М О Т И В И към Присъда № 80/09.07.2020 г. по НОХД № 352/2018 г. на СлРС,
изготвени на 07.09.20г.
РП-Сливен е
внесла обвинителен акт против подсъдимия К.Ж.Д. за престъпление по чл. 129 ал.2
вр. ал.1 от НК.
В с.з. представителят на РП – Сливен
поддържа обвинението, като за подс. Д. пледира за наказание една година
лишаване от свобода, което да бъде отложено за изпитателен срок от три години.
В с.з.подсъдимият, редовно
призован се явява. Не се признава за
виновен, не дава обяснения по предявеното му обвинение. Упълномощеният от него
защитник моли за налагане на административно наказание по реда на чл. 78 А от НК.
В с.з. пострадалият П.Н.П. чрез процесуалния си представител моли
да бъде конституиран, като частен обвинител.
Съдът като счете ,че претенцията за конституиране на
частен обвинител е предявена своевременно и е във връзка с предмета на делото
конституира пострадалият П.Н.П. като частен обвинител в процеса.
От събраните по делото доказателства съдът
прие за установена следната фактическа обстановка:
На 22.01.2017год., след обяд св. П.Н.П. заедно със съпругата си св. И.П. решили да посетят хипермаркет
„Лидл“, находящ се в
района на Автогара в гр. Сливен.
Св.П. управлявал
МПС , обозначено с табела „Учебен“като се движил в посока от
сградата на МБАЛ „Д-р Иван
Селимински“ към
кръговото кръстовище находящо се непосредствено пред паркинга на хипермаркет
„Лидл. Когато автомобила на пострадалия навлязъл в кръговото кръстовище,П. чул в дясно на неговото
движение клаксон и видял ,че от там към неговия автомобил приближава МПС с чужда
регистрация. Шофьорът на този автомобил рязко спрял с навлизането си в
кръговото кръстовище и започнал да ръкомаха. Св. П.П. продължим към паркинга на
магазин „Лидл“без да
обърне внимание на
случилото се, тъй като бил убеден в предимството си. Паркирал пред магазина и заедно със съпругата си
тръгнали към входа на магазина .
Междувременно
водачът на другото МПС,св. Т.Д. паркирал
на намиращия се в непосредствена близост паркинг на хипермаркет
„Кауфланд“ като
спрял непосредствено след навлизането в паркинга в ляво до стъпалата водещи към
паркинга на хипермаркет „Лидл”. Слязъл от МПС и от мястото където се намирал
започнал да крещи в посоката, в която бил св. П. .Тръгнал към пострадалия като
се изкачил по стъпалата , а след тръгнала съпругата му –св. Л. заедно с
малолетното им дете. Още докато се приближавал към пострадалия ,Т. започнал да
крещи срещу него и заявявал ,че
последния не познава правилата за
движение и не знае кой е с предимство.
Св.
П. чул твърденията
му и тъй като работил като инструктор и автомобила му бил обозначен като „учебен „решил да му
обясни, което довело до взаимно отправяне на реплики във връзка със спора. По време на спора нямало отправени обиди, но мъжете говорили на висок тон.
За да предотврати последващ конфликт и тъй като не могли да стигнат до съгласие св. П.П. решил да прекрати спора и се отдалечил от мястото,
като двамата със съпругата му влезли в магазин „Лидл“.
След известно
време двамата приключили с пазаруването и когато излезли от
магазина св. П., видял че св.Т.Д. е до техния автомобил и прави снимки. Това предизвикало повторен спор,
който прераснал
във физическо спречкване, при което двамата започнали да се бутат
взаимно,при което всеки от тях замахвал и бутал другия . В резултат на това св. П.П. наранил устната на св. Т.Д. и по нея текнало малко
количество кръв.
В същото време на
паркинга на хипермаркет „Лидл“ се намирал св. И.Г., който изчаквал съпругата
си. Последният видял, че мъжете се бутат и дърпат и отишъл при тях.
Намесил се в спора, като се опитал да им обясни, че няма смисъл да се карат, но
св. Т.Д. продължавал да крещи и да налита на св. П.П.. За да предотврати
евентуално сбиване, св. И.Г. хванал св. Т.Д. и се опитвал да го задължи.
В същото време, св. Е.Л. се отправила към съпругата на св. П.П. и я ударила няколко пъти в
областта на главата. Всичко това било видяно от детето на Л. и Тодоров, което започнало да плачи
от уплаха.
В
този момент, на паркинга на хипермаркета се появил подсъдимия К.Ж.Д.- брат на
св. Т.Д., управлявайки автомобил „Фолкваген - Поло“ с рег.№ СН 43 02 КК. Спрял рязко,
излязъл от превозното средство и се насочил към брат си, който св. И.Г. все още държал.
Св. Т.Д. му казал, че
не св. Г. е проблема, а пострадалия
П.П.. Тогава
подсъдимия се
насочил към св. П.П. с думите „Ти ли си човека, който ще раздава права“.Това било видяно от св. И.П.,която застанала между
съпруга си и подсъдимия
К.Д. в опит да преустанови скандала ,но подсъдимият я предупредил да се махне
„за да не я нокаутира”.Тогава св. П.П. се опитал да каже ,че не иска да се
занимава повече, но подсъдимият посегнал срещу него и му нанесъл удар с юмрука на дясната
си ръка в областта на челюстта. От удара св. П.П.
залитнал, подпрял се на бронята на личния си автомобил и паднал на земята. През
това време св. Е.Л. се доближила до св. И.Г. и го хванала за връхната дреха
,след което започнала да му крещи като искала да разбере защо е хванал и задържал мъжа й . Св. Г., опитал да я успокои като по
време на разменените реплики усетил, че мирише на алкохол и в същото време
видял как подсъдимия нанася удар с юмрук в областта на устата на пострадалия.
След удара подсъдимият и брат му се отправили
към автомобила на подсъдимия, където вече
били св. Л. и детето й и всички избягали
от местото на инцидента.
В същото време св. И.П. отишла до съпруга си и започнала да му помага да стане от земята,а св. И.Г.,който видял ,че св. П.П. се изправя ,както и ,че
горната му устна е сцепена, а от устата му тече кръв се обадил на дежурния в РУ на МВР-Сливен за да съобщи за
случилото се.
Пострадалия П.П.,от своя страна се изправил и придружен
от съпругата си тръгнал към МБАЛ „Д-р Иван Селимински“ за оказване на
спешна медицинска помощ .
В
лечебното заведение, св. П.П. бил прегледан в 16.20ч. като било установено разкъсване на лявата част на
горната устна и два избити зъба. Бил насочен за хоспитализация в Отделение по „Лицево –челюстна
хирургия” и приет на същия ден в 17.20ч.
След оперативна намеса изразяваща се в зашиване на контузната рана бил изписан в 23.00ч.
По делото е
назначена съдебно -медицинска експертиза по писмени данни и комплексна съдебно-медицинска експертиза с включване в състава й на специалист
по „Дентална медицина и лицево –челюстна хирургия”.
Видно от
заключението на единичната съдебно –медицинска експертиза пострадалото лице е
получило телесно увреждане осъществяващо медико –биологичния признак
„Затрудняване на дъвченето и говоренето „изразяващ се в избиване на горен ляв
страничен резец и разклащане на съседен до него централен резец с III-IV степен на разклащане,девитализиран/умъртвен/ .
Видно от заключението на вещите
лица изготвили
комплексната съдебно –медицинска експертиза ,
следствие на случилото се, св. П.Н.П. е получил разкъсно- контузна рана в лявата половина на горната устна с
дължина около 5 см.,
наложила оперативно лечение и зашиване с хирургичнишевове и изразен болезнен
травматичен оток на меките тъкани в областта; Разкъсно контузна рана по лигавичната
повърхност на горната устна в нейната лява половина; травматична експулсия (избиване) на 22-и зъб (горен ляв страничен резец)
с изразени кръвонасядане, оток и разкъсване на венеца в областта на зъба и травматична луксация (разклащане) на 21-и зъб(горен ляв
централен резец) с III-IV степен
на разклащане и спадане на нивото на режещия му ръб под нивото на режещия ръб
на съседния до него горен десен централен резец.
Заключението е категорично ,че луксацията трета степен на зъб 21,ведно с травматичната
експулсия (избиване) на зъб 22 са осъществили медико- биологичния характеризиращ признак „Избиване
на зъби, което е
довело до затруднява дъвченето и
говоренето“.Останалите увреждания са причинили на св. П.П. „Разстройство на
здравето, неопасно за живота“,т.е. наранявания извън случаите на чл.128 и
чл.129 от НК.
По делото е
изготвена съдебно –медицинска експертиза на
живо лице №2/2017год., при която е поставена задача ,след преглед на подсъдимия К.Ж.Д. да се установи има ли някакви травматични увреждания по тялото му, какъв е мехенизма на получаването им/ако има такива/ и възможно ли е да са получени
вследствие нанасяне на удар в областта на устата на пострадалия.Въз основа на дадените от страна на подсъдимия обяснения /вписани в раздел „Предварителни
сведения”в експертизата/,а именно че на
19.01.2017год. по време на събаряне на камина държал шило, а баща му удрял с чук и го
ударил по същата ръка, като му причинил нараняване по тръбната повърхност на
дясната ръка в областта на кокалчетата на средните пръсти на ръката. В последствие ,след инцидента предмет на делото ,
прибирайки се във входа на жилищния блок, ядосан от случилото се ударил със
същата ръка стена по стълбището, като раната се разранила повторно и получил
кървене от мястото на разраняване. Съобщил, че не е удрял никого.
Видно от
заключението ,при извършения преглед се
установило,че в областта на
тръбната повърхност на главичката на третата дланна кост на дясната ръка
наличие на повърхностна разкъсно-контузна рана с охлузени повърхности и неравни
ръбове, с размери около 2- 2,5
см. покрита с жълтокафеникава коричка с по-тъмен цвят в
централните участъци. До нея в областта на основата на първото членче на третия
пръст на същата ръка, малко към четвъртия пръст на ръката се установило
наличието на друга подобна рана със същата характеристика и размери. Двете рани
били разположени една до друга и били в процес на заздравяване, като
установените наранявания били с давност 2-3 денонощия.
Вещото лице е разгледало и двете
възможности на получените увреждания, а именно както твърденията на обвиняемия,
че на 19.01.2017 год. по време на ремонтни дейности, както държал шило
в дясната си ръка бил ударен в наранената област с метален чук, така и
възможността установените увреждания да са били получени вследствие нанасяне на
удар в устата на св. П., в областта на устата му по средата малко вляво,
непосредствено в областта на зъбаите му,
причинявайки му разкъсно-контузна рана в областта на горната устна и счупване
на страничния резец разклащане на горния ляв централен резец.
Видно от същото заключение от медицинска гледна точка установените увреждания в областта на дясната ръка на
обв. К.Д. най добре-
отговарят да са получени вследствие
нанасяне на удар с ръка със свити в юмрук пръсти в областта на зъбите на св. П.П..
Това е така, тъй като нараняванията са разположени в областта на челната
повърхност на юмрука на обвиняемия и добре отговаря ударът по лицето на
пострадалия да е нанесен с тази повърхност на юмрука на К.Д.. Освен това
уврежданията не отговарят да са били получени при нанасяне на удар с чук по
ръката му като е държал шило с нея. В такъв случай уврежданията биха имали
друга локализация. Освен това давността уврежданията добре съвпада с времето на
възникналото събитие, а не с времето на ремонта, като нараняванията нямат вид
на разранени стари рани в процес на заздравяване.
По делото е
изготвена съдебно -психиатрична
експертиза, от заключението
на която е видно, че по време на
извършване на инкриминираното деяние, подсъдимият не се е намирал в състояние на физиологичен афект/силно раздразнение /. Вещите
лица са категорични ,че не са установили наличието на съществени за
физиологичния афект елементи.Категорични са , че подсъдимият е бил раздразнен
от поведението на пострадалия, но е контролирал действията си и е имал пълен и
точен спомен за случилото се . Агресивните му действия са се изразявали в
еднократно удряне и не предполагат наличието на интензивно емоционално
състояние .
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно
установена въз основа на събраните по делото доказателства, взети в тяхната
съвкупност и поотделно като безпротиворечиви и относими към предмета на делото.
На първо
място съдът кредитира показанията на пострадалият П., включително приобщените
по ред на чл. 281,ал.4 от НПК, тъй като
от една страна същите са изчерпателни,
логични и безпротиворечиви ,а от друга
се подкрепят от тия на св. П.-съпруга на пострадалия ,св.Г.-пряк очевидец на
случилото се ,св. Ж. , св. Л. и св. И. ,тримата
служители на РУ на МВР-Сливен както
и на св. Х.- лечен стоматолог на пострадалото лице.
Въз
основа на показанията на св. П. ,П. и Г., всички очевидци и участници в
инцидента,съдът приема за безспорно установено ,че подсъдимото лице е нанесъл
удар с юмрук в областта на устата на пострадалия в резултат на който същия е
паднал на земята , след което е станал и тъй като един от зъбите му е бил избит
изцяло,устната му е била разцепена и е
имало обилно кръвотечение е потърсил медицинска помощ. Съдът кредитира напълно
и показанията на св. Х. като, въз основа на тях приема за безспорно,че зъб. №
22 , за който по делото е налице спор ,доколко е бил засегнат от удара е бил
травмиран както и ,че в устата му кухина е имало кръв,
Съдът не кредитира обясненията на св. Л. и
съпруга й, св. Т.Д. , тъй като в опита
си да оневинят подсъдимия пресъздават
подробно всички обстоятелства във връзка с инцидента преди появата на
подсъдимия и случилото се след това ,до момента в който следва да пресъздадат
неговото поведение спрямо пострадалия и в частност наличието или липсата на
удар с юмрук в лицето му .Свидетелката в пълен противовес на останалите гласни
доказателства и наличните медицински документи свидетелстващи за нанесено
телесно увреждане на пострадалия твърди ,че подсъдимия не го е удрял,което
съдът счита за недостоверно и приема
като наличие на заинтересуваност от изхода на делото. Св. Д. ,от своя
страна пресъздава подробно ситуацията наблягайки на личните си преживявания и
извършените спрямо него телесни и словесни нападения/за които по делото не са
налице доказателства,изключае твърденията на съпругата му / като за случилото се след появата на брат му, заявява само, че
подсъдимият е „подпрял„ пострадалия, след което
всички се качили в автомобила му и си
тръгнали .
Подсъдимото лице се ползва от
правото си да не дава обяснения по
предявеното му обвинение ,като заявява ,че не се признава за виновен
Съдът по реда на чл. 283 от НПК присъедини към
доказателствата по делото всички писмени
доказателства, включително и приложените по делото ,представени в хода на
съдебното следствие .Дава вяра на приложената справка за извършена
стоматологична дейност на П.П. /л.118 от делото/ ,от която е видно ,че отчетен по съответния ред е амбулаторен лист №000399 от 04.04.17г. .Съдът изключва от доказателствения материал
посочения АЛ ,тъй като отразеното в него не съответствува на безспорно
установения по делото факт, че зъб№ 22 е бил избит в деня на инцидента. След
разпит на св.Х. ,приема ,че се касае за техническа грешка ,която не води до
промяна на установеното състояние на зъб 21 ,тъй като по делото са налице
достатъчно други доказателства в това отношение. Изключва от доказателствения
материал амбулаторен лист № 000794 и №
001117 ,съответно от м.08.17г. и м.12.17г,тъй като същите касаят дентална
дейност свързана с други зъби и са неотносими към конкретния казус.
Съдът дава вяра на представения в хода на съдебното следствие АЛ находящ се на л.154 от делото, от който е
видно ,че на 21.02.17г. и на 25.02.17г. пострадалия е посетил лекуващия си
лекар , извършени са му посочените процедури като е отразено ,че на зъб № 21 е
извършена трепанация и кореново лечение – процедури предхождащи умъртвяването
му.Действително ,АЛ е попълнен на ръка , обстоятелство, което се потвърждава от
св. Х. ,но същия е подписан от лекуващия лекар и от пациента и съдът няма
основание да се съмнява в достоверността на това писмено доказателство, още
повече ,че същото отразява обстоятелства, за които по делото са налице и други
писмени и гласни доказателства.
Съдът даде
вяра на назначените по делото съдебно – медицинска и комплексна
съдебно-медицинска експертизи, като въз основа на заключенията на всяка една от
тях прие за безспорно установено , че
на пострадалият П. е причинена средна
телесна повреда по смисъла на чл. 129,ал. 2 в вр ал. 2 от НК. Видно от
заключението на единичната съдебно –медицинска експертиза пострадалото лице е
получило телесно увреждане осъществяващо медико –биологичния признак „Затрудняване
на дъвченето и говоренето „изразяващ се в избиване на горен ляв страничен резец
и разклащане на съседен до него централен резец с III-IV степен на разклащане,девитализиран/умъртвен/ .
Видно от заключението на вещите
лица изготвили
комплексната съдебно –медицинска експертиза ,
следствие на случилото се, св. П.Н.П. е получил разкъсно- контузна рана в лявата половина на горната устна с
дължина около 5 см.,
наложила оперативно лечение и зашиване с хирургичнишевове и изразен болезнен
травматичен оток на меките тъкани в областта; Разкъсно контузна рана по лигавичната
повърхност на горната устна в нейната лява половина; травматична експулсия (избиване) на 22-и зъб (горен ляв страничен резец)
с изразени кръвонасядане, оток и разкъсване на венеца в областта на зъба и травматична луксация (разклащане) на 21-и зъб(горен ляв
централен резец) с III-IV степен
на разклащане и спадане на нивото на режещия му ръб под нивото на режещия ръб
на съседния до него горен десен централен резец.
Заключението е категорично ,че луксацията трета степен на зъб 21,ведно с травматичната
експулсия (избиване) на зъб 22 са осъществили медико- биологичния характеризиращ признак
„Избиване на зъби, което е довело до затруднява дъвченето и
говоренето“както и
,че останалите увреждания са причинили на
св. П.П. „Разстройство на здравето, неопасно за живота“,т.е. наранявания извън
случаите на чл.128 и чл.129 от НК.
Въз
основа на така приетото ,съдът счете за безспорно ,че причиненото на пострадалия
телесно увреждане е причинило „затруднение на дъвченето и говоренето” както и
,че твърдението на защитата за липса на средна телесна повреда ,поради
недоказаност на нараняване на повече от един зъб , съответно липса на „средна
телесна повреда” по смисъла на НК е необосновано и почива единствено на
превратното тълкуване на безспорно установени факти, с цел оневиняване на
подсъдимия.
Въз основа на
заключението на съдебно - медицинските експертизи,
заключението на приетата съдебно -медицинска експертиза на живо лице №2/2017год. ,която съдът кредитира напълно,
прие за безспорно установен и механизма на извършеното престъпление като отчете
наличието на доказана причинно –следствена връзка между извършеното от
подсъдимия Д. и причинения престъпен резултат.
Съдът прие за
безспорно ,че установените увреждания в
областта на дясната ръка на подс. К.Д., най –добре отговарят да са получени вследствие нанасяне на удар с
ръка със свити в юмрук пръсти в областта на зъбите на св. П.П.,което допълнително мотивира извода му относно достоверността на показанията на
пострадалия , съпругата му -св. П. и св. Г.,които са категорични ,че са видели
нанесения удар от страна на подсъдимото лице.
Съдът кредитира и заключението на съдебно
психиатричната експертиза,като въз основа на нея приема ,че по време на извършване на инкриминираното
деяние, подсъдимият
не се е намирал в състояние на физиологичен афект/силно раздразнение /. Вещите
лица са категорични ,че не са установили наличието на съществени за
физиологичния афект елементи.Категорични са , че подсъдимият е бил раздразнен
от поведението на пострадалия, но е контролирал действията си и е имал пълен и
точен спомен за случилото се . Агресивните му действия са се изразявали в
еднократно удряне и не предполагат наличието на интензивно емоционално
състояние.
Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна, съдът
изведе следните правни изводи:
С деянията си подсъдимият К.Ж.Д. е осъществил от обективна и субективна страна
състава на чл.129, ал.2 от НК, тъй като по делото се установи по безспорен и
категоричен начин ,че на 22.01.2017
г. в гр. Сливен е причинил на П.Н.П.
средна телесна повреда, изразяваща се в избиване на горен ляв страничен резец
/зъб № 22/и разклащане на съседния до него централен резец /зъб № 21/ с ІІІ-ІV
степен на разклащане с девитализиране на същия, довели до „затрудняване на
дъвченето и говоренето.
Безспорно е
установен механизма на деянието и авторството на същото. Установено е, че
подсъдимия К.Ж.Д. на инкриминираната дата е нанесъл
на пострадалото лице един единствен удар с юмрука на дясната си ръка , който е попаднал в областта на горната
устна.
Установено
е,че в резултата на това престъпно посегателство върху физическата
неприкосновеност на П. е била причинена „средна телесна повреда” както и наранявания ,
който представляват телесна повреда извън случаите на чл. 128 и чл.129 от НК.Безспорно
бе установено ,че подсъдимия с действията си на посочената дата е нанесъл на пострадалия
средна телесна повреда, т.е. налице е причинно-следствената връзка между
деянието и неговия противоправен резултат.Безспорно е установено ,че се касае
за пълното избиване на един зъб и разклащането на втори, до степен,която е
наложила същия да бъде девитализиран .
Посочените
съждения обуславят извода за наличие на всички изискуеми от закона елементи от обективната
и субективна страна на престъплението по
чл. 129,ал. 2 вр ал. 1 от НК. Налице
е пострадал от престъплението , а именно св. П., установено е ,че същия е
получил телесни увреждания ,както и ,че последните са осъществили
медико-биологичния признак „ затрудняване на дъвченето и говоренето”,което ги квалифицира като средна телесна
повреда по смисъла на чл. 129 , ал. 2 от НК.
В тази връзка ,съдът не споделя изразеното становище за липса на причинена
средна телесна повреда ,предвид недостатъчност на доказателствата във връзка с
нараняването,съответно избиването на общо два зъба,тъй като по делото не се
събраха каквито и да е доказателства в подкрепа на този извод. Напротив, налице
са безспорни доказателства,че известно
време след като пострадалия П. е бил ударен от подсъдимото лице се е наложило да посети личния си стоматолог
с оплаквания във връзка със зъб №21 ,което е било последвано от множество
медицински интервенции и последващо девитализиране на зъба .Така установеното безспорно указва да
нараняване ,съответно избиване на два зъба ,което от своя страна е довело до
затрудняване на дъвченето и говоренето на частния обвинител.
Съдът следва да отбележи ,че не приема за основателно и направеното от
страна на защита на подсъдимия искане за прилагане на разпоредбата на чл.132 от НК, тъй
като същата изисква да се докаже наличие на силно раздразнение у извършителя на
деянието ,което да е предизвикано от пострадалия с насилие , с тежка обида , с
клевета или с друго противозаконно действие,от което са настъпили или е било
възможно да настъпят тежки последици за виновния или негови ближни.
По делото е
назначена съдебно -психиатрична експертиза,вещите лица ,по която след
запознаване с материалите събрани в хода на досъдебното производство и въз
основа на личните си възприятия в хода на съдебното следствие са категорични ,че
по време на извършване на инкриминираното
деяние, подсъдимият
не се е намирал в състояние на физиологичен афект/силно раздразнение /,тъй като не са установили наличието на съществени за
физиологичния афект елементи. Поддържат
становището ,че подсъдимият е бил раздразнен от поведението на пострадалия, но
е контролирал действията си и е имал пълен и точен спомен за случилото се като в подкрепа на това заявяват ,че самия
факт,че агресивните му действия са се изразявали в еднократно удряне не предполагат наличието на интензивно емоционално
състояние.
Съдът,от своя
страна няма основания да се съмнява в
компетентността на вещите лица ,което ведно с наличието на безспорни
доказателства ,че подсъдимият не е видял случващото се , не е възприел по
какъвто и да е начин агресивно поведение от страна на пострадалия или другите
намиращи се там лица спрямо брат му , въпреки което още при слизането си от
автомобила е бил агресивно настроен и готов да „раздава справедливост „го
мотивират да приема,че липсват основания за преквалифициране на извършеното по
чл.132 от НК.
На следващо място
следва да се отбележи, че не отговаря на
установените по делото факти и
твърдението на защитата ,че подсъдимият е пристигнал в разгара на
случващото се, а това от своя страна го е поставило в състояние на силно раздразнение
.Установено е ,че още при слизането си от МПС подсъдимият е отправил към всички
присъстващи репликата”Кой е този дето много разбира”,която сама по себе си
изключва наличието на силно раздразнение
и уплаха от възможно причиняване на увреда на близките му , а напротив
свидетелствува за самонадеяност и желание за саморазправа. Това му поведение е
било възприето като желание за саморазправа и от брат му ,който сам признава
,че го е насочил към пострадалото лице ,като го е посочил и лично е заявил ,че
св. Г. не е лицето, с което трябва да се саморазправя.
Деянието подсъдимият е извършил с пряк умисъл, тъй като
е съзнавал обществено опасният им характер, предвиждал е и е искал настъпването
на обществено опасните им последици.
Причини, мотиви и условия за
извършване на престъплението, съдът намира
в слабите морално - волеви
задръжки на подсъдимия и повишената степен на самонадеяност както и в
желанието му да демонстрира подкрепа спрямо брат си и семейството му.
Като многобройни смекчаващи отговорността на
подсъдимия обстоятелства съдът отчете неговото чисто съдебно минало,добрите му
характеристични данни и сравнително млада възраст.
Съдът не отчете отегчаващи
отговорността на подсъдимия обстоятелства.
При определяне вида и размера на
наказанието, което следва да наложи на
подсъдимия, съдът се съобрази с принципите за законоустановеност и
индивидуализация на наказанието и определи наказание при условията на чл. чл.
55 ал. 1 т. 2 буква”б” от НК му наложи наказание „ПРОБАЦИЯ”, изразяваща се в следните пробационни мерки: 1.
„Задължителна регистрация по настоящ адрес”***, за срок от ШЕСТ месеца с
явяване и подписване пред пробационен служител или определено от него
длъжностно лице с периодичност на явяването и подписването ДВА пъти в седмицата. 2. „Задължителни периодични
срещи с пробационен служител” за срок от ШЕСТ месеца.
Съдът осъди подсъдимия да заплати
и разноски в размер на 580 лв. в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка
на Районен съд Сливен.
Съдът осъди подсъдимият да
заплати направените по делото разноски в размер на 1205,26 лв. в полза на
бюджета на държавата по сметка на ОД-МВР-Сливен, както и сумата от 90 лв.,
представляваща съдебни разноски в полза на бюджета на съдебната власт по сметка
на Районен съд-Сливен.
Ръководен от горното ,съдът
постанови съдебния си акт.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ