№ 67
гр. Луковит, 18.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛУКОВИТ в публично заседание на шести декември
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ВЕНЦИСЛАВ СТ. ВЪЛЧЕВ
при участието на секретаря Н.П.Х.
като разгледа докладваното от ВЕНЦИСЛАВ СТ. ВЪЛЧЕВ Административно
наказателно дело № 20244320200292 по описа за 2024 година
Производството е по чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по повод жалба от М. А. М., ЕГН**********, с адрес в ***, против
НП № *** г. издадено от Началника на ***, с което за нарушение на чл. 140, ал. 1
ЗДвП, на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП, на жалбоподателя са наложени
наказания глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок
от 6 месеца.
С жалбата се моли за отмяна на атакуваното наказателно постановление, като
незаконосъобразно и необосновано, като се твърди, че жалбоподателя не е извършил
виновно нарушението.
В открито съдебно заседание жалбоподателят М. М., редовно призован, не се
явява.
Наказващият орган – Началникът на ***, надлежно призован, не се явява и не се
представлява.
Съдът след като служебно провери атакуваното наказателно постановление и
събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено
следното от фактическа страна:
На *** г. в 15.55 часа в ***, жалбоподателят М. А. М. управлявал в посока ***
лек автомобил марка „***“, кафяв на цвят с рег. № ***, собственост на А.К.Д. от ***,
където бил спрян за проверка от полицейските служители М. А. И. - младши
автоконтрольор при *** и К. П. И. - старши полицай група „Охранителна полиция“
при ***. В хода на проверката, след извършена справка от свидетеля М. И. било
установено, че лекият автомобил е с прекратена регистрация по чл. 143, ал. 15 от ЗДвП
на дата 02.11.2023г.
За констатираното свидетелят М. А. И. съставил на жалбоподателя АУАН с бл. №
***, в който посочил горните факти, квалифицирайки ги като нарушение по чл. 140,
1
ал. 1 от ЗДвП. Актът бил предявен на водача М., който го подписал и получил препис
от него, без да направи възражения. В законоустановения срок възражения също не
били депозирани.
Материалите по административно-наказателната преписка били докладвани и в
Районна прокуратура - Ловеч, като с Постановление от 20.06.2024 г. прокурор от РП –
Ловеч, ***, преценил, че извършеното от М. А. М. не покрива признаците на
престъпление по 345, ал. 2 от НК. Съобразявайки данните по преписката,
наблюдаващият прокурор е направил извод за наличие на административно
нарушение.
Въз основа на АУАН и с оглед преценката на Районна прокуратура - Ловеч, че не
се касае до престъпление от общ характер, на *** г. било издадено и атакуваното НП,
в което била пресъздадена фактическата обстановка, изложена в акта. Наказващият
орган също счел, че горните факти, нарушават разпоредбата на чл. 140, ал. 1 ЗДвП,
поради което и на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП, наложил на жалбоподателя
наказания глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок
от 6 месеца.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по
делото материали по административнонаказателната преписка, както и гласните и
писмени доказателства събрани в хода на съдебното производство.
От показанията на свидетелите – актосъставителят М. А. И. и неговият колега К.
П. И.а се установява, че в *** са спрели за проверка автомобила управляван от
жалбоподателя и установили, че автомобилът е с прекратена регистрация, тъй като не
е бил непререгистриран от настоящия собственост, за което са били изминали четири
месеца от прехвърлянето на собствеността. При съставяне на акта свидетелят И. иззел
свидетелството за регистрация и 2 броя регистрационни талони.
От обстоятелствената част на акта за нарушение, който като съставен по
надлежния ред представлява годно доказателствено средство, съобразно чл. 189, ал. 2
от ЗДвП за констатациите в него, се установява гореописаната фактическа обстановка,
в каквато насока са и показанията на разпитаните свидетели - М. А. И. и К. П. И.,
които са еднопосочни и безпротиворечиви и които съдът кредитира изцяло.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът направи следните
правни изводи:
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на 14-дневния срок за обжалване,
подадена е от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт,
поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна, като съображенията за това са
следните:
В конкретния случай съдът счита, че наказателното постановление е издадено от
компетентен орган: Началникът *** към ОД МВР - Ловеч, който към дата *** г. е бил
оправомощен да издава НП. АУАН е съставен от компетентно /териториално и
материално/ лице – младши автоконтрольор, който безспорно е длъжностно лице на
службите за контрол, предвидени в ЗДвП и който по силата на чл. 189, ал. 1 ЗДвП е
компетентен да съставя АУАН за нарушения по ЗДвП.
Административно-наказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от
ЗАНН и НП е било издадено в шестмесечния срок, като същото е съобразено с
нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт е спазена
разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е
индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу
какво да се защитава.
2
Съдът счита, че деянието и неговите съставомерни признаци са описани
достатъчно изчерпателно както в АУАН, така и в НП, поради което и не са допуснати
нарушения в тази връзка. Посочени са нарушените материално правни норми, като
наказанието за нарушението е индивидуализирано правилно. В случая не са налице
формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на
административно-наказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на
административно-наказателното производство.
Жалбоподателят е наказан за нарушение на разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от
ЗДвП. Съгласно тази разпоредба на ЗДвП, действала към момента на извършване на
нарушението – по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само
моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с
регистрационен номер, поставени на определените за това места. От своя страна,
разпоредбата на чл. 175, ал. 3 от ЗДвП предвижда санкция за лице, което управлява
моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред.
Безспорен е фактът, че към датата на извършеното нарушение регистрацията на
процесното МПС е била автоматично служебно прекратена на основание чл. 143, ал.
15 от ЗДвП. Разпоредбата на чл. 143, ал. 15 от ЗДвП гласи, че служебно, с отбелязване
в автоматизираната информационна система се прекратява регистрацията на
регистрирано пътно превозно средство на собственик, който в двумесечен срок от
придобиването не изпълни задължението си да регистрира превозното средство.
Не се оспорва от страните, че управляваният от жалбоподателя автомобил марка
„***“ е моторно превозно средство по смисъла на § 6, т. 11 от ДР на ЗДвП, както и че
същият е бил управляван от жалбоподателя на път, отворен за обществено ползване,
преминавайки през населеното място – ***, ***.
От справката за регистрация на лекия автомобил марка „***“ /л.15,16/ е видно, че
първоначално автомобилът е регистриран на 01.10.2019 г. На 31.08.2023 г. е настъпила
служебна промяна на регистрацията на МПС, поради регистриране на договор за
продажба, а на 02.11.2023 г. е прекратена регистрацията на МПС по чл. 143, ал. 15
ЗДвП – непререгистрирано превозно средство.
Анализирайки писмените и гласни доказателства, съдът стигна до безспорния
извод, че са налице всички елементи от обективна и субективна страна на състава на
нарушението по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. Извършеното нарушение от жалбоподателя, от
обективна страна, се изразява в неизпълнение на задължението да се управлява по
пътищата, отворени за обществено ползване, само моторни превозни средства и
ремаркета, които са регистрирани.
Съгласно чл. 6, ал. 1 от ЗАНН административно нарушение е това деяние
/действие или бездействие/, което нарушава установения ред на държавното
управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно
наказание, налагано по административен ред. Деянието е извършено виновно, когато е
умишлено или непредпазливо. При умишленото деяние деецът съзнава обществено-
опасния характер на деянието, предвижда настъпването на обществено-опасните
последици и иска или допуска този резултат. Предвиждането е процес на отражение в
съзнанието на дееца на обективните свойства на деянието, който протича до започване
на изпълнителното деяние.
В случая, жалбоподателят е съзнавал обществено-опасния характер на деянието,
предвиждал е настъпването на обществено-опасните последици и е искал този
резултат, знаейки, че като водач на процесния автомобил, негово задължение е да бъде
убеден, че управлява надлежно регистрирано МПС. В тази връзка съдът не споделя
въведените възражения от жалбоподателя, че не е знаел за прекратяване на
3
регистрацията на МПС.
Според разпоредбата на чл. 143, ал. 15 от ЗДвП, в сила от 27.12.2017 г., която в
случая намира приложение, служебното прекратяване на регистрацията настъпва
автоматично, ако новият собственик не изпълни задължението си в двумесечен срок да
пререгистрира автомобила. Прекратяването на регистрацията настъпва по силата на
закона, а не по волята на административен орган. Всеки гражданин е длъжен да
познава закона, поради което и не е било необходимо контролните органи да
информират последния собственик на автомобила за прекратяването на регистрацията,
тъй като законът не им вменява и такова задължение. В случая, крайният срок за
пререгистрация на автомобила очевидно не е бил спазен от новия собственик, в
следствие на неговото бездействие, поради което и правилно регистрацията му е била
служебно прекратена, считано от 02.11.2023 г.
Предвид всичко изложено по-горе, съдът намира, че жалбоподателят безспорно е
извършил нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, тъй като е управлявал МПС
нерегистрирано по надлежен ред, при което правилно административно-наказващият
орган е наказал жалбоподателя, на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП, която се
явява съответната санкционна правна норма. Тази правна норма гласи, че се наказва с
лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 до 12 месеца
и с глоба от 200 до 500 лв. водач, който управлява моторно превозно средство, което не
е регистрирано по надлежния ред. И двете кумулативно предвидени от законодателя
наказания са наложени в законовия минимум, поради което не подлежат на
ревизиране.
Така констатираното нарушение не може да се счете за маловажен случай.
Действително преценката за маловажност на деянието подлежи на съдебен контрол, в
който смисъл е Тълкувателно решение № 1/ 12.12.2007 г. на ВКС, ОСНК, по т.д. № 1/
2007г. по описа на ВКС. Съдът намира, че в случая не е налице маловажност по
смисъла на чл. 28 от ЗАНН, тъй като не е налице по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обикновените случаи на административни нарушения от този
вид. Нарушението е типично за вида си, като нито пред контролните органи, нито пред
съда, жалбоподателят е въвел твърдения за факти, които да водят до занижаване на
обществената опасност на извършеното. В подкрепа на изложеното е и фактът, че на
жалбоподателя вече е налагано наказание за същото по вид нарушение по чл. 140
ЗДвП, в т.ч. и за нарушение на чл. 150 ЗДвП, което е видно от приложената по делото
справка за нарушител/водач.
Съдът намира, че атакуваното наказателно постановление се явява правилно и
законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено, а жалбата като
неоснователна следва да бъде оставена без уважение.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, Съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № ***, издадено от Началника на
*** на *** г., с което на М. А. М., ЕГН**********, с адрес в ***, за извършено
нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП, са
наложени наказания глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява
МПС за срок от 6 месеца, като правилно и законосъобразно.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд - Ловеч в 14-
дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му, по реда на Глава ХІІ от
АПК.
4
Съдия при Районен съд – Луковит: _______________________
5