Р Е Ш
Е Н И
Е
гр.Б.С., 16.11.2020 год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
БЕЛОСЛАТИНСКИ РАЙОНЕН
СЪД, Първи граждански състав, в публично съдебно заседание на 28
октомври, Две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАТЯ ГЕРДОВА
при секретаря Таня Тодорова, като разгледа докладваното от
Съдия Гердова гр.д. № 18/2020 год. по описа на РС-Б.С., за да се произнесе взе
предвид следното:
Предявена е исковата молба от
„Топлофикация-В." ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от управителя Р.И.М. против Е.Д.Р. с ЕГН ********** ***, Л.Д.Р. ***,
р-н „Студентски”, ул.”Пловдивско поле” № 11, вх.1 и ЕТ "С.И.", ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление:*** представляван от С.Б.И., с
правно основание чл.135 от ЗЗД, с която е поискал съдът да постанови съдебно
решение по силата на което да обяви за недействителен по отношение на
„Топлофикация-В." ЕАД за 1/8 ид.ч./собствената част на длъжника/ сключения
на 31.03.2015г. между Е.Д.Р. и Л.Д.Р., като „дарители” от една
страна и ЕТ "С.И."***, като „дарен” на ¼ ид.ч. от друга
страна, договор за дарение обективиран в Н.А.№ 197, т.1, рег.№ 1305, н.д. №
184/31.03.2015г. по описа на Нотариус Г.Х. с район на действие РС-Б.С., по
силата на който първите двама ответници са дарили на третият ответник
съответната идеална част от поземлени имоти подробно описани в исковата молба и
допълнителна такава с посочени граници и съседи.
Поискал е да му се присъдят направените
по делото по делото разноски.
ИСК С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ чл.135 от ЗЗД.
Ответниците Е.Д.Р. и Л.Д.Р. в срока
указан в разпоредбата на чл.131 от ГПК не са депозирали писмен отговор във
връзка с предявената искова молба, не са взели становище по молбата, не са
направили своите възражения и не са
ангажирали доказателства, поради което правата им да направят това по-късно в
процеса са преклудирани, изводимо от разпоредбата на чл.133 от ГПК.
Ответника ЕТ "С.И."*** е
депозирал писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК, с който оспорва така
предявеният иск, като неоснователен и недоказан по изложените в отговора
съображения.
С определение постановено по чл.140 от ГПК в з.з. на 30.04.2020г. съдът се е произнесъл по възраженията на ответника
ЕТ "С.И."***, поради което не следва да се преповтарят отново в
съдебният акт.
По делото са събрани писмени доказателства. Приложено е заверено копие от
нотариално дело № 184/31.03.2015г., въз
основа на което е издаден Н.А.№ 197, т.1, рег.№ 1305, н.д. № 184/31.03.2015г.
по описа на Нотариус Г.Х. с район на действие РС-Б.С..
Съдът като ги
прецени поотделно и в тяхната съвкупност, съобрази се с доводите на страните,
приема за установено следното от фактическа страна:
В исковата молба се навеждат доводи, че
първият ответник Е.Д.Р. е осъден да заплати на „Топлофикация-В.“ ЕАД с
изпълнителен лист от 15.07.2013г. издаден по ч.гр.д.№ 1389/2013г. по описа на
РС-В. следните суми: 2784,57 лв.-главница за консумирана, но незаплатена
топлинна енергия за периода от 29.02.2004г. до 28.02.2013г., 1541,78 лв. - обезщетение
за забава за периода от 31.03.2004г. до м.март 2013г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 29.03.2013г. до окончателното изплащане на
вземането и 286,57 лв. разноски по делото. Въз основа на издаденият
изпълнителен лист било образувано изпълнително производство № 1870/2013г. по
описа на ЧСИ Г. Б. с район на действие ОС-В.. Към настоящият момент
задълженията остават непогасени от длъжника.
В исковата молба ищеца посочва, че на
31.03.2015г. с нотариален акт за дарение на поземлени имоти № 197, том първи,
рег.№ 1305, н.д. № 184 от 31.03.2015г. по описа на Нотариус Г. Х. с район на
действие РС-Б. С., ответниците Е.Д.Р. и Л.Д.Р./сестра на първият ответник/
прехвърлят чрез дарение на ответника ЕТ "С.И." гр.К., ¼ ид.ч.
от собствените си недвижими имоти, придобити по наследство от К. Р. Б.:
1/поземлен имот представляващ НИВА
цялата с площ 9,001 дка, втора категория земя, имот № 012048, м.“Опашките“ находяща се в землището на с.С.,
обл.В., при граници: ПИ №№№№ 012047,012042,012050,012055,012056,000016,
2/поземлен имот представляващ НИВА
цялата с площ 14,481 дка, втора категория земя, имот № 024018, м.“Двете дръвца“ находяща се в землището на
с.С., обл.В., при граници: ПИ №№№№ 000049, 000048, 024032,024019,
3/поземлен имот представляващ НИВА
цялата с площ 5,000 дка, втора категория земя, имот № 025003, м.“Бачището“ находяща се в землището на с.С.,
обл.В., при граници: ПИ №№№№ 025002, 000050, 025004, 025020.
Ищеца навежда доводи, че
разпореждането е извършено, когато Е.Р. имал качеството на длъжник, а
„Топлофикация-В.“ ЕАД имала качеството на кредитор и сделката е осъществена по
време на висящ изпълнителен процес. Същата е безвъзмездна и за обявяване
нейната недействителност, ищецът твърди, че е достатъчно само длъжникът да
осъзнава, че с това свое действие уврежда кредиторите си. Така разпореждането
със собствените си идеални части от горепосочените недвижими поземлени имоти
представлява правно действие, довело до намаляване на имуществото му и създава
трудност за удовлетворяване на кредиторите.
Предвид гореизложеното
за ищеца се породил правен интерес от търсената съдебна защита, обективирана в
петитумната част на исковата молба.
Ответниците Е.Д.Р. и Л.Д.Р. в срока в по
чл.131 от ГПК не са депозирали писмен отговор във връзка с предявената искова
молба, не са взели становище по молбата, не са направили своите възражения включително до приключване на
производството пред настоящата съдебна инстанция.
Ответника ЕТ "С.И."*** е
депозирал писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК, с който оспорва предявеният
иск, като неоснователен и недоказан по изложените в отговора съображения.
С определение постановено по чл.140 от ГПК в з.з. на 30.04.2020г. съдът се е произнесъл по възраженията на ответника
ЕТ "С.И."***, поради което не следва да ги обсъжда отново.
От представеното заверено копие от
нотариално дело № 184/31.03.2015г., въз
основа на което е издаден Н.А.№ 197, т.1, рег.№ 1305, н.д. № 184/31.03.2015г.
по описа на Нотариус Г.Х. с район на действие РС-Б.С./л.83-103 от делото/ е
видно, че ответниците Е.Д.Р. и Л.Д.Р. се летимират като съсобственици на
процесните имоти по пътя на наследствено правоприемство от К. Р. Б./К. Р.Ц.,
починал на 13.09.1986г.-виж у-ние изх.№ 31/24.03.2015г. изд.от Кметство с.С. за
наследници и у-ние изх.№ 17/13.01.2011г.
на Кметство с.С. за идентичност на имената-л.97 и л.103 от делото/, като с
Решение № 15С/18.04.1995г. на ПК-Б. С. е възстановено правото на собственост на
основание чл.27 от ППЗСПЗЗ с план за земеразделяне на наследници на К. Р.Ц./л.88 от делото/
върху тези и др.имоти в землището на с.С., обл.В..
По делото е представен заверен препис от
изпълнителен лист от 15.07.2013г. издаден по ч.гр.д.№ 1389/2013г. по описа на
РС-В., от който е видно, че Е.Д.Р. с ЕГН ********** *** е осъден да заплати на
„Топлофикация-В.“ ЕАД следните суми: 2784,57 лв.главница за консумирана, но
незаплатена топлинна енергия за периода от 29.02.2004г. до 28.02.2013г.,
1541,78 лв. обезщетение за забава за периода от 31.03.2004г. до м.март 2013г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 29.03.2013г. до
окончателното изплащане на вземането и 286,57 лв. разноски по делото.
Представена е молба от „Топлофикация-В."
ЕАД до ЧСИ Г.Б., въз основа на която е образувано изп.д.№ 1870/2013г.
Представена е справка за лице на Е.Д.Р.
от СВ при БСлРС за периода от 01.01.1992г. до 26.07.2018г. от която е видно
извършеното дарение от Е.Д.Р. и Л.Д.Р. на ЕТ "С.И."*** върху ¼
ид. от процесните поземлени имоти.
С оглед гореизложената фактическа
обстановка и доказателствата по делото, съдът прави следните правни изводи:
Безспорно е по делото, че има издаден
изпълнител лист от 15.07.2013г. по ч.гр.д.№ 1389/2013г. по описа на РС-В. срещу
първият ответник Е.Д.Р., с който е осъден да заплати на „Топлофикация-В.“ ЕАД
следните суми: 2784,57 лв.-главница за консумирана, но незаплатена топлинна
енергия за периода от 29.02.2004г. до 28.02.2013г., 1541,78 лв. - обезщетение
за забава за периода от 31.03.2004г. до м.март 2013г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 29.03.2013г. до окончателното изплащане на
вземането и 286,57 лв. разноски по делото.
Въз основа на него е образувано изпълнително
производство № 1870/2013г. по описа на ЧСИ Г. Б. с район на действие ОС-В.,
които суми по него не са заплатени от ответника и към настоящият момент.
Безспорно е обстоятелството,
че ответникът ответник Е.Д.Р. и сестра му
Л.Д.Р. са се разпоредили безвъзмездно с притежаваните
от тях ¼ идеални части от следните недвижим имоти: 1/поземлен имот представляващ НИВА цялата
с площ 9.001 дка, втора категория
земя, имот № 012048, м.“Опашките“ находяща се в землището на с.С., обл.В., при
граници: ПИ №№№№ 012047, 012042, 012050, 012055, 012056, 000016, 2/поземлен имот представляващ НИВА цялата
с площ 14.481 дка, втора категория
земя, имот № 024018, м.“Двете дръвца“
находяща се в землището на с.С., обл.В., при граници: ПИ №№№№ 000049, 000048,
024032, 024019, 3/поземлен имот
представляващ НИВА цялата с площ 5.000
дка, втора категория земя, имот № 025003, м.“Бачището“ находяща се в
землището на с.С., обл.В., при граници: ПИ №№№№ 025002, 000050, 025004,
025020, в
полза на третия ответник ЕТ "С.И."***, по силата на договор за дарение на недвижим имот под формата на
нотариален акт № 197, том първи, рег.№ 1305, н.д. № 184 от 31.03.2015г.
по описа на Нотариус Г. Х. с район на действие РС-Б. С..
Според чл.135, ал.1 ЗЗД кредиторът може да
иска да бъдат обявени за недействителни спрямо него действията, с които
длъжникът го уврежда, ако длъжникът при извършването им е знаел за увреждането.
Кредитор
по смисъла на чл. 135 ЗЗД е всяко лице, титуляр на парично или непарично
вземане по отношение на ответника. Правото на кредитора да иска обявяването за
недействителни спрямо него увреждащите го актове на длъжника е предпоставено от
наличието на действително вземане – вземане, което може да не е изискуемо или
ликвидно. Възникването на това право не е обусловено и от установяване на
вземането с влязло в сила решение. Съдът по Павловия иск не може да проверява
съществува ли вземането, което легитимира ищеца като кредитор, освен ако
вземането не е отречено с влязло в сила решение. / Решение №
65/25.03.2016 г. на ВКС по гр. д. № 3800/2015 г., ГК, IV г. о. /
С иска по чл. 135 ЗЗД не се засяга обвързващата сила на увреждащата сделка/или
друго действие/ в отношенията между страните, които са я сключили/длъжника и
третото лице/. Те продължават да бъдат валидно обвързани от нея и след
уважаването на Павловия иск. Увреждащата сделка се счита несъществуваща
единствено по отношение на увредения кредитор и само с оглед на това негово
качество. Ако впоследствие това негово качество бъде отречено/напр. защото
сделката има порок/ или отпадне/напр. защото вземането е погасено чрез
плащане/, непротивопоставимостта губи смисъл. Затова съдът, който е сезиран с
иска по чл. 135 ЗЗД, може
да вземе предвид единствено влязло в сила решение, с което се отрича качеството
кредитор. В този смисъл е налице съдебна практика-Решение № 45/01.06.2011г. на
ВКС по гр.д.№ 450/2010 г., ГК, ІІІ г.о., Решение № 639/06.10.2010г. на ВКС по
гр.д.№ 754/2009 г.,ГК, ІV г.о., Определение № 328/05.03.2015г. по гр.дело № 7205/2014
на ВКС, ГК, IV г.о.
Неминуемо
всяко отчуждаване на имущество на длъжника намалява възможностите за
удовлетворение на кредитора. Отменителният иск по чл. 135 ЗЗД е основателен,
когато длъжникът се лишава от свое имущество, намалява го или извършва други
правни действия, с които се създават трудности за удовлетворение на кредитора,
в т.ч. опрощаване на дълг, обезпечение на чужд дълг, изпълнение на чужд дълг
без правен интерес и др./ Решение № 93/28.07.2017 г. на ВКС по т. д. № 638/2016
г., ТК, II т. о./ Длъжникът винаги знае за увреждането,
когато разпоредителната сделка е извършена след възникване на кредиторовото
вземане. Когато разпореждането с длъжниково имущество е безвъзмездно, както е в настоящият случай е достатъчно кредиторът
да докаже, че длъжникът е знаел за съществуването на задължението му към него,
а когато увреждащата сделка е възмездна, кредиторът трябва да докаже, че за
увреждането е знаело и третото лице, с което длъжникът е договарял, т.е., че
третото лице е знаело фактите и обстоятелствата, които пораждат кредиторовото
вземане, освен в случаите, когато знанието на третото лице се презумира – чл.
135, ал. 2 ЗЗД.
В случая
извършването на разпоредителната сделка с имотите е сторено след възникване на
задължението за плащане, за което има издаден изпълнителен титул по издаден изпълнител лист от 15.07.2013г. по ч.гр.д.№
1389/2013г. по описа на РС-В.. Така с безвъзмездното
разпореждане с имотите на 31.03.2015 г., в полза на третият ответник ЕТ
"С.И."***, ответникът Е.Д.Р. е намалил
имуществото си, което служи като общо обезпечение на неговите задължения. Без
значение са мотивите за извършване на дарението, нито какви са отношенията
между тези двама ответници. Именно защото разпореждането е безвъзмездно, в
случая е ирелевантно знанието на дареният ЕТ "С.И."*** за съществуващото задължение на дарителя и възможността за
обявяване на сделката за относително недействителна. В настоящия случай
увреждането произтича от обстоятелството, че ответникът Е.Д.Р. е прехвърлил
свои имуществени права и така е намалил притежаваното от него имущество, като е
знаел за съществуващото и неудовлетворено вземане на ищеца. С други думи, с
осъществената сделка от патримониума на длъжника се прехвърлят имуществени
права, с което се намалява имуществото му, което съгласно чл. 133 ЗЗД служи за
обезпечение на всички задължения на лицето. Следователно сделката е увреждаща
по отношение на ищцовото дружество. За иска по чл. 135 ЗЗД е без значение
обстоятелството с какво друго имущество разполага длъжникът и дали то е
достатъчно за удовлетворяване на кредитора. Това е така, защото законодателят
дава приоритет на изпълнението на съществуващите задължения и право на
кредитора да избере срещу кое имущество на длъжника да насочи своето
изпълнение. Разпоредителното действие води несъмнено да намаляване на
имуществото, тъй като се намалява възможността на кредитора да се удовлетвори
от имота, предмет на дарението.
Неоснователно е възражението
в писменият отговор на ответника ЕТ
"С.И."***, че липсва правен интерес от предявяване на иска, както и
че вземането на ищеца към ответника Р. е погасено по давност.
С определение постановено по чл.140 от ГПК в з.з. на 30.04.2020г. съдът се е произнесъл по възраженията на ответника
ЕТ "С.И."***, поради което не следва да ги обсъжда отново.
Следва за прецизност да се допълни, че съгласно
разпоредбата на чл.110 ЗЗД с изтичане на петгодишна давност се погасяват всички
вземания, за които законът не предвижда друг срок. Погасителната давност се
прилага не само за вземания, но и към облигационни субективни права.
Давностният срок за упражняване на
потестативните права започва да тече от възникването им, тъй като те могат да
бъдат упражнени незабавно. Принципът, върху който почиват разрешенията на
чл.114 ЗЗД е, че давностният срок започва да тече от момента, в който се
поражда правото на иск, без да е необходимо притежателят на това право да знае,
че то е възникнало.
Характерните особености на правото по
чл.135 ЗЗД го определят като преобразуващо право. Този конститутивен иск е
предоставен в защита на кредитора, чиито интереси са увредени от действията или
сделките на негов длъжник. Възникването за кредитора на правото да иска да
бъдат обявени за недействителни спрямо него тези действия е в пряка зависимост
от факта на увреждането, от който момент се поражда и възможността да атакува
по съдебен ред увреждащата го сделка или действие. Увреждането е обективен
факт, който не зависи от субективното отношение на кредитора, поради което
незнанието му, че има вземане и че то е изискуемо не влияе на началния момент
на погасителната давност по отношение на Павловият иск. Достатъчно е това
вземане обективно да е възникнало, за да се породи правото на иск. Затова
кредиторът, легитимиран чрез уредения в чл.135 ЗЗД иск да получи защита срещу
увреждащото го действие на длъжника разполага с право на иск от деня на
извършване на увреждащата го сделка. Или с други думи, началото на давностния
срок за предявяване на иска по чл.135 ЗЗД започва да тече от момента на
изповядване на увреждащата сделка.
В
настоящия случай, увреждащата сделка е сключена между ответниците на 31.03.2015г., а исковата молба е
предявена на 09.01.2020г., т.е. към
датата на предявяване на иска по чл.135 от ЗЗД, законоустановеният давностен
срок не е бил изтекъл, поради което възражението
на ответника ЕТ "С.И."*** е неоснователно.
Освен това ответникът ЕТ "С.И."***
е поискал прилагане на заверено копие от
изп.д.№ 1870/2013г. по описа на ЧСИ Г.Б. с район на действие ОС-В., като
съдът с определението си по чл.140 от ГПК от 30.04.2020г. е указал на ответника
заплати по сметка на ЧСИ Г. Б. сумата в размер на 20,00 лв. за заверения препис
от горецитираното изпълнително дело,
съгласно т.8 от Тарифа за
таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители.
В противен случай съдът ще приложи
разпоредбата на чл.161 от ГПК, съгласно която предвид обстоятелствата по делото
съдът може да приеме за доказани фактите, относно които страната е създала
пречки за събиране на допуснати доказателства. Препис от определението е
получено на 11.05.2020г. от ответника, видно от върнатата разписка/л.82 от
делото/. Впоследствие до ответника е изпратено писмо от ЧСИ Б. за внасяне на
сумата от 24,00 лв./с ДДС/ по неговата банкова сметка, ***.06.2020г./л.107 от
делото/. До приключване на делото няма данни ответника ЕТ "С.И."***
да е заплатил дължимата държавна такса по сметка на ЧСИ Г.Б., респ. в съда не е
постъпило заверено копие от изп.д.№ 1870/2013г. по описа на ЧСИ Г.Б. с район на
действие ОС-В.. Следователно няма как да се прецени без наличие на изп.д.№
1870/2013г. по описа на ЧСИ Г.Б. с район на действие ОС-В. дали вземането на
ищеца към ответника е погасено по давност, тъй като няма данни какви
изпълнителни действия са били предприети по отношение на длъжника Е.Р..
По изложените
съображения съдът намира, че са налице всички предпоставки за уважаване на иска
по чл. 135 ЗЗД и договорът за дарение следва да бъде обявен за относително
недействителен по отношение на ищеца.
РАЗНОСКИ:
Ищеца с исковата молба е поискал заплащане на съдебно
деловодни разноски, включително и 300,00 лв. юрисконсултско възнаграждение.
Размерът на дължимите разноски за
юрисконсултско възнаграждение в настоящия случай следва да се определи по
указанията в разпоредбата на чл. 78 ал. 8
от ГПК в полза на юридическите лица и едноличните търговци се
присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били
защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да
надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от
Закона за правната помощ. Въз основа на посочената разпоредба
следва, че при определяне на дължимите разноски за юрисконсултска защита, съдът
се ръководи от размерите посочени в Наредбата за заплащането
на правната помощ, към която разпоредбата на чл. 37 от ЗПП
препраща. Съгласно разпоредбите на чл. 25 ал. 1
от Наредбата за заплащане на правната помощ, за защита по дела с определен
материален интерес възнаграждението е от 100.00 лв. до 300.00 лв.
В случая, сума от 150,00 лв. платима за
първата инстанция, съдът счита за справедлива с оглед правната и фактическа
сложност на делото.
Предвид изхода от делото и съгласно разпоредбата на
чл. 78, ал.6 ГПК в тежест на ответниците следва да бъде възложеното заплащането
на направените разноски от 50,00 лв. държавна такса и 150,00 лв. юрисконсултско
възнаграждение.
Водим от гореизложените мотиви, съдът
Р Е Ш
И :
ОБЯВЯВА за
относително недействителен на
основание чл.135 от ЗЗД по отношение на „Топлофикация-В." ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя
Р.И.М., договор за дарение на недвижими имоти под формата на
нотариален акт № 197, том първи, рег.№ 1305, н.д. № 184 от 31.03.2015г. по
описа на Нотариус Г. Х. с район на действие РС-Б. С., с който Е.Д.Р.
с ЕГН ********** *** и Л.Д.Р. ***, р-н „Студентски”, ул.”Пловдивско поле” № 11,
вх.1 са дарили на ЕТ "С.И.",
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:*** представляван от С.Б.И., ¼ ид.ч. от следните недвижим
имоти, останали им в наследство от К. Р. Б.:
1/поземлен имот представляващ НИВА цялата с площ 9,001 дка, втора категория земя, имот №
012048, м.“Опашките“ находяща се в
землището на с.С., обл.В., при граници: ПИ №№№№ 012047, 012042, 012050, 012055,
012056, 000016, 2/поземлен имот
представляващ НИВА цялата с площ 14,481
дка, втора категория земя, имот № 024018,
м.“Двете дръвца“ находяща се в землището на с.С., обл.В., при граници:
ПИ №№№№ 000049, 000048, 024032,024019, 3/поземлен имот представляващ НИВА
цялата с площ 5,000 дка, втора
категория земя, имот № 025003,
м.“Бачището“ находяща се в землището на с.С., обл.В., при граници: ПИ №№№№
025002, 000050, 025004, 025020, до
размера на 1/8 ид.ч. представляваща собствената част на Е.Д.Р. с ЕГН **********
***, който е длъжник по изпълнително дело № 1870/2013г. по описа на ЧСИ Г. Б. с
район на действие ОС-В., образувано по изпълнителен лист от 15.07.2013г.
издаден по ч.гр.д.№ 1389/2013г. по описа на РС-В..
ОСЪЖДА Е.Д.Р.
с ЕГН ********** ***, Л.Д.Р. ***, р-н „Студентски”, ул.”Пловдивско поле” № 11,
вх.1 и ЕТ "С.И.", ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***
представляван от С.Б.И. ДА ЗАПЛАТЯТ на „Топлофикация-В."
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от
управителя Р.И.М., направените пред настоящата съдебна инстанция
съдебно-деловодни разноски в общ размер от 200,00
лв. от които: 50,00 лв. държавна такса и 150,00 лв. юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на въззивно обжалване
пред ОС-В. в двуседмичен срок от уведомяването на страните по делото, че е
изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: