Р Е Ш Е Н И Е
№ 36
гр. *****, 5.07.2017 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Еленският
районен съд – първи състав в публичното заседание на шести юни две хиляди и седемнадесета
година в състав:
Председател: Искра Вараджакова
при
секретаря Светлана Пашова, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 374
по описа за 2016 год., за да се произнесе съдът взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.
124, ал. 1 от ГПК - положителен установителен иск за собственост.
Постъпила е искова молба от Л.Р.К. и Р.К.К.
против Д.С.Д., М.С.Д., Ц.Д.Н., Д.Х.С., Х.Д.П., Х.В.Н., Н.Д.Д., Б.К.А., П.М.Д., К.Д.К.,
Д.Ж.М., Е.Ж.М., С.А.К. и Г.А.Г.. В същата се твърди, че ищците заедно с И.Х.Г.
и К.Х.С. са наследници на К.Д.К.,*** ********, при квоти: 1/3 идеална част за Л.Р.К.,
1/3 идеална част за Р.К.К., 1/6 идеална част за И.Х.Г. и 1/6 идеална част за К.Х.С..
Наследодателят на ищците подал заявление с вх. № 63/04.09.1991 год. до
Поземлена комисия гр. ***** ******** за възстановяване правото на собственост
върху земеделски земи в землището на с. *****, общ. ***** ********, които
навремето бил внесъл в ТКЗС, където заедно със съпругата си – първата ищца били
член-кооператори. С Решение № 136А/29.09.1993 год. било възстановено правото на
собственост на наследниците на Д.К. К.върху следния земеделски имот: Нива от
2.937 дка, трета категория, м. „*********” в землището на с. *****, общ. ***** ********.
С Решение № 161/29.09.1993 год. било възстановено правото на собственост на
наследниците на Д.К.К.върху следните земеделски имоти: 1. Нива от 5.500 дка,
пета категория, м. „******”, имот № ****** по плана за земеразделяне на
землището на с. *****, общ. ***** ********; 2. Нива от 7.500 дка, пета
категория, м. „*********”, имот № ****** по плана за земеразделяне на землището
на с. *****, общ. ***** ******** и 3. Нива от 13.201 дка, пета категория, м. „******”,
имот № ****** по плана за земеразделяне на землището на с. *****, общ. ***** ********.
Ищците твърдят, че с ответниците имат общ наследодател Д.К. К., който преди
смъртта си разделил притежаваните от него земеделски земи между децата си, като
заявил, че останалите в негова собственост земи предоставя на сина си К.Д.К., с
който живеели в едно общо домакинство и който поемал издръжката и гледането му и
това на съпругата му С.Д. К.а. Тази негова воля била отразена в декларация от
10.10.1950 год., с която нивите били внесени в ТКЗС на името на К.Д. К., а
именно: 1. Нива в м. „****** *******” от 3.000 дка, при съседи: Х.И.А., К.К.,
дере; 2. Нива в м. „*** *******” от 1.500 дка, при съседи: К.А., Й.Ц., дере; 3.
Нива в м. „******” от 5.000 дка, при съседи: П. П., Д. И., път; 4. Нива в м. „*********”
от 2.100 дка, при съседи: път, К.А., Д.; 5. Нива в м. „*** *****” от 0.900 дка,
при съседи: път, К.К., К.М.; 6. Нива в м. „**** ****” от 2.600 дка, при съседи:
път, К.С., Н. А.; 7. Нива в м. „*** *****” от 0.900 дка, при съседи: К.А., Х.Р.,
Д. Г.; 8. Нива в м. „**********” от 2.600 дка, при съседи: П. Ц., Н. К., път;
9. Ливада в м. „***** ******” от 2.500 дка, при съседи: общинско блато, Н. Н., Н.
Б.; 10. Нива в м. „*******” от 3.000 дка, при съседи: Н. Н., К.А., път; и 11.
Нива в м. „*****” от 4.0 дка, при съседи: река, калтинчени, цигановчени. След
произнасяне на Поземлена комисия гр. ***** ******** с Решение № 136А/29.09.1993
год. и Решение № 161/29.09.1993 год., А.Д.П.предявила иск за делба на
посочените в решенията земеделски земи, въз основа което било образувано гр. д.
№ 58/1994 год. по описа на Районен съд – ***** ********. В съдебно заседание по
делото, проведено на 13.02.1995 год. сънаследниците Д.С., М.М., Б.К., С.А., Г.Г.,
П.Д. и К.Д. потвърдили волята на общия наследодател Д.К. К., че тези земеделски
земи следва да останат в собственост на К.Д.К. и заявили лично, че нямат
претенции към същите. С молба от 08.05.1995 год. ищцата по делото А.Д.П.оттеглила
иска за делба и с Определение от 25.09.1995 год. по гр. д. № 58/1995 год. по
описа на Районен съд – ***** ******** последното било прекратено. Ищците
твърдят, че техният наследодател К.Д.К. отдавал възстановените земеделски имоти
с посочените по-горе решения от свое име под аренда до смъртта си, която
настъпила на 18.11.2004 год. Впоследствие неговите наследници упражнявали
фактическа власт върху тях необезпокоявано, като ищцата Л.Р.К. сключвала
договори за аренда, което продължава да прави и към настоящия момент. Ищците
заявяват, че повод за настоящия иск била заявена претенция за полагаема аренда
от страна на Ц.Д.Н., една от наследниците на Д.К. К., и снабдяването й с удостоверение
за наследници от неин пълномощник, който заявил в кметство с. *****, общ. *****
******** намерението й да се разпореди с идеалната си част. Ищците считат, че
за тях възниква правен интерес от предявяване на настоящия установителен иск за
собственост.
Ищците молят съда да постанови решение,
с което да приеме за установено по отношение на ответниците, че в качеството си
на наследници на К.Д.К.,*** ********, са собственици на следните земеделски
имоти на основание наследство и давностно владение, а именно:
1. Нива от 2.937 дка, трета категория,
м. „*********”, имот № ****** по картата на землището на с. *****, общ. ***** ********,
при съседи: имот № ****** – нива на М.Д.К., имот №******– нива на наследниците
на К.А. К., имот № ****** – отводнителен канал на Община ***** ********, имот №
****** – нива на Х.И.К., имот № ****** – нива на Х.И.К. и имот № ******– нива
на А.Х.А.;
2. Нива от 5.500 дка, пета категория,
м. „******”, имот № ****** по плана за земеразделяне на землището на с. *****,
общ. ***** ********, при съседи: имот № ****** – полски път на Община ***** ********,
имот № ****** – нива на Х.И.К., имот № ****** – нива на Й.Х.С., имот № ****** –
нива на наследниците на Д.С.Н., имот № ****** – нива на Х.И.К. и др., имот №******–
нива на А.Х.У.и имот № ****** – полски път на Община ***** ********;
3. Нива от 7.500 дка, пета категория,
м. „*********”, имот № ****** по плана за земеразделяне на землището на с. *****,
общ. ***** ********, при граници: имот № ****** – нива на С.Н.С., имот № ******
– полски път на Община ***** ********, имот № ****** – нива на наследниците на Н.
И. ****** и др. и имот № ****** – нива на наследниците на Д. Х.К.;
4. Нива от 13.201 дка, пета категория,
м. „******”, имот № ****** по плана за земеразделяне на землището на с. *****,
общ. ***** ********, при граници: имот № ****** – нива на наследниците на М.Н.К.,
имот № ****** – полски път на Община ***** ********, имот № ****** – нива на Т.Т.П.,
имот № ****** – нива на Х.И.К. и имот № ****** – полски път на Община ***** ********,
при квоти 1/3 идеална част за Л.Р.К.,
1/3 идеална част за Р.К.К., 1/6 идеална част за И.Х.Г. и 1/6 идеална част за К.Х.С..
Постъпил е отговор на исковата молба от
ответника Г.А.Г., в който заявява, че няма претенции към описаните в исковата
молба земеделски имоти. Признава иска и заявява, че не е давал повод за
завеждането му, поради което моли да не му се присъждат съдебни разноски. Освен
това същият твърди, че от покойната си майка знае, че общият наследодател на
страните Д.К. К.е дал земи на всичките си деца, като процесните имоти, описани
в исковата молба, са останали за неговия вуйчо – К.Д.К..
Постъпил е отговор на исковата молба от
С.А.К., в който заявява, че няма претенции към описаните в исковата молба
земеделски имоти. Заявява, че признава иска, както и че не е давала повод за
завеждането му. Моли съда да не й присъжда съдебни разноски.
Постъпил е отговор на исковата молба от
Д.Ж.М., в който заявява, че признава иска и тъй като да не е давал повод за
завеждането му, моли съда да не му бъдат присъждани разноски.
Постъпил е отговор на исковата молба от
Е.Ж.М., в който заявява, че признава иска и тъй като не е давал повод за
завеждането му, моли съда да не му присъжда разноски.
Постъпил е отговор на исковата молба от
П.М.Д. и К.Д.К., които заявяват, че нямат претенции относно описаните в
исковата молба процесни земеделски имоти. Признават иска и тъй като не са
давали повод за завеждането му, молят съда да не им присъжда разноски.
Постъпил е отговор на исковата молба от
Б.К.А., в който заявява, че признава иска и тъй като не е давала повод за
завеждането му, моли съда да не й присъжда разноски.
Постъпил е отговор на исковата молба от
Д.Х.С., в който заявява, че няма претенции относно процесните имоти. Признава
иска и тъй като не е давала повод за завеждането му, моли съда да не й присъжда
разноски.
Постъпил е отговор на исковата молба от
ответниците Д.С.Д., М.С.Д. и Ц.Д.Н., чрез адв. Д.Д.. В същия излагат подробни
съображения:
По допустимостта на предявения иск се
взема становище, че исковата молба е недопустима по отношение на тримата
ответници, тъй като последните не са надлежна страна по спора. На 13.11.2015
год. същите са извършили разпоредителни сделки със собствените си идеални
части, останали в наследство от общия наследодател Д.К. К.. С Нотариален акт за
дарение, вписан в Служба по вписванията гр. ***** ******** с рег. № ****/13.11.2015
год., акт № ***, том 24, дело № ****/2015 год., М.С.Д. дарила на „Омега агро
инвест” ЕООД 1/60 идеална част от подробно описаните в исковата молба
земеделски земи, а с Нотариален акт за покупко-продажба, вписан в Служба по
вписванията гр. ***** ******** с рег. №****/13.11.2015 год., акт № ***, том 24,
дело № ****/2015 год., тримата ответници продали на „Омега агро инвест” ЕООД
останалата част от процесните имоти, а именно: 9/60 идеални части. Исковата
молба по настоящото дело била вписана след вписването на двете разпоредителни
сделки и по този повод същите считат, че не са надлежна страна по спора, т. е.
не притежават качеството на съсобственици, срещу които да бъде насочен
установителният иск на ищците. По този повод заявяват, че предявеният иск срещу
тях е недопустим. Излагат, че исковата претенция да бъде прието за установено,
че И.Х.Г. и К.Х.С. са собственици на по 1/6 идеална част от процесните имоти е
недопустима, тъй като ищците са предявили от свое име освен своите и чужди
права и в тази част искът е недопустим.
По основателността на иска се взема
следното становище, а именно: Същият е неоснователен и го оспорват по отношение
на притежаваните от тях идеални части от съсобствените имоти. Твърдят, че
ищците и останалите ответници са наследници на Д.К. К., на които с Решение №
136А/29.09.1993 год. и Решение № 161/29.03.1993 год., двете на Поземлена
комисия гр. ***** ********, са възстановени четири земеделски имота. Оспорват
твърдението на ищците, че техният наследодател К.Д.К. е получил от Д.К. К.процесните
ниви срещу гледане и издръжка, тъй като не е представен договор в предвидената
от закона форма. Заявлението за възстановяване на тези земи по реда на ЗСПЗЗ
било подадено от наследодателя на ищците в качеството му на сънаследник и
съответно с решение на Поземлена комисия земите били възстановени на всички
наследници на Д.К. К.. Заявителят не е оспорил по предвидения от закона ред двете
решения на Поземлена комисия и същите са влезли в сила и са породили последиците, предвидени в закона.
Решенията са валидни документи, установяващи правото на собственост на всички
наследници на общия наследодател в дял съобразно Закона за наследството. На
следващо място оспорват твърдението на ищците, че са единствени собственици на
процесните ниви, както и че останалите наследници са заявили, че нямат
претенции от наследството, останало им от общия наследодател Д.К. К.. В
протокола по гр. д. № 58/1994 год. по описа на Районен съд – ***** ******** от
съдебно заседание, проведено на 06.06.1994 год., била изразена волята на
другите наследници С. Д.Д. и А.Д.П., които претендират да получат дела, който
им се полага от наследството и са оспорили твърдяното от наследодателя на
настоящите ищци право на собственост, т. е. техните наследници не са се
отказали от тези си права. Оттеглянето на исковата молба от А.Д.П. не е
равносилно на отказ от предявената претенция, за да считат ищците, че всички
наследници са се отказали от това наследство. През 2002 год. Ц.Д.Н. изпратила
писмо за съдействие до Министерството на земеделието, в което писмо отново
изразили волята си на съсобственици на дяловете, които им се полагат по
наследство от Д.К. К.. Освен това ответниците оспорват и твърдението на ищците,
че последните необезпокоявано от никого са владели имотите, както и каквито и
действия да са извършени от тях, те са ги извършвали само по отношение на
тяхната част, знаейки волята на ответниците, че са съсобственици на тези ниви.
Ответниците Д.С.Д., М.С.Д. и Ц.Д.Н.
молят съда да прекрати настоящия спор по отношение на тях като недопустим. Ако
съдът приеме, че са надлежна страна, молят да отхвърли исковата претенция по
отношение на дела от собствеността на Д.С.Д., М.С.Д. и Ц.Д.Н..
Постъпил е отговор на исковата молба от
ответницата Н.Д.Д.. В същата се взема следното становище: На първо място, че
искът е недопустим изцяло, тъй като всички посочени в исковата молба страни са
наследници на Д.К. К.и са собственици на нивите, възстановени на него. Ищците
нямат правен интерес да водят настоящото дело, а в частта да бъде прието за
установено, че И.Х.Г. и К.Х.С. са собственици на по 1/6 идеална част от
процесните недвижими имоти, считат, че исковата претенция е недопустима, тъй
като ищците са предявили от свое име освен своите и чужди права. По
основателността на иска счита, че искът е неоснователен и го оспорва по
отношение на притежаваната от нея 1/6 идеална част от съсобствените имоти.
Заявява, че страните - ищците и ответниците са наследници на Д.К. К., на когото
с Решение № 136А/29.09.1993 год. и Решение № 161/29.03.1993 год., двете на
Поземлена комисия гр. ***** ********, са възстановени четири земеделски имота.
Твърдението на ищците, че същите са тяхна собственост по наследство от К.Д.К.,
не е вярно, тъй като не е представен договор в предвидената от закона форма.
Заявлението за възстановяване на тези земи по реда на ЗСПЗЗ било подадено от
наследодателя на ищците, в качеството му на сънаследник и съответно с решенията
на Поземлена комисия земите били възстановени на всички наследници на Д.К. К..
Заявителят не оспорил по предвидения от закона ред двете решения на Поземлена
комисия. Същите влезли в сила и са породили последиците, предвидени в закона.
Същите са валидни документи, установяващи правото на собственост на всички
наследници на общия наследодател с дялове съобразно Закона за наследството. На
следващо място ответницата оспорва твърдението на ищците, че са единствени
собственици на процесните ниви, както и че останалите наследници са заявили, че
нямат претенции от наследството, останало им от общия наследодател Д.К. К.. В
протокола по гр. д. № 58/1994 год. по описа на Районен съд – ***** ******** от
съдебно заседание, проведено на 06.06.1994 год., била изразена волята на
другите наследници С. Д.Д. и А.Д.П., които претендират да получат дела, който
им се полага от наследството и са оспорили твърдяното от наследодателя на
настоящите ищци право на собственост, т. е. техните наследници не са се
отказали от тези си права. През 2002 год. Ц.Д.Н. изпратила писмо за съдействие
до Министерството на земеделието, в което отново изразила волята на
съсобствениците на дяловете, които им се полагат по наследство от Д.К. К..
Ответницата заявява, че преди смъртта си майка й й поръчала да знае, че има дял
от наследството на дядо си Д., да не го отстъпва и да не се отказва от дела си
в полза на вуйчо си Киро. Процесните земеделски земи били на всички негови
наследници, а не само на К.Д.К.. Оспорва
твърдението на ищците, че същите необезпокоявано от никого са владели
имотите, каквито и действия да са извършени от тях, те са ги извършвали само по
отношение на тяхната част, знаейки волята на майка й и тази на ответницата, че
са съсобственици на тези ниви. Ответницата моли съда да отхвърли изцяло
претенцията на ищците по отношение на притежаваната от нея 1/6 идеална част от
нивите, останали в наследство от дядо й Д.К. К..
С Определение от 13.06.2016 год. по гр.
д. № 1833/2015 год. по описа на Районен съд – ***** ********, потвърдено с
Определение № 443/26.09.2016 год. по в. ч. гр. д. № 656/2016 год. по описа на
ВТОС, е прекратено производството по делото в частта относно приемане за
установено по отношение на ответниците, че И.Х.Г. и К.Х.С. са собственици на по
1/6 идеална част от процесните земеделски имоти на основание наследство и
давностно владение. /Гр. д. № 1833/2015 год. по описа на Районен съд – ***** ********
е преобразувано под гр. д. № 374/2016 год. по описа на Районен съд – *****./
С Определение от 12.01.2017 год. по гр.
д. № 374/2016 год. по описа на Районен съд – ***** са конституирани като трети
лица помагачи И.Х.Г. *** и К.Х.С. от гр. Варна на страната на ищците Л.Р.К. и Р.К.К.
по предявения от тях иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК - положителен
установителен иск за собственост.
В съдебно заседание ищцата Р.К.К. се
явява лично. Същата поддържа предявения иск. Претендира направените по делото
разноски.
В съдебно заседание ищцата Л.Р.К. не се
явява. Същата се представлява от адв. П.А.. Последният поддържа предявения иск.
Претендира направените по делото разноски.
В съдебно заседание ответниците Д.С.Д.,
М.С.Д. и Ц.Д.Н., се представляват от адв. Д.Д., която оспорва предявения иск и
поддържа депозирания отговор на исковата молба. Претендира направените по
делото разноски.
В съдебно заседание ответниците Д.Х.С.,
Х.Д.П., Х.В.Н., Н.Д.Д., Б.К.А., П.М.Д., К.Д.К., Д.Ж.М., Е.Ж.М., С.А.К. и Г.А.Г.
не се явяват и не вземат писмено становище.
В съдебно заседание третите лица –
помагачи И.Х.Г. и К.Х.С. не се явяват. Същите се представляват от адв. П.А..
Съдът, след като обсъди и прецени
събраните по делото доказателства и взе предвид становището на страните, прие
за установено следното:
Видно от удостоверение за наследници с
изх. № 209/14.09.2015 год. на км. с. *****, общ. ***** ********, Д.К. К.е
починал на 17.04.1958 год. Същият е оставил като законни наследници съпругата
си С.Д. К.а, починала на 5.07.1962 год., и децата си: Д.Д.К. – син, Н.Д.Н.–
дъщеря, А.Д.П. – дъщеря, К.Д.К. – син, К.Д.К. – син и В.Д.Д.– дъщеря.
Д.Д.К. е починал на 8.12.1975 год. и е
наследен от съпругата си М.Й.К.., починала на 25.11.2001 год., и децата си С. Д.Д.
и Ц.Д.Н. – ответник. С. Д.Д. е починал на 30.07.1997 год. и е наследен от
съпругата си С. П.Д., починала на 18.12.2008 год., и децата си Д.С.Д. и М.С.Д.
– ответници.
Н.Д.Н.е починала на 7.07.1981 год. и е
оставила като законни наследници двете си дъщери Д.Х.С. – ответник и П.Х. К..
Последната е починала на 11.06.2000 год. и е наследена от съпруга си Д. Н. К.,
починал на 29.08.2008 год., дъщеря си Х.Д.П. – ответник и сина си В.Д.Н..
Последният е починал на 10.06.1979 год. и е оставил като законен наследник
дъщеря си Х.В.Н. – ответник.
А.Д.П. е починала на 14.03.2002 год. и
е оставила като свой законен наследник дъщеря си Н.Д.Д. – ответник.
К.Д.К. е починал на 28.10.1976 год. и е
наследен от дъщеря си Б.К.А. – ответник и сина си Д.К.Д.. Последният е починал
на 10.12.1977 год. и е оставил като законни наследници съпругата си П.М.Д. и
сина си К.Д.К. – ответници.
К.Д.К. е починал на 18.11.2004 год. и е
оставил като законни наследници съпругата си Л.Р.К. – ищца и двете си дъщери Р.К.К.
– ищца и Д. К.Д.. Последната от тях е починала на 16.04.2010 год. и е наследена
от двете си дъщери И.Х.Г. и К.Х.С. – третите лица-помагачи. Тези факти се
установяват и от представеното по делото удостоверение за наследници с изх. №
187/31.07.2015 год. на км. с. *****, общ. ***** ********.
В.Д.Д.е починала на 27.02.1968 год. и е
оставила като законни наследници съпруга си А.Г.Д., починал на 2.06.1983 год.,
и децата си М.А.М., С.А.К. – ответник и Г.А.Г. – ответник. М.А.М. е починала на
28.11.2001 год. и е наследена от двамата си сина Д.Ж.М. и Е.Ж.М. – ответници.
От декларация от 10.10.1950 год. и
опис-декларация от 10.10.1950 год. се установява, че наследодателят на ищците К.Д.К.,
вписан в тях като К.Д. К., е внесъл като член на ТКЗС с. *****, общ. ***** ********
от името на Д.К. К.земеделски имоти – ниви и ливада, находящи се в землището на
с. *****, общ. ***** ********. Освен това в декларацията е посочено, че вторият
е съгласен посочените имоти да се внесат от първия и да се запишат на негово
име, като получава полагаемата за тях рента. Видно от удостоверение за
идентичност на лице с различни имена с изх. № 126/13.11.2015 год. на км. с. *****,
общ. ***** ********, К.Д.К. и К.Д. К.са имена на едно и също лице.
С Решение № 136А/29.09.1993 год. на
Общинска служба по земеделие гр. ***** ******** е възстановено правото на
собственост на наследниците на Д.К. К.в съществуващи /възстановими/ реални
граници върху следния имот: Нива от 2.937 дка, трета категория, м. „*********”,
имот № ****** по картата на землището на с. *****, общ. ***** ********, при
съседи: имот № ****** – нива на М.Д.К., имот №******– нива на наследниците на К.А.
К., имот № ****** – отводнителен канал на Община ***** ********, имот № ******
– нива на Х.И.К., имот № ****** – нива на Х.И.К. и имот № ******– нива на А.Х.А..
С Решение № 161/29.09.1993 год. на
Общинска служба по земеделие гр. ***** ******** е възстановено правото на собственост
на наследниците на Д.К. К.съгласно плана за земеразделяне в землището на с. *****,
общ. ***** ******** върху следните имоти:
1. Нива от 5.500 дка, пета категория,
м. „******”, имот № ****** по плана за земеразделяне на землището на с. *****,
общ. ***** ********, при съседи: имот № ****** – полски път на Община ***** ********,
имот № ****** – нива на Х.И.К., имот № ****** – нива на Й.Х.С., имот № ****** –
нива на наследниците на Д.С.Н., имот № ****** – нива на Х.И.К. и др., имот №******–
нива на А.Х.У.и имот № ****** – полски път на Община ***** ********;
2. Нива от 7.500 дка, пета категория,
м. „*********”, имот № ****** по плана за земеразделяне на землището на с. *****,
общ. ***** ********, при граници: имот № ****** – нива на С.Н.С., имот № ******
– полски път на Община ***** ********, имот № ****** – нива на наследниците на Н.
И. ****** и др. и имот № ****** – нива на наследниците на Д. Х.К.;
3. Нива от 13.201 дка, пета категория
м. „******”, имот № ****** по плана за земеразделяне на землището на с. *****,
общ. ***** ********, при граници: имот № ****** – нива на наследниците на М.Н.К.,
имот № ****** – полски път на Община ***** ********, имот № ****** – нива на Т.Т.П.,
имот № ****** – нива на Х.И.К. и имот № ****** – полски път на Община ***** ********.
По делото са представени скица № ******/5.11.2015
год. на Общинска служба по земеделие гр. ***** ********, скица № ******/5.11.2015
год. на Общинска служба по земеделие гр. ***** ********, скица № ******/5.11.2015
год. на Общинска служба по земеделие гр. ***** ******** и скица № ******/5.11.2015
год. на Общинска служба по земеделие гр. ***** ********, които отразяват
актуалното състояние на описаните по-горе имоти към настоящия момент.
Видно от удостоверение за данъчна
оценка с изх. № **********/5.11.2015 год. на Община ***** ********,
удостоверение за данъчна оценка с изх. № **********/5.11.2015 год. на Община *****
********, удостоверение за данъчна оценка с изх. № **********/5.11.2015 год. на
Община ***** ******** и удостоверение за данъчна оценка с изх. № **********/5.11.2015
год. на Община ***** ********, данъчната оценка на процесните имоти е, както
следва:
1. Нива от 2.937 дка, трета категория,
м. „*********”, имот № ****** по картата на землището на с. *****, общ. ***** ********
– 410.20 лв.
2. Нива от 5.500 дка, пета категория,
м. „******”, имот № ****** по плана за земеразделяне на землището на с. *****,
общ. ***** ******** – 566.00 лв.
3. Нива от 7.500 дка, пета категория,
м. „*********”, имот № ****** по плана за земеразделяне на землището на с. *****,
общ. ***** ******** – 771.80 лв.
4. Нива от 13.201 дка, пета категория
м. „******”, имот № ****** по плана за земеразделяне на землището на с. *****,
общ. ***** ******** – 1358.40 лв.
По делото е приложено писмо – започващо
с думите „Уважаеми роднини“, от което е видно, че ответницата Ц.Д.Н. е изявила претенция за рентата от нейно име и
от името на ответниците Д.С.Д. и М.С.Д., която й се полага от наследствените
ниви, останали в наследство от Д.К. К..
По делото е приложено писмо – започващо
с думите „До г-н Министъра на Министерство на земеделието гр. *****“, от което
е видно, че податели на същото са А.Д.П., С. П.Д. и Ц.Д.Н., а адресат е
Министъра на земеделието и горите гр. *****. От съдържанието на писмото се
констатира, че същите имат наследствени земеделски имоти, находящи се в
землището на с. *****, общ. ***** ********. Последните се ползвали само от един
от наследниците – К.Д. К.. Подателите на писмото не били съгласни с това и по
тази причина ходили в Поземлена комисия и при кмета на с. *****, общ. ***** ********,
но разрешение на проблема не получили. Писмото, имащо характер на жалба, било
изпратено от Министерство на земеделието и горите – Дирекция „Дейности по
възстановяване на земеделските земи, горите и земите от горския фонд“ по
компетентност на Областна дирекция „Земеделие“ гр. ***** ********. С писмо с
изх. № ВТ-164/1.04.2002 год. били уведомени жалбоподателите, че била извършена
проверка, от която се установило, че със заявление с вх. № 63Г/4.09.1991 год.,
подадено от К.Д.К., били признати за
възстановяване с план за земеразделяне 26.500 дка земеделски земи на
наследниците на Д.К. К.. Към момента на извършване на проверката, последните се
обработвали. Заявлението, подадено от един от наследниците ползвало всички
останали. Взаимоотношенията помежду си същите имало възможност да уредят с
доброволна делба или по съдебен ред, ако няма съгласие.
От НА № ****, том VIII, рег. № *****,
дело № ****/2015 год. на нотариус К. Б. с № *** в регистъра на Нотариалната
камара и с район на действие Районен съд - ***** ******** се установява, че
ответницата М.С.Д. е дарила на „Омега агро инвест“ ЕООД гр. *******,
представлявано от пълномощника на управителя Й.К.Г., собствената си 1/60 идеална
част от процесните земеделски имоти, описани по-горе.
Видно от НА № 1553, том VIII, рег. №
14763, дело № 1393/2015 год. на нотариус К. Б. с № *** в регистъра на
Нотариалната камара и с район на действие Районен съд гр. ***** ********, ответниците
М.С.Д., Ц.Д.Н. и Д.С. Д. продали на „Омега агро инвест“ ЕООД гр. *******,
представлявано от пълномощника на управителя Й.К.Г. – А.А.С., собствените си
9/60 идеални части от процесните земеделски имоти, описани по-горе.
От Договор за наем от 26.04.2010 год.,
Договор за наем от 31.05.2011 год., Договор за наем от 12.07.2012 год., Договор
за наем от 25.05.2013 год., Договор за наем от 19.05.2014 год. и Договор за наем
от 19.05.2015 год. се установява, че ищцата Л.Р.К. е давала под наем процесните
земеделски имоти на свидетеля П.П.Б.срещу заплащане на наемна цена.
Към материалите по настоящото дело е
приобщено гр. д. № 58/1994 год. по описа на Районен съд – ***** ********.
Същото е образувано въз основа на искова молба, подадена от А.Д.П.– ищец против
К.Д.К., М.Й.К.., С. Д.Д., Ц.Д.Н., П. Монева Д., К.Д.К., Б.Д.К., П.Х. К., Д.Х.С.,
М.А.М., С.А.К. и Г.А.Г., които имат качеството на ответници. Гражданското производство
е с предмет съдебна делба на оставените в наследство от Д.К. К.процесните земеделски
имоти, находящи се в землището на с. *****, общ. ***** ********. С молба от
8.05.1995 год. ищцата А.Д.П.е оттеглила предявения иск за делба. Последното е
заявила и в насроченото съдебно заседание на 25.09.1995 год. С определение от
същата дата е прекратено производството по гр. д. № 58/1994 год. по описа на
Районен съд – ***** ********.
По делото са разпитани в качеството на
свидетели Г.К.Б.и П.П.Б..
Видно от показанията на свидетеля Г.к.Б.,
същият познава страните по делото, тъй като са от едно село. Процесните
земеделски имоти били възстановени през 1991 год. Наследодателят на ищците К.Д.К.
започнал да ги обработва. Първоначално сам за около 3 – 4 години, като
свидетелят ходел да му помага, тъй като имал селскостопанска техника. След това
Б. започнал той да ги обработва, като на К. давал част от добива. Това
продължило до около 1999 год. Свидетелят заявява, че не е чувал за процесните
земеделски имоти да е имало спорове между наследниците.
От показанията на свидетеля П.П.Б.се
установява, че познава ищците по делото, както и техният наследодател К.Д.К..
Ответниците не ги познавал. Взаимоотношенията му били с К.Д.К., а след неговата
смърт с ищцата Л.Р.К.. Първоначално наследодателят на ищците обработвал сам
процесните земеделски имоти. Това започнало след възстановяването им през 1990
год. и продължило 3 – 4 години. След това ги обработвал свидетелят Г.к.Б.. Свидетелят
ги взел под наем през 1997 – 1998 год. до преди две години, а някои от нивите
ги обработва и към настоящия момент. Същият заявява, че не е чувал някой да е
създавал проблеми относно процесните земеделски земи на К.Д.К. или на ищците. Последните
възникнали преди около 1 – 2 години, когато били попълнени договорите за аренда
и се установило, че част от тях се ползват от друг човек. Б. бил регистриран
като земеделски производител и сключвал договори за ползването на земеделски
земи.
При тази фактическа обстановка съдът
приема за установено, че общият наследодател на страните Д.К. К., починал на
17.04.1958 год., е бил собственик на процесните земеделски имоти, находящи се в
землището на с. *****, общ. ***** ********. След одържавяването им последните
били внесени в ТКЗС от неговия син К.Д.К. /К./ - наследодателят на ищците.
Последният подал заявление с вх. № 63Г/4.09.1991 год. пред Поземлена комисия
гр. ***** ******** за възстановяването им. С Решение № 136А/29.09.1993 год. на
Общинска служба по земеделие гр. ***** ******** и Решение № 161/29.09.1993 год.
на Общинска служба по земеделие гр. ***** ******** било възстановено правото на
собственост върху същите на наследниците на Д.К. К.. Въпреки това процесните
земеделски имоти се ползвали само от наследодателя на ищците К.Д.К..
Първоначално същият ги обработвал сам с помощта на свидетеля Г.к.Б., тъй като
последният имал селскостопанска техника. След това К.Д.К. ги предоставил на
свидетеля Г.К.Б.да ги обработва, като последният му давал част от добива. След
1997 – 1999 год. до 2015 – 2016 год. процесните земеделски земи се ползвали от
свидетеля П.П.Б., който бил регистриран като земеделски производител.
Последният първоначално постигнал договорка по отношение на тях с наследодателя
на ищците, а след неговата смърт, настъпила на 18.11.2004 год., с ищцата Л.Р.К.,
с която сключвал договори за наем за периода от 2010 год. до 2015 год. Част от
наследниците на Д.К. К.обаче имали претенции относно процесните земеделски
имоти, тъй като считали, че са собственици на основание наследство. На
13.02.1994 год. било образувано гр. д. № 58/1994 год. по описа на Районен съд –
***** ******** за делба с предмет – процесните земеделски имоти. Исковата молба
била подадена от А.Д.П. – дъщеря на Д.К. К.и била насочена против останалите
негови наследници, които имали това качество към момента на завеждане на
делото. С молба от 8.05.1995 год. ищцата А.Д.П. оттеглила предявения иск за
делба. Последното същата заявила и в насроченото съдебно заседание на
25.09.1995 год. С определение от същата дата било прекратено производството по
гр. д. № 58/1994 год. по описа на Районен съд – ***** ********. На 4.03.2002
год. била подадена жалба с вх. № 94-ЦЦ-31/4.03.2002 год. в Министерството на
земеделието и горите гр. ***** от А.Д.П., С. П.Д. и Ц.Д.Н., като последната има
качеството на ответник по делото, в която развивали оплаквания, че единият от
наследниците – К.Д.К. ползва еднолично процесните имоти, отдава ги под наем на
трети лица, като не им дава абсолютно нищо. Освен това същият твърдял, че си е
извадил нотариални актове, тъй като земеделските земи били само негови, тъй
като гледал родителите им. Компетентните органи в Областна дирекция „Земеделие“
гр. ***** ******** им отговорили, че имат възможност да уредят спорните въпроси
помежду си по съдебен ред или при съгласие да постигнат доброволна делба.
От правна страна:
По допустимостта на предявения иск с
правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК – положителен установителен иск за
собственост:
Допустимостта на установителните искове
за собственост като самостоятелна форма на защита е обусловена от наличието на
правен интерес. Този правен интерес се преценява конкретно с оглед естеството и
съдържанието на възникналия между страните правен спор. Такъв интерес ще е
налице винаги, когато ищецът твърди, че е собственик на вещта, а ответникът
оспорва или смущава правото му на собственост с фактически или правни действия
- подаването на молба за издаване и издаването в полза на ответника на
констативен нотариален акт за собственост на основание чл. 587, ал. 1 или ал. 2 ГПК /въз основа на писмени документи или по обстоятелствена проверка/, както и
на още по-голямо основание е извършването на прехвърлителна сделка. В този
смисъл е т. 3Б от Тълкувателно решение № 4 от 14.03.2016 г. на ВКС по т. д. №
4/2014 г., ОСГК, докладчик съдията Т.Г., съгласно която налице е правен интерес
от предявяване на иск за собственост срещу лице, което се е разпоредило със
спорния имот преди завеждането на исковата молба. С оглед на изложените
съображения съдът намира, че предявеният иск с правно основание чл. 124, ал. 1
от ГПК е допустим и по тази причина следва да бъде разгледан по същество.
По основателността на предявения иск с
правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК – положителен установителен иск за
собственост:
Съдът намира, че предявеният иск с
правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК е основателен и доказан и следва да се
уважи като такъв. По делото се установи по безспорен начин, че наследодателят
на ищците К.Д.К., а след смъртта му и ищците и третите лица - помагачи, като
наследници на общия наследодател Д.К. К.са придобили по наследство полагащата
им се идеална част от процесните земеделски имоти. На следващо място по същото
установи, че в полза на наследодателя на ищците К.Д.К. и в полза на ищците и
третите лица – помагачи е изтекла придобивна давност, годна да ги направи
собственици по отношение идеалните части на ответниците. Съгласно разпоредбата
на чл. 79, ал. 1 от ЗС правото на собственост върху недвижим имот се придобива
с непрекъснато владение в продължение на 10 години. От данните по делото е
видно, че наследодателят на ищците К.Д.К. е установил владение върху процесните
имоти още при възстановяването им с решенията на Поземлена комисия гр. ***** ********
- 29.09.1993 год. Първоначално същият сам е обработвал последните, а след това
ги е отдавал под наем на трети лица - свидетелите Г.К.Б.и П.П.Б.и е получавал
наемна цена. На следващо място К.Д.К. е упражнявал владение върху процесните
земеделски имоти непрекъснато, спокойно, явно, несъмнително и с намерение да ги
държи като свои. Последният е смятал, че му се дължат по право, тъй като е
гледал възрастните си родители и по явен начин е демонстрирал това пред
останалите наследници. Безспорно в трайно установената съдебна практика се
приема, че когато след смъртта на общия наследодател един от наследниците му
ползва целия имот, той е владелец на собствената си идеална част от имота и държател
на идеалните части на останалите сънаследници. За да се приеме, че той владее
само за себе си цялата вещ е необхоД.да обективира променено отношение като
извърши действия, които да достигнат до знанието на сънаследниците и да не
оставят съмнение за неговото субективно отношение към вещта. Т. е. за да се
превърне във владелец на целия имот и съответно след изтичане на давностния
срок да стане негов собственик, този сънаследник следва да отблъсне владението
на останалите сънаследници и да доведе до знанието им намерението си да свои
имота. В конкретния случай по делото се доказа, че наследодателят на ищците К.Д.К.
е отблъснал владението на останалите сънаследници върху притежаваните от тях
идеални части от процесните имоти. Доказателство в тази насока е заведеното гр.
д. № 58/1994 год. по описа на Районен съд – ***** ********, както и приложените
писмо – започващо с думите „Уважаеми роднини“, писмо – започващо с думите „До
г-н Министъра на Министерство на земеделието гр. *****“, писмо с изх. №
ВТ-164/1.04.2002 год. и писмо № 94ЦЦ-31/13.03.2002 год. От същите се
установява, че част от наследници на Д.К. К.са имали претенции по отношение на
процесните имоти, но не са предприели каквито и да било действия, за да защитят
правото си на собственост. Действията на наследодателя на ищците К.Д.К., с
които е демонстрирал промяната на държането във владение по отношение на
процесните земеделски земи, отричат по категоричен начин правата на останалите
сънаследници и са станали достояние на тях. В конкретния случай по делото се
събраха категорични доказателства, че единствено К.Д.К. е ползвал процесните
имоти и не е давал възможност на останалите наследници да упражняват правата
си. Същият е давал под наем последните и категорично е отказвал да заплаща част
от наема на последните. В тази насока е Решение № 635 от 25.10.2010 г. на ВКС
по гр. д. № 1405/2009 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Т.Г., Решение № 6 от
22.01.2010 г. на ВКС по гр. д. № 2760/2008 г., II г. о., ГК, докладчик съдията С.К.,
и други. Видно от писмо – започващо с думите „Уважаеми роднини“, ответницата Ц.Д.Н.
е имала претенции за получаване на рента /наем/, но такава не й е дадена от
страна на К.Д.К.. Едноличното му владение се установява и от приложените по
делото писмо, започващо с думите „До г-н Министъра на Министерство на
земеделието гр. *****“, писмо с изх. № ВТ-164/1.04.2002 год. и писмо №
94ЦЦ-31/13.03.2002 год., от които същото е видно по несъмнен начин и за това
част от наследниците са се обърнали за съдействие до Министъра на земеделието и
горите гр. *****. По изложените съображения съдът счита, че в полза на
наследодателя на ищците К.Д.К. е изтекъл изискуемият от закона давностен срок
за придобиване на процесните имоти. Същият е започнал да тече от м. октомври
1995 год. – влизане в сила на Определение от 25.09.1995 год. по гр. д. №
58/1994 год. по описа на Районен съд – ***** ******** до подаване на настоящата
искова молба в съда 13.11.2015 год. Докато трае делбения процес не тече давност
между съсобствениците – Решение № 520/1.02.2011 год. по гр. д. № 955/2010 год.,
II г. о., ГК. По делото липсват доказателства, от които да е видно, че за
посочения период от двадесет години владението
да е било смущавано, обезпокоявано и прекъсвано от действията на някои от
ответниците. Следва да се приеме, че правото на собственост върху припадащите
им се идеални части от имота са придобити по давност от ищците Л.Р.К. и Р.К.К.
и третите лица – помагачи И.Х.Г. и К.Х.С., чрез упражнявана лично от тях
самостоятелна фактическа власт и чрез присъединяване на осъщественото преди 2004
год. от техния наследодател К.Д.К. владение.
По изложените съображения съдът намира,
че следва да се приеме за установено по отношение на ответниците Д.С.Д., М.С.Д.,
Ц.Д.Н., Д.Х.С., Х.Д.П., Х.В.Н., Н.Д.Д., Б.К.А., П.М.Д., К.Д.К., Д.Ж.М., Е.Ж.М.,
С.А.К. и Г.А.Г., че ищците Л.Р.К. и Р.К.К. са собственици на 2/3 идеални части
от процесните имоти. Останалата 1/3 идеална част принадлежи на третите лица –
помагачи И.Х.Г. и К.Х.С.. Последните нямат качеството на ищци, а ищците не
притежават процесуално право да предявят пред съда правата им, тъй като е
недопустимо предявяването на чужди права.
При този изход на делото ответниците Д.С.Д.,
М.С.Д., Ц.Д.Н. и Н.Д.Д. следва да заплатя на ищците направените по делото разноски,
които са в размер на 1060.00 лв.
Водим от изложените съображения,
Районният съд
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Д.С.Д.
с ЕГН ********** ***, М.С.Д. с ЕГН ********** ***, Ц.Д.Н. с ЕГН ********** ***,
Д.Х.С. с ЕГН ********** ***, Х.Д.П. с ЕГН ********** ***, Х.В.Н. с ЕГН **********
***, Н.Д.Д. с ЕГН ********** ***, Б.К.А. с ЕГН ********** ***, П.М.Д. с ЕГН **********
***, К.Д.К. с ЕГН ********** ***, ДИМО Ж.М. с ЕГН ********** ***, Е.Ж.М. с ЕГН **********
***, С.А.К. с ЕГН ********** *** и Г.А.Г. с ЕГН ********** ***, че Л.Р.К. с ЕГН
********** *** и Р.К.К. с ЕГН ********** ***, ж. к. „******“, бл. **, вх. *, ет. *, ап. * са собственици на 2/3 идеални части от
следните недвижими имоти, находящи се в землището на с. *****, общ. ***** ********,
а именно:
1. Нива от 2.937 дка, трета категория,
м. „*********”, имот № ****** по картата на землището на с. *****, общ. ***** ********,
при съседи: имот № ****** – нива на М.Д.К., имот №******– нива на наследниците
на К.А. К., имот № ****** – отводнителен канал на Община ***** ********, имот №
****** – нива на Х.И.К., имот № ****** – нива на Х.И.К. и имот № ******– нива
на А.Х.А.;
2. Нива от 5.500 дка, пета категория,
м. „******”, имот № ****** по плана за земеразделяне на землището на с. *****,
общ. ***** ********, при съседи: имот № ****** – полски път на Община ***** ********,
имот № ****** – нива на Х.И.К., имот № ****** – нива на Й.Х.С., имот № ****** –
нива на наследниците на Д.С.Н., имот № ****** – нива на Х.И.К. и др., имот №******–
нива на А.Х.У.и имот № ****** – полски път на Община ***** ********;
3. Нива от 7.500 дка, пета категория,
м. „*********”, имот № ****** по плана за земеразделяне на землището на с. *****,
общ. ***** ********, при граници: имот № ****** – нива на С.Н.С., имот № ******
– полски път на Община ***** ********, имот № ****** – нива на наследниците на Н.
И. ****** и др. и имот № ****** – нива на наследниците на Д. Х.К.;
4. Нива от 13.201 дка, пета категория,
м. „******”, имот № ****** по плана за земеразделяне на землището на с. *****,
общ. ***** ********, при граници: имот № ****** – нива на наследниците на М.Н.К.,
имот № ****** – полски път на Община ***** ********, имот № ****** – нива на Т.Т.П.,
имот № ****** – нива на Х.И.К. и имот № ****** – полски път на Община ***** ********.
ОСЪЖДА Д.С.Д. с ЕГН ********** ***, М.С.Д.
с ЕГН ********** ***, Ц.Д.Н. с ЕГН ********** *** и Н.Д.Д. с ЕГН ********** ***
да заплатят на Л.Р.К. с ЕГН ********** *** и Р.К.К. с ЕГН ********** ***, ж. к.
„******“, бл. **, вх. 1, ет. 3, ап. 5 направените по делото разноски в размер
на 1060.00 лв. /хиляда и шестдесет лв. 00 ст./.
Решението подлежи на обжалване пред
ВТОС в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Решението е постановено при участието
на трети лица – помагачи И.Х.Г. с ЕГН ********** *** и К.Х.С. с ЕГН ********** ***.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: