Решение по дело №114/2020 на Административен съд - Видин

Производството е по чл.203 и сл. от АПК във вр. с чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.

Предявен е иск с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ от процесуалния представител на А.Т.М. *** против Областна дирекция на МВР Видин с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ за обезщетение за вреди, изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение във връзка с отмяна на Наказателно постановление № 18-0953-001582/05.11.2018г., издадено от органи на ОД на МВР-Видин, отменено с Решение № 167/26.06.2019г., постановено по АНД № 111/2019г. по описа на Административен съд-Видин, в размер на 750 /седемстотин и петдесет/ лева, от които 250 лева за защита пред РС-Видин и 500 лева за защита пред АС-Видин във връзка с обжалването на решението, ведно със законната лихва .

Твърди се в исковата молба, че Наказателно постановление № 18-0953-001582/05.11.2018г., издадено от органи на ОД на МВР-Видин е било обжалвано пред ВРС, който първоначално го е потвърдил, но след обжалване на решението пред Административен съд-Видин, последния е отменил НП в частта на наложеното му наказание „глоба“ в размер на 500 лева.

Иска се от Съда да осъди ответника да му заплати сумата от 750 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи се в направените разноски за адвокатско възнаграждение поради неправомерно издаденото наказателно постановление, ведно със законната лихва, като се претендират и направените по делото разноски за настоящето производство.

Ответникът по иска, чрез процесуалния си представител, оспорва иска и моли да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан. Алтернативно се прави искане, ако иска бъде уважен да се съобрази обстоятелството, че НП е частично отменено, поради което иска ще се яви частично основателен само за част от разноските. Прави се и възражение за прекомерност на адвокатския хонорар особено в касационното производство. Претендира се юрисконсултско възнаграждение и се прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение за настоящето производство.

Представителят на Окръжна прокуратура - Видин дава заключение за частична основателност на иска, предвид частичната отмяна на наказателното постановление.

Съдът като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

С Наказателно постановление №18-0953-001582/05.11.2018г. на Началник група в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Видин за нарушения на ЗДвП на ищеца са наложени административни наказания както следва: на основание чл. 177, ал.3, т.1 от ЗДвП - „глоба“ в размер на 500 лева, за извършено нарушение на чл.126 от ЗДвП и на основание чл.183,ал.1,т.1, пр.3 от ЗДвП - „глоба“ в размер на 10 лева, за извършено нарушение на чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП.

С решение № 99/22.03.2019г., постановено по АНД № 1613/2018 г., ВРС е потвърдил наказателното постановление изцяло.

След касационно обжалване, с Решение №167/26.06.2019г., постановено по АНД № 111/2019г., Административен съд Видин е отменил решението на ВРС в частта досежно нарушението по чл.126 от ЗДвП и в тази част е отменил атакуваното НП, като в останалата част досежно нарушението по чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП, решението на ВРС било оставено в сила.

Видно от приложеното АНД №1613/2018 по описа на ВРС, ведно с КАНД № 111/219г. по описа на АС-Видин, пред Районния съд и пред касационната инстанция ищецът, в качеството си на жалбоподател пред районния съд и в качеството си на касатор пред Административния съд, е представляван от адв.П.Х., който е представлявал жалбоподателя на основание приложени по делото пълномощни за процесуално представителство. Видно от оформените договори за правна защита и съдействие, за производството пред ВРС е договорено и заплатено възнаграждение в размер на 250 лева, а за производството пред АС-Видин е договорено и заплатено възнаграждение в размер на 500 лева.

При така установената фактическа обстановка Съдът намира от правна страна следното:

На основание чл.1, ал.1 ЗОДОВ, за да се ангажира отговорността на ЮЛ, към което е органът, издал незаконосъобразния административен акт или извършил незаконосъобразното действие, следва да са налице кумулативно следните предпоставки - отменен по съответния ред административен акт, респ. незаконосъобразно действие, което следва да се установи от съда, вреда, настъпила в патримониума на лицето, причинна връзка между незаконосъобразния акт или действие и настъпилата вреда. На основание чл.4 от Закона, държавата дължи обезщетение за всички вреди - имуществени и неимуществени, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Отговорността на държавата е обективна -същата дължи обезщетение независимо от обстоятелството дали вредите са причинени виновно от длъжностното лице.

Предявеният иск за обезщетение за имуществени вреди Съдът намира за допустим и частично основателен.

Осъществен е фактическият състав на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, визиращ отговорността на Държавата за вредите, причинени на граждани от незаконосъобразни административни актове, поради което причинените на ищеца имуществени вреди следва да бъдат репарирани с парично обезщетение. Съобразно ТР №2/2015г., независимо че наказателното постановление не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК, по своето съдържание представлява изпълнение на административна дейност, поради което попада в обхвата на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.

Съгласно чл.204, ал.1 от АПК, иск може да се предяви след отмяната на административния акт по съответния ред. В процесния случай е налице частично отменен като незаконосъобразен акт на администрацията - в частта относно нарушението по чл.126 от ЗДвП, поради което е налице условието по чл.204, ал.1 от АПК за допустимост на исковата претенция. Разпоредбата на чл.204, ал.1 от АПК не сочи изрично частично отменените и изменени административни актове и наказателни постановения, но безспорно тези актове в една част са признати по съответния ред за незаконосъобразни и отменени в съответната част като такива, какъвто е и конкретният случай. Разпоредбата на чл. 204, ал.1 от АПК не следва да се тълкува ограничително, а следва да се приеме, че наличието на изменено наказателно постановление по съответния ред, респ. отменено в една част, представлява по своята същност частично прогласена незаконосъобразност, поради което осъществява условието за допустимост на искова претенция за вреди от незаконосъобразно наказателно постановление.

С оглед на горното е налице първата предпоставка на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ - отменен акт на администрацията.

Видно от установените обстоятелства е, че в резултат на това наказателно постановление, на ищеца са причинени вреди, представляващи претърпяна от същия загуба - заплатено адвокатско възнаграждение за защита по делото .

С Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г. на Общото събрание на съдиите от Първа и Втора колегия на Върховния административен съд, постановено по тълкувателно дело № 2/2016 г. е прието, че при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от ЗОДОВ, поради което с оглед посоченото ТР следва да се приеме, че е налице причинно-следствена връзка между така претърпяната загуба и незаконосъобразния административен акт -наказателното постановление, поради което са налице всички предпоставки за уважаване на предявения иск.

По отношение на размера на дължимото обезщетение същото следва да отговоря на изискването за справедливост и обоснованост. Съдът намира, че вредата, причинена на ищеца, следва да бъде съизмерена с отменителната и потвърдителна част на наказателното постановление. Съобразно потвърдената и отменената част на наказателното постановление - потвърдено е относно нарушението по чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП и е отменено относно нарушението по чл.126 от ЗДвП, причинените вреди на ищеца са в размер на 125 лева – за първата инстанция и 150 лева – за касационната инстанция – размери съответстващи на чл. 8 вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /действащ към момента на заплащане на възнагражденията/, представляващи 1/2 от стойността на заплатеното и редуцирано от Съда за касационната инстанция на 300 лева, адвокатско възнаграждение.

С оглед гореизложеното, искът се явява основателен за сумата от 275 лева и следва да бъде отхвърлен като неоснователен в останалата част.

Обезщетението се дължи ведно със законната лихва от датата на пораждане на основанието му, т.е от влизане в сила на решението за отмяна на наказателното постановление - 26.06.2019 г. до окончателното издължаване съобразно ТР № 3 от 22.04.2004 г. на ВКС по тълк. гр. д. № 3/2004 г..

С оглед изхода на делото, основателно се явява искането на пълномощника на ищеца за присъждане на разноски за настоящото производство, съгласно чл. 10, ал.3 от ЗОДОВ, съгласно разпоредбата на който, ако искът бъде уважен изцяло или частично, Съдът осъжда ответника да заплати разноските по производството, както и да заплати на ищеца внесената държавна такса, като Съдът осъжда ответника да заплати на ищеца и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, съразмерно с уважената част от иска. Предвид изложеното на ищеца ще следва да бъдат присъдени направените в настоящото производство разноски, съобразно уважената част на иска.

Основателно е възражението на ответника за прекомерност на договореното адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева, видно от приложеният по делото договор за правна защита и съдействие. Съгласно чл. 8 вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /в сила от 15.05.2020г./, за защита по административни дела с определен материален интерес до 1000 лева – адвокатско възнаграждение е 100 лева. В случая съдебното производство се развива в едно съдебно заседание, не се отличава с фактическа сложност и Съдът намира, че претендираното възнаграждение следва да бъде определено към минимума от 100 лева, или съразмерно уважената част от иска дължимите разноски по делото възлизат на 36,67 / тридесет и шест лева и шестдесет и седем ст./ лева, представляващи адвокатско възнаграждение и заплатена Д.Т..

Съгласно разпоредбата на чл.10, ал.4 от ЗОДОВ, в сила от 29.11.2019г. (ДВ, бр. 94 от 2019 г.), Съдът осъжда ищеца да заплати на ответника възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, съразмерно с отхвърлената част от иска, а в полза на юридическите лица се присъжда възнаграждение, ако те са били защитавани от юрисконсулт, чийто размер не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ.

Предвид изложеното, направеното в производството искане за присъждането на юрисконсултско възнаграждение на ответника, с оглед крайния изход на спора - съобразно отхвърлената част на иска, следва да бъде уважено за сумата от 63,33 /шестдесет и три лева и тридесет и три ст./ лева, в съответствие с чл.8, ал.1,т.2 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатското възнаграждение

.

Воден от горното Съдът

 

Р   Е   Ш   И:

 

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР Видин да заплати на А.Т.М. ***, обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение, и  причинени от частично отменено като незаконосъобразно Наказателно постановление № 18-0953-001582/05.11.2018г. на Началник група в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Видин, в размер на 275/двеста седемдесет и пет/ лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 26.06.2019г. до окончателното издължаване, като ОТХВЪРЛЯ иска до пълния претендиран размер от 750 лева, като неоснователен.

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР Видин да заплати на А.Т.М. *** разноски по делото, съобразно уважената част на иска в размер на 36,67 / тридесет и шест лева и шестдесет и седем ст./ лева, представляващи адвокатско възнаграждение и заплатена Д.Т..

ОСЪЖДА А.Т.М. *** да заплати на Областна дирекция на МВР Видин направени по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение, съобразно отхвърлената част на иска в размер на 63,33 /шестдесет и три лева и тридесет и три ст./ лева.

Решението може да бъде обжалвано пред Върховния административен съд в четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: