№ 77
гр. Велико Търново, 14.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, X СЪСТАВ, в публично
заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА ЧАЛЪКОВА
при участието на секретаря МАЯ К. ТРИФОНОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ЧАЛЪКОВА Административно
наказателно дело № 20224110201196 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на **** против Наказателно постановление № 515966-
F542275 от 05.06.2020 г. на Директора на ТД на НАП гр. В. Търново, с което на основание
чл. 355, ал. 1, от КСО на дружеството-жалбоподател е наложена "Имуществена санкция" в
размер на 700 лева. Претендира се неговата отмяна с оплаквания за незаконосъобразност и
необоснованост. В съдебно заседание, чрез пълномощника си поддържа жалбата.
Въззиваемата страна, чрез процесуалния си представител, моли съда да потвърди НП
като правилно и законосъобразно. Претендира разноски.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, намери за установено от
фактическа и правна страна следното:
Административнонаказателното производство е инициирано със съставянето на
АУАН № F542275/23.03.2020 г. от св. К. – ст. инспектор по приходите в ТД на НАП - гр. В.
Търново, с който е констатирала, че жалбоподателят, в качеството си на осигурител, не бил
изпълнил вмененото му по закона задължение да подаде Декларация Образец № 1 за лицето
***, за м. Декември 2019 г., в законоустановения срок, до 25-то число на месеца следващ
месеца, за който се отнасят данните. В конкретния случай декларация образец № 1 за период
месец Декември 2019 г. е следвало да бъде подадена до 27.01.2020 г. включително.
Нарушението било установено на 13.03.2020 г. в ТД на НАП Велико Търново. Декларация
образец № 1 е била подадена след законоустановения срок и заведена в регистъра на ТД на
НАП В. Търново с вх. № 5869/06.03.2020 г. Изпратена е била покана до лицето с изх. №
4809/13.03.2020 г. за съставяне и връчване на АУАН. Същият бил съставен в отсъствие на
нарушителя на основание чл. 40, ал. 2 от ЗАНН в присъствието на св. Л. И. - Т..
Контролният орган приел, че е осъществен състав на нарушение по чл. 3, ал. 1, т. 1 от
Наредба Н-8/29.12.2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и
съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и
от самоосигуряващите се лица във вр. с чл. 5, ал. 4 от КСО.
1
Съставеният АУАН при условията на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН е връчен лично на *** -
управител на дружеството-жалбоподател на 08.04.2020 г., като при връчването му не е
изложил възражения.
Въз основа на така съставения и връчен АУАН е било издадено и оспореното НП, с
което за неизпълнение на посоченото по-горе задължение и на основание чл. 355, ал. 1 от
КСО на дружеството-жалбоподател, в качеството му на осигурител е наложено
административно наказание "Имуществена санкция" в размер на 700 лева.
По делото са приети и приложени множество писмени доказателства, включително и
такива, установяващи компетентността на административно- наказващия орган. В хода на
съдебното следствие са разпитани и свидетели, чиито показания напълно кореспондират със
събраните по делото и писмени доказателства и потъврждават установеното от фактическа
страна.
Предвид устанвеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежно легитимирано за
това лице и в законоустановения срок, пред компетентния да се произнесе съд. Разгледана
по същество е частично основателна.
Както АУАН, така и оспореното НП съдържат императивно изискуемите реквизити
посочени в чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, като при съставянето им не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, които да водят до отмяната на оспореното НП на това
основание. От доказателствената маса по делото, безспорно и категорично се установява, че
вмененото на дружеството-жалбоподател нарушение е осъществено.
Във връзка с дейността на **, в качеството му на осигурител, не е спазен
законоустановения срок за подаване на Декларация образец 1 „Данни за осигуреното лице”,
за лицето ***, за период м. Декември 2019 г., в законоустановения срок до 25-то число на
месеца, следващ месеца, за който се отнасят данните, като по този начин е била нарушена
разпоредбата на чл. 3, ал. 1, т. 1 от Наредба Н-8/29.12.2005 г. за съдържанието, сроковете,
начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за
осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица във вр. с чл. 5, ал. 4 от
КСО. В същата разпоредба (чл.3, ал. 1, т. 1 от Наредба - Н-8/29.12.2005 г.), е предвидено
декларация образец № 1 да се подава в съответната компетентна териториална дирекция на
Националната агенция за приходите от работодателите, осигурителите и техните клонове и
поделения за всеки календарен месец до 25-о число на месеца, следващ месеца, за който се
отнасят данните, като декларацията съдържа информация за осигурителния доход, вид
осигуряване, отработени дни от месеца, работно време и други - поотделно за всяко лице,
подлежащо на осигуряване. Изключението е при начислено или изплатено възнаграждение
за същия месец след този срок - до края на месеца, в който е начислено или изплатено
възнаграждението. Видно от представените по делото доказателства, дружеството
жалбоподател е подало Декларация образец 1 за ***, след законоустановеният срок, като за
положен труд през месец декември 2019 г., осигурителят е подал декларацията, като е била
заведена в регистъра на ТД на НАП гр. В. Търново с протокол вх. № 5869/06.03.2020 г.
Същата е следвало да бъде подадена до 27.01.2020 г. включително.
Възражението на жалбоподателя, че за лицето * не се дължи подаване на декларация
в сроковете по чл. 5, ал. 4 от КСО вр. чл. 3, ал. 1, т. 1 от Наредба Н-8/29.12.2005 г. на МФ,
поради обстоателството, че същото не се явява осигурител на на това лице (*) са без опора в
даказателствената маса, а също така и се опровергава от събраните по делото
доказателлства. Неподаването на декларация образец 1 в законоустановения срок е
формално нарушение на закона.
При определяне на санкцията в НП е отразено, че са били взети предвид тежестта на
нарушението, всички смекчаващи и утежняващи обстоятелства, както и липсата на
предпоставки за приложението на чл. 28 от ЗАНН. По същество обаче, липсва
индивидуализация, тъй като не е посочено конкретно в какво се изразяват сочените
съображения. Съдът не може да тълкува и извежда волята на наказващия орган. Оспореното
2
НП следва да бъде изменено като се наложи минималната по размер „Имуществена
санкция“, а именно - от 500 лева, което е най-благоприятно за нарушителя. Към датата на
съставяне наоспореното НП е налице законодателна промяна, като с Наредба Н-13 от
17.12.2019 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни
от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от
самоосигуряващите се лица, издадена от МФ и обнародвана в ДВ, бр. 1/03.01.2020 г., в сила
от 03.01.2020 г. е отменена Наредба № Н-8 от 29.12.2005 г. за съдържанието, сроковете,
начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за
осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица. В разпоредбите на
Наредба Н-13 е налице пълно и идентично и тъждествено, текстово възпроизвеждане на
разпоредбите от Наредба Н-8. В този смисъл на въпросната разпоредба на чл. 3, ал. 1, т. 1 от
Наредба Н-8, напълно съосъотвества тази по чл. 4, ал. 1 от Наредба Н-13 със същото
съдържание, т.е. липсва промяна в санкционната разпоредба. При това положение липсва
по-благоприятен закон, или казано по друг начин не е налице отпадане на съставомерността
и/или наказуемостта на описаното неизпълнение на задължение.
В изложения смисъл настоящата инстанця приема, че НП следва да бъде изменено
само в частта му относно размера на наложената санкция, като от 700 лева „Имуществената
санкция“ бъде намалена на 500 лева.
Предвид изхода на делото и направеното от пълномощника на въззиваемата страна
искане с правно основание в чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН вр. чл. 143, ал. 4 от АПК, вр. чл. 144 от
АПК вр. чл. 78, ал. 8 от ГПК на Национална агенция за приходите следва да се присъди
юрисконсултско възнаграждение, в размер, определен на основание чл. 37 от ЗПП, съгласно
препращащата разпоредба на чл. 63д, ал. 5 от ЗАНН. Съгласно чл. 37 от ЗПП заплащането на
правната помощ е съобразно с вида и количеството на извършената дейност и се определя в
наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. За защита по дела по ЗАНН чл.
27е от Наредбата за заплащане на правната помощ предвижда възнаграждение в размер от
80 до 150 лева. Според чл. 78, ал. 8 от ГПК размерът на юрисконсултското възнаграждение
се определя от съда. Производството по делото е протекло в едно съдебно заседание, като
случаят не се отличава с фактическа или правна сложност, поради което съдът намира, че
следва да се присъди възнаграждение в размер на предвидения в закона минимум от 80 лева.
Като съобрази размера на оставената без уважение част на жалбата (500 лева, доколкото
това е размерът на потвърдената санкция) съдът намира, че на въззиваемата страна следва да
бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 57.14 лева, като посочената
сума следва да бъде заплатена от дружеството-жалбоподател.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 515966-F542275 от 05.06.2020 г. на
Директора на ТД на НАП гр. Велико Търново, с което на ****** на основание чл. 355, ал. 1
от КСО е наложена „Имуществена санкция“ в размер на 700 лева, като намалява същата на
500 лева.
ОСЪЖДА „Сириус ПБ" ЕООД, гр. София с ЕИК ********* да заплати на НАП гр.
София направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на
57.14 лева.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните,
пред Великотърновския административен съд.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
3