Решение по адм. дело №632/2025 на Административен съд - Велико Търново

Производството е по реда на чл. 156 и сл. от ДОПК.

Образувано е по жалба на .... Л. В., в качеството й на пълномощник на „Геоен агро“ ЕООД от [населено място], обл. В. Търново, срещу ревизионен акт №Р-04000424006166-091-01/08.04.2025г. на ТД на НАП – В. Търново, потвърден с Решение №81/26.06.2025г. на директора на Дирекция “ОДОП” – гр. В. Търново. Жалбоподателят твърди, че обжалваният РА е незаконосъобразен поради съществени процесуални нарушения и нарушения на разпоредбите на материалния закон – ЗКПО. Счита, че неправилно органите по приходите на са признали ползвано данъчно облекчение – преотстъпване на 60% от дължимия подоходен данък по чл. 189б от ЗКПО. Моли ревизионния акт да бъде отменен, като претендира за присъждане на разноски по производството.

Ответникът по жалбата, директора на Дирекция „ОДОП” – В. Търново, чрез процесуалния си представител заема становище за неоснователност на жалбата, по съображения, изложени в решението, с което РА е бил потвърден. Претендира за разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на 9 991 лв.

Съдът, като взе предвид констатациите в обжалвания ревизионен акт, становищата на страните и представените по делото доказателства, приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 156, ал. 1 от ДОПК, след изчерпване на фазата на административния контрол. Ревизионния акт, който се обжалва пред административния съд, е потвърден с Решение №81/26.06.2015г. на директора на Дирекция ”ОДОП” – В. Търново. При това положение жалбата е процесуално допустима за разглеждане по същество.

Обжалваният Ревизионен акт №Р-04000424006166-091-01/08.04.2025г. е издаден от органи по приходите при ТД на НАП – В. Търново след извършена ревизия на „Геоен агро“ ЕООД от [населено място], обл. В. Търново, възложена със Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ №Р-04000424006166-020-001/25.11.2024г. Ревизията е за определяне на данъчните задължения на жалбоподателя за корпоративен данък по ЗКПО за данъчен период 2022г.

Ревизионен акт №Р-04000424006166-091-01/08.04.2025г. е издаден от компетентните органи по чл. 119, ал. 2 от ДОПК, отговаря на изискванията на чл. 120 от ДОПК и при спазване на процедурата по Глава ХV, чл. 113 – чл. 120 от ДОПК, поради което е валиден акт.

В хода на ревизията е било прието за установено, че „Геоен агро“ ЕООД е регистриран земеделски производител, като дружеството с подадена ГДД по чл. 92 от ЗКПО за 2022г. е декларирало преотстъпен корпоративен данък в размер на 107 535,82 лв. на основание чл. 189б от ЗКПО. Било е установено, че дружеството отговаря на изискванията по чл. 189б, ал. 2 от ЗКПО за преотстъпване на корпоративния данък.

От проверка в информационната система на НАП е установено, че към 31.12.2022г. дружеството жалбоподател е имало непогасени данъчни задължения, както следва: сума в размер на 72,35 лв., представляваща невнесен данък върху доходите на физическите лица за месец 11.2022г. и лихва върху него в размер на 0,32 лв.

При така установеното органите по приходите са приели, че за жалбоподателя не е налице изискването по чл. 167, ал. 1, т. 1 и т.3 от ЗКПО, поради което не са признали ползваното преотстъпване, определили са сумата на преотстъпения данък в размер на 107 535,82 лв. като дължима за внасяне и са начислили лихви върху нея в размер на 25 989,98 лв.

Така направените констатации се оспорват от жалбоподателя по съображения за неправилно тълкуване на разпоредбата на чл. 167 от ЗКПО в контекста на използваните в нея правни понятия за целите на облагането по ЗКПО. Направените възражения съдът приема за основателни.

По делото е допуснато изслушване на съдебно-икономическа експертиза, чието заключение/основно и допълнително коригиращо/, като неоспорено от страните и кореспондиращо с останалите доказателства по делото се кредитира от съда. От експертизата се установява, че счетоводството на дружеството жалбоподател е водено редовно, подавани са в срок декларации обр. 6 по чл. 2, ал. 2 от Наредба №Н-13/17.12.2019г. на министъра на финансите, за дължимите вноски за ДДФЛ за месеците 09.2022г.; 10.2022г.; 11.2022г. и 12.2022г., като посочените суми, представляващи деклариран, но невнесен ДДФЛ в размер на 72,35 лв. и лихви върху него в размер на 0,33 лв. произтичат от разминаване в размера на извършените плащания от жалбоподателя към НАП за погасяване на задълженията по ЗДДФЛ и отчетени плащания по единната сметка на задълженото лице в НАП. С други думи казано има извършени преводи за погасяване на декларираните задължения по ЗДДФЛ, които обаче са били отнесени за погасяване на други, явно възникнали по-рано задължения на дружеството жалбоподател. Не това обстоятелство обаче е от значение за решаващият извод на съда.

Съгласно разпоредбата на чл. 166 от ЗКПО, чието систематично място в общите условия за ползване на данъчно облекчение по този закон, преотстъпване на корпоративен данък е правото на данъчно задълженото лице да не внася в републиканския бюджет определените по реда на ЗКПО суми за корпоративен данък, които остават в паримониума на задълженото лице и се разходват за целите, определени със закон. Общо изискване за преотстъпване или намаляване на корпоративен данък регламентирано в чл. 167, ал. 1 от ЗКПО е към 31 декември на съответната година ДЗЛ няма: т. 1 подлежащи на принудително изпълнение публични задължения по т. 1, т. 2 задължения за санкции по влезли в сила наказателни постановления, свързани с нарушаване на нормативните актове относно публичните задължения и т. 3 лихви, свързани с невнасянето в срок на задълженията по т. 1 и т. 2. Между страните по делото не е спорно, че към 31.12.2011г. дружеството жалбоподател е имало непогасени данъчни задължения, така, както са описани по-горе. Спорен е въпросът дали тези задължения са „подлежащи на принудително изпълнение публични задължения”, т.е. дали е налице изискването по чл. 167, ал. 1, т. 1 от ЗКПО.

Данъчните задължения възникват по силата на закона, съгласно разпоредбата на чл. 60, ал. 2 от КРБ, като съгласно чл. 108, ал. 1 от ДОПК същите се установяват с ревизионен акт, т.е. ревизионните актове са вид декларативни административни актове. Предназначението на ревизионния акт е да направи задължението или правото на конкретния длъжник ликвидно и изискуемо. Принципът за законоустановеност на данъчните задължения, прокаран в неговата цялост, въвежда и предварителна изискуемост на тези задължения, вкл. и в производството по обжалване на актовете, с което те са установени /вж. чл. 127 от ДОПК/, като законът не се интересува от тяхната ликвидност или безспорност. Различно от едно ликвидно и изискуемо публично задължение обаче е това, което подлежи на принудително изпълнение по определения в ДОПК ред. В никакъв случай нито законът, нито правната теория схващат като тъждествени понятията „задължение, чийто срок на изпълнение е изтекъл" и „задължение, подлежащо на принудително изпълнение". Съгласно разпоредбата на чл. 182, ал. 1 ДОПК ако задължението не бъде изпълнено в законоустановения срок, преди да бъдат предприети действия за принудителното му събиране, органът установил вземането, съответно публичният изпълнител при НАП, изпраща покана до длъжника да плати задължението си в 7-дневен срок. В обсъждания казус покана за доброволно изпълнение с предмет конкретно установени задължения по основание и размер, не е връчвана на дружеството жалбоподател, което не е спорно между страните. Съгласно чл. 209, ал. 1 ДОПК принудително изпълнение на публични вземания се допуска въз основа на предвидения в съответния закон акт за установяване на вземането. В ал. 2 на чл. 209 от ДОПК са изрично изброени в т., т. 1 – 7 изпълнителните основания, въз основа на които може да бъде предприето принудителното изпълнение на публични вземания, между които: т. 1: ревизионен акт, независимо дали е обжалван; т. 2. декларация, подадена от задълженото лице с изчислени от него задължения за данъци или задължителни осигурителни вноски, т. 3 - актовете по чл. 106 и 107, независимо дали са обжалвани. В конкретния случая задълженията не са установени с ревизионни актове, а след изтичането на сроковете за тяхното плащане не са изпращани покана по чл. 182, ал. 1 от ДОПК, което от своя страна е предпоставка за образуване на изпълнително дело с изпращане на съобщение за доброволно изпълнение по реда на чл. 221, ал. 1 от ДОПК. В обобщение може да се посочи, че в случая са налице безспорно незаплатени в срок публични вземания, които обаче към визирания в закона момент /31.12.2011г./ не са подлежали на принудително изпълнение. След като не са подлежали на принудително изпълнение задълженията по декларации и авансовите вноски, то не са налице и лихви върху такива задължения, съгласно чл. 167, ал. 1, т. 3 от ЗКПО. Поради това не е налице отрицателната предпоставка по чл. 167, ал. 1, т. 1 от ДОПК.

По отношение на наличието на обстоятелствата, попадащи в хипотезата на чл. 189б, ал. 2 от ЗКПО не е налице спор. По тези съображения съдът приема, че жалбоподателят е бил в правото си да ползва данъчно облекчение по чл. 189б, ал. 1 от ДОПК. РА е незаконосъобразен в обжалваната му част, поради което следва да се отметни.

При този изход на делото основателна се явява претенцията на жалбоподателя за присъждане на разноски за производството. Съдът следа да осъди ответника да му заплати направените и доказани такива в процеса, а именно – държавна такса от 50 лв., депозити за СИЕ в общ размер на 520 лв. и договорено и платено адвокатско възнаграждение в размер на 6 500 лв., или общо сума в размер на 7 070 лв.

Водим от горното и на основание чл. 160, ал. 1 от ДОПК, Административният съд – В. Търново, ІІ-ри състав

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ ревизионен акт №Р-04000424006166-091-01/08.04.2025г. на ТД на НАП – В. Търново, потвърден с Решение №81/26.06.2025г. на директора на Дирекция “ОДОП” – гр. В. Търново, с който са определени корпоративен данък за внасяне в размер на 107 535,82 лв. и лихви върху него в размер на 25 989,98 лв. или общо данъчни задължения в размер на 133 525,80 лв.

ОСЪЖДА Дирекция „ОДОП” – В. Търново към ЦУ на НАП да заплати на Геоен агро“ ЕООД от [населено място], обл. В. Търново, разноски по делото в размер на 7 070/седем хиляди и седемдесет/ лв.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.