№ 219
гр. София, 28.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на пети март през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Ивайло Хр. Родопски
Членове:Димитър Г. Цончев
Магдалена Д. Инджова
при участието на секретаря Цветанка П. Младенова Павлова
като разгледа докладваното от Магдалена Д. Инджова Въззивно гражданско
дело № 20251800500052 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 287 от 07.11.2024 г. по гр. д. № 387/2024 г. Елинпелинският
районен съд е осъдил Агенция „Пътна инфраструктура“ да заплати на ЗАД
„АРМЕЕЦ“ АД-София сумата от 1 043,76 лева, представляваща регресно
вземане за изплатено застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски
по щета № 10319030105923 (за ПТП от 22.06.2019 г. при движение по
републикански път АМ“Хемус в пътен участък преди м.„Жерково“, с посока
на движение от гр. Варна към гр.София), ведно със законната лихва върху
главницата от 17.10.2023 г. – датата на завеждане на исковата молба в съда, до
окончателното изплащане на сумата, както и направените по делото разноски
в общ размер на 790 лева.
Решението е обжалвано от ответника по иска. Изложени са съображения
за неговата неправилност.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е подаден отговор от въззиваемата страна, с
който жалбата се оспорва. Счита, че обжалваното решение е правилно и моли
съда да го потвърди.
Софийският окръжен съд, за да се произнесе, съобрази следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Въззивната жалба е подадена в срок и е допустима. С нея се обжалва
валидно и допустимо решение на първоинстанционния съд.
1
Разгледана по същество същата е неоснователна по следните
съображения:
Ангажирането на отговорността по чл. 410, ал. 1, КЗ, вр. чл. 49, вр. чл. 45,
ал. 1 ЗЗД е свързано с установяването на следните кумулативни предпоставки:
наличието на валиден договор за имуществено застраховане между
увреденото лице и застрахователното дружество (ищец), заплащане на
застрахователното обезщетение от страна на дружеството – ищец, както и
размера на дължимото обезщетение, и предпоставките по чл. 49 ЗЗД – вреди,
тези вреди да са причинени от лице, на което отговорният по чл. 49 ЗЗД е
възложил работа, вредите да са причинени вследствие противоправно деяние
(действие или бездействие) при или по повод на възложената работа.
Не се спори, че пътният участък, на който е станало процесното ПТП, е
част от републиканската пътна мрежа т. е. отговорността за състоянието на
пътното платно е за държавата. Законът за пътищата предвижда общо и
абстрактно задължение на Агенция „Пътна инфраструктура“ да поддържа
републиканските пътища, без значение под въздействието на какви фактори е
настъпила частичната им негодност. Съгласно разпоредбата на чл. 29 ЗП
републиканските пътища се поддържат съобразно транспортното им значение,
изискванията на движението и опазването на околната среда от Агенция
„Пътна инфраструктура“. Това означава, че възложител на работата по
смисъла на чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, свързана с ремонта и поддържането на пътя,
където е настъпило застрахователното събитие, е именно Агенция „Пътна
инфраструктура“. Налице е бездействие на ответника, тъй като пътят не е
поддържан и не е сигнализиран за наличие на препятствия по него, от което е
причинена вредата на автомобила. Затова и според настоящия състав това
противоправно бездействие е основание за ангажиране отговорността на
ответника в качеството му на възложител на работата при условията на чл. 49
ЗЗД.
Видно от застрахователна полица № 0307К6009661414 за застраховка
„Каско на МПС“ от 24.10.2018 г., е че същата има за обект товарен автомобил
марка „БМВ“ модел „530 Х“ с рег. № СВ 3096 ВХ, като застраховател е
ищецът в първоинстанционното производство. Срокът на застрахователното
покритие e една година – от 29.11.18 г. до 28.11.2019 година.
Представени са писмените документи, приложени по образуваната при
ищеца преписка по щета №10319030105923, от които е видно, че уведомление
за станалото произшествие било направено до ищеца на 25.06.2019 година.
Бил изготвен опис на щетите. Според възлагателно писмо от 25.06.2019
година възстановяването на щетата е било извършено от доверен сервиз „М
Кар“ ЕООД – София. Ремонтът е бил извършен и е издадена фактура на
стойност 1033,76 лева с включено ДДС, която сума ищецът е изплатил на „М
Кар“ ЕООД – София, видно от приложеното Преводно нареждане №
П17909405 от 16.09.2019 година.
По делото е изготвена съдебна автотехническа експертиза, според която
необходимата сума за възстановяване на щетите по автомобила възлиза на
861,17 лева без ДДС, а с ДДС – 1 033,76 лева, като вследствие на падането на
предно ляво колело на автомобила в процесната дупка е била увредена предна
лява джанта на този автомобил и водачът не е възприел процесната дупка, за
да може да предприеме действия по аварийно спиране на автомобила или за
2
отклонявае на автомобила с цел заобикаляне на пътното препятствие.
Посочено е, че е налице причинно-следствена връзка между механизма на
ПТП от 22.06.2019 г. и уврежданията, нанесени на товарен автомобил марка
„БМВ“ модел „530 Х“ с рег. № СВ 3096 ВХ.
Видно от приложената по делото в препис регресна покана и
удостоверено получаване от ответника ищецът е изпратил до ответника АПИ
ОПУ – София регресна покана относно щета № 10319030105923 от 22.06.2019
г., съдържаща данни за инцидента, изплатените дължими суми вследствие
настъпване на застрахователното събитие и претенция за възстановяването им
по сметка на застрахователя. От известието за доставяне на гърба на поканата,
се установява, че последната е доставена на 27.09.2019 г.
Следователно в настоящия случай е доказано, че между ищеца и
собственика на увредения автомобил е сключен договор за имуществено
застраховане. За този договор е предвидена писмена форма за действителност,
която е спазена, а доколкото е сключен като застрахователна полица същата
съдържа всички необходими задължителни реквизити. По силата на договора
ищецът е приел да покрива риска от повреди по собствено на застрахования
моторно превозно средство, като във връзка с процесното ПТП е изплатил
застрахователно обезщетение в размер на 1 033,76 лв. с ДДС.
Времето и мястото на настъпването на пътното транспортно
произшестиве се установяват от събраните по делото писмени и гласни
доказателства и доказателствени средства – уведомление от водача на
автомобила – св. А.Л. за настъпило застрахователно събитие, декларация на
водача и показания на водача на автомобила. За процесното ПТП не е съставен
протокол от ОДМВР – София, но такъв не е необходим. В случая се доказа, че
повредите на моторното превозно средство не са причинени от друго пътно
превозно средство, а от попадането му в необезопасена и необозначена дупка
на пътното платно, а и според поакзанията на водача св. Л., които и
настоящата съдебна инстанция счита за достоворни и кредитира, моторното
превозно средство е било в състояние да се предвижи на сосбтвен ход.
Свидетелят изрично сочи, че в един по-късен момент, след като е преминал
през процесната дупка, компютърът на автомобила индикирал, че имало спад
в налягането на гумите, които били „Run Flat“, поради което можело да се
кара дори да са спукани. Водачът спокойно отишъл до сервиза, където му
казали, че джантата е опасна и трябва да се смени.
От заключението към САТЕ се установява, че механизмът на настъпилото
на 22.06.2019 г. ПТП е свързан с преминаване върху и през необезопасена
дупка, при което е била увредена предна лява джанта на автомобила. Според
вещото лице нанесените щети на превозното средство отговарят да са в пряка
и непосредствена причинно-следствена връзка с произшествието от
22.06.2019 г., като стойността на необходимия ремонт съвпада със заплатената
от застрахователя сума.
Заключението по изготвената автотехническата експертиза не е
единственото доказателствено средство за механизма на произшествието и
причинно-следствена връзка на вредите с произшествието. Тези обстоятелства
и факти подлежат на установяване с всички допустими доказателствени
средства. За установяване механизма на пътното транспортно произшествие
ищецът е ангажирал писмени и гласни доказателства – уведомление за
3
настъпило застрахователно събитие, декларация на водача и показания на
водача на автомобила, всички подкрепящи се от изготвената съдебна
автотехническа експертиза.
По делото недоказано остана възражението на ответника за
съпричиняване на вредите от водача на лекия автомобил поради
несъобразяване с пътните условия. В тежест на ответника по иска е при
условията на пълно доказване да установи този факт, което не е сторено,
поради което съдът приема възражението на въззивника за неоснователно.
Следва да се посочи, че по делото не се ангажират доказателства при
условията на пълно доказване, от анализа на които да може да се обоснове
извод, че водачът на увредения автомобил е допринесъл за увреждането чрез
неспазване на задълженията си по чл. 20, ал. 2 от Закона за движението по
пътищата. Съгласно последната цитирана норма водачите на пътни превозни
средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с
атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на
превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на
движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да
спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят
скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за
движението. В случая лекия автомобил се е движил със съобразена скорост и
причината, поради която водачът не е могъл да избегне дупката на пътното
платно е не несъобразената му скорост, а обстоятелството, че не я е видял.
Във връзка с изложеното във въззивната жалба, че липсвали
доказателства, че водачът е управлявал превозното средство без да се намира
под въздействието на алкохол или други упойващи средства, както и че
вредите не са резултат от негови умишлени действия, следва да се посочи, че
тежестта за доказване на обратното е на навелата възражението страна – в
случая ответника, който доказване в този смисъл не проведе.
Като е достигнал до същите правни изводи, районният съд е постановил
правилно съдебно решение, което следва да се потвърди.
Поради неоснователност на въззивната жалба, жалбоподателят дължи на
въззиваемата страна разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на
100 лева за въззивното производство.
Воден от горното, Софийският окръжен съд
РЕШИ:
4
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 287 от 07.11.2024 г., постановено по гр. д.
№ 387/2024 г. по описа на РС – Елин Пелин.
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“ с ЕИК *********, да
заплати на ЗАД „ АРМЕЕЦ “ АД-София с ЕИК ********* сумата в размер на
100 лв., представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение за
въззивното производство.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5