№ 422
гр. София, 24.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на двадесет и втори март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Ася Събева
Членове:Елена Тахчиева
Кристина Филипова
при участието на секретаря Нина Ш. Вьонг Методиева
като разгледа докладваното от Кристина Филипова Въззивно гражданско
дело № 20211000500899 по описа за 2021 година
С решение № 750 от 02.02.2018 г. по гр.д. № 15078/2015 г., СГС, І ГО,
10 с-в, по отношение на М. С. М. – В. е признато за установено на основание
чл.422 ГПК, че дължи на „Обединена българска банка“ АД както следва:
- на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 430, ал. 1 ТЗ сумата 172 438,87
лв., представляваща вземане за неизплатена част от заета сума по договор за
предоставяне на кредит за ремонт и строителство от 16.10.2006 г., изменен и
допълнен със споразумения от 25.01.2008 г. и 27.03.2012 г., ведно със
законната лихва от 20.02.2015 г. до окончателното плащане на сумата,
- на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 430, ал. 2 ТЗ сумата 31 337,05 лв.,
представляваща възнаградителна лихва за периода 28.03.2013 г. – 19.02.2015
г.,
- на основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД сумата 7680,12 лв., представляваща
неустойка за забава за периода 28.03.2013 г. – 19.02.2015 г.
и на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 430, ал. 2 ТЗ сумата 36 лева,
представляваща вземане за нотариални такси.
С решение № 260 от 30.01.2019 г. по гр.д. № 2355/2018 г., САС, ГО, 7 с-
1
в, решението на СГС е потвърдено.
С решение № 171 от 16.03.2021 г., по т.д. № 1273/19 г., ВКС, ІІ ТО,
ОТМЕНЯ решение № 260 от 30.01.2019 г. по гр.д. № 2355/2018 г. на САС, ГО,
7 с-в, в частта, с която е потвърдено решение № 750 от 02.02.2018 г. по гр.д.
№ 15078/2015 г., СГС, І ГО, 10 с-в, в частта, с която е признато за установено
на основание чл. 422 ГПК, че М. С. М. – В. дължи на „Обединена българска
банка“ АД законната лихва за периода от 20.02.2015 г. до 04.10.2016 г. върху
сумата 172 438, 87 лева, представляваща вземане за неизплатена част от заета
сума по договор за предоставяне на кредит за ремонт и строителство от
16.10.2006 г., изменен и допълнен със споразумения от 25.01.2008 г. и
27.03.2012 г.
В останалата част решението на САС е оставено в сила.
С посоченото решение на Върховния съд делото е върнато на САС за
ново разглеждане от друг състав в частта за законната лихва върху вноските
(главницата), чийто падеж е настъпил от 20.02.2015 г. до 04.10.2016 г., която
лихва е дължима за периода от датата на настъпване на конкретния падеж на
всяка вноска до 04.10.2016 г.
Производството пред САС е било образувано по жалба на М.М., която е
поддържала, че презумпцията на чл. 32, ал. 2 СК е оборена, както и че
заемната сума не е използвана за ремонт. Жалбоподателката е подчертала, че
не е уведомявана за настъпилата предсрочна изискуемост на кредита, поради
което и вземането спрямо нея не е изискуемо. Претендира да се отмени
обжалваното решение и да се постанови друго, с което да се отхвърлят
предявените искови претенции и да се присъдят направените разноски.
Ответникът „ОББ“ АД оспорва жалбата.
Въззивната жалба е подадена в срок, срещу валидно и допустимо
съдебно решение, преценено като такова в съответствие с чл. 269 ГПК.
Софийски апелативен съд при преценка на доводите на страните и
доказателствата по делото намира следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 422 вр. чл. 415 ГПК.
Ищецът „ОББ“ АД претендира да се признае, че М. С. М. – В. му дължи
суми, съставляващи неизплатена част от отпуснат кредит по договор за
предоставяне на кредит за ремонт и строителство от 16.10.2006 г., изменен и
2
допълнен със споразумения от 25.01.2008 г. и 27.03.2012 г., ведно със
законната лихва от 20.02.2015 г. до окончателното плащане на сумата, както и
възнаградителна лихва, неустойка за забава и нотариални такси.
Ответницата М. С. М. – В. оспорва исковата претенция.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства, приема за установено следното:
С оглед възприетото от инстанциите по спора, в това число и ВКС, в
настоящия етап на производството следва да се приеме за установено, че
банка „ОББ“ АД е предоставила на И. С. В. банков кредит в размер на 189 900
лв., като договорът от 16.10.2006 г. е подписан от М.М., в качеството й на
съпруга по това време на кредитополучателя, като бракът е прекратен с
решение от 22.05.2013 г. по гр.д. № 284/2013 г. на СРС. Установява се, че
кредитополучателят е преустановил плащанията на 28.02.2013 г., като
нотариалната покана, съдържаща изявлението на банката за настъпилата
предсрочна изискуемост е връчена на 18.02.2015 г., когато М.М. вече не е
била негова съпруга. Последната е получила препис от исковата молба и
приложената нотариална покана (считани от практиката на съдилищата като
изявление на кредитора за обявяване на настъпила предсрочна изискуемост)
на 04.10.2016 г.
Установява се от ССЕ, че неплатените задължения за главница по
договора възлизат на 172 438,87 лв., а М. не е ангажирала доказателства за
плащане.
При така установената фактическа обстановка, се налагат следните
правни изводи:
По настоящем няма спор, че М. е солидарен длъжник по отношение на
банката за неиздължената част от кредита, по силата на чл. 32, ал. 2 СК
(необорена презумпция, че кредитът е отпуснат за нужди на семейството). Без
значение за отговорността на М. спрямо банката е начинът на разходване (от
страна на бившият й съпруг) на заетия капитал. Произнасянето на въззивната
инстанция, очертано от касационното решение, е съсредоточено само относно
дължимостта на законна лихва от М. за периода 20.02.2015 г. (датата на
подаване на заявлението по чл. 417 ГПК от банката) до 04.10.2016 г. (датата
на връчване на исковата молба с приложеното към нея копие на нотариалната
покана). Както е посочено от ВКС – спрямо ответницата М., в качеството й на
3
солидарен длъжник, предсрочната изискуемост не е настъпила в момента, в
който поканата е връчена на другият солидарен длъжник - бившият й вече
съпруг (това уведомяване не е породило действие спрямо нея, тъй като няма
редовно връчване по смисъла на чл. 46, ал. 2 ГПК). М. е уведомена в един по-
късен момент, който следва да бъде зачетен по силата на чл. 235, ал. 3 ГПК, а
именно – момента на получаване на препис от исковата молба с приложеното
изявление на банката – т.е. от 04.10.2016 г. До тази дата кредитната
диспозиция не е станала предсрочно изискуема за солидарния длъжник М., и
тя дължи само падежиралите до този момент месечни вноски. Следователно в
нейна тежест следва да се възложи само законна лихва върху падежиралите
вноски за главница за времето от 20.02.2015 г. до 4.10.2016 г. Тази законна
лихва, както е посочено от ВКС се дължи върху всяка падежирала главница в
периода от 20.02.2015 г. до 4.10.2016 г., считано от датата на настъпване на
падежа й до окончателното плащане. С оглед потвърждаването на част от
решението на САС за законна лихва за времето след 4.10.2016 г., то с
настоящото решение следва да се присъди само лихвата до 4.10.2016 г.
Според заключението на ССЕ (отразено в Таблица 1 и Таблица 4)
законната лихва следва да се начислява върху следните главници и от по-долу
посочената начална дата, а именно:
Законна лихва върху просрочена главница от 435,42 лв. (96,62 лв. за 8
дни + вноска за месеца от 338,18 лв.) от 28.02.2015 г. до 4.10.2016 г.,
Законна лихва върху просрочена главница от 340,85 лв. от 28.03.2015 г.
до 4.10.2016 г.,
Законна лихва върху просрочена главница от 343,54 лв. от 28.04.2015 г.
до 4.10.2016 г.,
Законна лихва върху просрочена главница от 346,25 лв. от 28.05.2015 г.
до 4.10.2016 г.,
Законна лихва върху просрочена главница от 348,98 лв. от 28.06.2015 г.
до 4.10.2016 г.,
Законна лихва върху просрочена главница от 351,74 лв. от 28.07.2015 г.
до 4.10.2016 г.,
Законна лихва върху просрочена главница от 354,51 лв. от 28.08.2015 г.
до 4.10.2016 г.,
4
Законна лихва върху просрочена главница от 357,31 лв. от 28.09.2015 г.
до 4.10.2016 г.,
Законна лихва върху просрочена главница от 360,13 лв. от 28.10.2015 г.
до 4.10.2016 г.,
Законна лихва върху просрочена главница от 362,97 лв. от 28.11.2015 г.
до 4.10.2016 г.,
Законна лихва върху просрочена главница от 365,84 лв. от 28.12.2015 г.
до 4.10.2016 г.,
Законна лихва върху просрочена главница от 368,72 лв. от 28.01.2016 г.
до 4.10.2016 г.,
Законна лихва върху просрочена главница от 371,63 лв. от 28.02.2016 г.
до 4.10.2016 г.,
Законна лихва върху просрочена главница от 374,56 лв. от 28.03.2016 г.
до 4.10.2016 г.,
Законна лихва върху просрочена главница от 377,52 лв. от 28.04.2016 г.
до 4.10.2016 г.,
Законна лихва върху просрочена главница от 380,50 лв. от 28.05.2016 г.
до 4.10.2016 г.,
Законна лихва върху просрочена главница от 383,50 лв. от 28.06.2016 г.
до 4.10.2016 г.,
Законна лихва върху просрочена главница от 386,53 лв. от 28.07.2016 г.
до 4.10.2016 г.,
Законна лихва върху просрочена главница от 389,58 лв. от 28.08.2016 г.
до 4.10.2016 г.,
Законна лихва върху просрочена главница от 392,65 лв. от 28.09.2016 г.
до 4.10.2016 г.
С оглед очертания обем на въззивна проверка от решението на ВКС и
предвид събраните по указания на касационната инстанция доказателства,
съдът намира, че следва да се отмени решение № 750 от 02.02.2018 г. по гр.д.
№ 15078/2015 г., СГС, І ГО, 10 с-в, в частта, с която е признато за установено
на основание чл. 422 ГПК, че М. С. М. – В. дължи на „Обединена българска
банка“ АД законната лихва за периода от 20.02.2015 г. до 04.10.2016 г. върху
сумата 172 438, 87 лева, представляваща вземане за неизплатена част от заета
5
сума по договор за предоставяне на кредит за ремонт и строителство от
16.10.2006 г., изменен и допълнен със споразумения от 25.01.2008 г. и
27.03.2012 г., като вместо това се признаят за дължими сумите, които са
законната лихва върху вноските (главницата), чийто падеж е настъпил от
20.02.2015 г. до 04.10.2016 г., която лихва е дължима за периода от датата на
настъпване на конкретния падеж, посочен по-горе, на всяка вноска до
04.10.2016 г. (тъй като с решението на ВКС е потвърдено решение на САС,
което е зачело законна лихва от 4.10.2016 г. върху цялата главница, в която са
включени и вноските от 20.02.2015 г. до 4.10.2016 г.).
За настоящото производство на представителя на жалбоподателката се
дължат разноски в размер на 1357 лв. по неоспорен списък.
Воден от горните мотиви съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 750 от 02.02.2018 г. по гр.д. № 15078/2015 г.,
СГС, І ГО, 10 с-в, в частта, с която е признато за установено на основание
чл. 422 ГПК, че М. С. М. – В. дължи на „Обединена българска банка“ АД
законната лихва за периода от 20.02.2015 г. до 04.10.2016 г. върху сумата 172
438, 87 лева, представляваща вземане за неизплатена част от заета сума по
договор за предоставяне на кредит за ремонт и строителство от 16.10.2006 г.,
изменен и допълнен със споразумения от 25.01.2008 г. и 27.03.2012 г., като
вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иск с правно основание чл. 422 вр.
чл. 415 ГПК, че М. С. М. – В., ЕГН **********, дължи на „Обединена
българска банка“ АД, ЕИК *********, законната лихва върху вноските за
главница, чийто падеж е настъпил от 20.02.2015 г. до 04.10.2016 г., както
следва:
Законна лихва върху просрочена главница от 435,42 лв. (96,62 лв. за 8
дни + вноска за месеца от 338,18 лв.) от 28.02.2015 г. до 4.10.2016 г.,
Законна лихва върху просрочена главница от 340,85 лв. от 28.03.2015 г.
до 4.10.2016 г.,
Законна лихва върху просрочена главница от 343,54 лв. от 28.04.2015 г.
до 4.10.2016 г.,
6
Законна лихва върху просрочена главница от 346,25 лв. от 28.05.2015 г.
до 4.10.2016 г.,
Законна лихва върху просрочена главница от 348,98 лв. от 28.06.2015 г.
до 4.10.2016 г.,
Законна лихва върху просрочена главница от 351,74 лв. от 28.07.2015 г.
до 4.10.2016 г.,
Законна лихва върху просрочена главница от 354,51 лв. от 28.08.2015 г.
до 4.10.2016 г.,
Законна лихва върху просрочена главница от 357,31 лв. от 28.09.2015 г.
до 4.10.2016 г.,
Законна лихва върху просрочена главница от 360,13 лв. от 28.10.2015 г.
до 4.10.2016 г.,
Законна лихва върху просрочена главница от 362,97 лв. от 28.11.2015 г.
до 4.10.2016 г.,
Законна лихва върху просрочена главница от 365,84 лв. от 28.12.2015 г.
до 4.10.2016 г.,
Законна лихва върху просрочена главница от 368,72 лв. от 28.01.2016 г.
до 4.10.2016 г.,
Законна лихва върху просрочена главница от 371,63 лв. от 28.02.2016 г.
до 4.10.2016 г.,
Законна лихва върху просрочена главница от 374,56 лв. от 28.03.2016 г.
до 4.10.2016 г.,
Законна лихва върху просрочена главница от 377,52 лв. от 28.04.2016 г.
до 4.10.2016 г.,
Законна лихва върху просрочена главница от 380,50 лв. от 28.05.2016 г.
до 4.10.2016 г.,
Законна лихва върху просрочена главница от 383,50 лв. от 28.06.2016 г.
до 4.10.2016 г.,
Законна лихва върху просрочена главница от 386,53 лв. от 28.07.2016 г.
до 4.10.2016 г.,
Законна лихва върху просрочена главница от 389,58 лв. от 28.08.2016 г.
до 4.10.2016 г.,
7
Законна лихва върху просрочена главница от 392,65 лв. от 28.09.2016 г.
до 4.10.2016 г.
В останалата част решението е влязло в сила.
ОСЪЖДА „ОББ“ АД да заплати на адв. С. Ц. на основание чл. 38 ЗА
сумата от 1357 лв. като адвокатско възнаграждение.
Решението може да се обжалва пред ВКС в месечен срок от
съобщението до страните, че е изготвено.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8