Номер 51326.10.2020 г.Град Варна
Окръжен съд – ВарнаIII състав
На 21.10.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Светлана Т. Кирякова
Членове:Цветелина Г. Хекимова
Ивелина Д. Чавдарова
Секретар:Нели П. Катрикова Добрева
Сложи за разглеждане докладваното от Цветелина Г. Хекимова Въззивно
гражданско дело № 20203100502017 по описа за 2020 година.
На именното повикване в 13:15 часа се явиха:
На именното повикване в 13:15 часа, след спазване на разпоредбата на
чл. 142 от ГПК, на второ четене, се явиха:
Въззивникът „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС“
АД, редовно уведомен съгласно чл.56, ал.2 от ГПК, не се явява представител,
депозирана е молба по делото.
Въззиваемата страна Е. М. Ю. , редовно призован, съобщението е
получено на 01.10.2020г., не се явява, не се представлява.
СЪДЪТ докладва депозирана молба с вх. № 22332 от 16.10.2020г. от
въззивника чрез юрисконсулт Я.Ц.-Н., с която моли да се гледа делото в
тяхно отсъствие.
СЪДЪТ намира, че не са налице пречки по хода на делото предвид
редовното призоваване на страните, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ГО ДОКЛАДВА
съгласно Определение № 2513 от 19.08.2020 г.
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
1
Образувано е по въззивна жалба вх. №32767/01.06.2020г. от от
„Застрахователно дружество Евроинс“ АД, ЕИК *********, със седалище гр.
София, срещу решение №1650/30.03.2020г. по гр.дело №9407/2019г., с което е
отхвърлен предявения срещу Е. М. Ю. , ЕГН **********, с постоянен адрес с.
Синдел, иск за приемане за установено по отношение на ответника, че дължи
на ищеца по Заповед за изпълнение № 8535/15.11.2018г., постановена по ч.гр.
дело № 15061/2018г. на ВРС, 50 състав, сумата от 10 000 лв. (десет хиляди
лева), представляваща частична претенция за вземане в общ размер от 395
449.92 лева /посочена като 403 449.92 лв. в ЗИ/, за платено от заявителя, в
качеството си на застраховател по договор за застраховка „Гражданска
отговорност“ с полица № 07112001378726/26.05.2012 г. /неправилно посочена
от дата 26.05.2015 г. в ЗИ/, на наследниците на починалото лице
застрахователно обезщетение за неимуществени вреди в размер на 240 000
лв., претърпени вследствие на настъпило ПТП на 02.07.2012 г. по вина на
длъжника Е. М. Ю. , за което застрахователят е осъден с постановено
решение по в.гр.д. № 3141/2016 г. по описа на Софийски апелативен съд,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
предявяване на заявлението в съда – 03.10.2018г. до окончателното
изплащане на задължението, на основание чл. 415 от ГПК във вр. с чл. 227 от
КЗ /отм./
В жалбата се твърди, че решението е неправилно и необосновано, като
изводите на съда за неоснователност на претенцията се дължат на
неправилната квалификация на иска, а именно чл.227 от КЗ /отм./, вместо
приложимата в случая разпоредба на чл.274 от КЗ /отм./, в съответствие с
изложените от ищцовото дружество твърдения.
В срока по чл. 263 ГПК, не е депозиран писмен отговор от
въззиваемата страна Е. М. Ю. , с адрес: с. Синдел.
Съдът намира, че въззивната жалба, въз основа на която е образувано
настоящото производство, е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от
легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, спазени са и
останалите изисквания за редовност съобразно разпоредбите на чл. 260 и чл.
261 ГПК, поради което производството следва да бъде насрочено за
разглеждане в открито съдебно заседание, с призоваване на страните.
2
Предвид констатираните различия в твърденията в исковата молба и в
хода на производството и с оглед задължението на съда да установи размера
на иска въззивникът следва да уточни каква част от претендираната сума е
заплатена от него като обезщетение по процесната щета, кога и в полза на
кого са постъпили сумите, както и каква част е заплатена като разноски по
изп.производство. Съдът констатира пропуски при разпределение на
доказателствената тежест при първоинстанционното разглеждане, поради
което на въззивника следва да бъде указано, че не е ангажирал доказателства
за установяване твърдяния в ИМ факт, че ответникът е напуснал
местопроизшествието преди идването на органите на КАТ.
СЪДЪТ докладва депозирана молба с вх. № 19999 от 08.09.2020г. от
въззивника чрез юрисконсулт Я.Ц.-Н., с която правят разбивка, съгласно на
указания на съда и представят доказателства.
По доказателствата, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА И ПРИЛАГА като доказателства по делото, представените
с молба с вх. № 19999 от 08.09.2020г. писмени доказателства, а именно
заверени копия на присъда № 19 от 25.02.2014г. по НОХД № 1016/2013г. на
Окръжен съд – Варна, Наказателно отделение, ведно с мотиви към нея;
Решение №106 от 17.07.2014г. на Апелативен съд – Варна, Наказателно
отделение и Решение № 9 от 12.05.2015г. на Върховен касационен съд на
Република България, Трето наказателно отделение.
СЪДЪТ докладва депозирана молба с вх. № 22332 от 16.10.2020г. от
въззивника чрез юрисконсулт Я.Ц.-Н. в частта, с която поддържат въззивната
жалба, нямат доказателствени искания и изразяват становище по същество.
СЪДЪТ счете делото за изяснено от фактическа и от правна страна,
поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ
СЪДЪТ обяви, че ще се произнесе с надлежен съдебен акт в законния
3
срок.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 13:20
часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
4