Р Е
Ш Е Н
И Е
Казанлък,21.06.2019г.
Казанлъшкият районен съд, наказателно отделение, четвърти
състав, в публично заседание на пети юни две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
председател:
Михаил Михайлов,
при участието на секретаря
Марийка Иванова, разгледа докладваното от съдия Михайлов АН дело №543/ 2019г.
по описа на същия съд и за да се произнесе взе предвид следното:
Обжалвано
е наказателно постановление №19-0284-000063/ 21.01.2019г., издадено от началник
сектор към ОДМВР-Стара Загора, РУ-Казанлък, с което на
Д.К.Д., на основание чл.53 от ЗАНН и чл.175,ал.3,пр.2 от ЗДвП, са наложени
административно наказание- глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 6 месеца. Въззивникът останал недоволен от това и моли съда да
отмени наказателното постановление. В с.з. негов процесуален представител поддържа
жалбата, сочейки аргументи в нейна подкрепа.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща
представител в с.з. и не изразява становище по жалбата.
При издаване на горното НП началник сектор към
ОДМВР-Стара Загора, РУ-Казанлък, е приел, че жалбоподателя Д.К.Д. на 26.10.2018г.
около 15.00 часа на ПП-I-6 км.310+300 до
„Дунавско ханче“ в посока изток-запад, е управлявал багер „Хидромек“
без поставени регистрационни табели на определеното за това място.
Актосъставителят
квалифицирал нарушението по чл.140,ал.1 от ЗДвП. Актът е подписан от съставилия
го полицейски служител, от двамата свидетели на нарушението, както и от
жалбоподателя, на когото е бил връчен препис от него. Последният е възразил
срещу констатациите в АУАН към момента на неговото съставяне и връчване, обяснявайки,
че документите на багера били изрядни и че същия бил регистриран.
Административно-наказващият
орган, след като е проверил акта с оглед неговите законосъобразност и правилност,
преценил е събраните доказателства и е установил, че нарушителя Д.К.Д. е
извършил деянието виновно, е издал обжалваното НП. В него е възпроизвел
фактическата обстановка, описана в акта. Приел е и че е нарушен чл.140,ал.1 от ЗДвП. Наказателното постановление е връчено на нарушителя срещу подпис в
съответствие с императивната норма на чл.58,ал.1 от ЗАНН.
При така установените факти съдът прави следните фактически
и правни изводи:
Жалбата е с правно основание чл.59,ал.1 от ЗАНН. Същата
е подадена в преклузивния срок по алинея 2 от този текст, от легитимиран
субект/срещу който е издадено атакуваното НП/, при наличие на правен интерес от
обжалване и пред компетентен съд /по местоизвършване на твърдяното нарушение/,
поради което е процесуално допустима.
Чл.53 от ЗАНН задължава АНО, когато установи, че
нарушител е извършил виновно деяние, да издава наказателно постановление. В
член 57 от ЗАНН изчерпателно са изброени необходимите реквизити на
наказателното постановление, за да бъде то законосъобразно. В конкретния случай
наказващият орган е съобразил изцяло формата на наказателното постановление с
изискуемата такава от цитираната нормативна разпоредба. В обжалваното
наказателно постановление №19-0284-000063/ 21.01.2019г., издадено от началник сектор
към ОДМВР-Ст.Загора, РУ-Казанлък, точно са записани името и длъжността на
лицето, което го е изготвило, датата на издаването и номера на постановлението,
датата на акта, въз основа на който се издава то и имената, длъжността и
местоработата на актосъставителя, името на нарушителя
и индивидуализиращите го признаци, точния му адрес, описание на нарушението,
датата и мястото, където е извършено то, обстоятелствата, при които е
осъществено, както и на доказателствата, които го потвърждават, законната
разпоредба, която е била нарушена виновно, както и вида и размера на наказанията.
В с.з. актосъставителят
изцяло потвърди описаната от него в АУАН фактическа обстановка и настоящият съд
кредитира показанията му,като последователни,непротиворечиви и логични. Няма
установени обстоятелства, сочещи предубеденост у този свидетел, както и други
основания за подлагане на критика на казаното от него. В този контекст, макар
да има предвид и факта, че актосъставителя не е
очевидец на извършване на нарушението, но че АУАН е съставен по данни на
свидетели-очевидци на деянието по чл.140,ал.1 от ЗДвП и подписан от същите,
съдът приема за доказано обвинението, че на процесните
дата и място Д.К.Д. е управлявал МПС, без поставени регистрационни табели на
определените за това места и поради това намира, че разглеждайки правния спор
по същество, следва да потвърди обжалваното наказателно постановление.
При осъществяване на функцията си служебно да следи
за наличие на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, съдът не
установи такива и поради това намира за неоснователно становището на
процесуалния представител на жалбоподателя за наличието на подобни.
Съобразно това настоящият съдебен състав намира
твърдението на адв.Г.,че било налице противоречие
между диспозитива и обстоятелствената част на НП, тъй
като на доверителя й било определено наказание по чл.175,ал.3,пр.2 от ЗДвП, а
правната норма на чл.175 от ЗДвП имала само две алинеи, за неоснователно, тъй като вероятно процесуалния
представител на въззивника е използвал нормативната
уредба, действаща преди 21.01.2017г., на която дата е влязло в сила последното
изменение на въпросната разпоредба, съдържаща не две, а цели пет алинеи. В този
смисъл е неоснователно и твърдението, че наложените на нарушителя санкции били
в максималните размери, тъй като определените 200 лева глоба и лишаване от
право да управлява МПС за срок от шест месеца са минималните, предвидени в
закона такива.
Съдът намира за неубедително изявлението на
адвокат Г. в с.з., че нарушителя бил работил
с багера в една нива, след като сутринта бил поставил табелите с
регистрационните номера и след работа паркирал МПС и свалил същите, за да не
бъдат откраднати, в съответствие с указанията на собственика на багера. Процесуалният
представител на въззивника се позовава на постановление
за прекратяване на наказателно производство, в хода на което ежедневното
поставяне и снемане на табелите било установено. Всъщност обаче това е
твърдение, изградено върху непритежаващите процесуална сила и издържаност
показания на заинтересован свидетел, който при това не е бил на мястото на
осъществяване на нарушението по време на извършването му. Заключението на
процесуалния представител на жалбоподателя не представлява нищо друго, освен т.нар.
превратно тълкуване на факти и обстоятелства. Защитната позиция, изградена от
адвокат Г., всъщност представлява една конструкция от голословни твърдения,
неподкрепени от никакви доказателства.
Имайки предвид изложеното дотук и невъзможността
размерите на наложените административни наказания да бъдат намалени, съдът намира, че следва да потвърди изцяло
обжалваното наказателно постановление.
Според състава на съда правилно АНО е приложил
материалния закон, приемайки, че въззивника Д. е
допуснал нарушение на чл.140,ал.1 от Закона за движението по пътищата.
В
случая не са налице и предпоставки за приложение на член 28 от ЗАНН.
Разпоредбата е императивна и въвежда задължително поведение за водачите на МПС.
От друга страна- съдът намира, че фактическите обстоятелства, свързани с
настоящия случай, не указват на маловажност и счита, че прилагането на чл.28 от ЗАНН, няма да съответства на личната и генералната превенция и за да е налице
маловажен случай на административно нарушение, то следва извършеното деяние, с
оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на
други смекчаващи обстоятелства, да представлява по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид. В
хода на производството обаче не се изтъкнаха доводи и не се ангажираха
доказателства, които да сочат на по-ниска степен на обществена опасност на
извършеното нарушение.
По
отношение на правилността на горепосоченото НП, съдът счита, че са налице
всички предпоставки то да бъде потвърдено като такова. За да бъде наказателното
постановление правилно, то наказанието, отразено в него, трябва да бъде
основано на материално-правна норма, като се вземат предвид всички факти и
доказателства, събрани в хода на производството по налагане на административни
наказания. В същата посока е и хипотезата на чл.27 от ЗАНН, чрез която
законодателя е очертал начина и метода за определяне на административното
наказание. Относно наказанията,наложени на жалбоподателя,с обжалваното
наказателно постановление, съдът счита, че изцяло е спазено нормативното
изискване на член 27 от ЗАНН и определянето им е основано на точно посочени
разпоредби на закона. Изложеното
обосновава извод за осъществяване от обективна страна на признаците на състав
на административно нарушение по чл.140, ал.1 от Закона за движението по
пътищата, както правилно деянието е било квалифицирано от АНО. Вмененото
нарушение е формално, на просто извършване и за довършването му не се изисква
настъпване на допълнителни вредни последици. Настъпването и липсата на такива
последици подлежат на последваща преценка при
индивидуализацията на наказанието и не са определящи сами по себе си за съставомерността на деянието. Нарушението е било извършено
виновно от дееца при наличието на пряк умисъл, тъй като той е съзнавал общественоопасния му характер, т.е. знаел е, че не следва
да управлява МПС/в случая багер/ без поставени регистрационни табели на
определените за това места, но въпреки това го е сторил.
В обобщение изводите на наказващия орган за
наличието на визираното в санкционния акт деяние са обосновани и достигнати в
съответствие с ангажираните доказателствени
източници.
Предвид изложеното дотук и на основание чл.63,ал.1,предл.I от ЗАНН съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА изцяло наказателно
постановление №19-0284-000063/ 21.01.2019г., издадено от началник сектор към
ОДМВР-Стара Загора, РУ-Казанлък, с което на Д.К.Д. ***, с ЕГН **********, са
наложени административно наказание- глоба в размер на 200/двеста/ лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца.
Решението
подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението, че самото то и
мотивите към него са изготвени, пред Административен съд гр.Стара Загора.
Районен
съдия: