Р
Е Ш Е
Н И Е №516
20.12.2019 год., гр.Пазарджик
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пазарджишки окръжен съд, гражданска
колегия,втори въззивен граждански състав, в публично заседание на
четиринадесети ноември през две хиляди и деветнадесета година, в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Красимир Ненчев
ЧЛЕНОВЕ: Борислав Илиев
Мариана Димитрова
при участието на секретаря Г.Младенова, като
разгледа докладваното от съдията Б.ИЛИЕВ в.гр.№772 по описа за 2019 год. и за
да се произнесе, взе в предвид следното:
Производството е въззивно по реда на чл.258 и сл. от ГПК. С
решение № 987/08.07.2019г., постановено по гр.д. №1737/2018 г. Пазарджишкият
районен съд е приел за установено по отношение на М.Р.К. с ЕГН ********** ***, че съществува вземане на
„ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ЕАД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление
град София, ж.к.“Младост 4“, Бизнес Парк София, сграда 6, представлявано от
изпълнителния директор О.Б.Ш.за сумата от 165.50 лв, ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението -24.01.2017г до
окончателното изплащане на сумата, за която сума е издадена Заповед
№217/27.01.2017г., постановена по ч.гр.д.№328/2017г по описа на РС-Пазарджик,
като за разликата от 165.50 лв. до претендираните 1226.84 лв. отхвърля иска. Осъден
е М.Р.К. с ЕГН ********** *** да заплати
на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ЕАД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление
град София, ж.к.“Младост 4“, Бизнес Парк София, сграда 6, представлявано от
изпълнителния директор О.Б.Ш.сумата от 51.93 лв. разноски за заповедното
производство и сумата от 108.45лв. разноски за исковото производство. Против
така постановеното решение в осъдителната част е постъпила въззивна жалба от адв.Г.Б. в
качеството и на особен представител на М.К.,
в която са изложени доводи за неправилност и незаконосъобразност. Жалбоподателят твърди, че липсвало идентичност между претенцийте в двете фази , а именно в
заповедното и исковото производство.Вместо да отхвърли исковете съдът е уважил
предявените претенций за главница и лихви и
е отхвърлил само този за неустойка.Решението било неправилно ,тъй като с
него не се постигала целта на исковото производство-да стабилизира заповедтта
за изпълнение съответно по предявеното
със заявлението по реда на чл.417 от ГПК вземане.Освен това уважавайки
частично претенциятана ищеца ,вместо да я отхвърли като неоснователна ,съдът е се е произнесъл
по ненаправено от същия исканеИскането е решението на първоинстанционният
съд да бъде отменено в осъдителната части, вместо което да бъде
постановено друго, с което се отхвърлят исковете като неоснователни и
недоказани. Не сочи доказателства и не прави доказателствени искания.Претендират
се разноски за тази инстанция, представляващи възнаграждение на особен
представител.
В срока по чл.
263, ал. 1 от ГПК е депозиран писмен отговор на въззивната жалба от „Теленор
България“ЕАД ,чрез адв.Ц. с който се оспорва същата като неоснователна по
съображения изложени в него.Формулира искане да се потвърди решението на РС, а
жалбата да бъде отхвърлена. Не сочи доказателства и не прави доказателствени
искания.Претендират се разноски за тази инстанция, представляващи
адв.възнаграждение.
Въззивният съд, след като се запозна с
твърденията, изложени във въззивната жалба и писмения отговор, като обсъди и
анализира събраните по делото доказателства и при спазване разпоредбата на
чл.235 от ГПК, прие за установено следното: В
исковата си молба против М.Р.К. с ЕГН ********** *** ищецът „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ЕАД с ЕИК ********* град
София, чрез пълномощника си твърди, че е подал заявление за издаване на заповед
за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК срещу ответника , въз
основа на което е образувано ч.гр.д.№328/2017г. по описа на РС-Пазарджик.
Издадена е заповед за изпълнение на парично задължение в размер на
1 226.84 лв.Твърди се, че между ищеца/ с предишно наименование“Космо
България Мобайл“ЕАД/ и ответника са сключени следните договори за предоставяне
на услуги:1/ договор за мобилни услуги №********* от 07.10.2014г. Съгласно този
договор на клиента е предоставен мобилен телефонен номер ***. 2/ договор за
мобилни услуги №********* от 14.10.2014г., съгласно който на ответника като
клиент е предоставен мобилен телефонен номер ***и мобилен телефонен апарат ***,
3/ договор за мобилни услуги №********* от 15.12.2014г, съгласно който на
клиента е предоставен мобилен телефонен номер ***, 4/ договор за мобилни услуги
№********* от 15.12.2014г , съгласно който на клиента е предоставен мобилен
телефонен номер ***, 5/ допълнително споразумение №********* от 15.12.2014г.,
съгласно което за мобилен номер *** влиза в сила абонаментен план, а на ответника
е предоставен мобилен телефонен апарат ***, 6/ сертификат за пакетни
услуги Globul Combo + №********* от
15.12.2014г., съгласно който телефонните номера ***,***,***, *** се включват в
пакет, спрямо който се прилагат търговски отстъпки. Твърди се, че длъжникът не
е изпълнил паричните си задължения, начислени му в шест броя фактури , издадени
за периода месец декември 2014г – месец март 2015г. Твърди се, че фактура
№**********/10.12.2014г е издадена за отчетни период 10.11.2014г до
09.12.2014г. и включва следните задължения за мобилен телефонен номер ***
месечна абонаментна такса в размер на 11.66 лв. както и потребени услуги 5.41
лв./ разговори към други национални мрежи 4.22лв., разговори с Теленор 0.10
лв., разговори с фиксирани мрежи 1.09 лв. , които са в краен размер от 17.07
лв. без ДДС и 20.48 лв. с ДДС . Общата сума, начислена в тази фактура е 20.48
лв. след приспадане на 12.80 лв. надвнесено плащане за задължения за предходен
отчетен период претендираната сума по тази фактура е 7.68 лв. Твърди се, че
фактура №**********/18.12.2014г е издадена за отчетен период 18.11.2014г. до
17.12.2014г и включва следните задължения на клиента : месечна абонаментна
такса в размер на 9.05лв. за мобилен телефон ***, която след приспадане на
отстъпка от 1.36 лв. е в краен размер на
7.69лв. без ДДС и 9.23 лв. с ДДС , за мобилен телефон *** месечна абонаментна
такса в размер на 12.79лв., която след приспадане на отстъпка от 1.92 лв. е в
краен размер от 13.04лв. с ДДС, за номер
***месечна абонаментна такса в размер на 11.66 лв. както и потребени услуги в размер на 4.88лв./
кратки текстови съобщения-1.08лв., разговори с други национални мобилни мрежи
3.78лв., разговори с Теленор 0.02 лв. , които след приспадане на отстъпка от
1.75лв. са в краен размер от 17.75лв.с ДДС. Общата сума начислена във фактурата
е 40.02лв. и след приспадане на 19.75лв., надвнесено плащане за задължени за
предходен отчетен период , претендирата сума по тази фактура е 20.27лв. Твърди
се, че е издадена фактура №********** от 10.01.2015г за отчетен период
10.12.2014г -09.01.2015г. и включва следните задължения: за мобилен номер ***-
месечна абонаментна такса 14.71 лв., такса за спиране на номер 0.50лв., такса
за временно възстановяване на изходящ трафик 0.75лв., както и потребени услуги
0.22лв./ кратки текстови съобщения -0.12 лв., разговори с Теленор 0.10 лв. ,
които след приспадане на отстъпка от 2.21лв. са в краен размер на 16.76лв. с
ДДС . Общата начислена по тази фактура сума е 16.76лв. Твърди се, че фактура
№**********/18.01.2015г. е издадена за отчетния период 18.12.2014г до
17.01.2015г. и включва следните задължения : за мобилен номер ***- месечна
абонаментна такса 8.25лв., която след приспадане на отстъпка 1.24лв. е в краен размер на 8.41лв. с ДДС, за мобилен
номер *** месечна абонаментна такса 11.66лв., такса за временно възстановяване
на изходящ трафик 0.75 както и потребени услуги 92.77лв./ кратки текстови
съобщения -0.42лв., международни разговори 92.77лв., разговори при Теленор
0.04лв., услуги добавена стойност/SMS/ 0.12лв., услуги добавена стойност /
гласови/-1.89лв., които след приспадане на отстъпка 1.75лв. са в краен размер
от 124.12лв. с ДДСВ същата фактура е начислено за мобилен номер ***-месечна
абонаментна такса 11.66лв., такса за временно възстановяване на изходящ трафик
0.75лв., както и потребени услуги 0.27лв./ разговори с други национални
мрежи-0.27лв./, които след приспадане на отстъпка от 1.75лв. са в краен размер
13.12лв. с ДДС. Общата сума, начислена в тази фактура е 145.64лв. Твърди се, че
след предсрочно прекратяване на договорите между ищеца и ответника по негова
вина поради изпадането му в забава на
потребителя е издадена фактура №**********/ 10.03.2015г., която включва задължения
за заплащане на неустойка за предсрочно прекратяване ан договора за
предоставяне на услуги чрез номер *** в
общ размер на 304.09лв. Общата сума,начислена във фактурата е 304.09лв. Твърди
се, че след предсрочното прекратяване на договори между страните поради вина на
ответника поради изпадането му в забава е издадена фактура
№**********/18.03.2015г., която включва задължение за заплащане на неустойки за
предсрочно прекратяване на договори за услуги чрез номера ***, ***, ***в общ
размер на 732.40лв. Начислената неустойка за номер *** е в общ размер на 266.20
лв., за номер *** е в общ размер на 200лв. , за номер ***е в общ размер на 266.20лв.. Общата сума, начислена
във фактурата е 732.40лв.Твърди се, че условията за възникване на задължението
за неустойка и определяне на размера му и за четирите номера, ползвани от
ответника, са уредени в чл.3.3 от приложимия сертификат за пакетни услуги
№********* от 15.12.2014г.Съгласно цитираната клауза в случай на предсрочно
прекратяване преди 15.12.2016г на договорите за мобилни услуги, обхванати от
сертификата , по вина на потребителя , последният дължи неустойка в размер на
сумата от стандартните за съответния абонаментен план месечни такси поотделно
за всеки номер от прекратяване на договора до края на първоначално предвидения
срок на действието му , като за номера, преназначен за пренос на данни ,
какъвто е номер ***, неустойката е в предварително определен размер на
200лв.Твърди се, че изискуемостта на вземанията на ищеца по всяка от фактурите
е настъпила петнадесет дни след издаването и.Моли се съда да постанови решение,
с което да се приеме за установено по отношение на ответника , че за ищеца съществува вземане на сумата от
1226.84лв., представляваща сбор на дължимите суми по фактури: фактура
№**********/10.12.2014г, фактура №**********/18.12.2014г., фактура
№**********/10.01.2015г, фактура №**********/18.01.2015г, фактура
№**********/10.03.2015г и фактура №**********/18.03.2015г, за която сума е
издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№328/2017г по описа на
РС-Пазарджик,ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението до окончателното изплащане на сумата. Претендират се
сторените в исковото и заповедното
производство разноски. В подкрепа на твърденията си ищецът ангажира
доказателства. В срока по чл. 131 от ГПК от
ответника, чрез особения му представител, е подаден писмен отговор, с който се
оспорва предявения иск. Прави се възражение, че клаузата в процесните потребителски договори за
предоставяне на мобилна услуга, с която
се предвижда, че се дължи неустойка при предсрочно прекратяване на договора
поради неизпълнение на потребителя в размер на всички абонаментни вноски до
края на договора е нищожна , поради накърняване на добрите нрави ако излиза от
рамките на присъщите на неустойката функции – обезпечителна, обезщетителна и
санкционна.В случая ищецът се е задължил да предостави на потребителя
ползването на мобилна услуга срещу абонаментна такса, а потребителят се е
задължил да я запрати , но само срещу предоставена му услуга. Ако е уговорена
неустойка при предсрочно прекратяване на договорната услуга в размер на всички
неплатени абонаментни вноски до края на срока му, мобилния оператор по
прекратяния договор ще получи имуществена облага от насрещната страна в размер,
какъвто би получила ако договорът не беше прекратен, но без за се осъществи
ползването на услугата по договора. По този начин уговорената неустойка излиза
извън функциите на неустойка и създава условия за неоснователно обогатяване на
оператора и нарушава принципа за справедливост, тоест противоречи на добрите
нрави. Твърди се, че уговорената
неустойка към всеки един от договорите за мобилна услуга е нищожна.
Следователно потребителят не дълги сумите
предвидени като неустойка за предсрочно прекратяване на договорите,
които суми са обективирани във фактура №**********/10.03.2015г и фактура
№**********/18.03.2015г. Прави се възражение, че липсва идентичност между
вземането, предмет на заповедното производство и вземането, предмет на исковото
производство.Моли предявения иск да бъде отхвърлен. Пазарджишкият
окръжен съд като съобрази доводите на страните и като обсъди събраните по делото доказателства прие за установено следното от фактическа
страна: От приложеното като
доказателство по делото ч.гр.д.№328/2017г. по описа на РС-Пазарджик, е видно че
със заявление депозирано на 24.01.2017г.ищецът в настоящото производство е
отправил искане до съда за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК.
Издадена е Заповед №217/27.01.2017г. за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК, с която е разпоредено длъжникът М.Р.К. / ответник по делото/ да заплати на „Теленор България“ЕАД сума в
размер на 1226.84лв. , ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
датата на подаване на заявлението 24.01.2017г. до окончателното изплащане на
сумата. В заповедта изрично е посочено, че вземането произтича от неизпълнени
парични задължения на длъжника по договор за мобилни услуги №********* от
07.10.2014г., договор за мобилни услуги №********* от 14.10.2014г, Сертификат
за пакетни услуги Globul Combo + №********* от 15.12.2014г., договор за мобилни услуги №********* от
15.12.2014г, договор за мобилни услуги
№********* от 15.12.2014г , съгласно който на клиента е предоставен мобилен
телефонен номер ***, допълнително
споразумение №********* от 15.12.2014г. за заплащане на цената на получените
услуги, неустойка при предсрочно прекратяване по вина на потребителя начислени
по фактури както следва: неизплатено задължение в размер на 7.68лв. по фактура
№**********/10.12.2014г с настъпил падеж на 25.12.2014г, неизпълнение на
задължение в размер на 20.27лв. по фактура №**********/18.12.2014г с настъпил
падеж на 02.01.2015г, неизпълнение на задължение в размер на 16.76 по фактура
№**********/10.01.2015г с настъпил падеж на 25.01.2015г, неизплътено задължение
в размер на 145.64лв. по фактура №**********/18.01.2015г с настъпил падеж на
02.02.2015г, неизплатено задължение за неустойка поради предсрочно
прекратяване на договора по вина на потребителя в размер на
304.09 лв. по фактура №**********/10.03.2015г, с настъпил падеж на 25.03.2015г,
неизплатено задължение неустойка поради предсрочно прекратяване на договора по
вина на потребителя в размер на 732.40 лв. по фактура №**********/18.03.2015г с
падеж на 02.04.2015г..Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при
условията на чл.47, ал.5 от ГПК . С
разпореждане №3512 от 21.03.2018г. заповедният съд е указал на заявителя да
предяви иск за установяване на вземането си. Разпореждането е връчено на
заявителя на 03.04.2018г. В едномесечния срок заявителят е предявил
настоящия положителен установителен иск. При това
положение съдът счита, че така
предявеният специален положителен установителен иск с правно основание чл.422
във вр. чл.415, ал.1 от ГПК е процесуално допустим, тъй като е предявен от
легитимирана страна/ заявителя в заповедното производство/ поради връчване на заповедта за изпълнение на
длъжника по правилата на чл.47, ал.5 от ГПК . Исковата молба е предявена в
законовоустановения срок по чл.415, ал.4 от ГПК . Предметът на настоящото
исково производство е тъждествен с предмета на заповедното производство. Разгледан
по същество същия е частично основателен. От
представените по делото- договор за
мобилни услуги №********* от 07.10.2014г., договор за мобилни услуги №*********
от 14.10.2014г, Сертификат за пакетни услуги Globul Combo + №********* от
15.12.2014г., договор за мобилни услуги
№********* от 15.12.2014г, договор за
мобилни услуги №********* от 15.12.2014г , допълнително споразумение №********* от
15.12.2014г.се установява,че между страните е възникнало валидно облигационно
правоотношение, по силата на което ищцовото дружество се е задължило да
предоставя на ответника далекосъобщителни услуги чрез телефонни номера , ***, ***, ***, *** и номер ***. Ответникът в
качеството на потребител на далекосъобщителните услуги се е задължил да заплаща
цената на тези услуги , определени като месечна абонаментна такса съгласно избран от потребителя абонаментен
план по всеки от договорите. Установява се, че крайният срок на договорната
обвързаност между страните по всеки договор е 24 месеца, считано от датата на
сключване на договора.Установява се от данните по делото, че процесните договори са сключени при общи
условия, приети от ответника/ видно от декларация- съгласие от 07.10.2014г, от
14.10.2014г , 15.12.2014г. Съгласно чл.23б
общите условия, съставляващи неразделна част от сключените договори,
абонаментната такса се предплаща от потребителя ежемесечно в размер съобразно
избрания от потребителя абонаментен план / програма/ пакет.При ползването на
услуги чрез индивидуален договор заплащането
на ползваните услуги се извършва въз основа на фактура , която се издава
ежемесечно на името на потребителя. При сключване на индивидуален договор всеки
потребител- страна по договора, се уведомява
за датата от месеца, на която ще му бъде издаване фактура.
Неполучаването на фактура не освобождава потребителя от задължението за плащане
на дължимите суми.Изискуемостта на вземанията на ищцовото дружество настъпва
петнадесет дни след издаването им.
Съгласно
чл.19б,б.в/ от общите условия мобилният
оператор има право едностранно да прекрати
индивидуалния срочен договор с потребител в случай, че потребителят не е
платил дължимите суми след изтичане на срока за плащане , който срок е
петнадесет дни след издаване на съответната фактура, като съгласно действащите
общи условия това става чрез спиране на достъпа на клиента до мобилната мрежа.
Съгласно раздел XIII от Общите условия /т.71/ потребителят е длъжен да
заплаща определените от Теленор цени по начин и в сроковете за плащане,
посочени в т.27 от общите условия . Съгласно т.75 от ОУ при неспазване на което
и да е задължение от страна на потребителя Теленор има право незабавно да
ограничи предоставянето на услугите или при условията на т.19б и т.19в да
прекрати едностранно индивидуалния договор от потребителя. Между страните няма
спор, че спирането на достъпа до мобилната мрежа е станало на 30.01.2015г. ,
като няма спор, че това е станало поради неплащане от страна на ответника
потребител на дължимите цената на доставените услуги. Няма спор,че ищецът
упражнил горепосочените си права и е прекратил едностранно договорната
връзка с ответника поради неизпълнение на насрещното и основно задължение.
Твърдения и доказателства в обратния смисъл не бяха ангажирани от ответната
страна. Считано от 30.01.2015г. / от момента в който ищецът е ограничил
предоставянето на услугите/ съгласно уговореното между страните месечна
абонаментна такса не се начислява. Съгласно чл.3.3 от Сертификат за пакетни
услуги Combo+ №********* от 15.12.2014г. срокът за ползване на услугите, предоставяни
от оператора на потребителя за горепосочените мобилни номера, съответно
последно подписания документ за всеки един номер / договор за мобилни /
фиксирани услуги или допълнително споразумение към такъв договор, което е
приложимо/ влиза в сила на 15.12.2014г.
и се продължава за срок до 15.12.2016г. до тази дата се продължава и срокът за
ползване на съответните допълнителни пакети, активирани на мобилните номера.
Съгласно чл.3.3 от коментирания сертификат
в случай на предсрочно прекратяване на договорите за мобилни номера,
обхванати от сертификата , а това са посочените четири по-горе четири мобилни
номера по вина на потребителя последният
дължи неустойка в размер на сумата от стандартните за абонаментния план месечни
такси поотделно за всеки номер , по отношение на който е налице неизпълнение
поотделно, дължими до края на срока по
чл.3.1. както и стандартните месечни абонаменти на допълнителни пакети,
активирани на тези номера като за номера предназначен за пренос на данни/
какъвто е номер *** неустойката е в предварително определен размер от 200лв.
За
изясняване на спора от фактическа страна
по делото е допусната и изслушана
ССчЕ, от което е установено, че процесните шест броя фактури са
осчетоводени от ищцовото
дружество.Вещото лице е установило, че по фактура №**********/10.12.2014г е
извършено частично плащане в размер на 8 лв. и са останали дължими 7.68 лв. колкото
е исковата претенция. По фактура №**********/10.01.2015г е извършено сторниране
на начислените абонаментни такси за периода 30.01.2015г. до 10.02.2015г в
размер на 4.80 лв. По фактура №**********/02.02.2015г. е извършено
сторниране на начислени абонаментни такси за периода
30.01.2015г до 18.02.2015г в размер на 19.75 лв. Няма данни за извършени
плащане по тези фактури от страна на ответника
към 24.01.2017г., а и след това. Вещото лице е установило, че неплатения
остатък по фактура №**********/10.12.2014г е в размер на 12.48 лв.Неплатеният
остатък по фактура №**********/18.12.2014г е в размер на 40.02 лв.Неплатения
остатък по фактура
№**********/10.01.2015г е в размер на 11.96лв. Неплатеният остатък по фактура
№**********/18.01.2015г е в размер на 125.89лв.Експертизата установява, се
считано от 30.01.2015г ищецът е прекратил договорите на основание неплащане от
страна на абоната на дължимото по тези договори и е издал фактури за начислена
неустойка както следва: за номер *** с абонаментна такса 13.325/ без ДДС/
месечно за периода от 30.01.2015г до
15.12.2016г за 22 месеца е начислена неустойка в размер на 304.09лв. без ДДС и
тази сума е издадена фактура №**********/10.03.2015г. За номер *** с абонамент
11.65833лв./ без ДДС/ месечно/ за периода 30.01.2015г до 15.12.2016г. за 22.833месеца е начислена неустойка в
размер на 266.20 лв. без ДДС. За номер ***с абонамент 11.65833/без ДДС/ месечно
за периода 30.01.2015г. до 15.12.2016г. за 22.833месеца е начислена неустойка в
размер на 266.20лв. без ДДС. За номер *** предназначен за пренос на данни е
начислена неустойка в размер на 200лв. Неустойките в общ размер на 732.40лв. за
фактурирани във фактура №**********/18.03.2015г.
Въз
основа на така очертаната по делото фактическа обстановка от правна страна
съдът прави следните изводи:
Предявеният
иск е частично основателен. За да бъде уважен предявения
иск ищецът следва да докаже наличието на
валидно облигационно правоотношение между него и ответника, своята изправност по договорите , наличие на задължения на
ответника към мобилния оператор и техния размер. Безспорно се установи , че
страните по делото са били свързани по облигационна връзка с обсъдените по-горе договори за мобилни услуги
като по силата на договореното между страните операторът предоставял далекосъобщителни услуги
чрез мобилни телефонни номера ***, ***, ***
и *** при съответните месечни
абонаментни такси. Същите са били
надлежно фактурирани в неоспорените от ответната страна процесни фактури №**********/10.12.2014г.,
№**********/18.12.2014г, №**********/10.01.2015г и фактура
№**********/18.01.2015г. Ответникът е поел насрещното задължение да
заплати стойността на месечния абонамент
и месечна цена на ползвани услуги. В
случая от представените и
обсъдено по-горе фактури е видно ,че през процесният период ответникът
не е потребявал мобилни услуги, които подлежат на допълнително таксуване извън
абонаментната такса. Ответникът е следвало да
заплати стойностите по горните фактури в 15 дневен срок от издаването
им. Следва да се отбележи, че неполучаването на фактура не освобождава
потребителя от задължението за плащане на дължимите суми. Установи си от
заключението на вещото лице неизплатения остатък по фактура
№**********/10.12.2014г е 12.48 лв., но тъй като претенцията по тази фактура бе
в размер на 7.68 лв. и ищецът не измени
тази своя искова претенция, то дължими
остават 7.68лв.От експертизата се установи, че по фактура №**********/18.12.2014, неплатения остатък е
40.02 лв., но тъй като заявената претенция
по тази фактура е в размер на 20.27лв. . и ищецът не измени тази своя
искова претенция, то дължими остават
20.27лв. От експертизата се установи, че по фактура №**********/10.01.2015г.
неизплатения остатък е 11.66лв./ при претендирани 16.76лв./ Установи се, че по
фактура №**********/18.01.2015г. неизплатения остатък е 125.89 лв./ при претендирани
145.64лв.Ответникът, който носи доказателствената тежест, не ангажира
доказателства установяващи плащане на дължимите суми за доставени далекосъобщителни услуги. Следва
да се отбележи, че същият не противопостави
и правопогасяващи възражения в тази насока.
Ето защо следва да бъде
установено по отношение на ответника, по
горните четири фактури №**********/10.12.2014г., №**********/18.12.2014г,
№**********/10.01.2015г и фактура №**********/18.01.2015г. за ищеца съществува вземане за сума в общ
размер от 165.50 лв. В случая липсва несъответствие между претендирания размер
на вземането в заповедното и този ,установен в настоящото производство ,с оглед
на което въззивния съд намира за неоснователни оплакванията на жалбоподателя
във въззивната жалба. Предвид изложеното правилно първоинстанционния съд е
приел за установено, по отношение на ответника, че за ищеца съществува вземане
по Заповед №217/27.01.2017г., постановена по ч.гр.д.№328/2017г по описа на
РС-Пазарджик за сумата от 165.50лв, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от датата на подаване на заявлението 24.01.2017г до окончателното
изплащане на сумата като за разликата от 165.50 лв. до претендираните
1 226.84 лв. искът правилно е отхвърлен. По отношение на всички останали
съществени въпроси, които касаят правоотношенията между страните и за които не
са въведени възражения във въззивната жалба, на основание чл.272 от ГПК съдът
препраща към мотивите, изложени в решението на районния съд и се присъединява
към тях.
При положение ,че
правните изводи на въззивната инстанция съвпадат с тези на районния съд, решението на районния съд, като
правилно и законосъобразно ще следва да се потвърди
Тъй като
възнаграждение за особения представител за въззивна инстанция е внесено от ищеца, в негова тежест не следва
да бъде присъждано такова.
Като взе
предвид гореизложеното, Пазарджишкият окръжен съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
решение №987/08.07.2019 г., постановено по гр.д.
№1737/2018 г. по описа на Пазарджишкия районен съд.
На основание чл. 280 ал.
3 т. 1 от ГПК решението на въззивната инстанция не подлежи на касационно обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :1.
2.