Решение по дело №9412/2017 на Районен съд - Плевен

Номер на акта: 981
Дата: 21 юни 2018 г. (в сила от 10 септември 2018 г.)
Съдия: Ана Иванова Илиева
Дело: 20174430109412
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 14 декември 2017 г.

Съдържание на акта

 

РЕШЕНИЕ

     

гр. Плевен, 21.06.2018 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

         ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, VІІІ състав, в публично заседание на двадесет и втори май през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНА ИЛИЕВА

 

при секретаря Лилия Димитрова като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 9412 по описа за 2017 год., за да се произнесе взе предвид следното:

 Производството по делото е образувано по предявени от Н. А. П., ЕГН ********** с адрес ***, офис №14 чрез процесуалния си представител адв. А.В. срещу В.П.Х. ЕГН **********,***, П.Г.Б. ЕГН ********** с постоянен адрес ***, М.Г.Б. ЕГН ********** с постоянен адрес *** и Е.Г.Б. ЕГН ********** с с постоянен адрес ***5  установителен иск с правно основание чл. 124 ГПК, вр. чл.79 ЗС за признаване за установено в отношенията между страните, че спрямо ответниците ищецът е собственик на следния недвижим имот, а именно: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор: **********в гр.Плевен. община-Плевен, област-Плевен по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-48-71/06.06.2008 г. на Изпълнителен Директор на АГКК, с адрес: гр.Плевен, ***, с площ от 600 кв.м., трайно предназначение на територията: Земеделска, с начин на трайно ползване: Лозе, категория на земята при неполивни условия: четвърта, с номер по предходен план: ***, ведно с построена в този поземлен имот СГРАДА с идентификатор: ********** със застроена площ 22 кв.м. кв.м., брой етажи: 1: с предназначение: Вилна сграда - еднофамилна, при съседи на поземления имот: поземлени имоти с идентификатори: ********.

  Твърди в исковата молба, че на 25.06.2004г. като купувач сключила предварителен договор за покупко- продажба на недвижим имот с първите двама ответници и тяхната наследодателка П.И.Б., ЕГН **********, бивш жител ***, починала на 13.06.2007 г.  и тримата - като продавачи и наследници на П. *Б., бивш жител ***, починал на 16.11.1993 г. Излага се, че третата ответница е направила отказ от наследството на баща си Г.П.Б.. ЕГН **********, син на обшия наследодател П. *Б., бивш жител ***, починал на 22.02.2000г., който отказ от наследство е вписан в книгата за приемане и отказване от наследствата при Районен Съд-Плевел под №28 от 18.05.2004г. Сочи се, че предмет на предварителния договор са 11/12  идеални части от следния недвижим имот, находящ се в гр.Плевен представляващ: вилна постройка на един етаж, състояща се от: стая е площ от 12,25 кв.м.. коридор с площ 8,75 кв.м. и принадлежаща маза с площ от 21,00 кв.м. и подпокривно пространство, ведно с поземления имот. в която е построена, а именно поземлен имот е площ 880,00 кв.м. кв.м., съставляващ парцел №32 в местността ***, ведно с насажденията в него - 13  броя плодни овощни дървета и три реда лозови насаждения, при съседи: път, запустяло място, ********. Твърди се, че понастоящем по кадастрални скици имота съставлява: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор: **********в гр.Плевен. община-Плевен, област-Плевен по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-48-71/06.06.2008 г. на Изпълнителен Директор на АГКК, с адрес: гр.Плевен, ***, с площ от 600 кв.м., трайно предназначение на територията: Земеделска, с начин на трайно ползване: Лозе, категория на земята при неполивни условия: четвърта, с номер по предходен план: ***, ведно с построена в този поземлен имот СГРАДА с идентификатор: ********** със застроена площ 22 кв.м. кв.м., брой етажи: 1: с предназначение: Вилна сграда - еднофамилна, при съседи на поземления имот: поземлени имоти с идентификатори: ********. Сочи се, че съгласно чл.10 от предварителния договор продавачите са й предали владението на целия недвижим имот. Твърди, че оттогава и до настоящия момент  - повече от 13  години само тя владее, стопанисва и ползва като свой собствен този недвижим имот. Излага се, че владението й е непрекъснато, явно, трайно и необезпокоявано, без някой да й е спорил или пречил, включително със знанието и без противопоставянето на ответниците.  Сочи и, че само тя плаща и данъка за този недвижим имот от 2004 г. до сега. Твърди, че ответниците считат за уредени с нея отношенията си по правото на собственост, но тъй като не й оказват съдействие за сключване на окончателен договор, а давностният срок за обявяване на предварителния договор за окончателен по съдебен ред понастоящем е изтекъл /право на собственост върху процесиия недвижим имот на ответниците като наследници на П. *Б. е признато на 11.04.2011 г. с влизане в сила на /Заповед № РД-12-136/28.01.2011г. па Кмет на гр.Плевен/, за нея възниква правен интерес от установяване на придобитото от нея по давностно владение право на собственост върху гореописания недвижим имот. Излага, че останалите 11/12 идеални части от процесния недвижим имот са собственост на четвъртата ответница по делото – Е.Б., като и по отношение на нея счита, че е придобила имота по давностно владение. Поради изложеното моли съда да уважи предявения иск и да й присъди разноски.

В проведеното по делото о.с.з. процесуалният представител на ищеца моли съда да уважи предявения иск. Сочи, че от събраните по делото писмени и гласни доказателства се е установило, че е придобила имота въз основа на давностно владение, започнало от датата на сключване на предварителния договор. Сочи, че ответницата  М.Б. не оспорва факта, че е знаела за сключването на договора и, че се отказала от наследството на своя баща. Излага, че другата ответница Е.Б. е признала иска. Твърди, че по делото не са събрани доказателства, които да оборват презумпцията на чл.69 ЗС. Поради изложеното моли съда да уважи предявения иск. Не претендира присъждането на разноски.

В рамките на предоставения му срок по чл. 131 от ГПК, ответника В.П.Х. е депозирала отговор, в който сочи, че на 25.06.2004 г. майка й П. Б. с нейно съгласие е продала на ищцата процесния имот за сумата от 500 лева. Твърди, че оттогава са минали 14 години. Излага, че доколкото в продажбата не са участвали всички наследници, то същата не е „юридически издържана“. Твърди, че не оспорва продажбата на вилата. Излага, че не дължи съдействие на ищцата.

В проведеното по делото о.с.з. моли съда да уважи предявения иск. Признава иска и не отрича факта, че са сключили предварителен договор.

В рамките на предоставения му срок по чл. 131 от ГПК ответниците П.Г.Б. и М.Г.Б. не са депозирали отговор.

В проведеното по делото о.с.з. ответника П.Г.Б. не се явява и не се представлява.

В проведеното по делото о.с.з. ответника М.Г.Б. не оспорва предявения иск

В рамките на предоставения му срок по чл. 131 от ГПК, ответника Е.Г.Б. е депозирала отговор. Счита, че иска е недопустим и неоснователен. Излага, че тя е собственик на 1/12 идеална част от недвижимия имот, за който тя не е знаела, че е част от наследствената маса, както и, че ако е знаела за него е щяла да предприеме действия, за да защити собствеността си. Твърди, че останалите наследници е трябвало да предложат първо на нея да изкупи дела им. Сочи, че поради изтекла погасителна давност не може да се възползва от правата си да изкупи 11/12 идеални части от имота. Навежда доводи, че ищцата е знаела, че тази 1/12 идеална част принадлежи на друго лице и с ясното съзнание е сключила предварителен договор, като е знаела, че никога няма да бъде обявен за окончателен, поради липсата на съгласие на собственика, притежаващ 1/12 идеална част. Твърди, че факта, че с предварителния договор се е предало владението на имота е още едно доказателство, че е налице една прикрита сделка, която не може да бъде осъществена в законоизискуемата нотариална форма, но е прикривана чрез премълчаване на обективната истина и сключване на фиктивен предварителен договор, който ще даде възможност на продавача да предяви иск по чл.79 ЗС. Навежда пространни доводи, защо счита, че по отношение на 1/12 идеална част от недвижимия имот ищцата е държател, поради което и не може да се позове не изтекла в нейна полза придобивна давност. Отрича, че владението на имота е било с нейно съгласие и без противопоставяне от нейна страна. Поради изложеното моли съда да отхвърли предявения иск.

В проведеното по делото о.с.з. признава предявения иск.

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, и по вътрешно убеждение, прие за установено от фактическа страна следното:

От приложената по делото Заповед №РД-12-136/28.01.2011 г. на община Плевен се установява, че е наредено на наследниците на П. *Б. да придобият правото на собственост върху новообразуван имот, извън строителните граници, определени с ПУП с идентификатор № ********, местност Т.Б., землище на гр. Плевен, с площ от 600 кв.м., при граници: **********, ведно с построената в него сграда със застроена площ от 22 кв.м.

Видно е от приложеното по делото Удостоверение за наследници на П. *Б. е, че същият е починал и е оставил за наследници П.И.Б., В.П.Х., Г. *Б. – починал и оставил за наследници П.Г.Б., Е.Г.Б. и М.Г.Б..

 Установява се от приложения по делото предварителен договор за покупко – продажба на недвижим имот, че между П.И.Б., В.П.Х. и П.Г.Б. като продавачи и Н.А.П. като купувач е сключен предварителен договор на 25.062004 г. по силата, на който продавачите са се задължили да продадат на купувача 11/12 идеални части от процесния недвижим имот, както и, че със сключването на договора са предали владението на същия.

Видно е от приложеното по делото Удостоверение, издадено от ПлРС, че М.Г.Б. се отказала от наследството на своя баща Г. П. Б. и, че същия отказ е вписан под №28/18.05.2004 г. в книгата за приемане и отказване от наследства, водена при ПлРС.

По делото са събрани и гласни доказателства посредством разпита на свидетелите Ц.П.К. и А.С.Ч..

Свидетелката Ц.П.К.  излага, че познава ищцата, тъй като са съседи по вили, които имат на ***. Сочи, че не може точно да посочи от кога ищцата е там, но че е сигурна, че повече от 10 години живее там. Твърди, че не е виждала на вилата нито един от ответниците. Разказва, че преди да дойде ищцата да живее там е виждала на вилата да идват други хора. Разказва, че от ищцата знае, че с някакъв протокол е дала пари и е станала собственик на имота. Твърди, че в продължение на години Н. е обитавала имота, който бил облагороден от нея. Сочи, че не е имало спорове относно собствеността на мястото. Излага, че в този район е имало ток, тъй като е била организирана частна кооперация, в която е участвала и ищцата.

Свидетелката А.С.Ч. твърди, че познава само ищцата. Излага, че тя е съсед на свекърва й, която има вила на Т.Б..  Сочи, че ищцата е купила вилата през 2003-2004 г. Твърди, че не знае някой да е предявявал претенции върху собствеността на тази вила. Излага, че  е виждала само Н. на вилата. Твърди, че никой от ответниците не е виждала на вилата.  Сочи, че преди ищцата да почне да живее във вилата и то преди 2003 г./ 2004 г. там живеел един мъж, който починал във вилата.

Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:

По делото ищцата въвежда оригинерно придобивно основание по чл.77 ЗС, а именно изтекла в нейна полза придобивна давност чрез осъществявано от нея владение в периода 25.06.2004г. до датата на предявяване иска.

Съгласно чл.79 ЗС, правото на собственост по давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години, а ако владението е добросъвестно, правото на собственост се придобива с непрекъснато владение в продължение на 5 години. В случая, доколкото ищцата твърди осъществяването на фактическа власт да е започнало въз основа на договор, притежващ само облигационно, а не и вещно действие, то същата би могла да придобие правото на собственост с упражняване на владение в 10-годишен период.

За да е налице придобивното основание, следва да са се осъществили двата елемента от фактическия състав на придобивната давност, а именно, да е упражнявана фактическа власт върху имота в продължение на предвидения в закона срок и тази фактическа власт да е осъществявана с намерението за придобиване на вещни права върху имота съобразно дефиницията на чл.68 ЗС. Разпоредбата на чл.69 ЗЗД въвежда оборима презумпция относно намерението за своене.

Трайно обобщените необходими признаци на владението са същото да е несъмнено, явно, непрекъснато с оглед правилото на чл.81 ЗС и спокойно.

За успешното провеждане на предявените положителни установителни искове за собственост, в тежест на ищцата е да установи в условията на пълно и главно доказване, че е придобила правото на собственост върху процесния имот на твърдяното в исковата молба придобивно основание, считано 25.06.2004 г., от който момент тя е упражнявала необезпокоявана фактическа власт върху имота до подаване на исковата молба.

В тежест на ответниците, при евентуално доказано право на собственост на ищеца, е да установят противопоставимо тяхно право на собственост, както и наведените от тях правоизключващи възражения, от които черпят благоприятни за себе си правни последици.

 Анализирайки събраните по делото гласни и писмени доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и установената от тях фактическа обстановка, съдът намира, че са налице изискуемите предпоставки на фактическия състав на придобивната давност. От ангажираните от ищеца гласни доказателства се установява по пътя на пълното и главно доказване, че ищцата в сочения от нея период е упражнявала фактическа власт върху процесните реални части изключително за себе си като собственик, което е демонстрирала пред ответниците по делото. От кредитираните като непосредствени, трайни и обективни свидетелски показания по несъмнен начин, се установява, че упражняваната от ищцата фактическа власт върху имота е постоянна и непрекъсвана, както и спокойна /не е установена по насилствен начин/. И двамата свидетели на ищцовата страна заявяват, че не са виждали в имота никой друг освен ищцата, както и, че изобщо не познават и не виждали ответниците по делото. Ответниците по делото В.Х., М.Б. и Е.Б. не отричат факта, че повече от 10 години ищцата е владяла имота като свой.

Така мотивиран, съдът намира, че ищцата е установила по делото, че е собственик на заявеното придобивно основание, поради което предявения иск се явяват основателен, поради което следва да се уважи

          Водим от горното, съдът

 

                                                      Р Е Ш И:

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между ищцата Н. А. П., ЕГН ********** с адрес ***, офис №14 от една страна и ответниците В.П.Х. ЕГН **********,***, П.Г.Б. ЕГН ********** с постоянен адрес ***, М.Г.Б. ЕГН ********** с постоянен адрес *** и Е.Г.Б. ЕГН ********** с с постоянен адрес ***5, от друга, че ИЩЦАТА Е СОБСТВЕНИК на недвижим имот а именно: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор: **********в гр.Плевен. община-Плевен, област-Плевен по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-48-71/06.06.2008 г. на Изпълнителен Директор на АГКК, с адрес: гр.Плевен, ***, с площ от 600 кв.м., трайно предназначение на територията: Земеделска, с начин на трайно ползване: Лозе, категория на земята при неполивни условия: четвърта, с номер по предходен план: ***, ведно с построена в този поземлен имот СГРАДА с идентификатор: ********** със застроена площ 22 кв.м. кв.м., брой етажи: 1: с предназначение: Вилна сграда - еднофамилна, при съседи на поземления имот: поземлени имоти с идентификатори: ********, на основание изтекла в нейна полза придобивна давност, вследствие на упражнявана от нея непрекъсната, явна и несмущавана фактическа власт върху имота с намерение за своене в периода от  25.06.2004 г. до датата на предявяване на исковата молба, на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на страните, пред Плевенски окръжен съд.

 

 

                                                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ: