Решение по дело №754/2018 на Районен съд - Кнежа

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 20 ноември 2018 г. (в сила от 20 ноември 2018 г.)
Съдия: Мая Павлова Кончарска
Дело: 20181430100754
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 14 ноември 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ № 194

 

гр. Кнежа, 20.11.2018 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

КНЕЖАНСКИ РАЙОНЕН СЪД, в съдебното заседание на двадесети ноември през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  М. Кончарска,

при секретаря Силвина Хлебарска,

като разгледа докладваното от съдията Кончарска Гр. дело № 754 по описа за 2018 година на Районен съд – гр. Кнежа и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 318 и сл. от ГПК във връзка с чл. 50 от Семейния кодекс.

Образувано е по молба на Г.Д.Д. и М.Д.Д. ***, чрез пълномощника – адв. Р.Б. от ПлАК, в която се твърди, че са сключили граждански брак на **.**.1989 година, първи по ред и за двамата, от който брак нямат ненавършили пълнолетие деца. Твърди се, че са постигнали съгласие за прекратяване на брака си, което е сериозно, непоколебимо и взаимно. Представят писмено споразумение по чл. 51 от СК и молят съда да го утвърди.   

В заседанието по същество, молителите поддържат иска за развод по взаимно съгласие и представеното по делото споразумение, подписано от тях, съдържащо клаузи по чл. 51 от СК, като молят същото да бъде утвърдено от съда и бракът им да бъде прекратен.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства – поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Искът е с правно основание чл. 50 от СК за развод по взаимно съгласие.

Искът е допустим – молителите са активно и пасивно легитимирани в процеса. Същите са процесуално дееспособни. Не са налице визираните в чл. 320 от ГПК отрицателни процесуални предпоставки.

Безспорни по делото факти – че молителите са съпрузи. Този факт се установява от приетото като доказателство по делото удостоверение за граждански брак № 0020020, сер. ГБ-82 от дата **.**.1989 год. на ОНС – Кн. От същото е видно, че с Акт за сключен граждански брак с № ** от **.**.1989 год. двамата са сключили брак в гр. Кн.

Не се спори по делото, че бракът е дълбоко и непоправимо разстроен. Налице е сериозно и непоколебимо взаимно съгласие на съпрузите за развод.

При така установеното съдът прие, че сключеният между молителите граждански брак е дълбоко и непоправимо разстроен и не може да бъде заздравен. Брачната връзка съществува само формално, изчерпала е своето социално и емоционално съдържание. В този си вид същата не е в интерес както на съпрузите, така и на обществото.

При тези доводи съдът прие, че искът за развод по взаимно съгласие следва да бъде уважен.

При проверка на законосъобразността и целесъобразността на представеното от молителите споразумение съдът прие за установено, че същото е пълно – съдържа всички клаузи относно всички задължителни въпроси, посочени в чл. 51 ал. 1 от СК; не противоречи на закона и добрите нрави. Същото урежда основните последици от развода. Не се установи в хода на съдебното дирене, че който и да е от двамата съпрузи декларира съгласие по споразумението по чл. 51, ал.1 от СК при порок на волята – заплашване, принуда, грешка, измама, насилие, крайна нужда. Същото има задължително изискуемата писмена форма, подписано е и от двамата съпрузи. Пред съда същите изрично потвърдиха споразумението.

При горните доводи съдът прие, че сключеното между съпрузите споразумение не противоречи на закона и добрите нрави, поради което следва да бъде утвърдено и бракът им да бъде прекратен с развод по взаимно съгласие.

По разноските:

Видно от приложената към делото разписка от 14.11.2018 год., при завеждане на молбата е внесена по сметка на КжРС сумата от 25.00 лв. за образуване на гражданско дело.

При този изход на делото, съдът определя окончателна държавна такса за допускане на развод по взаимно съгласие в размер на 40 лева, която молителите следва да бъдат осъдени да заплатят по сметка на РС – Кн., поравно.  

 

При горните доводи и съображения,  КНЕЖАНСКИЯТ Районен съд

 

Р  Е  Ш  И:

 

ПРЕКРАТЯВА на основание чл. 50 от СК сключеният с АКТ № ** от дата **.**.1989 година на ОНС – Кн., граждански брак между Г.Д.Д., ЕГН **********, роден на *** год. и М.Д.Д., ЕГН **********, родена на *** год., с развод по взаимно съгласие.

 

УТВЪРЖДАВА постигнатото между Г.Д.Д., с ЕГН ********** и М.Д.Д., с ЕГН ********** ***,  СПОРАЗУМЕНИЕ  по чл. 51 от СК,  както следва:

1. Прекратява се гражданският брак, сключен между молителите, като дълбоко и непоправимо разстроен, без съдът да се произнася относно вината за прекратяването му.

2. Молителите заявяват, че не притежават дялове и акции в Търговски дружества, поради което и нямат претенции за такива.

3. Заявяват, че нямат взаимни претенции към притежаваните от всеки от тях банкови сметки.

4. Движимите вещи са поделили доброволно помежду си извънсъдебно и нямат претенции от имуществен характер.

5. След прекратяване на брака, съпрузите нямат претенции за издръжка един към друг.

6. След прекратяване на брака, М.Д.Д., ЕГН ********** ще запази брачното си фамилно име – Д..

7. Разноските по делото остават за сметка на страните така, както са сторени.

 

ОСЪЖДА на основание чл. 6, т.3 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК Г.Д.Д., с ЕГН ********** и М.Д.Д., с ЕГН ********** ***, да заплатят по приходната сметка на РС – Кн. окончателна държавна такса за допускане на развод по взаимно съгласие в размер на 40 лв. (четиридесет лева)  или по 20 лв. – всеки от тях.

 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.  

 

       РАЙОНЕН СЪДИЯ: