О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
11.12.2020 г., гр. Варна
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ВАРНА, ХХV състав, в закрито
заседание на единадесети декември през две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: Таня Димитрова
като разгледа докладваното от съдия Таня Димитрова
административно дело № 2680/2020 г. на Административен съд-Варна, констатира
следното:
Производството е образувано по жалба на Н.А.Н. *** срещу бездействието на НОИ Варна, с
искане да се задължи НОИ Варна да входира гражданско дело в Районен съд – Варна
на основание чл. 74, ал. 3 от КТ.
С Разпореждане № 13718/10.12.2020 г.
съдът изпраща на ТП на НОИ Варна екземпляр от жалбата на Н.А.Н. и изисква
представянето на заверено копие на цялата преписка, във връзка с искането на Н.А.Н.
*** от 28.10.2020 г., включително доказателства за датата на съобщаване на
оспорващия на отговора по искането.
В мотивите на посоченото разпореждане
изрично съдът посочва следното: „С отделна молба се прави и искане за
освобождаване от такси към АдмС – Варна но по дела, които оспорващият заявява,
че ще входира искания по чл. 250 и чл. 256 от ОПК и т.н., но към настоящия
момент чака да изтекат сроковете за произнасяне на административния орган.
Процесната така формулирана молба за освобождаване от такси не е за
освобождаване от такси по настоящото адм. дело № 2680/2020 г. на АдмС-Варна,
поради което не се дължи произнасяне по нея.“
Със същото разпореждане, съдът оставя
без движение жалбата като нередовна и дава възможност на оспорващия в 7-дневне
срок от получаване на съобщението за разпореждането да представи в АдмС –
Варна: 1. уточнение на жалбата, като ясно означи на кой конкретен
административен орган е визираното в жалбата бездействие, както и по отношение
на кой точно трудов договор се прави искане да се задължи ответника да сезира
районния съд, за да се произнесе по действителността му; 2 документ за плащане
на дължимата държавна такса в размер на 10 лева по сметка на АдмС - Варна за
държавни такси.
С разпореждането съдът дава възможност
на оспорващия и да обоснове правния си интерес, като посочи от къде извежда
задължението на НОИ Варна като „контролен или друг компетентен орган“ по
смисъла на чл. 74, ал. 3 от КТ, както и да заяви дали е представил в ТП на НОИ
Варна съдебното решение на ВРС с отбелязване влизането му в сила, доколкото в
отговора на Директора на ТП на НОИ Варна е указана тази възможност като
предпоставка, за да се предприемат действия във връзка с подадените уведомления
по чл. 62, ал. 5 от КТ от „М Тех“ ЕООД, респ. за да не „стои“ в НАП трудов
договор на оспорващия.
Съобщението за Разпореждане №
13718/10.12.2020 г. е изпратено на електронния адрес на оспорващия на
10.12.2020 г. (л. 22 от делото), като от оспорващия не е получено потвърждение
за получаването му.
На 10.12.2020 г. оспорващият изпраща на
имейл на съда „Молба в отговор на разпореждане от 10.12.2020 г.“ (с.д. № 15542),
с която се сочи, че е подал молба за освобождаване от такси, по която моли
съдът да се произнесе.
С Разпореждане на съда №
13807/11.12.2020 г. съдът е посочил, че следва да се докладва делото след
представяне от ответника на административната преписка по искането на Н. *** от
28.10.2020 г. или след изтичане на срока за произнасяне.
На 10.12.2020 г. от оспорващия е
постъпила на имейл на съда втора молба – с.д. № 15571, с която се излагат
доводи за неразбиране на съда на съществото на жалбата, като се прави искане за
отвод на съдията (сред основанията за отвод се сочи, че съдът „не си прави
труда дори да прочете молбата за освобождаване от такси“) и алтернативно – ако
не си даде отвод съдията, се моли да се приеме като молба за прекратяване на
делото.
С разпореждане на съда №
13808/11.12.2020 г. е дадена възможност на оспорващия да уточни дали
направеното от него алтернативно искане за прекратяване на делото е поради
оттегляне или е поради отказ от оспорване.
На 10.12.2020 г. със с.д. № 15576 е
постъпила отново на имейл на съда, подписана с електронен подпис трета молба от
оспорващия, която е адресирана до Върховния административен съд и е за определяне
на подходящ срок за извършване на следното процесуално действие – да се
произнесе съдът по молбата на оспорващия за освобождаване от такси.
По искането за освобождаване от държавна
такса, съдът намира следното:
Не наименованието, а съдържанието на
документа определя неговата правна същност. Несъмнено конкретно формулираното
искане за освобождаване от държавна такса с молбата, приложена към жалбата, не
обосновава извод, че искането е относимо към настоящото дело, а за дела, които
оспорващият има намерение да съзира съда за образуване в бъдеще.
Независимо от така формулираното искане,
с оглед изрично заявеното от оспорващия с молба с.д. № 15542/10.12.2020 г., а
именно, че е подал молба за освобождаване от такси и иска съдът да се
произнесе, съдът приема, че е направено уточнение от оспорващия, като се сочи,
че молбата за освобождаване от такси е по отношение на настоящото дело.
Съдът обаче намира, че не са налице
основания за освобождаване от държавна такса по настоящото делото.
Искането за освобождаване от
държавна такса оспорващият обосновава със следните обстоятелства: доходите на
лицето и на семейството му са 300 лв. – издръжка от родители; възрастта му е 30
г.; безработен; здравословно състояние – активна трудоспособна възраст;
семейното и имущественото си състояние удостоверява с декларация, според която
оспорващият е неженен, няма доходи освен 300 лв. издръжка от родители, не
притежава недвижими имоти, притежава лек автомобил Рено Меган Сценик с рег. №
В6339РМ със застрахователна стойност 500 лв
Съдът намира, че не са
налице основания за уважаване на искането за освобождаване от държавна такса.
Размерът на дължимата държавна такса за оспорване по АПК е 10 лв., която сума не
се явява непосилна за имуществените възможности на лицето.
Както и сам оспорващият
посочва той е на 30 години, в активна трудоспособна възраст. Освен това
притежава движимо имущество – лек автомобил, а и има доходи – издръжка от
родителите си.
Предвид изложеното и на
основание чл. 83, ал. 2 от ГПК във вр. с
чл. 144 от АПК, Административният съд
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ молбата на Н.А.Н. за освобождаване от задължението за
заплащане на дължимата държавна такса за разглеждане от Административен съд -
Варна на жалбата срещу бездействието на НОИ Варна, с искане да се задължи НОИ
Варна да входира гражданско дело в Районен съд – Варна на основание чл. 74, ал.
3 от КТ, по която е образувано АД № 2680/2020 г. на АдмС-Варна.
УКАЗВА на оспорващия, че при
непредставяне на доказателства за внасяне на дължимата държавна такса в
определения му от съда срок, съдът ще остави без разглеждане жалбата и ще
прекрати производството по делото.
Определението
да се съобщи чрез изпращане на препис от него по реда на чл. 137 от АПК.
Определението не подлежи на обжалване.
Ако в едноседмичен срок от получаване на
съобщението за настоящото разпореждане оспорващият заяви, че продължава да
поддържа молбата си за бавност, следва да се изпрати делото на ВАС.
СЪДИЯ: