Решение по дело №481/2024 на Административен съд - Враца

Производството е по реда на чл. 145 и сл. АПК, във вр. с  чл.38 ЗДС.

Образувано по жалба на Л.И.Т.-М. ***, чрез пълномощника * В.С.-***, против РЕШЕНИЕ № 355/23.05.2024 г. на МС за отчуждаване на имоти и части от имоти-частна собственост, за държавна нужда за изграждане на обект: „Път II-11 „***, участък–обход на ***“ на територията на ***, в частта с която е определено обезщетение за отчуждения имот  на жалбоподателя с идентификатор 54020.38.105 с номер на имота 38.17, представляващ нива с площ от 10.430 дка, частна собственост, в землището на *** и определено обезщетение за имота  в размер на 9083/девет хиляди осемдесет и три/ лева. Излагат се  доводи, че  решението в оспорената му част е незаконосъобразно, като определеното обезщетение е занижено и не отговаря  по никакви критерии на принципа на справедливото пазарно оценяване. Иска се  изменение на решението в обжалваната му част, като се увеличи размера на обезщетението. Претендират се разноски.  

В съдебно заседание жалбоподателят, чрез адв. В.С.  поддържа жалбата изцяло и моли същата да бъде уважена, като основателна и доказана. Безспорно е установено, че акта който е оспорен, в съответната му част е опорочен, относно начина на определяне обезщетението за отчуждаване на имота на жалбоподателят.  Следва да се заплати обезщетение, съгласно заключението на вещото лице за отчуждения имот, експертизата е изготвена съгласно всички изисквания на нормативната база на РБ и изразява справедливи пазарни цени, които следва да бъдат заплатени на жалбоподателя. Претендират се разноски, съгласно представен списък.

Ответникът - Министерски съвет на РБ, редовно призован, представител не се явява. В писмени становища, чрез процесуален представител В.Д.–** в Дирекция „Правна“ на МС, притежаващ юридическа правоспособност, оспорва жалбата, като неоснователна. Излагат се съображения за законосъобразност на акта в оспорената му част. Поддържа, че оспореното решение на Министерски съвет е издадено от компетентен орган, при спазване на формата и на административнопроизводствените правила. Моли за решение, с което се отхвърли жалбата, като неоснователна и недоказана и се потвърди решението на МС в обжалваната му част, като правилно и законосъобразно. Прави възражение  за прекомерност на адвокатския хонорар.

Заинтересованата страна - Министъра на регионалното развитие и  благоустройството, редовно призован не изпраща представител.  Становище за неоснователност на жалбата е изразено писмено в молба, чрез ** С.В.. Представя писмени доказателства. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Заинтересованата страна - Министъра на финансите /МФ/ – гр. София, редовно призован не изпраща представител. В представено писмено становище от пълномощника  ** М.Ц. оспорва, жалбата като неоснователна и недоказана и моли за решение, с което се остави в сила оспореното решение на МС, в оспорената му част, като правилно.

Заинтересованата страна – Агенция „Пътна инфраструктура“ /АПИ/ –  гр.София, редовно призован не се явява представител и не изразява становище по жалбата. С молба изпраща писмени доказателства по делото /л.249-253/.

По делото са събраните писмени доказателства, приети са представените с жалбата доказателства, приложената адм.преписка по оспорения акт, с писмо вх.№ 2136/29.07.2024г.,  документи от  МРРБ, документи от АПИ,  като по искане на жалбоподателят е допусната, изготвена, изслушана и приета от съда съдебно-оценителна експертиза,  с приложени към нея  писмени доказателства.

Настоящият съдебен състав на Административен съд Враца, като обсъди изложеното в жалбата, доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства, както и заключението на вещото лице по назначената съдебно-оценителна експертиза /СОЕ/, приема за установено от фактическа страна следното:

С Решение № 302/20.04.2012г. на Министерски Съвет на РБ, път „II-11“ /о.п. ********/ е обявен за обект с национално значение и за национален обект, съгласно §1 ДР на ЗДС. Подробния устройствен план /ПРЗ/ - парцеларен план /ПП/ за обект: път „II-11“ „***“, участък обход на ***, от км.4+028.98 до км.8+770 на територията на землища: ***, е одобрен с влязла в сила Заповед № РД-02-15-133/ 18.11.2022г. на МРРБ. Заповедта е обнародвана в ДВ бр.95/29.11.2022г., не е обжалвана и е влязла в законна сила, което е удостоверено с  писмо изх. № 90-03-824/16.12.2022г. на МРРБ.

Във връзка с горното от Агенция „Пътна инфраструктура“ гр.София, е отправено мотивирано искане по реда на чл.34 ЗДС до Министъра на регионалното развитие и Министъра на финансите, относно процедура за принудително отчуждаване на имоти-частна собственост по реда на ЗДС, необходими за реализацията на обект: път „II-11“ „***“, участък обход на ***, от км.4+028.98 до км.8+770 на територията на ***. Към искането  са приложени – решението на МС, одобрена проектната документация ПУП-ПП, данни за характеристика, вид, местонахождение, размер на имотите, данни за собствениците и документи за собственост, заповедта на МРРБ, писмото на МРРБ, финансова обосновка, както и оценителски доклад за определяне на равностойно парично обезщетение и оценка на имотите, извършена от оценител на имоти и финансова обосновка на предложението за отчуждаване, всички приложени по делото.

Отправено е мотивирано искане с приложен съвместен  доклад от министъра на финансите и министъра на регионалното развитие и благоустройството до МС с предложение за приемане на решение за отчуждаване на имоти и части от имоти -- частна собственост, за държавна нужда за горепосочения обект. Към искането е приложена административната преписка от проведеното административно производство.

След изпълнение на процедурата Министерски съвет на Република България е постановил  оспореното частично, в частта на оценката, Решение № 355/23.05.2024 г. за отчуждаване на имоти и части от имоти – частна собственост, за държавна нужда за изграждане на обект: „Път II-11 „***“, участък–обход на ***“, на територията на ***, като за отчуждения имот на Л.И.Т.-М. с идентификатор 54020.38.105  с номер на имота 38.17, представляващ нива с площ от 10.430 дка, частна собственост, в землището на *** е определено обезщетение за имота  в размер на 9083 лева. В оспорвания акт е посочено, че средствата, необходими за финансиране на процедурата по отчуждаване на имотите, се осигуряват от АПИ.

По делото  по искане на жалбоподателят е допусната и изслушана СОЕ. Съгласно заключението на експертизата размерът на равностойното парично обезщетение на процесния отчужден поземлен имот с идентификатор  54020.38.105, находящ се в землището на ***, с начин на трайно ползване – нива, категория четвърта, с площ 10.430 дка, възлиза на 19 050 лева или 1826,46 лева/дка. В заключението вещото лице подробно е посочило описанието на имота, характеристика на имота, начина на определяне размера на обезщетението, приложими методи на оценка, коментар, в резултат на които е извело посочената от него  оценка на  поземления  имот в заключението. Към заключението са приложени писмени доказателства.  

В с.з. вещото лице поддържа заключението. Във вр. с поставените писмени въпроси към вещото лице от МС в становище постъпило по делото/л.284/, които  бяха зададени от съда вещото лице дава подробни пояснения във вр. с изготвената от него оценка за имота и определянето  й  в размера посочен в заключението. Също така посочва, че  годишното  рентно  плащане е 145.00 лева за това землище в ***, което се доближава до определената стойност ползвана в първия аналог на доклада. Посочва, че варианта който предлага е по справедливо да се приеме, тъй като е по близък до реалната пазарна стойност, на която са се продавали към процесния период земеделските земи в това землище.

Заключението на вещото лице е оспорено  писмено от ответника в становището вх. № 2662/30.09.2024г. /л.288/. Твърди се, че в.л. не е изпълнило поставената му задача, поради което не следва да се кредитира изцяло, а да се има в предвид оценката изготвена от административния орган.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Жалбата е  подадена срещу годен за обжалване административен акт, подадена е от надлежна страна - собственик на имота, предмет на оспореното решение, чийто права и законни интереси са засегнати. Видно от данните по преписката жалбата е подадена в срока по чл. 38, ал.1   ЗДС, с оглед на което е  процесуално  допустима. Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.

Не е налице спор между страните, че процесния имот е собственост на жалбоподателят, както и че отчуждаването се прави за държавна нужда съгласно процесното  решение № 355/23.05.2023 г. на Министерски съвет на РБ, в оспорената му част.

Обжалваното решение касае изграждането на национален обект и компетентен  орган е   Министерски съвет на РБ, съгласно чл. 34а, ал. 1   ЗДС, който орган е издал и решението. Издадено е в предвидената от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила, видно от данните по преписката и по който факт страните не спорят. От представените доказателства е видно, че  е изпълнена изцяло предвидената в чл. 34а  и чл.34б ЗДС процедура по издаване на решението на Министерския съвет на РБ. Решението съдържа реквизитите  по  чл.34б   ЗДС, като е посочена нуждата, за която се отчуждава имота, видът, местонахождението, размерът, цената (размерът на обезщетението) и собственика на имота.  Наличието на държавна нужда, която не може да бъде задоволена по друг начин, е установена с влязъл в сила подробен устройствен план - парцеларен план, одобрен със заповед на  министъра на регионалното развитие и благоустройството, с което са изпълнени изискванията на  чл. 33, ал. 2   ЗДС.

Въпреки спазване на процедурата по издаване на решението от страна на ответника, същото е издадено в противоречие с  материалния закон и неговата цел относно определяне размера на обезщетението в оспорената му част.

Спорът между страните се свежда относно размера на  определеното обезщетение за отчуждения имот, собственост на жалбоподателя. 

Съгласно чл.32, ал.1 ЗДС, имоти и части от имоти - собственост на физически или юридически лица, могат да се отчуждават принудително за задоволяване на държавни нужди, които не могат да бъдат задоволени по друг начин, след предварително и равностойно обезщетение. По силата на ал. 2 на чл.32 ЗДС равностойното парично обезщетение по ал.1 се определя в съответствие с предназначението на имотите преди влизането в сила на подробния устройствен план /ПУП/, съответно преди одобряването на ПУП който предвижда изграждане на национален обект и за който е налице влязло в сила разпореждане за допускане на предварително изпълнение, въз основа на пазарните цени на имоти с подобни характеристики, намиращи се в близост до отчуждавания. Разпоредбата на § 1а, т.1 ДР на ЗДС гласи, че равностойно парично обезщетение е цената на отчуждаваните имоти или на части от имоти, определена по реда на  този закон, а съгласно § 1а, т. 2  ДР на ЗДС, „Пазарни цени“ са осреднените цени от всички сделки с имоти за покупко-продажба,замяна, учредяване на вещни права или прехвърляне на собственост срещу задължение за строителство, ипотека, обезпечаваща покупко-продажба на имот, продажбите чрез търг от държавни и частни съдебни изпълнители, държавните институции и общините, както и други възмездни сделки, с изключение на тези с предмет идеални части от имоти, по които поне една от страните е търговец, сключени в рамките на 12 месеца преди датата на възлагане на оценката и вписани в службата по вписванията по  местонахождението на имота. Ако в рамките на 12 месеца преди датата на възлагане на оценката в службата по вписванията по местонахождението на имота са вписани повече от 20 сделки, при определяне на пазарната цена се вземат предвид последните 20 вписани сделки. Осредняването се извършва въз основа на не по-малко от две относими сделки. В случая, за определянето размера на равностойното парично обезщетение съдът е допуснал СОЕ.

Настоящият състав намира, че следва да вземе предвид  заключението на в.л., тъй като същото в най-голяма степен изпълнява изискването на законодателя за определяне на справедлива пазарна стойност на отчуждения имот. Постоянна е практиката на ЕСПЧ, според която, ако даденото обезщетение не съответства на пълната пазарна стойност на имота, не е налице съразмерност, за която цел държавите имат отговорността и задължението да въведат такава законодателна рамка, която да осигури пълно осъществяване и защита на тези права. В съответствие с това е и Решение от 14.05.2020 г. на ЕСПЧ  постановено по делото К. и други срещу България. В решението изрично се казва, че размерът на обезщетението следва да е изчислен въз основа на стойността на имота към датата, на която собствеността върху него е загубена /т.63 и т.107/, което е в съответствие с целите на закона за получаване на равностойно обезщетение от собственика на земята. С оглед на което, оценката на независимия оценител, по проведената от държавата процедура, за имота не съответства на пълната пазарна стойност на този отчужден имот.

Оценката в оценителския доклад е доста занижена, не представлява равностойно обезщетение и съдът приема, че същата не е извършена по правилата на чл. 32, ал. 2 от ЗДС, вр. § 1а, т. 2  ДР на ЗДС. Това се установява и от  назначената  експертиза и  заключението на ВЛ.

Следва да се вземе предвид при определяне на равностойното парично обезщетение, съответно пазарната цена като осреднена цена от цените на сделки по см. на  § 1а, т. 2  ЗР на ЗДС. Водещо е не формалното приложение на закона, а целта на същия, а именно определяне на справедлива пазарна стойност на отчуждаваните имоти, поради което при определяне на справедливата цена за отчуждаваните имоти относими следва да са онези сделки, които реално отразяват моментните пазарни цени на съответния имот.

С оглед на горното възраженията на ответника по заключението на СОЕ са  неоснователни и съдът кредитира заключението на СОЕ изцяло. Не може да се приеме, че определеният размер на обезщетение съгласно оценителя,  е единствено относим към настоящия спор. От СОЕ и приложените към него писмени доказателства, се установи безспорно, че има и други сделки в посочения период, преди възлагане на оценката, и реалната пазарна цена на земеделската земя в това землище е доста занижена в оценителния доклад, което не съответства и на целта на закона.  

При тези доводи, размера на определеното обезщетение по отношение на поземлен имот с идентификатор 54020.38.105  с  номер на имота 38.17, представляващ нива с площ от 10.430 дка, частна собственост, в землището на *** в размер на 9083 лева, следва  да  бъде определено на 19 050 лв.,  като съдът отбелязва, че  макар тази сума да е посочена от вещото лице, с оглед данните по преписката, е съответна и на изискването на определяне на справедливо равностойно обезщетение. Този извод се обосновава както от представените по  делото  доказателства, така и от направените въз основа на тях изчисления.

С  оглед изложеното неправилно административният орган е определил по-ниско обезщетение от равностойното парично обезщетение за процесния имот, жалбата се явява основателна и размерът на обезщетението по отношение на поземлен имот с идентификатор №54020.38.105, представляващ нива с площ от 10.430 дка, частна собственост, в землището на ***, следва да се определи в размер на 19 050 лв., вместо определеното такова от 9083 лева.

При този изход на спора на жалбоподателя следва  да се присъдят разноски по делото на  основание чл.143, ал.1   АПК, съгласно представен списък  в общ  размер на  2100.00 лева, от които 600 лв. депозит  за ВЛ и 1500.00 лева  договорено и заплатено адв. възнаграждение. Видно от представения договор за правна защита и съдействие /л.290/ е договорено и заплатено в брой адвокатско възнаграждение в размер на 1500 лева. Възражението за прекомерност на същото от ответника е неоснователно, тъй като договореното и заплатено адвокатско възнаграждение не е прекомерно и е съобразено с  разпоредбата на чл.7,ал.2,т.2 вр.чл.8,ал.1 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът     

Р  Е  Ш  И  :

ИЗМЕНЯ  Решение № 355/23.05.2024 г. на Министерски съвет на РБ за отчуждаване на имоти и части от имоти – частна собственост, за държавна нужда за изграждане на обект: „Път II-11 „***“, участък–обход на ***“, на територията на ***, в частта, с която е определено обезщетение  в  размер на 9 083 лева за имот с идентификатор 54020.38.105 с номер на имота 38.17, представляващ нива с площ от 10.430 дка, частна собственост, в землището на ***.   

УВЕЛИЧАВА размера на определеното паричното обезщетение  за имот с идентификатор 54020.38.105 с номер на имота 38.17, представляващ нива с площ от 10.430 дка, частна собственост, в землището на *** от 9083 лева на 19050 лева /деветнадесет хиляди и петдесет лева/.

ОСЪЖДА Министерски съвет на РБ да заплати на  Л.И.Т.-М.   разноски по делото общо в размер на 2100 лева /две хиляди и сто лева/.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на оспорване и протест, на основание  чл.38, ал. 8 ЗДС.

На основание чл.138, ал.3 АПК препис от решението да се изпрати на страните.