Решение по дело №141/2020 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 241
Дата: 21 февруари 2020 г. (в сила от 21 февруари 2020 г.)
Съдия: Борис Димитров Илиев
Дело: 20205300500141
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 23 януари 2020 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е № 241

 

гр. Пловдив, 21.02.2020г.

 

                                            В   И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А

 

         ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, VІІ с-в, в  открито   заседание  на  дванадесети  февруари  през  две  хиляди  и  двадесета  година    в състав:

 

                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФКА  МИХОВА

                                          ЧЛЕНОВЕ: БОРИС  ИЛИЕВ

                                                                ХРИСТО  ИВАНОВ

разгледа докладваното от  съдията  Илиев  гр.д.  №141  по описа за 2020г., като  за  да  се  произнесе  взе  предвид  следното:

 

            Производството  е  по  чл.435 и  сл.  от  ГПК.

            Делото е образувано  по жалба на  С.  Й.  Ц. ***,  ЕГН  **********,  в  качеството  му  на трето  лице,  против  действията  на  съдебния  изпълнител  по  изпълнително дело  №20197570400087  по  описа  на  ЧСИ  Атанас  Атанасов,  рег.  №757,    по насочване  на  изпълнението  върху  вещи,  собственост  на  жалбоподателя- колесен  трактор  FOTON  TE254R  с рег.  № ***,  дискова  брана UGUTAR 14ATD46  с рег.  № ***,  тракторно  ремарке  BELUCCI  с  рег.  № *** и челен  товарач  с  рег.  № ***.  В жалбата  се  твърди,  че  посочените  движими вещи  били  собственост  на  жалбоподателя,  поради  което  се  иска  отмяна  на  действията  по  насочване  на  изпълнението  върху  същите.  

            Ответната  страна  по  жалбата-  взискателят  по  изпълнителното дело  Владини  трейдинг“  ЕООД,  със  седалище  и  адрес на управление  гр. София,  ул.  „Чепинско  шосе“  №15,  ЕИК  *********,  чрез  пълномощника  си  по делото  адв. Д.  К.,    изразява  становище,  че  жалбата  е  недопустима,  а  ако  се приеме  за  допустима-  неоснователна. 

            Ответната  страна  по жалбата-  длъжникът  по  изпълнителното  дело  Йолис  2016“  ЕООД,  със  седалище  и  адрес на  управление  гр. Раковски,  ул.  „Виктор  Юго“  №7,  ЕГН  **********,  ЕИК  *********,  представлявано  от  Й.  С.  Ц.,  в съдебно  заседание  изразява  становище,  че  същата  е  основателна.

В  писмените  си  мотиви  по  обжалваните  действия  съдебният  изпълнител  изразява  становище,  че  жалбата  е  неоснователна.

Пловдивският окръжен съд,  за  да  се произнесе  намери  за  установено следното:

Изпълнително дело №20197570400087  по  описа  на  ЧСИ  Атанас  Атанасов,  рег.  №757,  е  образувано по молба  на „Владини  трейдинг“  ЕООД   за събиране  на  парично  вземане  срещу  Йолис  2016“  ЕООД.  На  07.11.2019г.  по  искане  на  взискателя  е  бил извършен  опис  на  движими вещи на  длъжника на  адрес-   гр. Раковски,  кв.  Секирово“,  животновъден  обект  № 4150А-0601.  Видно  от съставения  протокол  за  опис, съдебният  изпълнител  е  описал  колесен  трактор  с рег.  ****,  ремарке  с рег.  ****,  дискова брана,  както  и  патици  за  угояване, които  не  са  предмет на  жалбата.  Достъп  до  вещите  е  осигурила  Т. С.  Ц.,  ЕГН  **********-  управител  на  Иренс  83“  ЕООД,  която  е  заявила,  че  длъжникът  няма  имущество  в  обекта,  като  съдебният  изпълнител  й  е дал  срок  до  11.11.2019г. да  представи  доказателства за  това  и  я  е  назначил  за  пазач  на  описаните  вещи.  На 08.11.2019г. същата  е  представила  по изпълнителното  дело  фактури,  видно  от  които  на  22.04.2019г.  длъжникът  Йолис  2019“  ЕООД  е  продал  на  Стеф 64“  ЕООД  колесен  трактор  FOTON  TE254R,  дискова  бара UGUTAR 14ATD46,  ремарке  BELUCCI и челен  товарач,  за което  е  била съставена  фактура  №**********,  а  на  12.07.2019г.  Стеф  64“  ЕООД  е  продало  на  жалбоподателя  С.  Й.  Ц.  същите  движими вещи,  за което  е  съставена  фактура  №**********.        По  искане  на взискателя  на  20.11.2019г.  съдебният  изпълнител  е  извършил  действия по  смяна  на  пазач  на описаните  на  07.11.2019г.  движими вещи,  като  ги  е  иззел  и  предал  за  пазене  на  взискателя  Владини  трейдинг“  ЕООД. Видно  от съставения  протокол,  на  изпълнителното  действие е  присъствал  жалбоподателят  С.  Ц.,  който  е  възразил,  че  вещите  са  негова  собственост. 

Жалбата  е  процесуално  допустима,  тъй  като  е  подадена  в  срок,  от легитимирано  лице  и    срещу подлежащ  на  обжалване  акт  на  съдебния  изпълнител. 

Съгласно  разпоредбата  на  чл.435, ал.4  от  ГПК  трето  лице  може  да  обжалва  действията  на съдебния  изпълнител,  само  когато  изпълнението  е  насочено  върху  вещи,  които  в  деня  на  запора,  възбраната  или  предаването,  ако  се отнася  за  движима  вещ,  се  намират  във  владение  на  това  лице.  Жалбата не се  уважава,  ако  се  установи,  че вещта е  била  собствена на длъжника при  налагане  на запора  или  възбраната. 

Неоснователни  са  доводите  на  взискателя  Владини  трейдинг“  ЕООД  за  недопустимост  на  жалбата.  Жалбоподателят  С.  Й.  Ц.  е   трето  лице  за  изпълнението,  като  същият  е  бил  във владение  на  вещите  към  датата  на  насочване  на  изпълнението  върху тях.   По делото  няма  спор,  че  същият  е  собственик  на  животновъдния  обект,  в  който  са  се  намирали  описаните  от  съдебния  изпълнител  движими  вещи,  както  и  че достъп  до  тях  при  описването  им  на  07.11.2019г.  е  осигурила  дъщеря му  Т.  С.  Ц.-  управител  на  Иренс  83“  ЕООД,  която  е  представила  на  съдебния  изпълнител  и  фактурите,  които  според  жалбоподателя  установяват,  че  притежава  правото  му    на собственост  върху  тях.  Предвид  горното  се  налага изводът,  че  жалбоподателят, чрез  дъщеря  си,    е  бил във  владение на  вещите  към  датата  на описа. Отделно  от  това  същият  е    присъствал  лично  на  извършените  на  20.11.2019г.  изпълнителни  действия  по  изземване  на  вещите  и  предаването  им  за  пазене  на  взискателя,  от което  следва,  че  е  бил  във  владение  на  тях и  на  тази дата.    Жалбата е подадена  на  25.11.2019г.  в едноседмичния  срок  по  чл.436, ал.1  от  ГПК  от  извършване  на  действията,  на  които  жалбоподателят  е  присъствал.

Разгледана  по  същество,  жалбата  е  частично  основателна. 

От приложените по изпълнителното  дело  писмени  доказателства  се установява,  че  в  регистъра  на  собственици на  земеделска  и  горска  техника  в  ОД  „Земеделие“- Пловдив  длъжникът  по  изпълнителното  дело „Йолис  2016“  ЕООД има  регистрирани  колесен  трактор  FOTON  TE254R  с рег.  ****,  дискова  брана UGUTAR 14ATD46  с рег.  № ***,  тракторно  ремарке  BELUCCI  с  рег.  № *** и челен  товарач  с  рег.  ***.  Видно  от  представените  по делото  фактури,  на  22.04.2019г.  длъжникът  Йолис  2019“  ЕООД  е  продал  на  Стеф 64“  ЕООД  посочените  движими  вещи,  за което  е  била съставена  фактура  №**********,  а  на  12.07.2019г.  Стеф  64“  ЕООД  е  продало  на  жалбоподателя  С.  Й.  Ц.  същите  движими вещи,  за което  е  съставена  фактура  №**********.

Съгласно  разпоредбата  на  чл.144, ал.2  от  ЗДвП  прехвърлянето  на  собствеността  на регистрирани  колесни  трактори  и  регистрирани  ремаркета  с  товароносимост  над  10  тона  се извършва  с договор  в  писмена  форма с  нотариално  заверени  подписи  на  страните,  а  съгласно  разпоредбата  на  чл.12  от  Закона  за  регистрация  и  контрол  на земеделската  и  горската  техника  /ЗРКЗГТ/  договорите за прехвърляне правото на собственост на регистрираната в страната самоходна техника с мощност на двигателя над 10 kW се сключват в писмена форма с нотариална заверка на подписите.  Предвид  горното  и  доколкото  по  делото  не се  твърди  и  не  се  ангажират  доказателства    за сключен договор  с  нотариална  заверка  на подписите, то  следва  да  се приеме,  че  жалбоподателят  не е  придобил  правото  на  собственост  върху процесния  колесен трактор  и същият продължава да  е  собственост  на  длъжника  Йолис  2016“  ЕООД. Предвид  горното  в  частта  й  по отношение  на  описания  от съдебния  изпълнител  колесен  трактор  жалбата  е  неоснователна  и  следва  да  се  остави  без  уважение.     По силата  на  сключения  с  фактурите  от  22.04.2019г. и  12.07.2019г.  договори  за  покупко-продажба  жалбоподателят  е  придобил  правото  на собственост  върху  останалите посочени  в тях  движими  вещи-  дискова  брана UGUTAR 14ATD46,  ремарке  BELUCCI и челен  товарач,  тъй  като  за  прехвърляне  на  собствеността  върху тях не е  предвидена  специална форма.  Същите  не представляват  самоходна  техника  по  смисъла  на  ЗРКЗГТ,  поради  което по  отношение на  тях е неприложима разпоредбата на  чл.12  от  ЗРКЗГТ,  а видно  от  съставения  от съдебния  изпълнител  протокол  от  20.11.2019г.  товароносимостта  на  описаното  ремарке  е  4070  кг.,  поради  което  по  отношение  на него не  намира  приложение  разпоредбата  на  чл.144, ал.2  от ЗДвП. Неоснователни  са  доводите  на  взискателя,  че  при  придобиването  на вещите  жалбоподателят  е  знаел  за  наличието  на задължения  за  длъжника  по  изпълнителното  дело  Йолис  2016“  ЕООД, както  и  че  сделките  са  между  свързани  лица  и  са  сключени  с цел  увреждане  на кредитора, тъй  като  тези  обстоятелства  нямат  отношение  към  придобиването  на  правото  на  собственост,   а  съставляват  основание  за  предявяване  на  иск  с правно  основание  чл.135 от  ЗЗД  за прогласяване  на  относителната недействителност  на сделките,  след  уважаването  на  който  принудителното изпълнение  би  могло  да  се  насочи  върху  процесните  вещи.    Неоснователни  са  и  доводите,че  жалбоподателят  не  е  регистрирал  придобитата  от него  земеделска  техника  в  ОД  „Земеделие“  съгласно  изискванията  на  ЗРКЗГТ,  тъй  като  регистрацията не  е част  от  фактическия състав на придобиването на правото  на  собственост,  което  настъпва  със  сключване  на  договор  за  покупко-продажба,  а  последваща  придобиването му процедура.  Ето  защо  обстоятелството, че  жалбоподателят  не  е  изпълнил  задължението  си  за  регистрация  е  основание за  ангажиране  на  административно-наказателната  му  отговорност,  но  от  него  не   следва,  че  той  не  е  станал  собственик  на  вещите.  Предвид  горното  в  частта  й  по отношение  на  описаните  от  съдебния  изпълнител  дискова  брана UGUTAR 14ATD46,  ремарке  BELUCCI и челен  товарач,  жалбата  е  основателна  и  следва  да  се  уважи, тъй  като жалбоподателят  се  легитимира  като  собственик  на същите,  като  се  отменят действията  на съдебния  изпълнител  по насочване  на  изпълнението  върху тях.

            По  изложените  съображение  Пловдивският окръжен съд

 

 

                                   Р  Е  Ш  И    :

 

 

 

             

            ОТМЕНЯ действията  на  съдебния  изпълнител  по  изпълнително дело  №20197570400087  по  описа  на  ЧСИ  Атанас  Атанасов,  рег.  №757,  по насочване  на  изпълнението  върху  следните  движими  вещи,  собственост  на    С.  Й.  Ц. ***,  ЕГН  **********-  дискова  брана UGUTAR 14ATD46  с рег.  № ****,  тракторно  ремарке  BELUCCI  с  рег.  № *** и челен  товарач  с  рег. № **** ,  обективирани  в  протокол  за  опис  от  07.11.2019г.  и  протокол  за  смяна  на пазач  от  20.11.2019г.

ОСТАВЯ  БЕЗ  УВАЖЕНИЕ  жалбата на  С.  Й.  Ц. ***,  ЕГН  **********,  в  качеството  му  на трето  лице,  против  действията  на  съдебния  изпълнител  по  изпълнително дело  №20197570400087  по  описа  на  ЧСИ  Атанас  Атанасов,  рег.  №757, по насочване  на  изпълнението  върху колесен  трактор  FOTON  TE254R  с рег.  № ***.  

Решението е  окончателно  и  не подлежи на обжалване.

                                                                        

ПРЕДСЕДАТЕЛ :  

 

                                              

 

ЧЛЕНОВЕ:1.

 

 

                                                                                                           

 

        2.