Решение по дело №14245/2019 на Софийски градски съд

Номер на акта: 262151
Дата: 1 април 2021 г. (в сила от 2 юни 2021 г.)
Съдия: Екатерина Тодорова Стоева
Дело: 20191100114245
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 31 октомври 2019 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

гр. София, 01.04.2021г.

 

 

В     И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,  Гражданско отделение, І-1 състав, в публичното заседание на двадесет и трети март през през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

                                                                             СЪДИЯ: Екатерина Стоева

 

при секретаря Весела Станчева разгледа гр.д. № 14245 по описа за 2019г. на съда и за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

Производството е образувано по искова молба на „Райфайзенбанк /България/ ЕАД с предявени против Л.С.Т. обективно съединени искове по чл.422 ГПК за сумата 31 537.65лв.-главница по договор за потребителски кредит от 21.04.2017г.; за сумата 1227.05лв.-възнаградителна лихва за периода 15.07.2018г.-16.05.2019г. и за сумата 523.10лв.-лихва за забава за периода 17.05.2019г.-13.06.2019г., ведно със законната лихва върху главницата от 14.06.2019г. до изплащането, за които е издадена заповед за изпълнение по чл.417 ГПК по гр.д.№ 34335/2019г. по описа на СРС, 42 състав, в условията на евентуалност осъдителни искове за същите суми с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.430 ТЗ и чл.86 ЗЗД, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до изплащането.

Твърденията на ищеца са за сключен с ответника договор за кредит на 21.04.2017г., с който му предоставил сумата 36 260лв., усвоена изцяло на 24.04.2017г. и с поето задължение за връщане на анюитетни месечни вноски, ведно с уговорена възнаградителна лихва, в срок до 15.04.2025г. Поради неплащане на погасителни вноски отнасящи се за периода 15.08.2018г.-15.05.2019г. обявил кредита за предсрочно изискуем с връчване изявлението за това на ответника и подал заявление, въз основа на което издадена заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК. В условията на евентуалност, ако съдът приеме, че към деня на подаване на заявлението не е настъпила предсрочна изискуемост прави искане за осъждане на ответника да заплати посочените в исковата молба суми.

Ответникът оспорва исковете с доводи, че при сключването на договора  ищецът не му предоставил безплатно и в писмена форма условията по кредита съобразно чл.58, ал.1 ЗКИ, както и  представеното в заповедното производство извлечение от счетоводни книги не съответства по съдържание на предвиденото в чл.60, ал.2 ЗКИ. Твърди в рамките на образуваното изпълнително производство въз основа издадената заповед за изпълнение да са събрани суми в погашение вземанията на ищеца по кредита.

В рамките на процедурата по размяна на книжа по чл.367 и сл ГПК с молба от 18.06.2020г. ищецът е заявил, че на 16.06.2020г. задълженията на ответника към банката са изцяло погасени. Претендира присъждането на разноски, тъй като с поведението си ответникът е станал повод за заповедното и исковото производство.

В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител, потвърждава погасяването на задълженията чрез плащане и поддържа искането за разноските направени в заповедното производство, както и тази в настоящото производство за платена държавна такса.

Ответникът счита, че не дължи разноски на ищеца.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени доказателствата по делото, намира следното:

Не е предмет на спор сключен между страните договор на 21.04.2017г., по силата на който ищецът предоставил на ответника кредит в размер на 36 260лв. с поето задължение за неговото връщане на анюитетни вноски с падежи 15-то число на месеца и краен срок за погасяване 15.04.2025г. съгласно погасителен план.

Ответникът не е оспорил неизпълнение на задължението за плащане на вноските за периода 15.08.2018г.-15.05.2019г., съставляващо основание за предсрочна изискуемост на кредита според т.8.1 вр. т.9.2 от договора. С писмо изх.№ ИЗХ-001-16554 ищецът обявил кредита за предсрочно изискуем, което волеизявление е връчено на ответника лично на 17.05.2019г. /стр.18/.

Въз основа подадено на 14.06.2019г. заявление е образувано гр.д.№ 34335/2019г. по описа на СРС, 42 състав, по което в полза на банката е издадена заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК на 28.06.2019г. и изпълнителен лист против ответника за следните суми: 3322.76лв.-редовно падежирала главница по договора за кредит от 21.04.2017г., ведно със законната лихва от 14.06.2019г. до изплащането; изискуема редовна лихва от 1227.05лв. за периода 15.07.2018г.-16.05.2019г.; наказателна лихва от 189.54лв. за периода 15.08.2018г.-13.06.2019г.; сумата от 28 214.89лв.-предсрочно изискуема главница по договора, ведно със законната лихва от 14.06.2019г. до изплащането; наказателна лихва върху нея от 333.56лв. за периода 17.05.2019г.-13.06.2019г. и 715.76лв. разноски по делото, от които 665.76лв. държавна такса и 50лв. възнаграждение за юрисконсулт. 

В срока по чл.414 ГПК на 07.08.2019г. след получаване поканата за доброволно изпълнение /31.07.2019г./ ответникът-длъжник е възразил против заповедта, с оглед на което и в изпълнение на дадените от съда указания ищецът предявил иск по чл.422 ГПК за установяване съществуване на вземанията, предмет на настоящото производство.

Въз основа изпълнителния лист по молба на ищеца е образувано изп.д.№ 20198390400582 по описа на ЧСИ Ирина Митова-Кирезиева, с район на действие СГС, с наложен запор върху трудовото възнаграждение на ответника получавано от „КАТЕК Електроник България“ ЕООД. Видно от представеното от работодателя удостоверение /стр.98/ от трудовото възнаграждение за периода м.08.2019г.-м.02.2020г. включително е удържана сума общо от 4812.34лв. в погашение вземанията на ищеца.

Не се спори след това и към м.06.2020г. ответникът да е погасил задълженията си по договора.

От горното следва, че към деня на устните състезания в полза на ищеца не съществуват неудовлетворени парични притезания, произтичащи от сключения с ответника договор, поради което иска по чл.422 ГПК и съединените в условията на евентуалност осъдителни искове подлежат на отхвърляне като погасени чрез плащане. В хипотезата по чл.418, ал.1 ГПК заповедта подлежи на изпълнение преди да е влязла в сила, поради което сумите, събрани по принудителен ред в изпълнителното производство, са на основание на издадения съдебен акт-разпореждане за незабавно изпълнение, което не подлежи на проверка в исковия процес. Съдът не следва да съобразява факта на удовлетворяване на вземането чрез осъществено принудително събиране на сумите по издадения изпълнителен лист въз основа на разпореждането за незабавно изпълнение в образувания изпълнителен процес /т.9 от ТР № 4/18.06.2014г. по тълк.д.№ 4/2013г., ОСГТК на ВКС/.

Погасяването е осъществено след като ответникът е изпаднал в забава поради неизпълнение на задълженията по договора за кредит и предприети от ищеца действия за защита с подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение, респ. предявяване на иск по чл.422 ГПК въз основа подаденото писмено възражение против заповедта. Предвид това с поведението си ответникът е станал повод за образуване на делото и на основание чл.78, ал.1 ГПК дължи на ищеца разноските, които е направил в тези съдебни производства, а именно  715.76лв. в заповедното производство и 695.75лв. платена държавна такса за исковото производство. В частта за разноските в съответствие с ТР № 4/18.06.2014г. по т.д.№ 4/2013г. ОСГТК на ВКС съдът дължи произнасяне с осъдителен диспозитив.

Водим от горното съдът

 

 

Р   Е   Ш   И:

 

 

ОТХВЪРЛЯ предявените от „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***, против Л.С.Т., ЕГН **********, с адрес ***, установителни искове по чл.422 ГПК за сумата 31 537.65лв.-главница по договор за потребителски кредит от 21.04.2017г.; за сумата 1227.05лв.-възнаградителна лихва за периода 15.07.2018г.-16.05.2019г. и за сумата 523.10лв.-лихва за забава за периода 17.05.2019г.-13.06.2019г., ведно със законната лихва върху главницата от 14.06.2019г. до изплащането, за които е издадена заповед за изпълнение по чл.417 ГПК по гр.д.№ 34335/2019г. по описа на СРС, 42 състав, както и предявените в условията на евентуалност осъдителни искове за същите суми с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.430 ТЗ и чл.86 ЗЗД, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до изплащането.

ОСЪЖДА Л.С.Т., ЕГН **********,*** да заплати на „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД, ЕИК *********, гр.София, на основание чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК разноски в заповедното производство от 715.76лв. и разноски в исковото производство от 695.75лв.

 

Решението може да се обжалва в двуседмичен срок пред Софийски градски съд от връчване препис на страните.

 

 

 

                                                              СЪДИЯ: