№ 82
гр. гр. Лом, 02.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОМ, ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Иван Пл. Йорданов
при участието на секретаря Анетка П. Рангелова
като разгледа докладваното от Иван Пл. Йорданов Административно
наказателно дело № 20251620200352 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Жалбоподателят Б. А. Т. от с. ***, ***, обл. Монтана, с ЕГН **********
е недоволен от издаденото от Началник Сектор в ОД МВР Монтана РУ - Лом
Наказателно постановление № 25-0294-000818 от 20.10.2025 г., с което на осн.
чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП са му наложени административни наказания
„ГЛОБА” в размер на 200.00 /двеста/ лева и „лишаване от право да управлява
МПС“ за срок от 6 /шест/ месеца.
В с. з. жалбоподателят се явява лично. Представлява се от адв. Драган
Цветанов от АК – Монтана, който поддържа жалбата и моли да се отмени
издаденото наказателно постановление.
Административнонаказващият орган не се явява, не изпраща
процесуален представител, не взема становище по жалбата.
Доказателствата по делото са писмени и гласни.
Съдът, след като се запозна със събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната взаимна връзка и съвкупност, както и във връзка с
доводите и становищата на страните, намери за установено следното:
С Наказателно постановление № 25-0294-000818 от 20.10.2025 г. на
1
жалбоподателя Б. Т. на осн. чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП са наложени
кумулативно две административни наказания - „глоба“ от 200,00 лв. и
„лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца за това, че на
13.08.2025 г. в гр. Лом, ул. *** управлява лек автомобил *** с рег. № ***,
собственост на ***, с предстоящ собственик Д***, като при извършена
проверка се установява, че МПС-то е с прекратена регистрация от 29.07.2024
г.
Депозираната жалба е процесуално допустима, подадена от лице,
имащо правен интерес, в предвиденият от закона 14-дневен срок за
обжалване.
По същество се явява и основателна.
Събраните по делото писмени и гласни доказателства налагат следната
фактическа обстановка:
На 13.08.2025 г. Б. Т. трябвало да отиде от с. *** до гр. Лом, за да купи
лекарства за децата си. Взел за послужване автомобила на братовчед си *** от
с. с. - *** с рег. № ***. Съпругата на братовчед му му дала ключовете и Т.
видял, че в автомобила са двата талона – голям и малък, след което потеглил за
гр. Лом. На ул. *** в града обаче бил спрян за проверка от служителите на РУ
- Лом – М. Г. и З. М.. След направена справка с ОДЧ при РУ - Лом
установили, че автомобилът е собственост на *** от с. ***, обл. ***, с
„предстоящ собственик“ Д*** от гр. Троян, но регистрацията на автомобила е
служебно прекратена на 29.07.2024 г. на осн. чл. 143, ал. 15 ЗДвП
/непререгистрирано превозно средство/. Затова на Т. е съставен АУАН за
нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. С мотивирана резолюция от 14.08.2025 г.
материалите са изпратени на РП – Монтана, като на 09.10.2025 г. с
Постановление на прокурор в МРП е отказано да се образува досъдебно
производство, а преписката е изпратена на Началник РУ – Лом за налагане на
административно наказание. Въз основа на съставения АУАН и
Постановлението на прокурора, АНО е издал атакуваното НП № 25-0294-
000818 от 20.10.2025 г., с което наложил съответните административни
наказания.
Както АУАН, така и НП са издадени от компетентни органи и в
предвидените в закона срокове. По същество съдът намира, че
жалбоподателят не е извършил административното нарушение, за което му е
2
издадено наказателно постановление.
Според чл. 140, ал. 1 от ЗДвП: „ По пътищата, отворени за обществено
ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които
са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на
определените за това места“.
За да е налице нарушение на ЗДвП обаче, действието или бездействието
на едно лице следва да е виновно. В случая, за да понесе жалбоподателят
административнонаказателна отговорност, следва да е безспорно доказано, че
същият е ползвал автомобил, за който знае, че не е регистриран, но въпреки
това го е управлявал. В случая е безспорно, че лекият автомобил е бил
управляван от Т., като видно от събраните по делото писмени доказателства, е
бил с прекратена регистрация. Обстоятелството, че процесният автомобил
фигурира в масивите на контролните органи като такъв с прекратена
регистрация, не води автоматично до извода, че жалбоподателят е знаел за
това. Установено е, че лек автомобил *** с рег. № *** не е негова собственост,
а на друго лице – ***, с предстоящ собственик – Д*** /видно от Справката на
л. 14 от делото/. Вярно, според чл. 143, ал. 15 ЗДвП: „Служебно, с
отбелязване в автоматизираната информационна система, се прекратява
регистрацията на регистрирано пътно превозно средство на собственик,
който в двумесечен срок от придобиването не изпълни задължението си да
регистрира превозното средство“. В Постановлението на прокурора и в
наказателното постановление са посочени собственикът на процесния
автомобил и „предстоящ собственик“. В българското законодателство (а и в
правната теория и съдебната практика) обаче не съществува легално
определение за многократно използваното от АНО понятие „предстоящ
собственик“. За отправна точка в тази насока в настоящия процес може да се
използва единствено посочената справка на л. 14 от делото. От нея може да се
направи предположението, че автомобилът е собственост на *** и е придобит
от ***, който очевидно не е изпълнил задължението си да го пререгистрира на
свое име и затова е приложен чл. 143, ал. 15 ЗДвП. За това служебно
прекратяване на регистрацията обаче собственикът на автомобила не е
уведомен, нито има данни да е научил по какъвто и да било начин. При това
положение собственикът няма как да знае за прекратената регистрация на
автомобила си. Още по-малко пък може да е запознато с това обстоятелство
друго лице, което не е собственик /в случая – жалбоподателя Т./. Същият е
3
взел автомобила за послужване от братовчед си, като големия и малкия талон
/свидетелство за регистрация част I и част II/ са били налични. При това
положение и след като регистрационните номера са били на мястото си, няма
как този ползвател да знае, че регистрацията на МПС-то е била прекратена,
тъй като не е имало никаква друга индикация в тази насока. Затова и Т. не
следва да се наказва с предвидените в чл. 175, ал. 3 от ЗДвП административни
наказания. В тази насока е и Тълкувателно постановление № 2/05.04.2023 г. на
ВАС – ОСС от НК на ВКС и I и II колегии на ВАС. Това е така, защото
жалбоподателят не е предвидил, но не е и бил длъжен да предвиди, че
управляваният от него автомобил е служебно дерегистриран. Според
легалната дефиниция на чл. 6 от ЗАНН: „Административно нарушение е това
деяние (действие или бездействие), което нарушава установения ред на
държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с
административно наказание, налагано по административен ред.“ В случая
описаното в АУАН и НП не осъществява състав на нарушение по чл. 140, ал. 1
от ЗДвП, тъй като липсва субективният елемент от състава: вината. Вярно,
според чл. 7, ал. 2 от ЗАНН „Непредпазливите деяния не се наказват само в
изрично предвидените случаи“ и в нормата на чл. 175, ал. 3 от ЗДвП не се
изключва наказуемостта при непредпазливост. В конкретния случай обаче не е
налице умисъл като форма на вината, но също така не е налице и
непредпазливост, в никоя от формите й. Жалбоподателят не е целял, нито
допускал настъпването на общественоопасните последици, но също така не е
и могъл, нито е бил длъжен да ги предвиди. Заблудил се е от наличието на
регистрационни табели на автомобила, както и от наличните в него талони, в
резултат на което е бил със съзнанието, че управлява напълно изряден
автомобил. Чл. 14, ал. 1 от НК гласи, че „Незнанието на фактическите
обстоятелства, които принадлежат към състава на престъплението,
изключва умисъла относно това престъпление“. Този текст е субсидиарно
приложим и по отношение на административните нарушения – аргумент от
чл. 11 от ЗАНН. В случая се касае именно за незнание на факт от обективната
действителност /служебното прекратяване на регистрацията на МПС, за което
управляващият го несобственик няма как да знае/, т. е. на фактическо
обстоятелство, което принадлежи към състава на административното
нарушение по чл. 175, ал. 3, пр. 1 във вр. с чл. 140, ал. 1 от ЗДвП (както е
възприето и в константната съдебната практика – Решение № 659/31.10.2023 г.
4
по КАНД № 618/2023 г. на АС – Монтана; Решение по КАНД № 1359/2022 г.
на АС – Бургас, Решение № 147/12.07.2022 г. по КАНД № 144/2022 г. на АС –
Видин).
След отказа на прокурора да образува досъдебно производство,
преписката е изпратена на АНО с оглед преценката за наличие на
административно нарушение. АНО обаче е следвало да извърши проверка по
чл. 52, ал. 4 от ЗАНН – да прецени всички обстоятелства и събраните по
делото доказателства и едва тогава, при безспорна доказаност на
нарушението, авторът му и неговата вина, да издаде НП. В случая това не е
сторено, тъй като не е доказано нарушението да е извършено от Б. Т. виновно
/нито умишлено, нито непредпазливо/. Затова и не е следвало да се издава
НП, а производството да бъде прекратено. Вместо това на жалбоподателя са
наложени административни наказания на осн. чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП.
Наказателното постановление се явява незаконосъобразно издадено, ето защо
същото следва да бъде отменено.
С оглед на гореизложеното и на осн. чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 25-0294-000818 от
20.10.2025 г. на Началник Сектор в ОД МВР Монтана РУ - Лом, с което на Б.
А. Т. от с. ***, ул. „****** с ЕГН ********** на осн. чл. 175, ал. 3, пр. 1 от
ЗДвП са му наложени административни наказания „ГЛОБА” в размер на
200.00 /двеста/ лева и „ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МПС“ за
срок от 6 /шест/ месеца, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението може да се обжалва пред Административен съд гр. Монтана,
по реда на АПК, в 14-дневен срок от съобщението на страните за неговото
изготвяне.
След влизане в сила на решението препис от него да бъде изпратен на
Началник Сектор в ОД МВР Монтана РУ - Лом за сведение.
Съдия при Районен съд – Лом: _______________________
5
6