№ 235
гр. София , 03.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Н в закрито заседание на трети август,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Любомир Луканов
Членове:Мая Михайлова
Димитринка Костадинова-
Младенова
като разгледа докладваното от Мая Михайлова Въззивно гражданско дело №
20211100508729 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 435, ал. 2, т. 7 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК),
вр. с чл. 274 и сл. от ГПК.
Образувано е по частна жалба с вх. №7865/08.07.2021 г. на „И.Ф.“ ЕООД срещу
постановление на ЧСИ Л.М. от 21.05.2021 г., с което е отказано намаляване на адвокатското
възнаграждение на взискателя до минималния размер от 200.00 лв. В частната жалба се
сочи, че възражението е прекомерно и недължимо, доколкото не са предприемани действия
по водене на изпълнителното дело. Възнаграждението е несъответно на правната и
фактическа сложност на делото, а действията преди образуване на изпълнителното дело не
са основание за прендиране на разноски. По изложените съображения се иска намаляване на
определеното адвокатско възнаграждение.
Възражение по жалбата е депозирано от „К.М.“ ЕООД чрез адв. Л., в който се твърди
адвокатското възнаграждение да е съобразено с извършените действия: подаване на молба за
образуване на изпълнително дело и последващ избор на изпълнително действие. Сочи, се че
с изрично постановление ЧСИ Л.М. е намалил размера на адвокатското възнаграждение на
взискателя до минималния размер от 200.00 лв., с оглед на постъпилата от взискателя
нарочна молба в този смисъл.
ЧСИ Л.М. излага мотиви за неоснователност на жалбата. Поддържа се, че подадената жалба
е безпредметна, тъй като е издал постановление от 15.06.2021 г., с което намалява
адвокатското възнаграждение на 200.00 лв., което е връчено на длъжника на 21.06.2021 г.
1
Съдът, след извършването на проверка, относно допустимостта и редовността на
подадената жалба и с оглед данните в изпълнителното дело, намира следното:
Жалбата е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество. Същата е
подадена в процесуално - преклузивния срок по чл. 436, ал.1 от ГПК от надлежно
легитимирана страна (съгласно чл. 435, ал.2, т.7 от ГПК - лице-длъжник по изпълнението,
чрез процесуалния му представител) и срещу акт, подлежащ на обжалване на осн. чл. 435,
ал. 2, т. 7 ГПК. Изискуемата държавна такса е платена в срок.
Жалбата е основателна по следните съображения:
Изпълнително дело № 20217850400280 по описа на ЧСИ Л.М. с район на действие СРС е
образувано по молба вх. № 1328/13.05.2021 г. на взискател „К.М.“ ЕООД чрез адв. В..С. за
образуване на изпълнително дело въз основа на изпълнителен лист от 24.03.2021 г., издаден
по гр. дело № 4171/2019 г. по описа на Районен съд гр. Русе, за сумата от 300.00 лв. –
адвокатско възнаграждение. Взискателят се легитимира с договор за цесия от 06.04.2021 г., с
което К.И.Б. цедира вземането в полза на „К.М.“ ЕООД, като за цесията длъжникът се
твърди да е уведомен с писмо на 09.04.2021 г.
С молбата е поискано налагането на запор на движими вещи на длъжника, възбрана на
недвижими имоти, както и запор върху притежаваните от длъжника дружествени дялове.
Приложено е пълномощно за адвокатско съдружие „Ю.”.
С молба вх. № 1354/14.05.2021 г. е оттеглен избрания изпълнителен способ и е поискано
налагане на запор на банкови сметки на длъжника.
Призовка за доброволно изпълнение е връчена на длъжника на 18.05.2021 г., като на
20.05.2021 г. е подадено възражение срещу определеното адвокатско възнаграждение. На
21.05.2021 г. съдебният изпълнител е оставил без уважение подаденото възражение.
С вх.№1837/14.06.2021 г. е постъпила молба от взискателя „К.М.“ ЕООД за намаляване на
разноските за адвокатско възнаграждение, с мотиви за бързина и процесуална икономия и
неутежняване на изпълнителния процес.
С постановление от 15.06.2021 г. ЧСИ Л.М. е намалил адвокатското възнаграждение на
200.00 лв.
Съгласно разпоредбата на чл. 10, т. 1 в редакция към сключване на договор за правна защита
и съдействие за процесуално представителство, защита и съдействие на страната по
изпълнително дело възнаграждението е: 1. за образуване на изпълнително дело – 200.00 лв.
Съдът намира, че в конкретния случай е недължимо възнаграждение за водене на
изпълнителното дело. В поредни дни в срока за доброволно изпълнение взискателят е
депозирал молба за образуване на изпълнително дело, избирайки способ, чиято ефективност
може да бъде поставена под въпрос и впоследствие, без да изчака резултат от направения
2
избор, е поискал замяната му. Поредицата действия не съответства на правилото за
добросъвестност – чл. 3 ГПК и в този смисъл частната жалба е основателна за сумата до
200.00 лв.
За пълнота следва да се посочи и, че преценката за правната и фактическа сложност на
изпълнителното дело следва да се извърши с оглед всички факти, сочещи за обема и
сложността на оказаната по делото правна помощ; с оглед извършените процесуални
действия и други обстоятелства, определящи правната и фактическа сложност на делото – в
този смисъл са указанията на ВКС в т. 6 на Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по т.
дело № 2/2013 г., ОСГТК.
В настоящия случай жалбоподателят, в качеството на длъжник по изпълнението, дължи на
взискателя адвокатско възнаграждение, но само за образуване на изпълнителното дело,
което съдът, с оглед ниската фактическа и правна сложност на делото, приема, че следва да
бъде в сочения от длъжника размер, а именно в размер на 200.00 лева. В чл. 426, ал. 2 от
ГПК е прието, че в молбата за образуване на изпълнителното производство следва да бъде
посочен изпълнителен способ (начина на изпълнението), което е елемент от редовността на
молбата. В конкретния случай се установи, че в молбата за образуване на изпълнителното
производство формално е посочен и изпълнителен способ (начина на изпълнението), като
елемент от редовността на молбата. Обстоятелството, че взискателят е посочил
изпълнителни способи, от които още на следващия ден се е отказал, с писмена молба,
обосновава извод, че взискателят, съответно неговият процесуален представител, не е подал
редовна молба и не е обективирал валидно искане за извършването на изпълнителни
действия по делото (като е без значение за спора дали последното се дължи на пропуск,
техническа грешка или друго). Поради изложеното следва да се приеме, че взискателят само
е депозирал молба за образуване на изпълнителното дело, като не е изпълнил изискването на
чл. 426, ал. 2 от ГПК, тъй като не е посочил начина на изпълнението. Адвокатът на
взискателя не е извършил никакви други необходими действия по процесуално
представителство, поради което уговореното с взискателя възнаграждение за такова не
следва да се възлага в тежест на длъжника.
Изразените становища от процесуалния представител на взискателя, подаването на молба, с
която е дадено съгласие за намаляване на разноските, не представляват действия, извършени
в рамките на вече образуваното изпълнително дело с посочената в чл. 10, т. 2 от наредбата
цел, а именно удовлетворяване на парични вземания – аргумент за това са разпоредбите на
чл. 433, ал. 1, т. 2 ГПК и чл. 10, т. 5 от наредбата. Отделен е въпросът, че нито в
процесуалния закон, нито в Наредба № 1/2004 г. е предвидено, че за подаване на молба за
издаване на изпълнителен лист се дължи възнаграждение за адвокат, а и извършването на
подобно действие не е предмет на представеното споразумение за адвокатско
възнаграждение.
Извършеното впоследствие намаляване на разноските за адвокатско възнаграждение на
3
200.00 лв. (след първоначалния отказ за намаляването им) е извършено от частния съдебен
изпълнител с оглед изрично писмено искане на взискателя, направено след подаването на
жалбата, предмет на настоящото производство и не изключва правния интерес от
предприетата от длъжника защита предвид диспозитивното начало в гражданския процес.
По изложените съображения съдът приема, че в случая не се дължат разноски на взискателя
във връзка с неговата адвокатска защита по изпълнителното дело за предприемане на
изпълнителни действия, а разноски за адвокатско възнаграждение следва да се дължат само
за образуването на изпълнителното производство.
Относно разноските по производството
Разноски в настоящото производство не се дължат. Същото е инициирано срещу акт на
съдебен изпълнител по възражение на длъжника и не е свързано с процесуално поведение
на ответната страна, поради което нормата на чл. 78 ГПК не следва да намери приложение.
Предмет на настоящото производство е законосъобразността на действията на съдебен
изпълнител, а не спор относно накърнено материално право, при което с оглед изхода от
спора се разпределя отговорността за разноски. За извършените разноски в производството
по жалба срещу действия на ЧСИ правоимащата страна разполага с възможността по чл.74
от ЗЧСИ.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалба на „И.Ф.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление
гр. София, ул. ******* длъжник по изпълнително дело № 20217850400280 по описа на ЧСИ
Л.М. с район на действие СРС Постановление от 21.05.2021 г. и вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ОПРЕДЕЛЯ на процесуалния представител на взискателя по Изпълнително дело №
20217850400280 по описа на ЧСИ Л.М. сумата в размер на 200.00 лева - представляващи
адвокатско възнаграждение, дължимо за образуване на изпълнителното дело.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на „И.Ф.“ ЕООД, за присъждане на разноски по
делото.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на „К.М.“ ЕООД, за присъждане на разноски по
делото.
4
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5