочи недоказаност
и на обвинителното твърдение, че приложените в досието от съдебната поръчка
екземпляри от фактури са били тези, които „Й.Д.Т. Л.“, гр.Б. е представило пред
данъчната администрация в Р.Т. и че именно това са документите, формирали
данъчната основа при установяването и плащането на дължимия при износа данък. По
делото липсват доказателства, сочещи съдържанието на данъчните преписки при *****
данъчни органи, а дадените от М.М. показания трудно биха могли да спомогнат за
изводи в тази насока, както заради заявеното в тях, че починалият през 2013
година баща на свидетеля е бил представляващото това дружество лице, така и
заради отсъствието на каквито и да е конкретни сведения в същите тези
показания, които да сочат, че М.М. е бил зает с публичната дейност на търговеца
и активно е участвал в нея така че да има представи за съдържанието на
оповестените пред данъчните власти счетоводни данни. Тук е мястото да се
отбележи, че подсъдимият, пребиваващ през 2008 г. приемуществено в страната ни,
също не е разполагал, нито е имал статута да разполага, с досег до
дружествените работи, още по-малко до счетоводната дейност, на „Й.Д.Т.“, а
вършейки възложеното му от М.М., е осигуравал единствено приемането и реализацията
на стоките на пазара в България. Както вече се посочи, твърденията на
подсъдимия, че неговата основана задача се е състояла в получаването на стоките
и тяхната продажба на местни търговци, обвинението не успя да опровергае дори с
превратния прочит на дадените в последното съдебно заседание обяснения, в които
М. представи своите виждания за съществувалите през 2008 година пазарни условия
в двете държави по повод коментираните от експерта-оценител различия между
цените на предлаганите от „Й.М.“ машини и такъв род машини, продавани от други
местни търговци. Казаното дотук с основание поставя въпроса – могъл ли е М. от
една страна да въздейства върху документалното съдържание на воденото в „Й.Д.Т.
ЛТД“, гр.Б. счетоводство или пък със собствени действия да участва в
изготвянето на документи, в които това дружество се сочи като издател. Отговорът
на този въпрос очевидно е отрицателен както заради сложилите се между него и М.М.
отношения – работодател-служител, макар и обявени като съдружие пред трети
лица, така и заради обясненото доминиращо положение в търговската дейност на ***
М. М., юридически илюстрирано в представителството на двете *** дружества –
производител и износител. Поредният и по-съществен проблем, пред който е
поставена обвинителната позиция, е доказателствената подкрепа на довода за
невярност на приложените към двата ЕАД фактури и знанието на М. за това, че
същите тези фактури са дублетни, т.е. различни по стойност от други с идентични
номера, дата и артикули, издадени и съхраняващи се при износителя. Прав е
прокурорът като поддържа, че практиката „два комплектна фактури“ не е изолирана,
а широка разпространена в периода 2008-2009 година и целяща занижаване на
митническата стойност на внасяните в страната ни стоки, а оттук и намаляване на
дължимия при вноса ДДС. Именно на тази практика и на разгледани вече подобни
казуси се позовава обвинението, интерпретирайки мотивите на постановените по
н.д. № 740/2014 г., 2-ро н.о. и н.д.566/2015 г., 3-то н.о. по описа на ВКС
решения /по едно дело – НОХД № 170/2013 г. на ОС-Хасково/ и считайки ги за
изцяло както фактически, така и правно преносими към настоящия предмет. В тази връзка е наложително да се посочи, че в
случая доказателствената обезпеченост на заявеното от обвинението невярно
документиране съвсем не е сходна с тази, която ВКС е коментирал в цитираните
решения, най-малкото заради отсъствието на разплащания между износителя и
вносителя на стоките, които да индикират обективното разминаване в ценовата листа на
двете групи фактури, а от тук и съществуването на субективни представи у дееца
за тях. В разглеждания сега случай е категорично установено, че парични
престации между „Й.М.“, гр.Х. и „Й.Д.Т. Л.“, гр.Б. не са разменяни, защото
както сочи М., и „двете дружества бяха моя собственост“ и както обяснява М. –
парите М. получавал на ръка /и рядко по банков път/ едва след продажбата на
машините в България, а преди това пращал необходимите за данъка средства, които
в развоя на търговската дейност били осигурявани и чрез капаро от бъдещите
купувачи. Следователно и паричният обмен в случая не може да бъде белег нито за
целенасочено ценово различие, нито за представи у М., че в
дружеството-съконтрахент са издадени, осчетоводени и публично оповестени
първични документи със съдържание, несъответстващо на това, което е сочел
представения му от превозвача документ. На следващо място, липсват
доказателства, че М. е установявал такива отношения със служителя на
транспорното предприятие, които да предполагат подмяна на фактурите преди
съставянето на митническата декларация. Действително, подсъдимият отбелязва в обясненията
си /въпреки че този факт не го ползва/, че при някои от доставките той е получавал
изпреварваща експедицията на машините информация, като по електронна поща М. му
пращал копието на фактурата, за да бъде улеснено описанието на стоките в съответния
ЕАД. Отсъстват обаче доказателства, а дори и твърдения от обвинението, че въз
основа на получените предварителни данни подсъдимият е изготвял нов документ,
като ползвайки фирмената бланка на износителя, сам да е нанасял цени, различни
от тези в изпратената му фактура. В тази насока следва да се имат предвид
констатациите на графическата експертиза, според която всички изследвани
документи-фактури, изпълнени с печатен текст, са подписани от едно и също лице,
различно както от М.М., така и от подсъдимия. На практика заключението на тази
експертиза изцяло кореспондира с обясненията на подсъдимия и отчасти с
показанията на М., според които всички дружествени документи са били изготвени
и парафирани от М. М., който фактически контролирал и управлявал търговските
работи на двете дружества. Така графическата експертиза, изводите на която
сочат автентичност на инкриминираните фактури, отхвърля подозренията за
съставяне на документите от подсъдимия като възможен механизъм за промяна на
част от съдържанието им с цел преиначаване на данъчната основа. Подобно на
страните, съдът, позовавайки се на на практика по други дела, ще посочи, че
промяната на реалната покупна цена при вноса би могла да се извърши и чрез
софтуерно модифициране на изпратения по електронен път документ /при запазване
на графичната структура на бланката и рисунък на щемпела/, а замяната на този
документ /вече модифициран/ с действителния /представен пред *** митници/ да
стане преди входящото митническо учреждение, за да се постигне съответствие
между записаните в декларацията данни и приложенията към TIR-карнета /воалети/. В случая
освен че последните приложения не са елемент от доказателствената материя, то и
сведения за подобен похват не се установяват – нито се поддържа от обвинението
промяна на визията на документа, нито на положения щемпел, още по-малко се
твърди, че подсъдимият било придружавайки товара, било посрещайки шофьора на
входящия митнически пункт е имал възможността да подмени носената фактура с
нова, съдържаща занижени цени. Практиката познава и други с различно естество
механизми за двойнствено фактуриране, но изложението им е безпредметно, след
като самият прокурор не е успял да предложи някой от тях и така да ангажира
обвинението с конкретика, от която би могла да бъде изведена както обективната,
така и субективната страна на невярното документиране. Възприетият обвинителен
похват очевидно не може да даде решение и на друг съществен за делото проблем, логично
свързан с въпроса – защо прокурорът приема, че именно представените от
подсъдимия пред митниците фактури са неверни, а са верни тези, намиращи се в
счетоводството на „Й.Д.Т. Л.“, гр.Б.. Тук следва да бъдат обсъдени фактите,
съдържащи се в заключението на назначената от съда допълнителна счетоводна
експертиза, а те показват следното: съгласно Фактура № 235505/22.08.2008 г. износителят
закупил от производителя машините за сумата 41 710,97 евро, а последният
ги продал на „Й.М.“, гр.Х. за сумата 44 211 евро, но в документа за превоз
/нареждане за коносамент/ посочената цена била 44 875 евро. Във фактура №
0235545/17.10.2008 г. продажната цена между производителя и износителя се
равнявала на 46 756,02 евро, а тази между износителя и „Й.М.“, гр.Х. – на
43 067 евро, която съвпадала със записаната в превозния документ. Така
отразените в счетоводната материя на *** дружества сведения не могат да
обосноват нито изрядност на воденото счетоводство, нито тази икономическа
логика, на която прокурорът настоятелно се позовава, за да докаже материалната
изгода, която подсъдимият е преследвал, за да оповести занижените покупки цени,
а от друга страна – за да наблегне на отсъствието на каквато и да е търговска и
житейска логика /цитат от Решението по к.н.д.740/14г./ турското дружество „ да
декларира по-високи стойности при износ, защото това повлича след себе си
заплащане на по-високи мита и такси“. Вижда се обаче, че горепосочените сделки
между двете турски дружества са сключени в деня, в който и сделките между
износителя и „Й.М.“, гр.Х., поради което фактът, че на 17.10.2008 г. машините
са били продадени на българския търговец на цена, по-ниска от тази, на която са
купени, сочи не само на формалност на издаваните фактури /без реални
разплащания/ и необяснимост на приложените пазарни механизми, но и на
счетоводни записвания, чиято достоверност трудно би могла да бъде възприета за
достоверна. А дали подсъдимият е имал представи за тези записвания и за тяхното
деклариране пред данъчните и митнически органи на Р.Т. е обстоятелство, което
вече беше подложено на коментар, отхвърлящ доказателствената опора на подобно
заключение. Отново във връзка с поддържаната от прокурора надлежност на
отразените в счетоводството на „Й.Д.Т.“ сведения следва да се отбележи, че сред
представените от това дружество документи съществува и Фактура с №
023967/02.07.2008 г. /л.99-103 от т.7/ - с писмен и печатен екземпляр, както и
опаковъчен лист от тази дата, а също и превозен документ, но според съдържащите
се в т.6 от досъдебното досие материали такъв внос не е бил деклариран, нито
пък описан в дневниците за покупки за месец юли на 2008 г. /л.69-70 т.8/.
Резонно е при това положение питането – извършен ли е бил действително внос,
съответен на описания в счетоводството на „Й.Д.Т. Л.“ износ, оповестен ли е
пред данъчната администрация в Т. и защо данни за такъв внос не са налице при
българските митници, разбира се ако приемем, че последните данни са
изчерпателни, а документацията в турското дружество изрядна и вярна, както
твърди прокурорът. Изложените от прокурора разсъждения върху данъчната и
митническа система на чуждата държава не следва да бъдат подлагани на коментар,
който с нищо не би допринесъл за изясняването на процесния предмет и не би
променил качествено такъв анализ, извеждайки го от сферата на хипотези и
предположения.
Макар мотивите за извършване на престъплението и реалното ощетяване на
фиска да са вторични за предмета на делото въпроси, то те следва да бъдат
обсъдени като евентуален, макар и косвен индикатор, на преследваното изопачаване
на данъчната основа. Тук освен фактът, че подсъдимият не е бил в реално
съдружие с М.М., а само формален **** за целите на публичното общуване в
Република България, следва да се посочи и това, че извършването на реални
облагаеми сделки в България /подробно изследвани от първоначалната и допълнителната
счетоводна експертиза – л.168 т.1/ е било законово условие за данъчен кредит и
приспадане от данъчното задължение на платения при вноса по чл.16 от ЗДДС данък
(чл.68 ал.1 т.3 и чл.71 т.3 от ЗДДС),
като тази превилегия според отразеното в съставения ДРА /л.141 т.8/
действително е бил ползвана от данъчния субект „Й.М.“, а според констатациите
на експерта-счетоводител не са налични данни зе неправомерно приспадане, тъй
като записаните в дневниците за продажби сделки са били действителни и коректно
отразени в месечните справки-декларации по чл.125 от ЗДДС. Така постигнатият
ефект на „неутрализацията“ е показател не само за това, че увреда за фиска не е
настъпила /или тя поне не е в подържания от обвинението и от гражданския ищец
размер/, но и за отсъствието на доказан по делото материален интерес у
подсъдимия да занижава пазарната стойност на импортните стоки. И макар в
решението по к.н.д. № 740/2014 г. на ВКС зависимостта между ползването или не
на данъчен кредит и невярното документиране като форма на престъпното данъчно
укриване да е отречена, то не така стои въпроса на плоскостта на гражданската
отговорност, реализацията на която от пострадалия – Държавата, се основава на заложените
в чл.45 от ЗЗД предпоставки, а една от тях е наличието на вреда, т.е. на
неблагоприятно имуществено намаляване на патримониума на увредения (претърпяна
загуба) или ненастъпило увеличение на патримониума, ако задължението е било
изпълнено (пропусната полза). А това сочи, че когато въпреки съставомерното
невярно документиране, фискът не е претърпял увреда или пък увредата е различна
по величина от недекларирания данък, защото данъчният субект е ползвал
правомерно законовото данъчно облекчение, противоправната дейност не
предизвиква пряк и непосредствен негативен имуществен резултат в аналогичен на
инкриминирания размер. Противното би било равнозначно на санкциониране,
надхвърлящо рамките на деликтнтата отговорност, при статично отнасяне на
деянието и вредата към даден момент /моментът, в който данакът е следвало да
постъпи в митническата администрация/ и неотчитане на спецификата на данъчното
отношение като динамичен процес с наслагваща се фактология и последователно
възникващи данъчни събития, които формират крайния резултат на публичното облагане. Това
наред с недоказаните по делото останали елементи на деликтната отговорност –
противоправно поведение и вина, са съображенията, заради които гражданската
претенция на държавата се прецени като неоснователна и се отхвърли.
Отново в аспекта на гражданската отговорност, но не изолирано и от предмета
на наказателния процес, е некоментираното от страните, но не пренебрежимо по
важност обстоятелство, че съгласно разпоредбата на параграф 1 т.3 от ДР на ДОПК,
както и чл.67 от ППЗМ /отм./, турското дружество-износител и българският
търговец „Й.М.“ са били свързани лица, тъй като свидетелят М. е участвал в
управлението и на двете дружества, а освен това е притежавал 90 % от дяловете
на второто от тях и едновременно с това е бил собственик на капитала на първото.
Така съгласно действащата към инкриминирания период разпоредба на чл.27 ал.3 от ЗДДС /редакция бр.108/2007 г., преди изменението от 01.01.2012 г./ и чл.35 ал.2
т.2 от Закона за митниците /текстът е отм. с бр.58/2016 г./ за митническа
стойност при доставки между свързани лица се приема пазарната цена на стоките.
Следователно, независимо от посочената в първичния документ договорна стойност,
доставките между свързаните лица се облагат по приетите от митниците пазарни
показатели, определени от внос на сходни или идентични стоки от независими
търговци през приблизитален период от време или по правилата на чл.36 от ЗМ
/отм./. Ето защо при установената свързаност на търговците декларираните от „Й.М.“
цени не са били (или не е следвало да бъдат) изходната база за данъчното
облагане, ако е било установено, че те не отговарят на установения приемлив
пазарен аналог, тъй като именно прилагане на последния за данъчните цели е
гаранцията за избягване на данъчното укриване при този особен вид данъчни
субекти. Вече беше отбелязано по-горе, че поради изминалия дълъг период след
инкриминираните събития и унищожаването на митническата документация не беше
възможно да бъде установено по делото какви са били декларираните при внос на
идентични стоки цени от независими други вносители или дали записаните в двете
инкриминирани фактури стойности съществено са се различавали от тях. Установено
е обаче, че митническата администрация в страната ни е приела декларираните от М.
величини като съответни на пазарните показатели и неотклоняващи се чувствително
от тях, след като не е бил издаван акт за коригиране на митническата стойност по
съответния административен ред /чл.74 и чл.211а от ЗМ, чл.56а от ППЗДДС/. Тези
аргументи в съчетания с липсата на реални покупни сделки между доставчика и
вносителя допълнително подкрепят извода, че подсъдимият не е имал повод да
смята получените от шофьора фактури за неверни и с целенасочено преобразувани цени
/както вече се посочи, не се доказва той да е манипулирал физически или
интелектуално материалния носител/, а също и извода, че практически изкривяване
на данъчната основа не е реализирано или това не е станало в резултат на
действията на вносителя, тъй като тази основа е следвало да се формира от пазарните
цени, приемани от митниците за реални, защото самото качество „свързани лица“
изначално е предполагало договаряне при отклонения от обичайния пазар.
Заключителният извод, който се налага е, че заявеното от обвинението
невярно документиране като форма на изпълнителна дейност, постигаща укриване на
дължим от данъчното лице данък върху добавената стойност, не се установява в
разглеждания случай. Ето защо, съдът прие, че предявеното против С.М. обвинение
за престъпление по чл. 255 ал.1 т.2 предл.1-во вр. чл.26 ал.1 от НК не е
доказано и затова на основание чл.304 от ГПК го призна за невиновен.
Съображенията за отхвърляне на гражданската претенция на Държавата, действаща
чрез упълномощения представител на Министъра на финансите, бяха изложени
по-горе и не следва да бъдат повтаряни – те се основават на отсъстващите
предпоставки за ангажиране на деликтната отговорност на подсъдимия.
Направените по делото разноски на основание чл.190 ал.1 от НПК следва да
останат за сметка на държавата.
Мотивиран от изложеното, съдът постанови присъдата си.
Председател: