№ 361
гр. Велико Търново, 21.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, I СЪСТАВ, в публично
заседание на девети март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ЯВОР ДАНАИЛОВ
при участието на секретаря МИЛЕНА ИВ. РАДКОВА
като разгледа докладваното от ЯВОР ДАНАИЛОВ Гражданско дело №
20214110103096 по описа за 2021 година
Предявен е иск по чл.415 от ГПК вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД вр. с чл.153 от
ЗЕ за установяване вземането на ищеца против ответника за заплащане на сумата 523.99 лв.,
включваща: сума за потребена топлинна енергия от щранг лира, сума за топлоенергия,
отдадена от сградната инсталация, такса разпределение, направени корекции след
изравнителни сметки, както и лихва за забава до подаване на заявлението от 56.62 лв., за
които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 1927/2021г. на ВТРС.
Претендираните от ищеца задължения произтичат от качеството на ответника, на
потребител на топлинна енергия, съгласно Закона за енергетиката. Ищецът „Топлофикация
– ВТ“ АД гр.В.Търново претендира за периода ноември 2018г. – април 2020г. суми за:
потребена топлинна енергия от щранг лира – 194.15 лв., сума за топлоенергия, отдадена от
сградната инсталация – 301.38 лв., такса разпределение – 30 лв., направени корекции след
изравнителни сметки – 1.57 лв., както и лихва за забава до подаване на заявлението от 56.62
лв., както и лихва за забава до подаване на заявлението.
Ответникът Б. П. Г. оспорва изложените от ищеца твърдения и моли съда да
отхвърли иска. Твърди, че е собственик на ап.10, а не на ап.12 в етажната собственост;
радиаторите му били отсъединени от 2002г., нямал уреди за измерване; позовавайки се на
Методиката твърди, че ищецът не изпълнил задълженията си по нея по чл.6.6 от същата;
оспорва начина на изчисление на консумацитята от ищеца и базата на дялово
разпределение. Позовава се на мотивите на гр.д. № 3090/2016г. на ВТРС за липсата на
облигационна връзка между страните, поради неизпълнение на задълженията от стана на
ищеца. Ищеца не бил спазил и разпоредбата на чл.78 от Наредбата за топлоснабдяването.
1
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата
на страните, приема за установено следното и достига до следните правни изводи:
По искът с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.79 ЗЗД:
Ответника оспорва, че не е потребител на топлинна енергия. Видно от Протокол от
12.11.2018г. на ОС на ЕС на ул. Филип Тотю №15, вх. А, Б и В в гр.В.Търново, взето е
решене за централно отопление за 2018-2019г. С протокол от 27.11.2019г. на ОС, ЕС е взела
решение за отопление през 2019-2020г..
Съдът намира, че страните по делото са в облигационно правоотношение при общи
условия. Според заключението на изслушаната СТЕ, апартамента на ищеца се намира в
сграда, която е топлоснабдена към абонатна станция. В апатамента на ищеца няма уреди за
отчитане на топлоенергията. Съгласно редакцията на чл. 153 от ЗЕ от 17.07.2012г., „всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти
на топлинна енергия.“ В съответствие с педходната редакция на чл.153, ал. 1 ЗЕ „Всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
потребители на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово
разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 3 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена
за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36,
ал. 3.“ Това са действащите правни норми, уреждащи отношенията между страните по
делото през процесния период. Под клиент/потребител на топлинна енергия по смисъла на
тези разпоредби се има предвид не лицето, което ползва имота на облигационно основание,
а притежател на ограничено вещно право на ползване на имота, което е видно и от
използваното понятие "право на ползване". Продажбата на топлинна енергия на физически
лица за битови нужди се осъществява въз основа на общи условия, утвърдени по реда на чл.
150 от ЗЕ, като не е необходимо сключването на отделен договор. Такава възможност
съществува само факултативно като възможност в чл. 151 от ЗЕ. С оглед на това, качеството
на клиент/потребител, респективно на лице, което е задължено да заплаща доставената и
ползвана топлинна енергия, възниква по силата на закона с придобиването на правото на
собственост или ограниченото вещно право на ползване върху имота, без да е
необходимо сключването на последващ договор или откриване на партида на новия
собственик или титуляр на вещно право на ползване на доплоснабдения имот.
Съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ качеството на потребител, респ. клиент на топлинна енергия се
придобива ex lege - по силата на закона, с придобиването на право на собственост или
ограничено вещно право върху индивидуален обект, находящ се в сграда, за която вече е
сключен договор за топлоснабдяване. Предвид гореизложеното, е без значение, че между
страните не е сключен индивидуален договор за доставка на топлинна енергия.
Установи се, че процесния топлоснабден имот се намира в сграда, която е
топлоснабдена към абонатна станция. Ответникът твърди, че е собственик на апартамент в
етажната собственост. В качеството си на клиент на топлинна енергия ответника дължи на
2
ищеца суми за топлинна енергия за отопление, за топлоенергия, отдадена от
сгр.инсталация,за БГВ и за услуга дялово разпределение. Клиента на топлинна енергия е
задължен да участва в заплащането на отделената от сградната инстралация топлоенергия,
съобразно своя дял в нея,с оглед разпоредбите на чл.112в от ЗЕЕЕ и чл.142,ал.2,чл.143,ал.3 и
чл.153,ал.6 от ЗЕ. Сградната инсталация за отопление и горещо водоснабдяване е обща
етажна собственост,съобразно чл.140,ал.3 от ЗЕ,при което и с оглед разпоредбата на
чл.38,ал.3 от ЗС всеки собственик следва да участва в ползите и тежестите на тази обща вещ
съобразно с частта си. Както се приема и в Решение №5/22.04.2010г. по конст.д.№15/2009г.
на Конституционния съд на РБ, заплащането на отдадената от сградната инсталация
топлинна енергия не е резултат от реалното ползване на топлинна енергия от собствениците
и носителите на вещни права. То следва от факта, че сградната инсталация е обща част по
предназначение,от която никой не може да се откаже, поради което и плащането се
извършва съразмерно на отопляемите обекти по проект. В случаите на чл.153,ал.6 от ЗЕ, в
които потребители в сграда-етажна собственост прекратят топлоподаването в имотите си,
същите остават потребители на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и от
отоплителните тела в общите части на сградата.
По изложените съображения, съдът намира, че ищеца доказа с ангажираните по
делото доказателства предявената искова претенция с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК
вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.79 ЗЗД по основание. Мотивите на гр.д. № 3090/2016г. на ВТРС за
липсата на облигационна връзка между страните, поради неизпълнение на задълженията от
стана на ищеца, в настоящото производство не могат да бъдат споделени, тъй като
основанията и стойността на топлоенергията се преценяват за всеки опотлителен сезон, а в
настоящия случай и процентът на топлоенергия, отдадена от сградната инсталация не
надвишава нормативно определения за претендирания период.
От заключението на вещото лице се установи, че в сградата е извършено саниране,
при което повече от 50% от терасите са усвоено в апартаментите като отопляеми обеми.
Това води до увеличаване на отопляемия обем по проект на тези обекти и намаляване на
количеството топлинна енергия от сградната инсталация за имотите с непроменен обем,
какъвто е и този на ищеца – обстоятелство, което не е отразено при изчисленията на
дължимите от абонатите суми. На следващо място, предвид възраженията на ответника за
това, ищецът не доказа и доставката на услугата да е с необходимото качество – вещото
лице е констатирало течове в абонатната станция. Съобразно посоченото в заключението на
съдебно-техническата експертиза и по реда на чл.162 от ГПК, съдът намира, че искът е
основателен и доказан до размер от 150 лв., която сума е дължима и не е заплатена на ищеца
по делото за процесния период, поради което искът следва да бъде уважен за сумата от 150
лв. за периода ноември 2018г. – април 2020г., а за разликата до предявения размер от 523.99
лева следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
По искът с правно основание чл.422, ал.1 вр.чл.415 ГПК, вр.чл.86 ЗЗД с цена на иска
20,56 лв.:
Искът с правно основание чл.422, ал.1 вр.чл.415 ГПК, вр.чл.86 ЗЗД се явява
3
акцесорен по отношение на предходния. С оглед установеността на претендираните
задължения на ответника по делото за заплащане на главница за процесния период, се дължи
и обезщетение за забавеното им изплащане в размер на законната лихва на основание чл. 86,
ал.1 от ЗЗД. Не се спори, че заплащането на начислените суми за ТЕ е следвало да се
осъществи най-късно до 30 дни след изтичането на месеца, за които се отнасят те. Поради
уговорения от страните начин на плащане на главницата, и на основание чл. 84, ал.1, пр.1 от
ЗЗД, за изпадането на потребителя в забава след изтичането на този 30-дневен срок, не е
необходима изрична покана. С изтичането на определения в договора срок, потребителят е
изпаднал в забава без покана и дължи обезщетение за забава. Размерът на претендираната
лихва за забава се установява от съда на база на приетата по делото съдебно-техническа
експертиза и на основание чл.162 от ГПК в размер на 20 лв. за която сума искът се явява
основателен и доказан и следва да бъде уважен, а за разликата до 56.62 лв. следва искът да
бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът дължи на ищеца разноски от 81 лв. за
разноски за държавна такса, експертизата, и юрисконсултско възнаграждение, съразмерно с
уважения иск.
На основание т.12 от ТР №4/2014г на ВКС, съдът следва да се произнесе за
дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно
изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в
заповедното производство. Предвид изхода на спора по настоящото дело, съдът следва да
осъди ответника да заплати на ищеца сумата 25 лв. разноски по ч.гр.д. № 1927/2021г. на
ВТРС.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че Б. П. Г. , ЕГН: **********, с настоящ адрес: гр.
Велико Търново, ул. „Филип Тотю” № 15 вх. Б, ет. 4 дължи на кредитора
„ТОПЛОФИКАЦИЯ-ВТ” АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Велико Търново, ул. „Никола Габровски” № 71 А, представлявано от Александър Лилов
Димитров – Изпълнителен директор, чрез пълномощието на юк. Томислав Пламенов
Харалампев, СУМАТА 150 лв. /сто и петдесет лева/ - главница, представляваща сбор от
вземания за доставена, но незаплатена топлинна енергия, отдадена от щранг – лира в имота,
топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и такса разпределение, дължими по
извлечение по сметка за следните месеци: 11.2018 г., 12.2018 г., 01.2019 г., 02.2019 г.,
03.2019 г., 12.2019 г., 01.2020 г., 03.2020 г., 04.2020 г., 08.2020 г., 11.2020 г., 12.2020 г.,
01.2021 г., 02.2021 г., 04.2021 г., ведно със законна лихва от 28.06.2021 г. до окончателното
изплащане на вземането, сумата от 20 лв. /двадесет лева/ - представляваща лихва за забава за
периода от 01.01.2019 г. до 28.06.2021 г, за които вземания е издадена заповед за изпълнение
по ЧГД № 1927/2021 г. на ВТРС като отхвърля иска за главницата от 150 лв. до пълния му
4
размер от 523.99 лв., както и иска за лихва за разликата от 20 лв. до пълния му размер от
56.62 лв., като неоснователни и недоказани.
ОСЪЖДА Б. П. Г. , ЕГН: **********, с настоящ адрес: гр. Велико Търново, ул.
„Филип Тотю” № 15 вх. Б, ет. 4, да заплати на ТОПЛОФИКАЦИЯ - ВТ АД ЕИК: *********
гр. Велико Търново, УЛ.НИКОЛА ГАБРОВСКИ 71А, общ. Велико Търново, обл. Велико
Търново, сумата от 81 лева /осемдесет и един лева/ - направени разноски в исковото
производство, както и сумата от 25 лева /двадесет и пет лева/ - направени разноски по ЧГД
№ 1927/2021 г. по описа на Великотърновския районен съд.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Великотърновския окръжен съд в
двуседмичен срок, считано от датата на връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
5