Решение по дело №10/2025 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по жалба от Агенция „Пътна инфраструктура“, представлявана от председателя на Управителния съвет, подадена чрез юриск. С. С. против Решение № 266/ 30.10.2024г. по АНД № 232/2024г. на Районен съд – Девня, с което е отменен Електронен фиш (ЕФ) № **********, с който на „Балкан транспорт 2000“ ЕООД е наложена „имуществена санкция“ в размер на 2500лв.,на основание чл. 179, ал. 3б, във вр. с чл. 187а, ал. 2 т.3 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) за нарушение на чл. 102 ал.2 от ЗДвП. С жалбата се настоява, че решението на РС – Девня е незаконосъобразно, като неправилно са тълкувани и приложени относимите правни норми. Касаторът излага подробни доводи за неправилност на изводите на въззивната инстанция за неотговаряне на съдържанието на ЕФ на изискванията на чл. 57 ЗАНН и чл. 189ж ЗДвП, по отношение признаците на изпълнителното деяние и извода, че наказаното лице не следва да понесе административнонаказателна отговорност за извършеното нарушение, описано в санкционния акт. Твърди се незаконосъобразност и на извода за противоречие на националния закон на Правото на ЕС, който извод е мотивирал съда да остави без приложение чл. 179, ал. 3а от ЗДвП, заради изискването за пропорционалност на наказанието. Искането е да се отмени обжалваното решение и да се потвърди ЕФ като правилен, законосъобразен и издаден в съответствие с целта на закона. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Ответната страна, чрез пълномощника си оспорва жалбата. Претендира присъждане на разноски по делото.

Представителят на ВОП дава заключение за неоснователност на жалбата.

Касационната жалба е редовна и допустима - подадена е от страна, участвала във въззивното съдебно производство, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК.

Административният съд, съобразявайки посочените в жалбата касационните основания, изразените становища на страните, мотивите на съдебния акт и събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

С оспорения пред РС – Девня, на „Б.т. 2000“ ЕООД е наложена „ имуществена санкция“ в размер на 2500лева на основание чл. 179, ал. 3б, във вр. с чл. 187а, ал. 2 т.3 от ЗДвП, за нарушение на чл. 102 ал.2 от ЗДвП.

Анализирайки събраните в хода на съдебното следствие пред него релевантни доказателства, въззивният съд приема за установено от фактическа страна, че ЕФ е издаден, за това, че на 05.07.2021г., в землището на гр. Девня, обл. Варна, с устройство № 10072 - елемент от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10 ал. 1 от ЗП, било установено, че моторно превозно средство, собственост на „Б.т. 2000“ ЕООД - влекач Волво 4ХТ, с рег. № ***** с технически допустима максимална маса 18 000, с брой оси 2, категория Евро 5, в състав с ремарке с общ брой оси 5, с обща технически допустима максимална маса на състава 40 000, се движи по път А - 2, км 399 + 703, с посока намаляващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, без да е заплатена изцяло дължимата пътна такса съобразно категорията, а именно няма валидно подадена тол - декларация или валидна маршрутна карта. На 21.05.2024г. бил съставен атакувания ЕФ,връчен по надлежния ред на нарушителя на 06.06.2024г.

За да отмени процесния електронен фиш, въззивният съд е счел, че по отношение на процесното нарушение са изтекли погасителните давностни срокове по чл.34 ал.1 и ал.2 от ЗАНН, доколкото датата на установяване на нарушението, в това число и авторството му е 05.07.2021г., а ЕФ е издаден едва на 21.05.2024г., при което административнонаказателното производство /АНП/ е следвало да бъде прекратено. Изложил е подробни мотиви, поради които счита, че сроковете по чл.34 от ЗАНН са приложими и в производството по издаване на електронни фишове. Посочил е, че изтичането на преклузивните срокове по ЗАНН винаги е самостоятелно процесуално основание за отмяна на издаденото НП, респ. ел. фиш дори без да се обсъжда въпроса по същество, макар и нарушението да е установено.

Настоящата инстанция намира обжалваното решение за правилно и законосъобразно. При извършване на задължителната проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК се констатира валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с приложимия материален закон.

Съдът е приел също така, че ЕФ е незаконосъобразен, тъй като нарушението по чл.179 ал.3б от ЗДвП, вменено на „Б.т. 2000“ ЕООД, е извън обхвата на чл.189ж ал.1 от ЗДвП, която изрично предвижда издаването на ЕФ само за нарушенията по чл.179 ал.3 от ЗДвП, установени и заснети от електронна система по чл.167а ал.3 от Закона. Поради това заснетото в случая нарушение по чл.179 ал.3б от ЗДвП е следвало да бъде установено със съставяне на АУАН, и санкционирано чрез издаване на НП, т.е. по общия ред на ЗАНН, вместо което за него недопустимо е съставен ЕФ. Изложел е мотиви, че към датата на нарушението – 05.07.2021г., липсва изрична законова разпоредба, предвиждаща издаване на ЕФ за нарушения по чл.179 ал.3а от ЗДвП – такава възможност е предвидена едва с изменението на разпоредбата на чл.189ж ал.1 от ЗДвП с ДВ бр.13 от 13.02.2024г., в сила от същата дата, т.е. повече от две години по –късно.

Касационният съдебен състав преценява така достигнатия правен извод като обоснован, правилен и законосъобразен, споделя го и препраща към него в хипотезата на чл.221 ал.2 изр.2 от АПК.

Разпоредбата на чл.189ж ал.1 изр. първо от ЗДвП, в приложимата редакция към датата на извършване на нарушението (ДВ, бр. 105/2018 г., в сила от 01.01.2019г.) регламентира, че при нарушение по чл.179 ал.3 от ЗДвП, установено и заснето от електронната система по чл.167а ал.3 от ЗДвП, може да се издава ЕФ в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба или имуществена санкция в размер, определен за съответното нарушение. С последващото изменение на текста с ДВ, бр. 13 от 2024 г., в сила от 13.02.2024г., обхватът на нормата е изрично разширен до нарушенията по чл.179 ал.3 - 3б вкл., което е несъмнено доказателство, че към 05.07.2021г. санкционирането на осъщественото от „Б.т. 2000“ ЕООД административно нарушение е било допустимо единствено по общия ред – чрез съставяне на АУАН и издаване на НП. Санкционирането му с ЕФ представлява съществено и неотстранимо в съдебната фаза на производство процесуално нарушение, което е достатъчно основание за отмяната на фиша – в идентичен смисъл законосъобразно и обосновано се е произнесъл и ВРС с проверяваното си решение.

В допълнение към изложеното от ДРС, по отношение на санкцията следва да бъде съобразено и произнасянето на СЕС по дело С – 61 на СЕС, в следния смисъл: посоченото в член 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 година относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури, изменена с Директива 2011/76/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 27 септември 2011г. изискване за съразмерност не допуска система от наказания, която предвижда налагане на глоба или имуществена санкция с фиксиран размер за всички нарушения на правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, включително когато тази система предвижда възможността за освобождаване от административнонаказателна отговорност чрез заплащане на „компенсаторна такса“ с фиксиран размер. Ето защо санкционната норма на чл.179 ал.3б от ЗДвП, предвиждаща абсолютен размер на санкцията за собственик на пътно превозно средство от категорията по чл.10б ал.3 от Закона за пътищата, за което изцяло или частично не е заплатена дължимата такса по ЗП, включително в резултат на невярно декларирани данни, посочени в чл.10б ал.1 от Закона за пътищата, а именно – глоба или имуществена санкция в размер 2500лв., следва да остане неприложена. Същевременно в ЗДвП към момента на издаване на ЕФ и понастоящем липсва друга норма, предвиждаща възможност за налагане на санкция за нарушение по чл.10б ал.3 от ЗП. Според легалната дефиниция на чл.6 от ЗАНН административно нарушение е това деяние (действие или бездействие), което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред. След като са налице пречки за прилагане на предвиденото в случая административно наказание под формата на имуществена санкция, то изобщо липсва основание за ангажиране на административнонаказателната отговорност на дружеството-касационен ответник.

Въз основа на изложеното съдът приема, че проверяваното решение на ДРС е правилно и законосъобразно, и не е обременено с релевираното касационно основание. Други такива - налагащи ревизия или отмяна на решението, не бяха установени и при задължителната служебна проверка по реда на чл.218 ал.2 от АПК, което квалифицира касационната жалба като неоснователна и налага отхвърлянето й, съответно оставяне в сила на решението на ДРС.

При този изход на делото претенцията на касатора за разноски е неоснователно, а тази на ответника следва да бъде уважена в пълния предявен размер от 550лв. От една страна този разход е доказан с подписите на страните за получаване на сумата във брой в договора за правна защита и съдействие от 12.12.2024г., с характер на разписка в тази му част. От друга страна с оглед размера на атакуваната имуществена санкция – 2 500лв, адвокатско възнаграждение в размер на 550лв. не е прекомерно, а справедливо отражение на положения квалифициран юридически труд, вкл. и с оглед изобилната практика на съдилищата по този казус.

Така мотивиран и на основание чл.221 ал.2 изр.1 предложение първо от АПК, касационният съд

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 266/30.10.2024г. по АНД № 232/2024г. по описа на Районен съд – Девня, с което е отменен издадения от АПИ ЕФ № ********** наложената на “Б.т. 2000” ЕООД – Варна, ЕИК **********, Имуществена санкция в размер на 2 500лв. на основание чл.179 ал.3б вр.чл.187а ал.2 т.3 от ЗДвП.

ОСЪЖДА Агенция “Пътна инфраструктура” – София да заплати на “Б.т. 2000” ЕООД – Варна, ЕИК ********** разноски в касационното производство в размер на 550лв. /петстотин и петдесет/.

 

Решението е окончателно.