№ 3026
гр. Варна, 05.08.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, VA СЪСТАВ, в закрито заседание на пети
август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Ирена Н. Петкова
Членове:Иванка Д. Дрингова
мл.с. Христо Р. Митев
като разгледа докладваното от мл.с. Христо Р. Митев Въззивно гражданско
дело № 20233100501394 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производство е с правно основание чл. 258 и сл. от ГПК
Постъпила въззивна жалба с вх. №28641/18.04.2023 г., от
„ВАРНАФАРМА“ ЕООД, чрез пълномощник адв. Н. Н. от ВАК, срещу
Решение № 978 от 22.03.2023 г. по гр.дело №8041/2022г. по описа на
Варненски районен съд, с което е установено, че „Варнафарма“ ЕООД, дължи
на М. И. Ж. сумата от 4 638.89 лв. стойността на нанесени материални щети
на собственото му МПС „Тойота”, модел „Ярис”, с peг. №********, от
настъпил на 28.01.2022г. по вина на въззивника инцидент - паднали късове
мазилка от фасадата на сграда, собственост на “Варнафарма“ ЕООД, като е
отхвърлен предявеният иск за разлика до търсените 6 187.98 лв.
“Варнафарма“ ЕООД, е осъден да заплати и разноски в размер на 561.32лв.
разноски по исковото производство и 332.67лв. разноски по заповедното
производство.
Оспорва решението, като неправилно в частта, в която предявеният иск
е уважен до сумата 4 638.89 лв., и в частта за разноските.
Посочва, че въззивникът не е едноличен собственик на Централна
пощенска станция, поради което искът е неоснователен. Изтъква, че не е
доказана причинно-следствена връзка между падналата от сградата мазилка и
нанесените вреди. Не установено точното място, където се е намирал
автомобила при процесното деяние и собственост на въззивника ли е сградата
в тази и част.
На следващо място изтъква, че не изяснено дали лекия автомобил не е
застрахован срещу подобни вреди. Платено му ли е застрахователно
обезщетение.
Моли въззивният съд да постанови решение, с което да отмени като
1
неправилното обжалваното решение и отхвърли претенциите на
въззивамият.
Подаден е писмен отговор на въззивната жалба с вх. № 49219/2023 от
М. И. Ж. ЕГН **********, чрез адв. Я. Я..
Посочва, че жалбата е допустима, но по същество неоснователна.
Изтъква, че в доказателствена тежест на въззивника, е да докаже, че сградата
е в режим на съсобственост. От приетата справка от Агенцията по вписване
не се доказва, наличието на съсобственост, а само придобиване на
съсобственост. Излага, че дори да се приеме, че сградата на Централна
пощенска станция е в режим на съсобственост, Варнафарма“ ЕООД носи
солидарна отговорност за пълният размер на причинените вреди, на
основание чл. 53 от ЗЗД. Твърди, че причинно-следствената връзка е
доказана, от гласните доказателства и подаденият сигнал до телефон 112.
Механизма на вредата се доказва, от приетата съдебно-техническа експертиза.
Установено е, че настъпилите увреждания по лекия автомобил са тези, които
са установени при огледа в автосервиз „Доктор Колор" ООД. На следващо
място посочва, че не е основателно възражението, че не е доказано мястото от
където са паднали късовете мазилка. В хода на производството, не се
установило сградата да е съсобствена. Дори да е в режим на съсобственост
насрещната страна носи отговорност по чл. 53 ЗЗД. Сочи, че е неоснователно
твърдението, че по делото е останал неизяснен въпроса, дали лекият
автомобил е застрахован за подобен тип вреди и дали застрахователя вече не
заплатил застрахователно обезщетение. Твърди, че подобни възражения не са
наведи в отговора на исковата молба, нито в хода производството. Не са
ангажирани доказателства в тази връзка. Твърди, че е преклудирана
възможността да се твърдят нови обстоятелства и да се предоставят нови
доказателства. Цитира съдебна практика. Прави правен анализ на деликтната
отговорност. Изтъква, че за въззивника е съществувало задължение, да
поддържа сграда в изправност, за да не се допусне отчупване и падане на
части от мазилката, които да причинят материални щети. Следвало е
Варнафарма“ ЕООД, да възложи на служители по поддръжката, да
предприемат действия по предотвратяване на инциденти.
Счита, че правилно първоинстанционният съд е приел, че в хода на
производството са се доказали предпоставките обосноваващи основателност
на исковата претенция.
Моли да се отхвърли въззивна жалба като неоснователна и
необоснована и да се потвърди обжалваното решение като правилно,
законосъобразно и постановено при спазване на процесуалните правила.
Моли да му се присъдят направените съдебни разноски, включително
платеното адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция.
Варненски окръжен съд приема, че подадената от „ВАРНАФАРМА“
ЕООД, въззивна жалба е допустима и редовна.
Съобщението за изготвеното решение е връчено на въззивника на
29.03.2023 г., жалбата е изпратена по пощата на 12.04.2023 г. и следователно
е спазен преклузивният двуседмичен срок по чл. 259 от ГПК. Въззивната
жалба отговаря на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК. Подадена от
адвокат Н., който е валидно упълномощен да представлява страната пред
2
въззивната инстанция. Внесена е дължимата държавна такса, в размер на
сумата 110.65 лева, по сметка на ВОС. Поради което съдът прие, че е
допустима и редовна.
По въззивната жалба не е направено искане за допускане на
доказателства по чл. 266 от ГПК.
Варненски окръжен съд приема, че подаденият отговор на въззивна
жалба от М. И. Ж., за допустим и редовен.
Въззивната жалба е връчена 15.06.2023 г., отговора е подаден на
29.06.2023 г., следователно е спазен двуседмичният преклузивен срок по чл.
263 от ГПК. Въззиваемият е страна в производството, отговора на
въззивната жалба отговаря на изискванията на чл. 260 т.1, 2, 4, и 7 и чл. 261 от
ГПК във вр. с чл. 263, ал. 1. Подадена от адвокат Я., които е валидно
упълномощен да представлява страната пред въззивната инстанция. Поради
което съдът прие, че е допустим и редовем.
По отговора на въззивната жалба не е направено искане за допускане
на доказателства по чл. 266 от ГПК.
Като взе предвид горе изложеното настоящият съдебен състав прие, че
на основание, чл. 268,ал.1 от ГПК, следва да разгледа жалбата в открито
съдебно заседание.
Водим от гореизложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ , въззивна жалба с вх. №
28641/18.04.2023 г., по описа РС-Варна от „Варнафарма“ ЕООД,
ЕИК********** със седалище и адрес на управление гр.Варна,
ул.“***************“ №27 поданена чрез пълномощник адв. Н. Н. от ВАК
със съдебен адрес гр. Варна, ул. "************" №40, ап.10 срещу съдебно
Решение № 978 от 22.03.2023 г. по гр.дело №8041/2022г. по описа на
Варненски районен съд.
НАСРОЧВА производството по в. гр. д. № 1394/2023 г. на ОС-Варна
за 11.10.2023г. от 10:30 ч., за която дата и час да се призоват страните с
препис от настоящото определение.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3