№ 126
гр. София, 14.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Цветко Лазаров
Членове:Ралица Димитрова
Кристина Филипова
при участието на секретаря Павлина Ив. Христова
като разгледа докладваното от Цветко Лазаров Въззивно гражданско дело №
20231000503096 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 от ГПК.
С решение № 260030 от 06.01.2023 г., постановено по гр.д. №
13827/2020 г. от Софийски градски съд е осъдил ответника – Прокуратурата
на Република България да заплати на А. Г. П., ЕГН **********, на основание
чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, сумата от 30 000 лева,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от
воденото срещу него наказателно производство за престъпление по чл. 304а.
във вр. с чл. 26, ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК, което е прекратено с
определение от 18.12.2015 г. по н.о.х.д. № С- 17/2015 г., постановено от
Софийски градски съд, на основание чл. 369, ал. 4 /отм./ от НПК, която
хипотеза по правни последици е приравнена на чл. 243, ал. 1, т. 2 от НПК -
прекратяване на наказателното производството поради това, че деянието не е
доказано, ведно със законната лихва, считано от 15.12.2017 г., като е
отхвърлил главния иск, за разликата над уважения до пълния предявен размер
от 150 000 лева, както и акцесорния иск за присъждане на законната лихва, за
периода от от 19.12.2015 г. до 14.12.2017 г.
Първоинстанционният съд с посоченото решение е осъдил ответника -
Прокуратурата на Република България да заплати:
1
- на А. Г. П., ЕГН **********, на основание 789, ал. 1 от ГПК във вр. с
чл.10, ал. 3 от ЗОДОВ, направените деловодни разноски, в размер на сумата от
10 лева за държавна такса и адвокатско възнаграждение, в размер на сумата от
946 лева;
- по сметка на Софийски градски съд разноски за вещо лице, в размер на
сумата от 300 лева;
Решението на първоинстанционния съд се обжалва от ищеца А. Г. П.,
ЕГН ********** в ЧАСТТА, в която е отхвърлен главния иск, имащ за
предмет обезщетяване на претърпените неимуществени вреди, за разликата
над сумата от 30 000 лева до пълния предявен размер от 150 000 лева и в
частта, в която е отхвърлен акцесорния иск за присъждане на законната лихва
върху обезщетението за неимущественти вреди, за периода от 19.12.2015 г. до
14.12.2017 г. с доводи за неправилност, поради необоснованост и допуснато
нарушение на материалния закон.
Жалбоподателят поддържа, че присъденото обезщетение е занижено по
размер и не съответства на действително претърпените неимуществени вреди,
вследствие на продължилото повече от пет години наказателно преследване за
извършено от него тежко умишлено престъпление, което е попречило да води
нормален и пълноценен личен живот и за професионалната му реализация.
Моли въззивния съд да отмени решението в обжалваната част и вместо
това да осъди ответника да заплати допълнително обезщетение за
претърпените неимуществени вреди, за разликата над сумата от 30 000 лева
до пълния размер на предявения иск от 150 000лева, ведно с законната лихва,
считано он 19.12.2015 г.
Моли да се присъдят направените деловодни разноски в двете съдебни
инстанции.
Решението на първоинстанционния съд се обжалва от ответника -
Прокуратурата на Р. България, чрез прокурор в Софийска градска прокуратура
в осъдителната част с доводи за неправилност, поради необоснованост и
допуснато нарушение на материалния закон.
Жалбоподателят поддържа, че ищецът не е претърпял вреди от воденото
наказателно преследване, което съдът неправилно е прекратил по реда на чл.
369, ал. 4 /отм./ от НПК, а това основание по своите правни последици не
може да се приравни с основанието за прекратяване по чл. 243, ал. 1, т. 2 от
НПК.
Моли възивния съд да отмени решението в атакуваната част и вместо
това да отхвърли изцяло предявените искове.
При условията на евентуалност моли въззивния съд да приеме, че
ищецът е претърпял неимуществени вреди, които са обичайните при всяко
2
едно наказателно преследване и да отхвърли главния иск, за разликата над
сумата от 3 000 лева до пълния предявен размер.
Софийски апелативен съд, след като обсъди доводите на страните и
събраните по делото доказателства, установи следното:
Въззивните жалби са допустими, тъй като са подадени в срока по чл.
259, ал. 1 от ГПК от надлежни страни срещу валиден и допустим съдебен акт,
подлежащ на обжалване по посочения процесуален ред.
При преценката за основателността на всяка една от жалбите, съдът взе
предвид следното:
Ищецът – А. Г. П., ЕГН ********** е предявил против Прокуратурата на Р. България иск с
правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ и иск по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Ищецът твърди в обстоятелствената част на исковата молба, че през
2010 г. работел като младши агент ІІІ - та степен на длъжност „експерт“ в
сектор „К - 22” /Прокуратура и следствие/ и отдел „К - 2” /Съдебна власт/ към
Специализирана дирекция „К” /Противодействие на корупция/ в Държавна
агенция за национална сигурност /ДАНС/.
През 2010 г. срещу него било образувано досъдебно производство за
престъпление по чл. 304 от НК.
На 17.11.2010 г. с постановление на прокурор при Софийска градска
прокуратура бил задържан за срок от 72 часа.
На 18.11.2010 г., около 01:30 часа по искане на разследващия орган с
полицаи е влязъл в дома си, при което събудил съпругата си, която не се
чувствала добре, тъй като през деня на 17.11.2010 г. била на манипулация за
„инвтиро“ процедура по изваждане на яйцеклетка в клиника „Малинов”.
Разследващият полицай иззел предоставената по договор за кредит
парична сума за тази процедура, поради която последната останала
недовършена.
На 20.11.2010 г. бил привлечен в процесуалното качество на обвиняем за
извършено престъпление по чл. 304, ал. 1, пр. 3 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК и
за престъпление по чл. 282, ал. 3, вр. с ал. 2, във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК.
3
Същият ден му била взета мярка за неотклонение „задържане под
стража“, която мярка на 04.02.2011 г. с определение на наказателния съд е
била изменена в „парична гаранция“, в размер на сумата от 5 000 лева.
Определението е било протестирано от прокуратурата и е влязло в сила
на 08.02.2011 г.
В периода на задържането под стража неговата съпруга получила нервно
разстройство и приемала медикаменти в продължение на месеци, а той
получил тежка бъбречна криза, за която не му била оказана медицинска
помощ.
Непосредствено след привличането му в качеството на обвиняем било
образявано дисциплинарно производство и бил уволен като служител на
ДАНС с мотив, че с поведението си е уронил престижа на професията, дало
повод за множество медийни публикации.
На 01.04.2013 г. с постановление на прокурор при СГП наказателното
производство срещу него било прекратено в цялост за престъплението по чл.
282 от НК и за престъплението по чл. 304 от НК.
С постановление на горестоящият прокурор при Софийска апелативна
прокуратура е потвърдено постановлението на СГП в частта за
престъплението по чл. 282 от НК и отменено по отношение на престъплението
по чл. 304 от НК.
На 04.07.2014 г. е бил привлечен като обвияняем само за престъпление
по чл. 304 от НК.
На 13.10.2014 г. Софийска градска прокуратура е внесла обвинителен
акт, с който той и втория съучастник Е. Н. Д. са обвинени в извършване на
престъпление по чл. 304а., пр. 2 и пр. 3 във вр. с чл. 304, ал. 1, пр. 2 и 3, във вр.
с чл. 26, ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК.
Образувано е н.о.х.д. № С- 213/2014 г. по описа на Софийски градски
съд, който с разпореждане от 08.01.2015 г. е прекратил съдебното
производство.
Разпореждането е било протестирано и потвърдено с определение,
постановено по в.н.ч.д. № 3/2015 г. отг Апелативен съд София.
На 10.02.2015 г. делото било върнато на СГП, която на 12.03.2015 г.
отново внесла обвинителен акт срещу същите обвиняеми лица за същите
4
престъпления.
Образувано било н.о.х.д. № С -17/ 2015 г. по описа на СГС, който в
закрито открито съдебно заседание на 18.12.2015 г., поради установени
множество съществени процесуални нарушения, допуснати в хода на
досъдебното производство прекратил наказателното производство по
отношение на него, на основание чл. 369, ал. 4 /отм./ от НПК.
Определението е в сила, считано от 18.12.2015 г.
Ищецът твърди, че задържането му под стража било широко оповестено
в националните медии, което прекратило неговата професиоанална кариера,
уронило неговото добро име в обществото, поставен бил изолация от бивши
колеги и приятели, спрял да посещава големи магазини, кина и театри.
Воденото наказателно преследване се отразило негативно на неговото
здраве с получен микроинсулт по време на управление на МПС и увредени
бъбреци.
Назателното преследване се отразило негативно на опитите му да доведе
докрай започналата „инвитро“ процедура.
Нямал доходи, поради което му били предоставени два банкови кредита.
Поискал от съда да осъди ответника да му заплати обезщетение за
неимуществени вреди, в размер на сумата от 150 000 лева, ведно със законната
лихва, считано от 15.12.2015 г.
Поискал присъждане на направените деловодни разноски.
Ответникът – Прокуратурата на Република Българоия подал отговор на
исковата молба /л. 189/, с който оспорил основателността на исковете и
пооискал да се отхвърлят с доводи, че:
- последиците от прекратяването на наказателно производство по реда
на чл. 369 от НПК /в редакцията към 2015 г./ от съда не са идентични с
последиците на прекратяването на наказателното производство от прокурора,
по реда на чл. 243 от НПК, по причина, че дейнието не е не е извършено или
не е престъпление, или обвинението не е доказано;
- ищецът не е претърпял вреди от воденото против него наказателно
преследване;
- привличането му в процесуалното качество на обвиняем е било
съобразено с разпоредбите на НПК, а мярката за неотклонение „задържане
под стража“ е била взета от съда;
- наказателното преследване не е било предмет на медийни публикации;
5
При условията на евенуталност поискал да се определи обезщетение за
неимуществени вреди, в по-нисък размер от претендираното, което да е
съобразено с критериите на съдебната практика за справедливост и
обстоятелствата по делото.
Направил възражение за изтекла погасителна давност по отношение на
акцесорния иск, за периода от 18.12.2015 г. до 15.12.2017 г.
От фактическа страна:
Първоинстанционният съд с доклада по делото е указал на всяка една от
страните да установи със способите и средствата предвидени в ГПК всички
правнорелеванти факти, на които основава своите претенции или възражения.
Внимателно е анализирал събраните доказателства и изложил мотиви,
които въззивният съд възприема изцяло и постановявайки своето решение
препраща към тях, на основание чл. 272 от ГПК, но за пълнота на настоящото
изложението намира, че следва да се посочат основните правнозначими факти.
От събраните по делото доказателства се установява, че ищецът през
2010 г. е работел като младши агент ІІІ - та степен на длъжност „експерт“ в
сектор „К - 22” /Прокуратура и следствие/ и отдел „К - 2” /Съдебна власт/ към
Специализирана дирекция „К” /Противодействие на корупция/ в Държавна
агенция за национална сигурност /ДАНС/.
През 2010 г. срещу него било образувано досъдебно производство за
престъпление по чл. 304 от НК.
На 17.11.2010 г. с постановление на прокурор при Софийска грпадска
прокуратура бил задържан за срок от 72 часа.
На 20.11.2010 г. бил привлечен в процесуалното качество на обвиняем за
извършено престъпление по чл. 304, ал. 1, пр. 3 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК и
за престъпление по чл. 282, ал. 3, вр. с ал. 2, във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК.
Същият ден му е взета мярка за неотклонение „задържане под стража“,
6
която мярка на 04.02.2011 г. с определение на наказателния съд е била
изменена в „парична гаранция“, в размер на сумата от 5 000 лева.
На 01.04.2013 г. с постановление на прокурор при СГП наказателното
производство срещу него било прекратено в цялост за престъплението по чл.
282 от НК и за престъплението по чл. 304 от НК.
Прокурор при горестоящата Софийска апелативна прокуратура с
постановление потвърдил постановлението на СГП в частта за прекратяване
на производството за престъплението по чл. 282 от НК и отменил
прекратяването на производството за престъплението по чл. 304 от НК.
На 04.07.2014 г. е бил привлечен като обвияняем само за престъпление
по чл. 304 от НК.
На 13.10.2014 г. наблюдаващият прокурор внесъл обвинителен акт, с
който ищеца и Е. Н. Д. са обвинени в извършване на престъпление по чл.
304а., пр. 2 и пр. 3 във вр. с чл. 304, ал. 1, пр. 2 и 3, във вр. с чл. 26, ал. 1 във
вр. с чл. 20, ал. 2 от НК.
Образувано е н.о.х.д. № С- 213/2014 г. по описа на Софийски градски
съд, който с разпореждане от 08.01.2015 г. прекратил съдебното производство.
Разпореждането било протестирано и потвърдено с определение,
постановено по в.н.ч.д. № 3/2015 г. от Апелативен съд София.
На 10.02.2015 г. делото било върнато на СГП, която на 12.03.2015 г.
отново внесла обвинителен акт срещу същите обвиняеми лица за същите
престъпления.
Образувано било н.о.х.д. № С -17/ 2015 г. по описа на СГС, който в
открито съдебно заседание на 18.12.2015 г., поради установени множество
съществени процесуални нарушения, допуснати в хода на досъдебното
производство прекратил наказателното производство по отношение на ищеца,
на основание чл. 369, ал. 4 /отм./ от НПК.
7
Определението е в сила, считано от 18.12.2015 г. – л. 125.
По делото са представени множество копия на публикации на стати в
интерент за проведена акция „Къртиците“, при която е извършен арест на
служител на МВР и агент на ДАНС.
В три от публикациите е посочено името на ищеца.
Има една публикация, в която е посочено името на ищеца и изрично е
оповестено, че по отношение на него наказателнотго производство е
прекратено, а по отношение на втория съучастник на първа инстанция е
постановена оправдателна присъда.
Със заповед от 19.05.2011 г. на Директора на ДА „Национална
сигурност“ на ищеца е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ от
длъжността „младши агент трета степен“, есксперт „К-22“ на отдел „К-2“ към
специализирана дирекция “К“ при Държавна агенция „Национална
сигурност“.
В първата инстанация е прието заключението на вещото лице,
извдършило медицинска експертиза, от която се установава, че ищецът страда
от бъбречно-каменна болест и исхемична болест на сърцето -
мискроваскуларна болест – л. 201.
Бъбречно-каменната болест протича кризисно - с периоди на обостряне
и затихване, която може да настъпи и при условия, различни от тези, при
които се изпълнява мярката за неотклонение „задържане под стража“, поради
което не може да се обоснове извод, че това заболяване в срока на изпълнение
на мярката за неотклонение се е обострило.
Микроваскуларната болест е заболяване, което обхваща малките
клонове на коронарните артерии и малките съдове не успяват да се
разширяват нормално (при необходимост от повече кислород). Това състояние
причинява липса на кръвен поток към сърдечния мускул.
Една от най - честите причини за поява на болестта е натрупването на
атеросклеротична плака на малките артерии на сърцето. Тя намалява притока
на кръв и кислород към сърцето. В медицинската литература и практика не е
известна причината за това заболяване. То е установено при ищеца с Епикриза
от 09.12.2016 г.
Това заболяване също не се намира в причинно-следствена връзка с
наказателното производство.
В първата инстанция са разпитани свидетели за удстановяване на
претърпените неимуществени вреди.
8
От правна страна:
Предметът на въззивното производство е очертан с подадената от
ищеца и подадена от ответника въззивни жалби, като спорът се концентрира
до основателността на предявените искове и размера на обезщетението за
претърпените от ищеца неимуществени вреди.
По главния иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. 1 от
ЗОДОВ, имащ за предмет обезщетяване на претърпените неимуществени
вреди:
Съгласно разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, държавата
отговоря за вредите, причинени на граждани от органите на дознанието,
следствието, прокуратурата и съда от незаконно обвинение в извършено
престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно
производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от
лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че
наказателното производство е образувано, след като наказателното
преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано.
В разглеждания случай, ищецът е бил обвинен в извършването на
престъпление по чл. 304а., пр. 2 и пр. 3 във вр. с чл. 304, ал. 1, пр. 2 и 3, във вр.
с чл. 26, ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК, което е тежко по смисъла на чл. 93, т.
7 от НК.
Наказателното производство по отношение на ищеца е продължило 5
години и един месец.
Мярката за неотклонение „задържане под стража“, взета на 20.11.2010 г.
е отменена с определение, постановено от Софийски градски съд на
04.02.2011 г., след което до края на наказателното преследване ищецът е бил с
мярка за неотклонение „парична гаранция“.
Наказателното производство е прекратено с определение на Софийски
градски съд, постановено на 18.12.2015 г. по реда на чл. 369, ал. 4 и ал. 5 /отм./
от НПК в редакцията към тази дата.
9
Разглеждане на делото
Чл. 369. (Отм. - ДВ, бр. 32 от 2010 г., в сила от 28.05.2010 г., нов - ДВ, бр. 71 от 2013
г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 42 от 2015 г.) Съдът се произнася по молбата еднолично в седемдневен
срок и когато установи основанията по чл. 368, ал. 1, връща делото на прокурора, като му
дава възможност в тримесечен срок да го внесе за разглеждане в съда с обвинителен акт, с
предложение за освобождаване на обвиняемия от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание или със споразумение за решаване на делото, или да прекрати
наказателното производство, като уведоми за това съда. В тримесечния срок не се включва
срокът по чл. 242, ал. 4.
(2) Ако до изтичане на тримесечния срок прокурорът не осъществи правомощията си
по ал. 1 или съдът не одобри споразумението за решаване на делото, съдът изисква делото и
прекратява наказателното производство срещу обвиняемия еднолично в закрито заседание с
определение. След постановяване на определението наказателното производство
продължава по отношение на съучастниците, както и по отношение на другите
престъпления, за които лицето е привлечено като обвиняем.
(3) Когато прокурорът осъществи правомощията си по ал. 1, но на досъдебното
производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, съдът
еднолично в закрито заседание прекратява съдебното производство и връща делото на
прокурора за отстраняване на нарушенията и внасяне на делото в съда в едномесечен срок.
(4) Ако в срока по ал. 3 прокурорът не внесе делото за разглеждане в съда или
съществените нарушения на процесуалните правила не са отстранени, или са допуснати
нови, съдът еднолично в закрито заседание прекратява наказателното производство срещу
обвиняемия с определение.
(5) Актовете на съда по ал. 2 и 4 са окончателни.
Върховния касационен съд в своята практика с решение № 248 от
16.10.2014 г., постановено по гр.д. № 440/2014 г.; решение № 95/08.4.2011 г. по
гр.д. № 849/2010 г. и др. е приел, че случаите, при които прокуратурата е
бездействала да отстрани допуснати процесуални нарушения и да внесе
делото в съда в едномесечен срок, имат за последица прекратяването на
наказателното производство от съда на основание чл. 369, ал. 4 /отм./ от НПК.
Наказателното преследване по отношение на ищеца се е осъществило в
досъдебната фаза, в която единствено прокурорът е осъществявал функциите
по ръководство и решаване, така и в съдебната фаза, в която прокурорът е
осъществявал обвинителната функция и надзор за законност.
Прекратяването на наказателното производство по реда на чл. 369, ал. 4
/отм./ от НПК по своете правни последици е приравнено на прекратяването на
10
наказателното производство от прокурора, на основание чл. 243, ал. 1, т. 2 от
НПК, което обстоятелство отваря вратите за осъществяване на отговорността
на Прокуратурата на Р. България по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, която дължи
обезщетение за всички вреди /имуществени и неимуществени/, които са пряка
и непосредствена последица от увреждането, независимо, дали са причинени
виновно от длъжностното лице.
В разглежданият случай претърпените от ищеца неимуществени вреди
следва да се определят съгласно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, към който
препраща параграф 1 от Заключителните разпоредби на ЗОДОВ.
Съгласно чл. 52 от ЗЗД, обезщетението за неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост, съобразно критериите на съдебната
практика, установени с ППВС № 4/1968 г. и конкретните данни по делото, а те
са:
- възрастта на ищеца към датата на приличането му като обвиняем,
неговото общественото положение и образование;
- на ищеца е било повдигнато обвинение само за едно престъпление,
което е тежко по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК;
- продължителността на наказателното преследване, в който срок по
отношение на ищеца са били извършвани процесуални и процесуално-
следствени действия;
- по отношение на ищеца е била взета мярка за неотклонение „задържане
под стража“, за периода от 20.11.2010 г. до 04.02.2011 г., след която дата
ищецът до прекратяването на наказателното производство е бил с мярка за
неотклонение „парична гаранция“;
- по отношение на ищеца не е била взета мярка за процесуална принуда
„забрана да напуска пределите на Р. България без разрешение на прокурора
или на съда“;
- наказателното преследване е било предмет на медийно отразяване,
като в четири от тях изрично са посочени имената на ищеца и неговата
месторабота;
- претърпените неимуществени вреди от ищеца надхвърлят обичайните
за незаконно преследване за тежко умишлено престъпление, но преследването
не довело до трайни и необратими последици за физическото и психическо
здраве на ищеца;
11
Въззивният съд намира, че с оглед на тези конкретни данни,
справедливото обезщетение за претърпените неимуществени вреди, на което
има право ищецът, вследствие на незаконното наказателно преследване,
възлиза на сумата от 30 000 /тридесет хиляди/ лева, който размер
удовлетворява обществения критерий за справедливост при съществуващите в
страната обществено - икономически условия на живот.
Предявеният иск, имащ за предмет обезщетяване на претърпените
неимуществени вреди от наказателното преследване е основателен, до размер
на сумата от 30 000 лв. и подлежи на отхвърляне до пълния предявен размер
от 150 000 лв.
По акцесорния иск с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Началният момент на забавата и на погасителната давност за главния
иск и за акцесорния иск, съгласно т. 4 на Тълкувателно решение № 3 от
22.04.2005 г. по тълк. гр.д. № 3/2004 г., ОСГК на ВКС е денят, в който е
прекратено наказателното преследване или е влязла в сила постановената от
наказателния съд оправдателна присъда.
В случая, наказателното преследване е приключило на 18.12.2015 г.,
исковата молба е постъпила в канцеларията на съда на 15.12.2020 г., т.е. три
дни преди да изтече 5-годишния срок на погасителната давност, поради което
основателно е направеното от ответника с отговора на исковата молба
възражение за изтекла погасителна давност, за периода от 19.12.2015 г. до
14.12.2017 г.
Ответникът дължи законната лихва върху обезщетението за
неимуществени вреди, считано от 15.12.2017 г.
С оглед на изложеното и двете жалби са неоснователни, поради което
12
следва:
- да се потвърди решението на първоинстанционния съд в частта, в
която ответникът е осъден да заплати на ищеца обезщетение за
неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 15.12.2017 г., до
размер на сумата от 30 000 лева;
- да се потвърди решението на първоинстанционния съд в частта, в
която е отхвърлил главния иск, имащ за предмет обезщетяване на
неимущественит вреди, ведно със законната лиха, за разликата над сумата от
30 000 лева до пълния предявен размер от 150 000 лева;
- да се потвърди решението на първоинстанционния съд в частта, в
която е отхвърлил акцесорния иск, имащ за предмет присъждане на законната
лихва върху обезщетението за неимуществени вреди, за периода от 19.12.2015
г. до 14.12.2017 г.;
- да се потвърди решението на първоинстанционния съд в частта за
разноските;
По разноските:
С оглед изхода на делото, неоснователността на двете въззивни жалби и
непромененото съотношение на уважена/отхвърлена част на исковете, всяка
една от страните следва да понесе направените деловодни разноски във
въззивното производство.
По тези съображения, Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260030 от 06.01.2023 г., постановено по
гр.д. № 13827/2020 г. от Софийски градски съд в ЧАСТТА, в която е осъдил
ответника – Прокуратурата на Република България да заплати на А. Г. П., ЕГН
**********, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД,
сумата от 30 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
13
претърпени от воденото срещу него наказателно производство за
престъпление по чл. 304а. във вр. с чл. 26, ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК,
което е прекратено с определение от 18.12.2015 г. по н.о.х.д. № С- 17/2015 г.,
постановено от Софийски градски съд на основание чл. 369, ал. 4 /отм./ от
НПК, която хипотеза по правни последици е приравнена на прекратяване на
производството от прокурора, на основание чл. 243, ал. 1, т. 2 от НПК, ведно
със законната лихва, считано от 15.12.2017 г.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260030 от 06.01.2023 г., постановено по
гр.д. № 13827/2020 г. от Софийски градски съд в ЧАСТТА, в която е
отхвърлил предявения от А. Г. П., ЕГН ********** против Прокуратурата на
Република България иск са правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, имащ
за предмет обезщетява на неимуществени вреди, претърпени от воденото
срещу него наказателно производство за престъпление по чл. 304а. във вр. с
чл. 26, ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК, което е прекратено с определение от
18.12.2015 г. по н.о.х.д. № С- 17/2015 г., постановено от Софийски градски
съд, на основание чл. 369, ал. 4 /отм./ от НПК /отм/, която хипотеза по правни
последици е приравнена на прекратяване на наказателното производство от
прокурора, на основание чл. 243, ал. 1, т. 2 от НПК, ведно със законната лихва,
считано от 15.12.2017 г., за разликата над сумата от 30 000 лева до пълния
предявен размер от 150 000 лева.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260030 от 06.01.2023 г., постановено по
гр.д. № 13827/2020 г. от Софийски градски съд в ЧАСТТА, в която е
отхвърлил предявения от А. Г. П., ЕГН ********** против Прокуратурата на
Република България акцесорен иск с правно основание, чл. 86, ал. 1 от ЗЗД,
имащ за предмет присъждне на законната лихва върху обезщетението за
неимуществени вреди, за периода от от 19.12.2015 г. до 14.12.2017 г.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260030 от 06.01.2023 г., постановено по
гр.д. № 13827/2020 г. от Софийски градски съд в ЧАСТТА за разноските.
Решението може да са обжалва от страните пред ВКС на Р. България, в
едномесечен срок от връчването му, при наличието на предпоставките по чл.
280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14
15