№ 20389
гр. София, 11.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 120 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря КАМЕЛИЯ АНЧ. КОСТАДИНОВА
като разгледа докладваното от ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело
№ 20241110123488 по описа за 2024 година
Предявени са от „. СОФИЯ” ЕАД, ЕИК ., седалище и адрес на управление гр. София,
ул. . № 23Б, представлявано от АА – изпълнителен директор, срещу . с БУЛСТАТ: ., гр.
София, Ж.К.., УЛ.АЛАБИН 22, общ. Столична, обл. София (столица), представлявана от ВТ
за установяване дължимостта на сумата от 4 914,11 лева (четири хиляди деветстотин и
четиринадесет лева и 11 стотинки), представляваща главница за цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2021 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна
лихва за период от 06.03.2024 г. до изплащане на вземането, сумата 1 163,19 лева (хиляда сто
шестдесет и три лева и 19 стотинки), представляваща мораторна лихва за период от
01.07.2021 г. до 27.02.2024 г., представляваща мораторна лихва за период от 16.10.2020 г. до
15.09.2023 г. - искове с правна квалификация чл.422 от ГПК във връзка с чл.55, ал.1, пр.1 от
ЗЗД, вр. с чл.149 от ЗЕ.
Ищецът твърди, че ответникът е собственик на процесния топлоснабдяем имот,
находящ се в гр. София, ж.к. Дианабад, бл. 4, ателие 7, аб.№ 176611 за периода от 01.05.2021
г. до 30.04.2022 г., включително но не е сключил договор за продажба на топлинна енергия,
не е и заплатил дължимите суми за предоставената топлинна енергия за стопански нужди,
поради което моли съда да го осъди да заплати сумите, с които се е обогатил без основание
за негова сметка, както и да му присъди разноски.
Ответната страна е подала в срока по чл. 131 от ГПК отговор на исковата молба.
Оспорва иска като недопустим и неоснователен. Навежда доводи за неоснователност, като
оспорва да е получавал покана от ищцовото дружество. Прави редица възражения, в това
число относно недължимост на лихвата, както и за погасяване на вземането по давност.
1
Моли съда да отхвърли исковата претенция и да му присъди разноски.
Третото лице-помагач (ТЛП) „Техем Сървисис“ ЕООД не оспорва предявените
искове, представя писмени доказателства, относими към предмета на спора.
Съдът, като прецени относимите доказателства и доводите на страните, приема
за установено следното от фактическа и правна страна:
Ищецът е подал заявление по чл. 410 от ГПК срещу ответника за вземанията си, като
е образувано ч.гр.д. № 13217/2024 г. на СРС, 120 състав. Заявлението е било уважено, но в
срока по чл. 414 от ГПК длъжникът е депозирал възражение, в което е оспорил сумите по
заповедта, поради което на заявителя са дадени указания за предявяване на иск за вземането
си. Това обуславя правния интерес на ищеца от водене на настоящото производство.
Ответникът не оспорва, че е собственик на процесният топлоснабдяем имот, но
твърди, че същият не е топлоснабдяем, уредите за отопление са демонтирани и тръбите са
затапени, бил е предоставен на Столична община за безвъзмездно ползване през периода от
2017 г. до 2020 г., а след това не е бил ползван. Доказателства за тези твърдения на
ответника не са ангажирани.
Приетата по делото съдебно-техническа експертиза установява, че на адреса, на
който се намира сградата в етажната собственост, в която се намира и апартаментът на
ответника, количеството топлинна енергия за абонатната станция се измерва и отчита
съгласно ЗЕ от средство за търговско измерване общ топломер, монтиран в абонатната
станция. Топломерът се отчита от служители на ищеца в началото на всеки месец по
електронен път чрез преносим терминал на първо число на месеца. Етажната собственост е
сключила договор за услугата дялово разпределение на топлинна енергия с фирма „Техем
Сървисис“ ЕООД, която е извършвала разпределението на топлинна енергия след отчет на
уредите за дялово разпределение и водомерите за топла вода, монтирани в имотите на
абонатите в СЕС. През процесния период не е бил осигурен достъп до процесния имот за
отчитане на уредите. В имота е имало три монтирани отоплителни тела и три броя
разпределители с визуален отчет. В имота се е потребявала топла вода, но не е имало
монтиран водомер за топла вода, поради което разходът за топла вода се изчислява на един
брой потребители при норма 140 л. на потребител за денонощие. Установено е от
експертизата, че за процесния период сумата за изразходвана топлинна енергия за отопление
възлиза на 4015.33 лв., а за подгряване на топла вода - 875.84 лв. Общото задължение
възлиза на 4891.17 лв.
От изслушаната и приета по делото като компетентно изготвена и неоспорена от
страните съдебно-счетоводна експертиза, се установява, че към датата на проверката в
счетоводството на ищеца за периода незаплатената главница за топлинна енергия възлиза на
4886.27 лв. за главница за доставена топлинна енергия и главница за такса за дялово
разпределение в размер на 27.84 лв., лихва върху главницата за топлинна енергия в размер
на 1156.09 лв. и върху таксата за дялово разпределение – 7.10 лв.
Констатациите на двете вещи лица се подкрепят и от писмените документи,
2
представени от ТЛП.
Предвид изложеното, съдът счита, че през процесния период между страните не са
съществували валидни облигационни правоотношения за доставка на топлинна енергия в
имота на ответника, като последният, въпреки задълженията си по закон като собственик на
процесния топлоснабдяем имот, не е подписал договор с ищцовото дружество, а видно от
документите, представени от ТЛП, в имота е доставяна топлинна енергия и е потребявана
топла вода, няма данни уредите за отопление да са били демонтирани, тръбите да са били
запечатани и имотът да е необитаем, както ответникът твърди. Като е ползвал потребената в
имота му топлинна енергия, макар и чрез трето лице или по друг начин, ответникът се е
обогатил за сметка на ищеца, без да е налице основание за това, тъй като между страните не
е сключен договор за доставка на топлинна енергия в имота. Не са налице доказателства в
подкрепа на възраженията на ответника, поради което същите са недоказани. Неоснователно
е и оспорването на протокола от взето решение на Общо събрание на Етажната собственост,
където се намира имотът, доколкото същото не е направено по реда за оспорване на
протоколи от общи събрания на собственици в етажна собственост, предвиден в ЗУЕС.
Следва да се разгледа възражението за погасяването на вземането по давност,
наведено в отговора на исковата молба. Ищецът е подал заявление по чл. 410 от ГПК, с
което е спряна давността на 06.03.2024 г., а исковият период е от 01.05.2021 г. до 30.04.2022
г., включително. С оглед на това, че се касае за вземане, произтичащо от неоснователно
обогатяване, то давността всякога е петгодишна, поради което биха били погасени вземания,
станали изискуеми преди 06.03.2019 г., каквито не се претендират.
Следва да се извърши проверка относно възражението за дължимост на лихвите, тъй
като липсват каквито и да било данни ответникът да е поканен да заплати претендираните
суми, съгласно разпоредбата на чл. 84, ал. 2 от ГПК. С оглед на това, че не се установява по
делото на коя дата ответникът е бил поканен да заплати вземането, съдът счита, че е
недоказано и изпадането в забава на последния, поради което исковете за лихви са
неоснователни.
Предвид изложеното, съдът счита, че основателен се явява иска за главница за
доставена в имота на ответника топлинна енергия за процесния период, установен в размер
на 4891.17 лв. от вещото лице по техническата експертиза, като над този размер и до пълния
такъв искът се явява недоказан и следва да бъде отхвърлен. Именно с тази сума от 4891.17
лв., представляваща цена на топлинна енергия, доставяна в имота на ответника, ответникът
се е обогатил без основание. Относно лихвите върху главницата искът е недоказан и
неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
С оглед изложеното, съдът счита, че искът е доказан и основателен изцяло, поради
което само ищецът има право на разноски в двете производства, каквито е извършил, както
следва: в заповедното производство в общ размер на 171.55 лв. за държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение, а в исковото в общ размер на 771.55 лв., в това число за
държавна такса, за депозити за вещи лица и 150 лв. за юрисконсултско възнаграждение в
настоящото производство, определено по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК. Общо разноските на
3
ищеца възлизат на 943.10 лв. Съразмерно на уважената част от иска на ищеца му се следват
разноски за двете производства в общ размер на 759.03 лв.
Ответникът е претендирал юрисконсултско възнаграждение в исковото производство
и същият има право на такова, определено от съда в размер на 150 лв., съгласно чл. 78, ал. 8
от ГПК и Наредба № 1/2004 г. на Висшия адвокатски съвет за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, с оглед липсата на фактическа и правна сложност на
производството по делото, приключването му в едно открито съдебно заседание в
отсъствието на представител на ответника. В заповедното производство възражението е
подадено лично от областния управител, поради което юрисконсултско възнаграждение не е
поискано и не се дължи. Съразмерно на отхвърлената част от исковете, следва на ответника
да се присъди за юрисконсулско възнаграждение в исковото производство сума в размер на
30 лв.
С оглед на горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА за установено в отношенията между страните “. София” ЕАД, ЕИК ., със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. . № 23Б, представлявано от АА, и . с
БУЛСТАТ: ., гр. София, Ж.К.., УЛ.АЛАБИН 22, общ. Столична, обл. София (столица),
представлявана от ВТ, че ответникът . с БУЛСТАТ: ., дължи на ищеца „. София” ЕАД,
ЕИК ., на основание чл.422 от ГПК във връзка с чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД, вр. с чл.149 от
ЗЕ, за главница за топлинна енергия в размер на сумата от 4891.17 лв. (четири хиляди
осемстотин деветдесет и един лева и седемнадесет стотинки), представляваща цена на
топлинна енергия, доставяна в имота на ответника през периода 4891.17 лв., представляваща
цена на топлинна енергия, доставяна в имота на ответника за период от 01.01.2021 г. до
31.05.2022 г., ведно със законна лихва за период от 12.02.2024 г. до изплащане на вземането,
като отхвърля иска за главница до пълния предявен размер от 4 914,11 лева, както и иска за
лихви върху главницата в 1 163,19 лева (хиляда сто шестдесет и три лева и деветнадесет
стотинки), представляваща мораторна лихва за период от 01.07.2021 г. до 27.02.2024 г., като
неоснователни.
ОСЪЖДА . с БУЛСТАТ: ., гр. София, Ж.К.., УЛ.АЛАБИН 22, общ. Столична, обл.
София (столица), представлявана от ВТ, да заплати на “. София” ЕАД, ЕИК ., със седалище
и адрес на управление: гр. София, ул. . № 23Б, представлявано от АА, сумата от 759.03 лв.
(седемстотин петдесет и девет лева и три стотинки) за разноски в исковото производство и
заповедното производства, съразмерно на уважената част от исковете, на осн. чл. 78, ал. 1 и
ал. 8 от ГПК.
ОСЪЖДА “. София” ЕАД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр. София,
ул. . № 23Б, представлявано от АА, да заплати на . с БУЛСТАТ: ., гр. София, Ж.К..,
УЛ.АЛАБИН 22, общ. Столична, обл. София (столица), представлявана от ВТ сумата от 30
лв. (тридесет лева) за разноски в исковото производство, съразмерно на отхвърлената част
4
от иска и на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на „Техем Сървисис“ ЕООД като трето
лице-помагач на страната на ищеца.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните и ТЛП.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5