Решение по дело №213/2023 на Административен съд - Перник

Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административно процесуалния кодекс (АПК) вр. с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на К. Г. Х., чрез адв. Б. К., АК – Благоевград против Решение № 367 от 06.10.2023г., постановено по АНД № 776/2023 г. по описа на Районен съд – Перник, с което е потвърдено Наказателно постановление (НП) № [Наименование]/4000/[Наименование]от 20.03.2023г., издадено от директора на Национално тол управление към Агенция „Пътна инфарструктура“, с което на жалбоподателя на основание чл. 179, ал. 3а от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е наложено административно наказание "глоба" в размер [рег. номер].

Касаторът поддържа, че решението е постановено при неправилно приложение на материалния закон, както и че при издаване на АУАН и НП са допуснати съществени процесуални нарушения, която засягат правото на защита на наказаното лице. Сочи явна несправедливост на наложеното наказание и несъразмерност на глобата. Касаторът претендира за отмяна на решението на ПРС и постановяване на друго, по същество на спора, за отмяна на НП.

В съдебно заседание касационният жалбоподател, редовно призован, не се явява, не се представлява. В писмено становище чрез пълномощника адв. К. поддържа касационната жалба. Претендира присъждане на разноски за предходната съдебна инстанция.

Ответникът - директор на Национално тол управление (НТУ) към Агенция "Пътна инфраструктура" (АПИ), чрез юрисконсулт А. в писмен отговор оспорва касационната жалба. Като намира за правилни изложените от ПРС доводи за законосъобразност на НП, претендира за оставяне в сила на решението на ПРС.

В съдебно заседание ответникът по касационната жалба, редовно призован, не се явява, не се представлява. В писмени бележки от юрисконсулт А. изразява становище за правилност на първоинстанционното решение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение, прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на касатора.

В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура – Перник дава заключение за основателност на касационната жалба.

Настоящият касационен състав, на основание чл. 218 от АПК, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, обсъди доводите в жалбата и провери служебно валидността, допустимостта и съответствието със закона на обжалваното решение, намери следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от лице по чл. 210, ал. 1 от АПК – страна в производството по делото пред първа съдебна инстанция, за която решението е неблагоприятно, и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима за разглеждане.

В пределите на извършената касационна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК настоящият състав намира решението на районния съд за валидно и допустимо, като постановено от компетентен съд, в предвидената от закона форма, по допустима жалба.

По същество съдът намира касационната жалба основателна по следните съображения:

За да постанови обжалвания съдебен акт, районният съд, въз основа на събраните по делото доказателства е приел за установено от фактическа страна, че на 04.10.2022 г., в 15:17часа, в направление излизане от територията на Република България, на граничен контролно-пропускателен пункт "Брегово-митница Лом“, пристигнало пътно превозно средство с рег. № [рег. номер], вид: влекач, марка и модел Скания Р 450, с обща техническа допустима максимална маса - над 12 тона, управлявано от жалбоподателя. След извършена проверка от страна на контролни органи от ТД Митница Русе било установено, че на 23.09.2022 г., в 16:39 часа горепосоченото пътно превозно средство попада в категорията на пътно превозно средство, за което е дължима, но не е заплатена такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, тъй като превозното средство било засечено по път А-3, км.21+932, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС не била заплатена дължимата пътна такса, съгласно чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата съгласно Приложение към т. 1 на Решение № 101 на Министерски съвет от 20 февруари 2020 г. за приемане на Списъка на републиканските пътища, за които се събира такса за изминато разстояние - тол такса. За извършеното административно нарушение бил генериран доказателствен запис (доклад) от електронната система по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП заедно с приложените към него статични изображения във вид на снимков материал и/или динамични изображения – видеозаписи.

За констатираното нарушение на чл. 179, ал. 3а от ЗДвП главен инспектор в отдел МП Брегово, ТД Митница Русе Д. С. А. съставила АУАН № [Наименование]/4000/[Наименование]от 04.10.2022г., за това, че за ППС рег. № [рег. номер], на посочената дата 23.09.2022 г., в 16:39ч, няма получени тол декларации и маршрутни карти, и за него не е получено надлежно плащане в Агенция "Пътна инфраструктура" за сегмента на рамката, на която е отчетено нарушението.

Въз основа на така съставения АУАН и на доказателствен запис (доклад) от електронната система по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП, който представлявал годно доказателство за отразените в него обстоятелства относно ППС с неговата табела и регистрационен номер, дата, часа и място на движение по участък от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа и местонахождението на техническото средство (контролно устройство с идентификатор № 20321) - част от системата, административнонаказващият орган (АНО) издал обжалваното пред ПРС НП за нарушение на чл. 179, ал. 3а от ЗДвП.

В допълнение, АНО посочил, че съгласно чл. 189е, ал. 3 от ЗДвП нарушителят разполага с възможност да заплати компенсаторна такса по чл. 10, ал. 2 от ЗП в 14-дневен срок от връчване на акта, в който случай същият би се освободил от административнонаказателна отговорност за конкретното нарушение, но компенсаторна такса по АУАН № [Наименование]/4000/[Наименование]от 04.10.2022г не била постъпвала по сметка на АПИ в 14-дневен срок от връчването на АУАН на нарушителя.

Въз основа на приета за безпротиворечива доказателствена съвкупност районният съд е приел от правна страна, че АУАН и НП са издадени от компетентни длъжностни лица и при спазване на сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН. Приел, че в АУАН и НП са намерили отражение всички обективни признаци на състава на нарушението, за което е ангажирана отговорността на жалбоподателя, а така също и конкретната законова разпоредба, под която са субсумирани фактите, установени от органа, издал наказателното постановление и санкционната норма, въз основа на която е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя. Поради което счел, че НП е издадено при правилно приложение на материалния закон, при спазване на всички процесуални изисквания и в съответствие с целта на закона, поради което изложените доводи от страна на жалбоподателя за отмяна на същото са неоснователни.

Така постановеното решение е валидно, допустимо, но неправилно, постановено при неправилно прилагане на материалния закон, както и в противоречие с решението постановено по дело С-61/23 на СЕС досежно приложението на принципа за съразмерност на наложеното наказание, което налага отмяната му, с произтичащите от това правни последици. Аргументите на съда за този извод са следните:

При съставяне на АУАН и издаване на обжалваното НП е допуснато съществено процесуално нарушение, доколкото в тях не е посочена нарушената от жалбоподателя разпоредба, каквото е императивното изискване на чл. 42, ал. 1, т. 5 ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 6 ЗАНН. В случая и в АУАН, и в НП, като нарушена е посочена разпоредбата на чл. 179, ал. 3а от ЗДвП, която обаче се явява санкционна такава, доколкото предвижда съответно административно наказание за водачите на ППС от категория по чл. 10б, ал. 3 ЗДвП в случаите, в които не са изпълнили задълженията си по ЗП относно заплащане на пътни такси при изминато разстояние по пътища от платената пътна мрежа. Т. задължение е вменено на водачите на ППС с разпоредбата на чл. 139, ал. 7 ЗДвП, съгласно която водачът на пътно превозно средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 ЗП е длъжен преди движение по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, да закупи маршрутна карта за участъците от платената пътна мрежа, които ще ползва, или да изпълни съответните задължения за установяване на изминатото разстояние и заплащане на дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, освен когато тези задължения са изпълнени от трето лице. В случая е извършено именно посоченото административно нарушение, доколкото не се касае за предварително закупена маршрутна карта, а за заплащане на дължима пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 ЗП при установяване на реално изминато разстояние.

С оглед на изложеното следва да се приеме, че в АУАН и НП не е посочена нарушената разпоредба, съдържаща състава на извършеното административно нарушение, а единствено е отразена санкционната норма на чл. 179, ал. 3а ЗДвП. Ето защо, съдът приема, че в хода на административнонаказателното производство е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, доколкото в АУАН и НП не е посочена нарушената от жалбоподателя разпоредба, която в случая е чл. 139, ал. 7 ЗДвП. В този смисъл последният е поставен в невъзможност да разбере от правна страна вмененото му във вина административно нарушение, за което е ангажирана отговорността му.

От друга страна относно изискването за пропорционалност при заплащане на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури и санкциите за нарушения на националните разпоредби, приети съгласно Директива 1999/62/ЕО в Член 9а и с оглед национална правна уредба, съгласно която всички нарушения се санкционират с глоба с фиксиран размер", то с решение на ЕС от 21 ноември 2024 година, постановено по дело [Наименование]/23 по преюдициално запитване отправено на основание член 267 ДФЕС от Административен съд Хасково (България) изрично се извежда, че принципът на пропорционалност е част от общите принципи на правото на Съюза, които трябва да бъдат зачитани от националното законодателство, което попада в приложното поле или въвежда това право, включително при липсата на хармонизация на правото на Съюза в областта на приложимите санкции. И именно поради което санкционните мерки, предвидени в съответното национално законодателство, не трябва да надхвърлят границите на подходящото и необходимото за постигането на легитимно преследваните от това законодателство цели, като се има предвид, че когато има избор между няколко подходящи мерки, трябва да се прибегне до най-малко ограничителната и че причинените неудобства не трябва да са несъразмерни по отношение на преследваните цели.

В постановеното от СЕС решение по дело С-61/2023 г. е прието, че не се допуска система от наказания, която предвижда налагане на глоба или имуществена санкция с фиксиран размер за всички нарушения на правилата относно задължението за предварително заплащане на такса за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им. Трябва изрично да бъде посочено, че по силата на чл. 633 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК, решението на СЕС по преюдициално запитване е задължително за всички съдилища и учреждения в Република България. При съобразяване на задължителното тълкуване на съюзното законодателство – Решение от 21.11.2024 г. по дело [Наименование]/2023 г. на СЕС, се налага изводът, че оспореното наказателно постановление е издадено в противоречие с принципа за съразмерност по чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17.06.1999 г. относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури. Иначе казано, размерът на наложената глоба е в противоречие с чл. 9а от Директивата, поради липса на съразмерност спрямо преследваната от законодателя цел, изразяваща се в липсата на възможност за индивидуализиране на глобата за всеки конкретен случай, при съобразяване на неговите особености, като изминато разстояние, дължима такса или други обстоятелства от техническо естество.

Следва да бъде съобразено и обстоятелството, че със Закона за изменение и допълнение на Закона за пътищата (ред. ДВ, бр. 14 от 2023 г.) в текста на чл. 10б от ЗП са добавени три нови алинеи – 7 - 9, в сила от 01.01.2024 г. Съгласно чл. 10б, ал. 7 от ЗП ( ред. ДВ, бр. 14 от 2023 г., в сила от 01.01.2024 г., изм., бр. 13 от 2024 г. в сила от 13.02.2024 г.), в случай че е налице частично или пълно недеклариране на тол данни в рамките на един календарен ден за пътно превозно средство от категорията по ал. 3 (каквото е и процесното ППС), за което има действащ договор с доставчик на услуга по електронно събиране на такса за изминато разстояние, на собственика или ползвателя се предоставя възможност да заплати таксата за преминаване през съответните участъци в срок до 14 дни, считано от получаването на уведомление по ал. 8. При заплащане на таксата в срока по изречение първо не се образува административнонаказателно производство. Според чл. 10б, ал. 8 от ЗП ( ред. ДВ, бр. 14 от 2023 г., в сила от 01.01.2024 г., изм., бр. 13 от 2024 г. в сила от 13.02.2024 г.) в тридневен срок от установяване на недекларирани тол данни доставчикът на услугата за пътно таксуване уведомява по надлежен ред собственика или ползвателя на пътно превозно средство, за което има сключен договор, като в уведомлението се съдържа и размерът на незаплатените тол такси. Цитираните норми са в съответствие с чл. 2, § 7 от Регламент 2020/204 на Комисията . Нормите на чл. 10б от ЗП са в сила от 01.01.2024 г. Към настоящия момент същите са част от действащото вътрешно право, поради което са по-благоприятен за касатора закон и следва да бъде приложен на основание чл. 3, ал. 2 от ЗАНН, съгласно който ако до влизане в сила на наказателното постановление последват различни нормативни разпоредби, прилага се онази от тях, която е по - благоприятна за нарушителя.

Ето защо касационната жалба е основателна, а обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно, поради което решението на въззивния съд като неправилно следва да бъде отменено

При този изход на делото и своевременно направено искане за присъждане на разноски, следва в полза на касатора да бъдат присъдени направените разноски пред районен съд в размер на 480 лв. /съгласно договор за правна услуга л. 74 от АНД/. Възражението на ответника за прекомерност е неоснователно, доколкото процесното НП е с материален интерес - наложена е "глоба" в размер [рег. номер]. По договора за правна защита и съдействие възнаграждението е определено в минимума 480 лв., предвиден в нормата на чл. 18, ал. 2 във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 2 от НМРАВ, като договореният размер е справедлив и обоснован и в съответствие с Решение от 25 януари 2024 г. по дело [Наименование]/22 на СЕС.

Съгласно § 1, т. 6 от ДР на АПК разноските следва да бъдат възложени в тежест на АПИ, която е юридическото лице, в чиято структура е включен административният орган – издател на оспореното наказателно постановление.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 от АПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН, I касационен състав на Административен съд – Перник,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ като неправилно Решение № 367 от 06.10.2023г., постановено по АНД № 776/2023 г. по описа на Районен съд – Перник, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ като незаконосъобразно Наказателно постановление № [Наименование]/4000/[Наименование]от 20.03.2023г., издадено от директора на Национално тол управление към Агенция „Пътна инфраструктура“, с което на К. Г. Х., [ЕГН] на основание чл. 179, ал. 3а от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е наложено административно наказание "глоба" в размер [рег. номер].

ОСЪЖДА Агенция "Пътна инфраструктура", [населено място], [улица], да заплати на К. Г. Х., [ЕГН], сумата от 480.00 (четиристотин и осемдесет) лева, представляващи разноски за адвокатско възнаграждение пред районен съд.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.