№ 19423
гр. София, 28.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 163 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МАРИЯ Г. КОЮВА
при участието на секретаря ТЕОДОРА СЛ. ХРИСТОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Г. КОЮВА Гражданско дело №
20251110109876 по описа за 2025 година
Предявен е иск с правно основание чл.432, ал.1 КЗ вр. чл.45 ЗЗД.
Производството по делото е образувано по подадена в съда искова молба /ИМ/ и
уточняваща молба с вх.№ 256949/25.07.2025г., от ищец ********* - чрез Областно пътно
управление – ********** срещу ответник З*********С АД, ЕИК 8*********, със
седалище и адрес на управление ***** с която се моли да бъде осъден ответникът да заплати
на ищеца сумата от 3451,33 лв., представляваща остатък от застрахователно обезщетение
по Щета № **********, образувана във връзка настъпило на 23.04.2024 г. ПТП на
републикански път I-5 пътна връзка „сп. *******, км. 375+350, ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба/ИМ/ в съда на 17.02.2025г., до окончателното
изплащане на дължимото.
В ИМ ищецът навежда твърдения, че на 23.04.2024 г. на републикански път I-5 пътна
връзка „сп. *******, км. 375+350, МПС с марка и модел „Шкода ****“, рег. № ***** TR, е
управлявано с несъобразена спрямо релефа на местността и атмосферните условия скорост,
като при осъществяване на маневра за ляв завой, при условията на мокра пътна настилка,
водачът на автомобила губи контрол над автомобила, в резултат на което последният се
блъска в мантинелата. Била съставена количествено-стойностна сметка, в която били
описани причинените щети, включващи дейности по доставка и монтаж на нови
ограничителни системи /мантинели/ за пътища, доставка и монтаж на нови елементи за
начало/край на ограничителни системи за пътища, демонтаж на стара едностранна
ограничителна система за пътища, както и всички свързани с това разходи, вкл.
транспортните. Поддържа, че отговорността на водача на МПС „Шкода ****“, рег. № *****
TR, чиято била вината за настъпване на произшествието, била обезпечена със сключена
застраховка „*********т“ на автомобилистите при ответника, валидна към датата на ПТП.
Ищецът твърди, че е подал уведомление до ответника относно настъпилото ПТП, като
последният извършил плащане в размер на 1404,96 лв., като останал дължим остатък от
обезщетението в размер на 3451,33 лв. Моли съдът да уважи претенциите изцяло с
присъждане на сторените по делото разноски, включително и за адвокатско възнаграждение.
По делото ищецът е депозирал становище с вх.№ 325838/07.10.2025г., с което моли да
1
се даде ход на делото. Към същото е приложил Договор с рег.№ *****9.2022г. за обществена
поръчка с предмет „Възстановяване, ремонт, доставка и монтаж на ограничителни системи
за пътища по републиканските пътища на територията на страната, стопанисвани от
*******, съгласно чл.19, ал.1, т.1 от Закона за пътищата. Поддържа исковите претенции.
ОТВЕТНИКЪТ, в срока по чл. 131 ГПК, подава отговор на исковата молба/ОИМ/, с
който оспорва иска по основание и размер. Не оспорва наличието на валидно
застрахователно правоотношение по застраховка „*********т“, валидна към датат на ПТП,
касателно отговорността на водача на МПС с марка и модел „Шкода ****“, рег.№ ***** TR.
Поддържа, че с изплащането на сумата от 1404,96 лв. е погасил изцяло дължимото
застрахователно обезщетение. Оспорва претендираната искова сума да отговаря на
действителната стойност на причинените щети. Поради изложеното ответникът моли за
отхвърляне на исковата претенция с присъждане на сторените по делото разноски.
В открито съдебно заседание проведено на 10.10.2025г. ответникът, чрез
пълномощника си, поддържа отговора на исковата молба. Не възразява по изготвения
проектодоклад. Не прави нови доказателствени искания. Претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение в минимален размер. Поддържа, че не са събрани
достатъчно доказателства, установяващи размера на дължимото обезщетение. Моли за
отхвърляне на иска.
Съдът, като взе предвид разпоредбите на чл.12 и чл.235 ГПК, и като прецени
събраните по делото и относими към разрешаване на спора доказателства във връзка с
доводите и съображенията на страните, приема за установено от фактическа и правна
страна следното:
По делото са приети следните копия на писмени документи като доказателства –
Писмо с изх. № 53-00-214/10.05.2024 г. за изплащане на обезщетение, Протокол за
******3.04.2024 г., Количествено-стойностна сметка и 2 бр. снимков материал / л. 5-9/;
Известие за доставяне № 53-00-214/10.05.2024 г. / л. 10/; Извлечение от разплащателна
сметка / л. 11/; Извлечение от разплащателна сметка / л. 37/; Договор за възлагане на
обществена поръчка с предмет „Възстановяване, ремонт, доставка и монтаж на
ограничителни системи за пътища по републиканските пътища на територията на страната,
стопанисвани от *******, съгласно чл. 19, ал. 1, т .1 от Закона за пътищата“ / л. 41-51/;
Ценово предложение към № *****9.2022 г. / л. 52-54/.
С Определение *******, постановено по реда на чл.140 и чл.146 ГПК съдът е приел за
безспорно между страните следните факти и обстоятелства – на 23.04.2024г. на
републикански път I-5 пътна връзка „сп. *******, км. 375+350, МПС с марка и модел
„Шкода ****“, рег.№ ***** TR, е управлявано с несъобразена спрямо релефа на местността
и атмосферните условия скорост, като при осъществяване на маневра за ляв завой, при
условията на мокра пътна настилка, водачът на автомобила губи контрол над автомобила и
се блъска в мантинелата, в резултат на което нанася вреди на същата; Наличието на валидно
сключен застрахователен договор по застраховка „*********т“, по отношение на МПС
„Шкода ****“, рег.№ ***** TR, към датата на ПТП – 23.04.2024г. при ответника; Ответникът
е заплатил на ищеца застрахователно обезщетение в размер на 1404,96 лв.
При така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни
изводи:
Исковете са допустими и следва да бъдат разгледани по същество.
Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест за уважаване на
исковата претенция ищцовата страна следва да установи следните факти: елементите на
деликта – противоправно деяние, вид и размер на вредите и пряка причинна връзка между
деянието и настъпването на вредите, наличие на валидна застраховка ,,*********т“ между
ответното дружество и управляваното от делинквента МПС. Ответникът следва да докаже
2
при установяване на горните обстоятелства от ищеца е да докаже плащане на обезщетението
в претендирания размер.
Предвид характера на предявения иск и предвид разпределението на доказателствената
тежест при този вид искове, ищецът се явява страната в процеса, върху която пада
доказателствената тежест за доказване на предпоставките довели до дължимост на
претендираната сума и наличието на такова задължение за ответника.
При така събраните доказателства, ценени в тяхната съвкупност, съдът приема за
установено, че по пътна инфраструктура, за която ищецът отговаря, е била в изправност
преди процесното ПТП, като са нанесена щети в резултат на процесното ПТП. Виновен за
същото е водачът на МПС „Шкода ****“, рег.№ ***** TR, който е бил застрахован по
задължителна застраховка „*********т“ при ответника по време на случилото се ПТП.
С оглед събраните доказателства съдът прави извод, че предявения иск срещу
ответника по образуваната при него Щета № ********** е основателен и доказан, защото
застраховката „*********т” е в сила към момента на процесното ПТП и причинителят на
същото е управлявал МПС, застраховано и носител на застраховката „*********т“ при
ответника.
Ето защо съдът счита, че между страните е спорен единствено размерът на дължимото
обезщетение, а не основанието за неговото възникване.
Видно от приложения по делото Договор за възлагане на обществена поръчка с
предмет „Възстановяване, ремонт, доставка и монтаж на ограничителни системи за пътища
по републиканските пътища на територията на страната, стопанисвани от *******, съгласно
чл.19, ал.1, т.1 от Закона за пътищата, ******“, в качеството си на възложил, е сключило
договор за обществена поръчка с „****** ООД, в качеството му на изпълнител, за възлагане
на дейности по възстановяване, ремонт, доставка и монтаж на ограничителни системи по
ребуликанските пътища в района на „*******, включващ области *******. Съгласно **** от
Договора уговорените дейности се изпълняват съгласно Ценовото предложение на
изпълнителя и включените в него единични цени за всеки един вид работа/ дейност, като
такъв е приложен по делото. Видно от последния /л.52-54 от делото/, указаните стойности в
изготвената количествено-стойностна сметка за необходимите материали и видове работи за
възстановяване на нанесените щети на пътни принадлежности по път I-5 „Сп. *******, км
375+350, вследствие на ПТП от 23.04.2024г., съответстват на предлагана цена за ед.мярка
лв./м.
Следва да се съобрази Постановление № 7 от 04.10.1978 г. на Пленума на ВС, в което е
посочено, че за вложените нови материали при отстраняване на повредите по застраховка
„ГО“ не се взема предвид изхабяването и то не се намалява от стойността на
обезщетението, макар повредената вещ да е имала по време на настъпване на събитието
известна амортизация.
В този смисъл съдът намира, че от размера на щетите не следва да се приспада
овехтяването на увредените материали, като в подкрепа на това са и постановените по реда
на чл.290 ГПК - **** на ВКС по т. д. № 293/2010 г., I ТО. Доколкото обаче премахнатата
повредена мантинела има остатъчна стойност /за скрап/, то същата следва да се приспадне
от дължимото обезщетение, тъй като увреденото лице може да се възползва от тази
остатъчна стойност. В този смисъл е ******. По делото обаче не бяха ангажирани
доказателства относно точния размер на остатъчната стойност на увредените мантинели,
поради което съдът счита, че исковата претенция не е установена и доказана по размер.
С оглед изложеното съдът счита исковата претенция за недоказана по размер, с оглед
което същата следва да бъде отхвърлена като недоказана, особено като се вземе предвид, че
ответник е извършил и частично плащане преди подаване на ИМ в съда.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
3
При този изход на спора за отхвърлените претенции на ищеца, в негова тежест следва
да бъдат възложени направените от ответника в хода на производството разноски по реда на
чл.78, ал.3 и ал.8 ГПК, които възлизат на 100лв. за юрисконсултско възнаграждение. Двете
страни не представят списък по чл.80 ГПК.
Мотивиран от всичко изложено СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като недоказан предявения иск от ищец ******“-чрез Областно пътно
управление–********** срещу ответник З*********С АД, ЕИК 8*********, с адрес *****
иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 3451,33 лв., представляваща
остатък от застрахователно обезщетение по Щета № **********, образувана във връзка
настъпило на 23.04.2024г. ПТП на републикански път I-5 пътна връзка „сп. *******, км.
375+350, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда на
17.02.2025г. до окончателното й изплащане, на основание чл.432, ал.1 КЗ вр. чл.45 ЗЗД.
ОСЪЖДА ******“-чрез Областно пътно управление–********** да заплати на
З*********С АД, ЕИК 8*********, с адрес ***** сумата от 100 лева/лв./, представляваща
съдебно-деловодни разноски за юрисконсултско възнаграждение, на основание чл.78, ал.3 и
ал.8 ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред СГС в двуседмичен срок от
уведомяването на страните със съобщение.
ПРЕПИС да се изпрати на страните със съобщение!
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4