№ 31921
гр. София, 13.09.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 128 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тринадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:СОФИЯ Г. ИКОНОМОВА
като разгледа докладваното от СОФИЯ Г. ИКОНОМОВА Гражданско дело
№ 20231110136553 по описа за 2023 година
Производството по делото образувано въз основа на искова молба на И. А. К., ЕГН
**********, с адрес гр.София, ж.к.ЛЛН ул.“111“ бл.9, вх.В, ет.1, ап.3, чрез адв.Ж. със
съдебен адрес гр.София, ж.к.ЛН бл.239, вх.1, ет.1, ап.3, насочена срещу Република България,
представлявана от министъра на правосъдието, СДВР и ПРБ за присъждане на обезщетение
за причинени неимуществени вреди от 1000 евро, за присъждане на всички законови
последствия, както и /или за писмено изизвинение.
При проверката относно редовността и допустимостта на така подадената искова
молба, съдът, като е констатирал несъответствия с изискванията на ГПК с разпореждания
от 04.07.2023 г. и от 02.08.2023 г. е оставил същата без движение, като е дал подробни
указания относно поправянето на установените пропуски и едноседмичен срок, в който
ищецът да стори това. За последното разпореждане ищецът е уведомен чрез пълномощника
му на 30.08.2023 г., поради което съдът намира, че дадения едноседмичен срок е изтекъл на
07.09.2023 г.
Съдът констатира, че в този срок, както и към настоящия момент не са изпълнени
указанията, дадени с разпорежданията от 04.07.2023 г. и от 02.08.2023 г.
В тази насока следва да се отбележи, че с всяка от подаваните от ищеца молби –
първоначалната такава от 05.06.2023 г. /подадена пред ВКС/, по която е образувано делото,
както и последващите уточнителни молби от 24.07.2023 г. и 07.09.2023 г., ищецът въвежда
различни фактически твърдения, с което не само не отранява нередовностите на
претенцията си, но и поражданови противоречия.
Така в молбата от 05.06.2023 г. ищецът твърди бездействие от страна на служители
на 09 РПУ за разкриване на престъпления, извършени срещу него и баща му; да му е
нанесена телесна повреда от служители на ЧСИ Сия Халаджова, което деяние да е прикрито.
В уточнителната молба от 24.07.2023 г. ищецът въвежда нови твърдения, а именно за
отказан достъп до делата и преписките, по които страна е неговия баща, който той
представлява, вкл. и по изп.дело № 20228630402590 по описа на ЧСИ Сия Халаджова. В
молбата от 07.09.2023 г. това основание на иска се поддържа, като се добавя и отказан
достъп до пр.пр.№ 7305/2023 г. по описа на СРП.
При така заявените фактически твърдения, ищецът претендира ответниците да бъдат
осъдени солидарно да му заплатят обезщетение за причинени неимуществени вреди от 1000
1
евро, за присъждане на всички законови последствия, както и /или за писмено изизвинение.
Настоящият състав намира, че въпреки двукратно дадената му възможност ищецът не
е отстранил нередовностите на исковата си молба, тъй като от една страна няма твърдения
за извършени действия или бездействия, които ангажират отговорността на първия
привлечен ответник, а именно държавата, както и не е изяснено каква е връзката между
извършени действия от ЧСИ, респ. негови служители, с отговорността на останалите двама
ответника. На следващо място ищецът непрецизно излага данни за това чии права и законни
интереси са увредени - негови лични или на неговия баща, като в последния случай искът е
недопустим, тъй като законът не дава възможност да се упражняват чужди права.
Като нередовност на исковата молба следва да се отчете и фактът, че ищецът
претендира вреди от обидно и унизително отношение без да посочва в какво се състои то,
кое лице /служител на някой от ответниците/ е допуснало такава проява и т.н. Сам по себе
си отказаният достъп до дадено дело или преписка не е основание да се ангажира
отговорността на съответната структура от съдебната власт, доколкото отказът подлежи на
обжалване и единствено при потвърждаването му може да се заяви претенция и то само ако
е налице нарушение на правото на Европейския съюз, тъй като е недопустимо съдът в
гражданското производство да преразглежда и да се произнася по правилността на актовете
на органите на съдебната власт извън предвидения в ГПК и НПК ред за инстанционен
контрол. В случая не се твърди, а и не се представят доказтелства приложеният към
уточнителната молба от 07.09.2023 г. отказ за достъп, материализиран в постановлението на
СРП от 24.02.2023 г. да е отменен или да е постановен в нарушение на правото на ЕС.
Ето защо предвид липсата на изпълнение на дадените от съда указания по
привеждане на исковата молба в съответствие с ГПК и при наличие на предпоставките по
чл.130 от ГПК, подадената искова молба следва да бъде върната, а образуваното по нея
производство прекратено.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА искова молба с вх.№ 502809/05.03.2023 г., подадена пред ВКС, от И. А. К.,
ЕГН **********, с адрес гр.София, ж.к.ЛЛН ул.“111“ бл.9, вх.В, ет.1, ап.3, насочена срещу
Република България, представлявана от министъра на правосъдието, СДВР и ПРБ.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 36553/2023 г. по описа на Софийски
районен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд с частна
жалба в едноседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2