Решение по адм. дело №1248/2025 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на чл. 203 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).

Образувано е по искова молба на П. Т. Х. от [населено място], [улица], *, подадена чрез пълномощник – адв. Б. К., срещу Държавен фонд „Земеделие“, за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди – пропуснати ползи, в размер на 27 484.82 лв., причинени от отменени уведомителни писма с изх. №02-260-6500/14263 от 04.08.2021г. и изх. №02-260-6500/14263 от 16.08.2023г., издадени от Заместник – изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие“ (ДФЗ), ведно със законната лихва до окончателното изплащане на вземането.

В исковата молба се твърди, че вредите са настъпили в резултат на неизплатени своевременно субсидии за подпомагане за кампания 2019г., по подадено от ищеца заявление за подпомагане по Схема за обвързано подпомагане за плодове (основна група) – СП (основна). Сочи се, че първоначално бил постановен отказ с уведомително писмо изх. №02-260-6500/14263 от 04.08.2021г. на Заместник – изпълнителен директор на ДФЗ да бъде изплатена като субсидия по Схема за обвързано подпомагане за плодове (основна група) – СП (основна) оторизирана сума в размер на 59 957.88 лв. Посоченото писмо било обжалвано и съответно отменено в частта на постановения отказ с влязло в сила решение на Административен съд – Хасково по адм. д. №801/2021г., като преписката била върната на административния орган за ново произнасяне. Издадено било ново уведомително писмо изх. №02-260-6500/14263 от 16.08.2023г. от Заместник – изпълнителен директор на ДФЗ, с което отново било отказано да бъде изплатена поисканата субсидия по посочената схема, като това писмо било отменено с влязло в сила решение на Административен съд – Хасково по адм. д. №953/2023г. и преписката била върната на административния орган за ново произнасяне. Въз връзка с горното, на 16.05.2025г. от ответната страна била изплатена на ищеца сума в размер на 59 098.70 лв. като субсидия по Схема за обвързано подпомагане за плодове (основна група) – СП (основна) за 2019г., т. е. по-малка сума, като разликата в размер на 859.18 лв. не била платена до този момент. Сочи се, че предвид изложеното, ищецът претърпял имуществени вреди от издадените срещу него два поредни незаконосъобразни индивидуални административни акта, а именно – посочените две уведомителни писма. Вредите били в общ размер 27 484.82 лв. и представлявали пропуснати ползи в размер на законната лихва за времето на незаконосъобразно задържана субсидия и невъзможност същата да бъде използвана по предназначение. Твърди се, че така причинените имуществени вреди се намирали в пряка причинна връзка с издадените индивидуални административни актове, които впоследствие били отменени като незаконосъобразни по съдебен ред.

По подробно изложените в исковата молба съображения се моли за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди – пропуснати ползи в размер на 27 484.82 лв., представляващи законната лихва за времето от 04.08.2021г. до 16.05.2025г. върху отказаната субсидия по Схема за обвързано подпомагане за плодове (основна група) – СП (основна) в размер на 59 957.88 лв., ведно със законната лихва до изплащане на задължението. Претендират се и разноски.

Ответникът – Държавен фонд „Земеделие“ [населено място], в представен чрез процесуален представител писмен отговор оспорва изцяло претенцията в заявения ѝ размер и моли да бъде оставена без уважение като неоснователна. Излага доводи, че и в двете съдебни решения, въз основа на които е отменено УП с изх.№ 02-260-6500/14263 от 04.08.2021г., не се съдържа разпореждане на съдилищата, с което се задължава адм.орган да заплати на жалбоподателя заявеното подпомагане. Повторното УП било отменено с решение на АдмС-Хасково постановено по адм.дело № 953/2023г., оставено в сила с решение на ВАС от 12.03.2025г. Предвид, че с последните било прието, че не са налице основанията приети от административен орган за извършване на намаление на заявената сума по схемата СП(основна) на жалбоподателя била преведена сумата от 59 098.90 лева. Неправилно в исковата молба се сочел като начален момент 04.08.2021г.-датата на издаване на първото уведомително писмо. Константна била практиката на ВАС, че отмяната на административен акт и връщане на преписката на органа за ново произнасяне, не води до основания за ангажиране отговорността на държавата. Бенефициентите на помощта инвестирали в производството материални и/или нематериални активи, самата помощ била безвъзмездна, което изключвало възможността да понесат вреди за пропуснати ползи, с характер на законна лихва за забава. Съответно отмяната на първото издадено уведомително писмо не породило автоматично правото на земеделския производител да иска обезщетение по реда на ЗОДОВ Началният момент от който можело да се претендира обезщетение за вреди бил посочен в т.4 на ТР № 3 от 22.04.2004г. на ВКС по гр.д.№ 3/2004г. на ОСГТК - след отмяната на административния акт от съда, ако акта е унищожаем. Отношенията били административноправни, като страните не били уговаряли падеж за изплащането им, поради което не можело да съществува убеждение у жалбоподателя, че административният орган е изпаднал в забава от сочената в исковата молба дата. Ответникът бил положил необходимата и дължима грижа, като предприел действия по изпълнението на посочените решения. Само формално, за малка част от исковия период била налице единствено първата предпоставка на ЗОДОВ, а именно отменен по съдебен ред административен акт. Останалите две предпоставки не били налице за целия заявен исков период. Алтернативно, ако се прецени, че исковата претенция е основателна и законова лихва по чл. 86 ЗЗД се дължи, се счита, че същата следва да бъде изчислена за периода от влизане в сила на решението по адм. д. №953/2023г. на Административен съд – Хасково – 13.03.2025г., до датата, предхождаща плащането по СП (основна) – 14.05.2025г. или 1409.66 лв.

Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково счита иска за доказан по основание и размер.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с доводите на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

Ищецът е регистриран като земеделски производител с Уникален регистрационен номер (УРН) 414405 в Интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК). За кампания 2019г. е подал заявление за подпомагане с Уникален идентификационен номер (УИН) 26/230519/90138, като е поискал подпомагане по различни схеми и мерки, сред които и Схема за обвързано подпомагане за плодове (основна група) – СП (основна).

По подаденото заявление Заместник – изпълнителен директор на ДФЗ се е произнесъл с Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2019, с изх. №02-260-6500/14263 от 04.08.2021г., с което по схема СП (основна) са наложени намаления в размер на 59 957.88 лв. (при искана сума в размер на 59 957.88 лв.) и е оторизирана сума в размер на 0 лв.

Уведомителното писмо е обжалвано пред Административен съд – Хасково в частта, с която по Схема за обвързано подпомагане за плодове (основна група) – СП (основна) са извършени намаления в размер на 59 957.88 лв. и за същата схема не е оторизирана сума за подпомагане, като с Решение №484 от 14.07.2022г. по адм. д. №801/2021г. съдът е отменил уведомителното писмо в обжалваната част и е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне, съобразно указанията, дадени в мотивната част на решението. Това решение е оставено в сила с Решение №6747 от 21.06.2023г. по адм. д. №7399/2022г., постановено от Върховен административен съд на Република България.

С Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2019, с изх. №02-260-6500/14263 от 16.08.2023г. от Заместник – изпълнителен директор на ДФЗ, по посочената схема - СП (основна), отново е отказано подпомагане, като е оторизирана сума в размер на 0.00 лв. Уведомителното писмо е обжалвано пред Административен съд – Хасково, като с Решение №3333 от 13.08.2024г. по адм. д. №953/2023г. съдът е отменил същото и е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне, съобразно указанията, дадени в мотивите на решението. Това решение е оставено в сила с Решение №2525 от 12.03.2025г. по адм. д. №10438/2024г., постановено от Върховен административен съд на Република България.

Установява се от представените по делото доказателства (л.32), а и не се спори между страните, че на 16.05.2025г. с превод по банков път на ищеца е изплатена от ДФЗ сума в размер на 59 098.90 лв. по коментираната схема СП (основна).

Горните обстоятелства се установяват безпротиворечиво от приетите без оспорване от ответната страна писмени доказателства, приложени към исковата молба и от приобщените към настоящото производство приключили адм. д. №801/2021г. по описа на АдмС-Хасково, ведно със съдържащото се в него адм. д. №7399/2022г., постановено от Върховен административен съд на Република България и адм. д. №953/2023г. по описа на АдмС-Хасково, ведно със съдържащото се в него адм. д. №10438/2024г., постановено от Върховен административен съд на Република България.

Въз основа на така установените обстоятелства, съдът направи следните правни изводи:

Предявен е иск с правно основание чл.1 ал.1 от ЗОДОВ, във вр. с чл.203 ал.2 от АПК, с който се претендира обезщетение за имуществени вреди вследствие на отменени с влeзли в сила съдебни решения последователно издадени административни актове, а именно уведомителни писма с изх. №02-260-6500/14263 от 04.08.2021г. и изх. №02-260-6500/14263 от 16.08.2023г., издадени от Заместник – изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие“ (ДФЗ). Претенциите са заявени срещу процесуално легитимиран на основание чл.205 от АПК ответник по иска – Държавен фонд“Земеделие“, [населено място], към което юридическо лице принадлежи издалият отмененият административен акт административен орган - заместник-директор на ДФ“Земеделие“. Предвид това искът е допустим.

По същество на спора съдът намира следното:

Ищецът претендира обезщетение за имуществени вреди под формата на пропуснати ползи – невъзможността да ползва дължими му средства – субсидия по Схемата за обвързано подпомагане за плодове (основна група) -СП(основна),поради незаконна административна дейност, а именно забавеното й изплащане предвид незаконосъобразно издадени административни актове. Основателността на исковете с правно основание чл.203, ал.1 от АПК вр. с чл. 1, ал.1 ЗОДОВ, в този случай предполага установяването на кумулативното наличие на следните предпоставки: 1. незаконосъобразен акт на административен орган отменен по съответен (съдебен)ред, респ. незаконосъобразно действие или бездействие; 2. действително настъпила вреда – имуществена или неимуществена и 3. пряка и непосредствена причинна връзка между постановения и впоследствие отменения незаконосъобразен акт и настъпилия вредоносен резултат. При липса на някой от елементите на посочения фактически състав, не може да се реализира отговорността по посочения ред. С оглед разпоредбата на §1 от ДР на ЗОДОВ, тежестта да докаже съответните правнорелевантни към претенцията му за обезщетяване обстоятелства, е изцяло на ищеца. Имуществената вреда е разликата между имотното състояние на увредения след неизпълнение на задължението спрямо него и имотното състояние, което би имал ако задължението би било изпълнено.Обезщетението за вреди обхваща претърпяната загуба и пропусната полза, доколкото те са пряка и непосредствена последица от неизпълнението. Претърпяната загуба се изразява в намаляване на имущественото състояние на увреденото лице. Нормата на чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ, свежда отговорността на ответника само до преките и непосредствените вреди, които са в причинна връзка с издаденият незаконосъобразен административен акт. Пропусната полза се свързва с лишаването на увредения от възможността да реализира увеличение на имуществото си, което при обикновените условия би настъпило, ако длъжникът би изпълнил задължението си съгласно договора. Преките и непосредствени вреди са тези, които следват закономерно от действието на отмененият административен акт. Преки са само вредите, които са типична, неизбежна и необходима последица от увреждането. Непосредствени са тези вреди, които по време и място следват противоправния резултат от действието на акта. За да се приеме, че между административният акт и вредите има причинна връзка, е необходимо да се установи дали тези вреди са необходим резултат от действието на отмененият акт. Съотнесено към иска по чл.1, ал.1 ЗОДОВ, това означава, че увредения е бил лишен да увеличи имуществото си, което би настъпило ако незаконосъобразният административен акт не би бил издаден. Вредите изразяващи се в пропуснати ползи се обезщетяват само, ако ще настъпят със сигурност. В този смисъл и Тълкувателно решение № 3 от 12.12.2012 г. по тълкувателно дело № 3 от 2012 г. на ОСГТК на ВКС, в което принципно е възприето, че трябва да съществува сигурност за увеличаване на имуществото, която сигурност не се предполага, а следва надлежно да е доказана, освен при установена по нормативен ред презумпция за настъпването й.

В случая се претендират вреди представляващи пропуснати ползи под формата на законна лихва в размер на 27 484.82 лева, вследствие на неполучени навреме одобрени/сигурни финансови средства - сумата 59 957.88 лева, вследствие на издадените и впоследствие отменени като незаконосъобразни уведомителни писма с изх. №02-260-6500/14263 от 04.08.2021г. и изх. №02-260-6500/14263 от 16.08.2023г., издадени от Заместник – изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие“ (ДФЗ), считано от 04.08.2021г . датата на издаване на първото уведомително писмо до 16.05.2025г. – датата на полученото от ищеца плащане в размер на 59 098.90 лева от ответника.

В случая първата кумулативно необходима предпоставка за уважаване иска по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ е налице - тъй като процесните уведомителни писма са отменени с влезли в сила съдебни решения. Това не е спорен по делото въпрос.

Налице са и втората и третата кумулативни предпоставки на чл.1 , ал.1 от ЗОДОВ - настъпила за ищеца вреда, изразяваща се в невъзможността последния да разполага с полагащото му се финансиране, която вреда е в причинна връзка с отменения административен акт. Дължимата субсидия по схемата за обвързано подпомагане на плодове(основна) е касаела кампания 2019г. Нормата на чл. 75, § 1 от Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Е. П. и на Съвета от 17 декември 2013 година относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика и за отмяна на регламенти (ЕИО) № 352/78, (ЕО) № 165/94, (ЕО) № 2799/98, (ЕО) № 814/2000, (ЕО) № 1290/2005 и (ЕО) № 485/2008 на Съвета предвижда, че плащанията по схемите за подпомагане и посочените в член 67, параграф 2 мерки се осъществяват в периода от 1 декември до 30 юни на следващата календарна година. В чл. 75, § 2 от същия акт се предвижда, че плащания не се извършват преди да са приключили проверките на условията за допустимост. Същевременно в Решение на Съда на ЕС от 28.04.2022 г. по съединени дела C 160/21 и C 217/21 е прието, че член 75, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 1306/2013 трябва да се тълкува в смисъл, че ако разплащателната агенция на държава членка не изплати преди изтичането на определения в тази разпоредба срок помощ, поискана от земеделски производител, това не трябва да се приема за мълчалив отказ по съответното заявление за подпомагане, и то независимо дали съответният земеделски производител е бил уведомен за извършването на евентуални допълнителни проверки, които биха обосновали пропускането на срока. В мотивите на решението е посочено, че, целта на член 40 и член 75, параграф 1 от Регламент № 1306/2013 във връзка със съображение 27 от него да е да се гарантира, че земеделските производители получават навреме финансова помощ, за да могат да я използват ефективно и да се избегне излагането на риск на годишното разпределение на бюджета на Съюза. Действително, СЕС посочва, че при определени обстоятелства помощта може законосъобразно да бъде изплатена след изтичането на срока по член 75, параграф 1, като тези обстоятелства са свързани със защитата на финансовите интереси на съюза във връзка с член 75, параграф 2 от Регламента. Отклонението от срока по параграф 1 обаче е допустимо, както сочи Съдът, само в отделни случаи, при спазване на принципите на добра администрация и на полагане на дължимата грижа. Всъщност, видно е от доказателствата по делото, че за да откаже изплащане на исканата и дължима субсидия по Схемата за обвързано подпомагане за плодове(основна), органът е приел че един от заявените за подпомагане парцели е бил засаден с млади неплододаващи насаждения. Видно е обаче от доказателствата по делото съдържащи се в приобщените съдебни производства по оспорване на горепосочените уведомителни писма, че жалбоподателят е представил всички изискуеми документи за одобрение по схемата до 13.01.2020г.,вкл. фактури за реализирана продукция – череши, а проверка на място в парцела му е осъществена на 29.08.2019г. и констатациите от същата са закрепени в доклад (л.11 от а.д.№ 801/2021г. на АдмС-Хасково), в който е било отразено че дърветата в парцела са плододаващи. От материалите по същите дела не се установява на процесния парцел на ищеца да са били извършвани други проверки след 30.06.2020г.

Следователно в конкретния случай основанията за отклонение от срока по чл. 75, § 1 от Регламента не са налице. Предвид това ответникът е изпаднал в забава още на 01.07.2020г. В този смисъл Решение № 11544 от 23.11.2023 г. на ВАС по адм. д. № 7351/2023 г.

Видно е също от представените от ищеца доказателства, които ответникът не оспорва, че дължимото плащане и то не в неговата цялост е осъществено на 16.05.2025г., т. е. административният орган е приел, че са налице предпоставките за оторизиране на финансово подпомагане за кампания 2019г., но едва след отмяната на повторно издадения отказ за изплащане на субсидия по заявлението на ищеца за кампания 2019г., обективиран в уведомително писмо изх. №02-260-6500/14263 от 16.08.2023г., на Заместник – изпълнителен директор на ДФ“З“, с влязло в сила съдебно решение. Т.е. настъпилата за ищеца вреда, изразяваща се в невъзможност да разполага с дължимото му се финансиране, е в причинна връзка с отменения административен акт. На практика плащането е извършено, едва след постановяване на два незаконосъобразни административни акта последователно отменяни от съда, като в мотивите на решенията на АдмС-Хасково последователно е възприемана и тезата че основанията за плащане по схемата са налице. Именно незаконосъобразния административен акт, впоследствие отменен от съда е станал причина за забавеното изпълнение на паричното задължение от Държавен фонд "Земеделие" към ищеца и това обосновава пряката причинно-следствената връзка между извършеното нарушение и претърпените вреди.

За забавеното изплащане на дължимото подпомагане ответникът дължи обезщетение, което в случая се изчислява в размера на законната лихва. Претенцията за лихви за забава се основава на разпоредбата на чл. 86 от ЗЗД, съгласно която при неизпълнение на парично задължение, каквото неизпълнение в случая е установено, длъжникът дължи обезщетение ведно със законната лихва върху главницата (обезщетението). В случая обаче не се касае за лихва, дължима върху признато и присъдено обезщетение за вреди, предмет на обсъждане в мотивите по т. 4 от Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2004 г. на ВКС по тълк. гр. д. № 3/2004 г. ОСГК, а за самото обезщетение (пропуснатата полза), което само се приравнява на законната лихва по чл. 86 ЗЗД.

Неоснователни са доводите на ответника за приложимост на т. 4 от Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2004 г. на ВКС по тълк. гр. д. № 3/2004 г. ОСГК. Това, че вземането за обезщетение става изискуемо от момента на отмяната на незаконосъобразния административен акт, от който са причинени вредите, не означава, че вредата не е настъпила преди момента на изискуемостта. Следва да се разграничи лихвата, дължима върху признато и присъдено обезщетение за вреди, предмет на обсъждане в мотивите по т. 4 от Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2004 г. на ВКС по тълк. гр. д. № 3/2004 г. ОСГК от самото обезщетение (пропуснатата полза), претендирана в това съдебно производство, която само се изчислява посредством законната лихва по чл. 86 ЗЗД. Доколкото вредите - пропуснати ползи, поради неизпълнение на парично задължение, са настъпили от административна дейност и липсва друг ред за защита, обезщетение, равно по размер на законната лихва по чл. 86 ЗЗД следва да бъде присъдено на основание чл. 1 ЗОДОВ. Това е така, тъй като съгласно чл. 4 от ЗОДОВ държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице. В този смисъл понастоящем е сформирана трайна практика на ВАС, изразена в Решение по адм. д. № 6695/2020 г. и Решение № 11661 по адм. д. № 8068/2023 г. на ВАС, трето отд., Решение № 2014 от 16.02.2021г. по адм. дело № 6695/2020 г., IIIотд., Решение № 14728 от 27.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 4543/2020 г., III о.Р Решение № 12681 от 15.12.2023 г. на ВАС по адм. д. № 3202/2023 г., III о. Решение № 12184 от 12.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4476/2024 г., III о , Решение № 11544 от 23.11.2023 г. на ВАС по адм. д. № 7351/2023 г., Решение № 10510 от 1.11.2023 г. на ВАС по адм. д. № 6961/2023 г., III о., Решение № 14056 от 12.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 3322/2020 г., III о., Решение № 11661 от 28.11.2023 г. на ВАС по адм. д. № 8068/2023 г., III о, Решение № 610 от 16.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 4595/2013 г., III о., Решение № 12608 от 21.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5923/2024 г., III о. и др.

Съответно и в съответствие с цитираната трайна практика на касационната инстанция следва да се приеме, че началния момент на забавата, от който ищцовата страна има право да претендира вреди е 01.07.2020г. Ищецът претендира вредите от по-късен момент – 04.08.2021г., и предвид, че съдът не може да се произнася свръхпетитум, то вредите следва да се присъдят именнно от посочената от ищеца дата. Субсидията на последния, макар и непълен размер е изплатена на 16.05.2025г., следователно забавата е продължила до 15.05.2025г. , както твърди и ищеца.

Няма спор, между страните че в конкретния случай дължимата субсидия по Схемата по Схемата за обвързано подпомагане за плодове (основна група) - СП(основна) е в размер на исканата сума посочена в уведомителните писма – 59 957.88 лева, който е и размера на осъщественото със същите административни актове намаление, което намаление от своя страна е възприето с влезлите в сила съдебни решения за незаконосъобразно. Това е и размерът съответстващ на заявените от П. Х. за подпомагане площи по схемата съобразно ставките посочени в отменените уведомителни писма. Съответно размера на дължимата законна лихва, следва да бъде изчислен именно въз основа на размера на дължимата субсидия.

Законната лихва в случая е изчислима чрез електронен софтуер за изчисляване на лихва, наличен на сайта на Българската асоциация на вещи лица и експерти и препращащ към електронен адрес: http://calculator.bg/1/lihvi_zadaljenia.html. Касае се за технически изчисления, поради което назначаването на вещо лице не е необходимо. Като съобрази периода на забава на ответника съобразно претенцията на ищеца - от 04.08.2021г. до 15.05.2025г.,вкл. то законната лихва в случая възлиза на сумата от 27 462.12 лева. Предвид това, така предявения иск като доказан по основание следва да уважен до този размер. В останалата му част над тази сума и до сумата от 27 484.82 лева, иска следва да бъде отхвърлен.

При този изход на спора основателни се явяват претенциите и на ищеца и на ответника за присъждане на разноски, като такива се дължат съразмерно на уважената и отхвърлена част от иска.

Съразмерно на уважената част от иска ищеца се дължат разноски в размер на 3607.02 лева. Съразмерно на отхвърлената част от иска на ответника се дължат разноски размер на 0.08 лв.

Мотивиран от изложените съображения и на основание чл. 203 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс във вр. с чл. 1, ал. 2 и чл.4 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, съдът

 

РЕШИ:

 

ОСЪЖДА Държавен фонд „Земеделие“, [населено място] да заплати на П. Т. Х., с [ЕГН] от [населено място] сума в размер на 27 462.12 лева, представляваща законната лихва дължима за периода от 04.08.2021г. до 15.05.2025г.вкл. върху сумата от 59 957.88 лева, представляваща субсидия по схемата за обвързано подпомагане за плодове (основна група) СП-(основна).

ОТХВЪРЛЯ иска на П. Т. Х. от [населено място] в останалата му част за сумата над 27 462.12 лева до 27 484.82 лева.

ОСЪЖДА Държавен фонд“Земеделие“ да заплати на П. Т. Х., с [ЕГН] от [населено място] разноски по и.адм.дело № 1248 от 2025г. по описа на АдмС-Хасково, в размер на 3607.02 лв

ОСЪЖДА П. Т. Х., с [ЕГН] от [населено място], да заплати на Държавен фонд“Земеделие“ , [населено място] разноски и.адм.дело № 1248/2025г.по описа на АдмС-Хасково в размер на 0.08лв.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в 14 дневен срок от съобщаването му пред ВАС.