Р Е Ш
Е Н И Е
гр. София, 01.04.2021г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
Гражданско
отделение, І-1
състав, в публичното заседание на двадесет и трети
март през през две хиляди двадесет и първа година,
в състав:
СЪДИЯ: Екатерина Стоева
при секретаря Весела Станчева разгледа
гр.д. № 14245 по описа за 2019г. на
съда и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е
образувано по искова молба на „Райфайзенбанк /България/ ЕАД с предявени против Л.С.Т.
обективно съединени искове по чл.422 ГПК за сумата 31 537.65лв.-главница по
договор за потребителски кредит от 21.04.2017г.; за сумата
1227.05лв.-възнаградителна лихва за периода 15.07.2018г.-16.05.2019г. и за
сумата 523.10лв.-лихва за забава за периода 17.05.2019г.-13.06.2019г., ведно
със законната лихва върху главницата от 14.06.2019г. до изплащането, за които е
издадена заповед за изпълнение по чл.417 ГПК по гр.д.№ 34335/2019г. по описа на
СРС, 42 състав, в условията на евентуалност осъдителни искове за същите суми с
правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.430 ТЗ и чл.86 ЗЗД, ведно със законната
лихва от подаване на исковата молба до изплащането.
Твърденията на
ищеца са за сключен с ответника договор за кредит на 21.04.2017г., с който му
предоставил сумата 36 260лв., усвоена изцяло на 24.04.2017г. и с поето
задължение за връщане на анюитетни месечни вноски, ведно с уговорена
възнаградителна лихва, в срок до 15.04.2025г. Поради неплащане на погасителни
вноски отнасящи се за периода 15.08.2018г.-15.05.2019г. обявил кредита за
предсрочно изискуем с връчване изявлението за това на ответника и подал
заявление, въз основа на което издадена заповед за незабавно изпълнение по
чл.417 ГПК. В условията на евентуалност, ако съдът приеме, че към деня на
подаване на заявлението не е настъпила предсрочна изискуемост прави искане за
осъждане на ответника да заплати посочените в исковата молба суми.
Ответникът оспорва
исковете с доводи, че при сключването на договора ищецът не му предоставил безплатно и в
писмена форма условията по кредита съобразно чл.58, ал.1 ЗКИ, както и представеното в заповедното производство
извлечение от счетоводни книги не съответства по съдържание на предвиденото в
чл.60, ал.2 ЗКИ. Твърди в рамките на образуваното изпълнително производство въз
основа издадената заповед за изпълнение да са събрани суми в погашение
вземанията на ищеца по кредита.
В рамките на
процедурата по размяна на книжа по чл.367 и сл ГПК с молба от 18.06.2020г.
ищецът е заявил, че на 16.06.2020г. задълженията на ответника към банката са
изцяло погасени. Претендира присъждането на разноски, тъй като с поведението си
ответникът е станал повод за заповедното и исковото производство.
В съдебно
заседание ищецът, чрез процесуалния си представител, потвърждава погасяването
на задълженията чрез плащане и поддържа искането за разноските направени в
заповедното производство, както и тази в настоящото производство за платена
държавна такса.
Ответникът
счита, че не дължи разноски на ищеца.
Съдът, като взе
предвид становищата на страните и прецени доказателствата по делото, намира
следното:
Не е предмет на спор сключен между страните договор на
21.04.2017г., по силата на който ищецът предоставил на ответника кредит в
размер на 36 260лв. с поето задължение за неговото връщане на анюитетни
вноски с падежи 15-то число на месеца и краен срок за погасяване 15.04.2025г.
съгласно погасителен план.
Ответникът не е оспорил неизпълнение на задължението за
плащане на вноските за периода 15.08.2018г.-15.05.2019г., съставляващо
основание за предсрочна изискуемост на кредита според т.8.1 вр. т.9.2 от
договора. С писмо изх.№ ИЗХ-001-16554 ищецът обявил кредита за предсрочно
изискуем, което волеизявление е връчено на ответника лично на 17.05.2019г.
/стр.18/.
Въз основа подадено на 14.06.2019г. заявление е
образувано гр.д.№ 34335/2019г. по описа на СРС, 42 състав, по което в полза на
банката е издадена заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК на
28.06.2019г. и изпълнителен лист против ответника за следните суми:
3322.76лв.-редовно падежирала главница по договора за кредит от 21.04.2017г.,
ведно със законната лихва от 14.06.2019г. до изплащането; изискуема редовна
лихва от 1227.05лв. за периода 15.07.2018г.-16.05.2019г.; наказателна лихва от
189.54лв. за периода 15.08.2018г.-13.06.2019г.; сумата от 28 214.89лв.-предсрочно
изискуема главница по договора, ведно със законната лихва от 14.06.2019г. до
изплащането; наказателна лихва върху нея от 333.56лв. за периода 17.05.2019г.-13.06.2019г.
и 715.76лв. разноски по делото, от които 665.76лв. държавна такса и 50лв.
възнаграждение за юрисконсулт.
В срока по чл.414 ГПК на 07.08.2019г. след получаване
поканата за доброволно изпълнение /31.07.2019г./ ответникът-длъжник е възразил
против заповедта, с оглед на което и в изпълнение на дадените от съда указания
ищецът предявил иск по чл.422 ГПК за установяване съществуване на вземанията,
предмет на настоящото производство.
Въз основа изпълнителния лист по молба на ищеца е образувано
изп.д.№ 20198390400582 по описа на ЧСИ Ирина Митова-Кирезиева, с район на
действие СГС, с наложен запор върху трудовото възнаграждение на ответника
получавано от „КАТЕК Електроник България“ ЕООД. Видно от представеното от
работодателя удостоверение /стр.98/ от трудовото възнаграждение за периода
м.08.2019г.-м.02.2020г. включително е удържана сума общо от 4812.34лв. в
погашение вземанията на ищеца.
Не се спори след това и към м.06.2020г. ответникът да е
погасил задълженията си по договора.
От горното следва, че към деня на устните състезания в
полза на ищеца не съществуват неудовлетворени парични притезания, произтичащи
от сключения с ответника договор, поради което иска по чл.422 ГПК и съединените
в условията на евентуалност осъдителни искове подлежат на отхвърляне като
погасени чрез плащане. В хипотезата по чл.418, ал.1 ГПК заповедта подлежи на
изпълнение преди да е влязла в сила, поради което сумите, събрани по
принудителен ред в изпълнителното производство, са на основание на издадения съдебен
акт-разпореждане за незабавно изпълнение, което не подлежи на проверка в
исковия процес. Съдът не следва да съобразява факта на удовлетворяване на
вземането чрез осъществено принудително събиране на сумите по издадения
изпълнителен лист въз основа на разпореждането за незабавно изпълнение в
образувания изпълнителен процес /т.9 от ТР № 4/18.06.2014г. по тълк.д.№
4/2013г., ОСГТК на ВКС/.
Погасяването е осъществено след като ответникът е
изпаднал в забава поради неизпълнение на задълженията по договора за кредит и
предприети от ищеца действия за защита с подаване на заявление за издаване на
заповед за изпълнение, респ. предявяване на иск по чл.422 ГПК въз основа
подаденото писмено възражение против заповедта. Предвид това с поведението си
ответникът е станал повод за образуване на делото и на основание чл.78, ал.1 ГПК дължи на ищеца разноските, които е направил в тези съдебни производства, а
именно 715.76лв. в заповедното
производство и 695.75лв. платена държавна такса за исковото производство. В
частта за разноските в съответствие с ТР № 4/18.06.2014г. по т.д.№ 4/2013г.
ОСГТК на ВКС съдът дължи произнасяне с осъдителен диспозитив.
Водим от горното
съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД, ЕИК ********, със седалище и
адрес на управление ***, против Л.С.Т., ЕГН **********, с адрес ***, установителни
искове по чл.422 ГПК за сумата 31 537.65лв.-главница по договор за
потребителски кредит от 21.04.2017г.; за сумата 1227.05лв.-възнаградителна
лихва за периода 15.07.2018г.-16.05.2019г. и за сумата 523.10лв.-лихва за
забава за периода 17.05.2019г.-13.06.2019г., ведно със законната лихва върху
главницата от 14.06.2019г. до изплащането, за които е издадена заповед за
изпълнение по чл.417 ГПК по гр.д.№ 34335/2019г. по описа на СРС, 42 състав,
както и предявените в условията на евентуалност осъдителни искове за същите
суми с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.430 ТЗ и чл.86 ЗЗД, ведно със
законната лихва от подаване на исковата молба до изплащането.
ОСЪЖДА Л.С.Т.,
ЕГН **********,*** да заплати на „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД, ЕИК *********,
гр.София, на основание чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК разноски в заповедното
производство от 715.76лв. и разноски в исковото производство от 695.75лв.
Решението може
да се обжалва в двуседмичен срок пред Софийски градски съд от връчване препис
на страните.
СЪДИЯ: