Р Е Ш Е Н И Е
№221
гр. Враца, 14.06.2022г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВРАЦА, трети състав, в публично заседание на 19.05.2022г.
/деветнадесети май две хиляди двадесет и
втора година/ в състав:
АДМ. СЪДИЯ: СЕВДАЛИНА
ВАСИЛЕВА
при секретаря ДАНИЕЛА ВАНЧИКОВА и с участието
на прокурора Веселин Вътов, като разгледа докладваното от съдия ВАСИЛЕВА адм.
дело № 183 по описа на АдмС – Враца за 2022 г., и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 145 и сл. АПК, вр. чл. 172 ал. 5 от ЗДвП.
Образувано е по жалба
на Н.Г.О. ***, против Заповед за прилагане на ПАМ № 22-0300-000015/05.03.2022г.,
издадена от Началник група в РУ Мездра при ОДМВР – Враца, с която е наложена ПАМ по
чл.171, т.2а, б.“б“ от ЗДвП – Прекратяване на регистрацията на ППС лек
автомобил „Пежо 307“ с рег. № *** за срок от 6 месеца, считано от същата
дата.
В жалбата се развиват
съображения за незаконосъобразност на заповедта и се иска отмяната ѝ от
съда. Жалбодателят излага доводи, че автомобилът
е в режим на съпружеска имуществена общност, поради което с прилагането на принудителната
административна мярка се засягат правата и на другия съпруг, за който не се
твърди, че е извършил нарушение. Поддържа се, че наложената мярка не е
съразмерна на нарушението. Прави се
искане за отмяна на административния акт заедно с всички произтичащи от това
законни последици.
Ответникът, Началник група
в РУ Мездра при ОДМВР – Враца,не изразява становище по жалбата.
Участващият в производството прокурор от Окръжна прокуратура Враца дава
заключение за неоснователност на жалбата,
тъй като административният орган в
конкретния случай действа при условията на обвързана компетентност и в това
производство не се решават въпроси относно имуществени и семейни отношения.
По делото са събрани
писмени доказателства. Приложено е заверено копие от образуваната пред
административния орган преписка.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, във връзка
с доводите и твърденията на страните, приема за установено следното:
Жалбата е
подадена срещу подлежащ на съдебно обжалване акт, от лице с правен интерес от
обжалването, като собственик на МПС и
адресат на акта, с който акт се засягат негови права и законни интереси.
Жалбата е подадена в законоустановения 14-дневен срок за обжалване,
регламентиран в чл.149, ал.1 АПК. Видно от разписката върху оспорената заповед,
същата е връчена на адресата на 14.03.2022г., а жалбата против нея е предявена
на 22.03.2022г., видно от клеймото върху приложения пощенски плик, с оглед на което същата се явява процесуално
ДОПУСТИМА.
Разгледана по
същество, е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:
От приложените към
административната преписка доказателства се установява, че на 05.03.2022 г.
около 17.25 ч. в *** *** е спрян за
проверка жалбодателят в качеството му на
водач на л.а. „ПЕЖО -307“ с рег.
№ ***, като при проверката е установено,
че той управлява автомобила след
употреба на алкохол, преди да премине въздействието му, като при изпробването
му с Алкотест Дрегер 7510 е отчетена положителна проба от 1.38 промила.
Издаден му е талон за медицинско
изследване, за което няма данни да е
отчело друг резултат. Съставен му е АУАН серия GA,
бл. № 421235 за нарушение по чл. 5 ал.3 т.1 от ЗДвП, представен като
доказателство по делото.
На същата дата Началник група в РУ Мездра при ОДМВР – Враца е
издал оспорената в настоящото производство
ЗППАМ № 22-0300-000015 г., с
която на собственика на МПС и настоящ жалбодател е наложена ПАМ по чл. 171, т.
2а, б. „б“ „Прекратяване на регистрацията на ППС лек автомобил „ПЕЖО- 307“ с рег. № *** за срок от 6 месеца“ и са отнети СРМПС
№ ********* и 2 бр. регистрационни табели.
Жалбодателят е женен от 18.09.1999г., видно от представеното Удостоверение за граждански
брак. Процесният автомобил е придобит на 11.04.2014г., установено от приетата
като доказателство Регистрационна карта, поради което същият се явява съпружеска
имуществена общност, независимо че регистрацията е направена само на
единия от съпрузите. Съпругата на
жалбодателя е правоспособен водач, двамата имат малолетно дете, видно от
представеното удостоверение за раждане.
Правомощието на
Началник група в РУ Мездра при ОДМВР - Враца да издава заповеди за прилагане на
ПАМ по ЗДвП произтича от Заповед рег. № 369з-199/26.01.2022г. на Директора на
ОД на МВР – Враца, издадена на основание
Заповед №8121з-1524/09.12.2016г. на
Министъра на вътрешните работи, приложени по делото.
При така установената
фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Съгласно изричната
разпоредба на чл. 168, ал. 1 от АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на
основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен, въз основа на представените от
страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения
административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, като съгласно ал. 2
на същата разпоредба съдът обявява нищожността на акта, дори да липсва искане
за това.
Настоящият съдебен
състав счита, че оспореният в настоящото производство акт е издаден от
компетентен орган, в рамките на предоставените му правомощия. Съгласно чл. 172, ал. 1
от ЗДвП принудителните
административни мерки по чл. 171, т. 1,
2, 2а, 4, т. 5, б. "а", т. 6 и 7 от закона се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за
контрол, съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни
лица. В случая по делото
няма спор, че оспорената заповед е издадена от Началник група в РУ Мездра при
ОДМВР - Враца, чиято компетентност е установена от т.1.7 на приложената по
делото Заповед на Директора на ОДМВР –
Враца.Следователно заповедта е издадена от компетентен орган, с оглед на което
не са налице отменителни основания по чл. 146, т. 1 АПК.
Заповедта съответства
на предвидената за нея мотивирана писмена форма по чл. 172, ал. 1 от ЗДвП.
Актът съдържа реквизитите по чл. 59, ал. 2, т. 1-8 от АПК относно
наименованието на органа - издател, неговия адресат, фактически и правни
основания за издаването му, има ясна разпоредителна част, дата на издаване и
подпис на лицето с означена длъжност. В мотивите на оспорената заповед са цитирани
номер и дата на АУАН, с който е установено нарушението по чл. 5 ал.3 т.1
пр.1 от ЗДвП. Установените в АУАН
обстоятелства са послужили като фактическо основание за издаване на ЗППАМ, в
която са изложени ясни и конкретни мотиви, за осъществено от първия жалбоподател
нарушение , като е посочено времето и мястото, вида на МПС, негова и на втория
жалбодател собственост. Изложените мотиви в оспорената заповед са достатъчни,
за да могат жалбоподателите да разберат съображенията на административния орган
за издаване на приложената ПАМ.
Всичко изложено прави
оспорената заповед валиден административен акт.
Не е налице нарушение на
административнопроизводствените правила, което да е съществено и да води до
ограничаване правото на защита на лицето, обект на административната принуда.
Освен това за прилагане на мярката не се изисква приемане и обсъждане на негови
възражения. Изложеното налага извода, че липсва основание за отмяна на акта по
чл. 146, т. 2 и т. 3 от АПК.
Оспорената заповед е
издадена и в съответствие с материалноправните разпоредби и не е налице
отменителното основание по чл. 146,т.4 от АПК. Предвид извършеното нарушение от
страна на жалбодателя, установено по надлежния ред, правилно административният
орган е приел, че са налице предпоставките по чл.171, т.2а, б. „б“ за издаване
на заповед за прилагане на ПАМ – прекратяване на регистрацията на ППС. Съгласно цитираната
разпоредба от ЗДвП (в действащата към
датата на издаване на заповедта редакция) за осигуряване на безопасността на
движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се
прилага ПАМ: прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на
собственик, който управлява моторно превозно средство след употреба на
алкохол с показатели над 0.5 промила, което в настоящия случай е
безспорно установено.
На следващо място
съгласно цитираната разпоредба адресат на мярката може да бъде само лице, което
е собственик на ППС. От данните по делото се установява по несъмнен начин, че
именно жалбодателят О. е собственик, на когото е регистриран лекият автомобил, чиято регистрация е прекратена, поради което
мярката е приложена спрямо надлежен адресат.
Разпоредбата на
чл.171 от ЗДвП е императивна и при наличието на основанията изчерпателно
изброени в чл.171, т.2а от ЗДвП, които в случая са установени от АУАН,
административният орган действа в условията на обвързана компетентност и е
задължен да издаде административен акт за прилагане на ПАМ в съответствие с
правомощията му по чл. 172, ал.1 от ЗДвП.
При определяне
срока на ПАМ, обаче административният орган действа при условията на оперативна
самостоятелност, поради което следва да изложи мотиви, за да обоснове границите
на тази самостоятелност и да се установи дали е упражнил правомощията си по
разумен начин, добросъвестно и справедливо, каквото е императивното изискване
на чл. 6, ал. 1 от АПК. В разпоредбата на чл. 171, т. 2а, б. „б“ от ЗДвП,
законодателят е предвидил срок на принудата от 6 месеца до една година. В конкретния
случай органът е определил продължителността на мярката в минимално предвидения
от закона срок от 6 месеца, поради което независимо, че не е изложил мотиви,
наложената принуда се явява справедлива по размер, доколкото пред
административния орган не съществува възможност за прилагане на ПАМ спрямо
нарушителя по един по-благоприятен начин, т.е. в по-кратък от предвидения в
закона срок или прилагане на по-лека мярка. В този смисъл съдът намира така
индивидуализираната мярка за съответна на съдържащата се в чл. 22 от ЗАНН позитивна
правна уредба на ПАМ, без да засяга права и законни интереси в по-голяма степен
от необходимото за целта.
Не е налице и
отменително основание по чл. 146, т. 5 АПК, тъй като оспорената заповед е съобразена и с целта, преследвана от закона - опазване живота и
здравето на участниците в движението,
като се осуети възможността на дееца да извърши други нарушения на правилата на
ЗДвП. Процесната принудителна административна мярка не цели да санкционира нарушителя
и/или трети лица, а чрез налагането на неблагоприятни последици за адресата да
се постигане правно определен резултат - подобряване на пътната обстановка в
страната, ограничаване и намаляване броя на пътнотранспортните произшествия
(ПТП), на загиналите и ранените при пътни инциденти участници в движението.
Това въздействие върху субекта, е преценено от законодателя като превенция
срещу извършването на определен вид правонарушения. Крайният резултат от
мярката по чл. 171, т. 2а
б. "б" от ЗДвП е временно (в
случая за 6 месеца) отнемане на „средството“
за извършване на нарушението, тъй като макар ППС да остава под властта на
неговия собственик, временно прекратената му регистрация, препятства
възможността за движението му по пътищата, респ. възможността да бъде извършено
ново и/или повторно нарушение. Именно по този начин се постига и възпиращият
ефект на мярката.
Съдът намира, че
макар съпругата на жалбодателя да не е вписана като адресат на акта,
последният засяга и нейните права и
законни интереси в качеството й на съсобственик на автомобила. Тъй като тази
съсобственост е в режим на съпружеска имуществена общност, която е единна и
неделима, и доколкото с издадения административен акт не се извършва
разпореждане със същата, то всеки от
съпрузите има права и задължения спрямо съсобствената вещ, които не могат да се отграничат и не
могат да се реализират поотделно. В
противен случай не би могла да се
реализира целта на закона за предотвратяване на бъдещи нарушения от
констатирания в АУАН вид, ако автомобилът
продължи да се ползва, независимо кой е водачът му. Съпругата обаче има
самостоятелно право на жалба, което не е упражнила, а това не може да бъде
сторено от жалбодателя без надлежно упълномощаване, поради което изтъкнатите от
него аргументи в тази насока са
неотносими към спора.
По изтъкнатите
съображения настоящият съдебен състав приема, че оспорената заповед е издадена
от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при постановяването й не
са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила,
същата е в съответствие с приложимите материалноправни норми и с целта на
закона, поради което следва да бъде потвърдена, а жалбата срещу нея следва да
бъде отхвърлена като неоснователна.
При този изход на
спора на жалбодателя не се дължат разноски. Такива не са претендирани от
административния орган.
Водим от
гореизложеното и на основание чл.172, ал.2 АПК съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Н.Г.О.
*** против ЗППАМ № 22-0300-000015/05.03.2022 г. на Началник група в РУ Мездра
при ОДМВР – Враца, с която е наложена
ПАМ по чл.171, т.2а, б.“б“ от ЗДвП – Прекратяване на регистрацията на ППС лек
автомобил „ПЕЖО – 307“ с рег. №**** за срок от 6 месеца.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване и протест на основание чл. 172, ал. 5 от ЗДвП.
АДМ. СЪДИЯ: