Р Е Ш Е Н И Е
№ …
Гр. София, 28.05.2018 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 20
състав, в публичното съдебно заседание на единадесети май две хиляди и осемнадесета
година в състав:
СЪДИЯ:
Т. КОСТАДИНОВА
при
секретаря Р. Григорова, като разгледа т.д.
№ 3353/2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 79, ал.
1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 327, ал. 1 ТЗ и чл. 86 ЗЗД.
Ищецът Б.Б.
ЕООД твърди, че по силата на договор за продажба от 01.04.2015 г., сключен с
ответника Е. ЕООД, предал вещите, предмет на договора, и издал фактура №
288/12.05.2016 г. Поддържа, че ответникът не е изпълнил задължението си да
плати в цялост продажната цена, като към момента на предявяване на иска
непогасената главница била в размер на 167 168,40 лв. Твърди, че с
настъпване на уговорения падеж (12.05.2016 г.) ответникът изпаднал в забава,
като за периода от настъпване на забавата до предявяване на иска дължи лихва в
размер на 26 800,37 лв. Претендира посочените суми за главница и лихва,
както и законна лихва от предявяване на иска до погасяването и разноски.
Ответникът
Е. ЕООД оспорва сключването на договора и точното изпълнение от страна на ищеца.
Претендира разноски.
Съдът, като съобрази събраните доказателства,
достигна до следните фактически и правни изводи:
По иска по чл. 79, ал. 1, пр. 1 вр. чл. 327, ал. 1 ТЗ:
Предявеният
иск е за реално изпълнение на задължението за заплащане на дължимата цена по договор
за търговска продажба.
От
представените писмени доказателства (ненадлежно оспорени относно тяхната
автентичност) се установява, че между страните е сключен писмен договор за
продажба от 01.04.2015 г., по силата на който ищецът-продавач се е задължил да
прехвърли собствеността и да предаде движими вещи, а ответникът-купувач – да
заплати цена съгласно фактура, съпътстваща доставката.
Документите,
пряко удостоверяващи изпълнението на ищеца, а именно приемо-предавателен
протокол и стокова разписка, са подписани за ответника от лица, за които няма
доказателства относно представителната им власт. Въпреки това фактът на
изпълнението се явява пълно доказан от отделения за безспорен факт на
осчетоводяване на фактурата, която съпътства доставката на стоката (вж. о.с.з.
на 11.05.2018 г.), както и от изходящото от законния представител на ответника
писмо-потвърждение (л. 9), в което изрично е признато съществуващо задължение
по фактура № 288/12.05.2016 г. (в актуалния към момента на изпращане на писмото
размер).
Възражението
за неточно в качествено отношение изпълнение, направено в отговора, е
несвоевременно по смисъла на чл. 194 ЗЗД – заявяването на недостатъци е следвало
да се извърши веднага след приемане на стоката през 2016 г. (в отговора не се твърдят
недостатъци с характер на скрити).
Поради
изложеното съдът приема, че в полза на ищеца съществува вземане за непогасената
част от продажната цена по процесния договор, което към момента на устните
състезания не е погасено. Искът следва да бъде изцяло уважен.
По иска по чл. 86 ЗЗД:
За
основателността на иска в тежест на ищеца е да докаже наличие на главен дълг и
изпадане на ответника в забава – или настъпване на уговорения срок за плащане,
или момента на предаване на стоката/на документите, даващи право тя да бъде
получена /чл. 327, ал. 1 ТЗ/.
Установи
се възникването на задължение за плащане на цената по процесната фактура.
Задължението е срочно – съгласно чл. 3 от договора купувачът трябва да заплати
цената на падежа, посочен във фактурата, а именно – до 12.05.2016 г.
Възражението за нищожност на клаузата, уговаряща падеж на задължението за
плащане на цената преди прехвърляне на собствеността, е неоснователно –
свободата на договаряне включва правото на страните да предвидят задължение за
авансово плащане.
Следователно
за периода 13.05.2016 г. – 12.12.2017 г. ответникът е бил в забава. Дължимото
за забавата обезщетение възлиза на 26 940,02 лв. Искът за сумата от
26 800,37 лв. следва да бъде изцяло уважен.
По разноските:
В полза
на ищеца следва да се присъдят разноски за държавна такса и адвокатска защита в
размер на 17 505,49 лв. Разноски за вещо лице не следва да бъдат
присъждани, тъй като същите подлежат на възстановяване на ищеца при направено
искане в срок.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Е. ЕООД, ЕИК ********, да заплати
на Б.Б. ЕООД, ЕИК ********, на
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 327, ал. 1 ТЗ и чл. 86 ЗЗД сумите
както следва: 167 168,40 лв.,
представляваща дължимата цена по договор за продажба на стоки от 01.04.2015 г.
съгласно фактура № 288/12.05.2016 г., ведно със законната лихва от 13.12.2017 г. до погасяването, 26 800,37 лв., представляваща
лихва за забава в погасяването на главницата за периода 13.05.2016 г. - 12.12.2017
г., както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 17 505,49 лв. разноски.
Решението
може да бъде обжалвано пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: