Р Е Ш Е Н И Е
Номер
Година
06.01.2020 Град Стара
Загора
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На шС.ти ноември Година 2019
в публично съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: И. Р.
Секретар: В.П.
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдията Р.
гражданско дело номер 3286 по описа за 2019 година и за да се произнС.е взе
предвид следното:
Предявен е отрицателен
установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК.
Ищцата П.Б.С. твърди в
исковата си молба, че била собственик на имот в - и клиент на ответника с №
**********, ИТН -. Преди няколко дни получила от него писмо изх. №
8065408/11.06.2019 г. с приложени документи. В същото пишело, че при извършена
на 28.11.2018 г., от служители на Е.Ю., проверка, бил демонтиран и изпратен за
експертиза електромер с № ********* от ИТН - на клиент с № **********. Б.
констатирал, че електромерът бил манипулиран и не отчитал. За това бил съставен
констативен протокол № 127/21.02.2019 г. На основание чл. 48 и чл.51/1/ ПИКЕЕ,
сметката й за ел.енергия щяла да бъде коригирана за периода от 30.08.2018 г. до
28.11.2018 г. С писмото й била изпратена й фактура № **********/11.06.2019 г.
за 656.90 лева. Стриктно спазвала задълженията си за плащане на мС.ечните суми
на ответника. Лично не била манипулирала електромера си, нито знаела за подобно
действие на друго лице. Към момента не била платила сумата, което обусловило
правния й интерС. от предявения иск за нейната недължимост. Не била присъствала на извършената проверка. Не била
уведомена за нея. Електромерът се намирал в заключено ел. табло, извън имота й.
В констативния протокол № 429254/28.11.2018 г. пишело, че бил съставен, а
проверката извършена на основание чл. 42 и 44 ПИКЕЕ, Обн. ДВ, бр. 98/2013 г.,
които били отменени с решение по адм.д. № 2385/2016 г. на ВАС, с изключение на
чл.48-51, а решението било в сила от 14.02.2017 г. Основанието за съставяне на
констативния протокол били чл. 47 и чл. 48, ал. 2 ПИКЕЕ. С решение по адм.д. №
3879/2017 г., което било потвърдено изцяло с решение по адм.д. № 4785/2018 г.
на ВАС, ПИКЕЕ били отменени изцяло. Поради това, към датата на извършване на
процС.ната проверка на 28.11.2019 г., посочените в изготвения констативен
протокол и във връченото й уведомително писмо за извършената корекция на сметка
й, чл. 48 и чл. 51 ПИКЕЕ, не били действащи, което пък означавало, че корекцията
се извършвала въз основа на отменени правни норми, което било достатъчно и
самостоятелно основание да се приемело, че била лишена от основание. В тежС.т
на доставчика на ел.енергия било да установи периода на грешно отчитане в
резултат на неправомерно действие на потребителя. Иначе му се позволявало да
получи цена за недоставена ел.енергия. Не ставало ясно как точно ответникът бил
формирал периода на неточно отчитане. Липсвали и данни за виновното й
поведение. Електромерът се намирал извън имота й и никой, освен служители на „Е.Р."
Е., нямал физичС.ки достъп до него. Дори да били налице неточности при
отчитането, те не били причинени от нея. Неизпълнението на задължението за
поддържането му в изправност не следвало да влече ощетяването й чрез корекция
на сметката й за минал период. СТИ били собственост на ответника и негово било задължението
за поддържането им в изправност. Липсвало и законово основание за извършената
корекция. По въпроса за правото на доставчика на ел.енергия едностранно да
коригирал сметките на потребителите в периода след влизане в сила на промените
на чл. 98а, ал. 2, т. 6 и чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ и приемането на ПИКЕЕ, обн.
ДВ, бр. 98 от 12.11.2013 г., при условие, че корекцията се извършвала при
действието на заварените му ОУ, била налице трайна съдебна практика, според
която, със ЗИД на ЗЕ, ДВ бр. 54/2012 г., в сила от 17.07.2012 г., било въведено
законово основание крайния снабдител да коригирал сметката на клиент при
доказано неточно отчитане на потребената ел. енергия, ако бил изпълнил
задълженията си по чл. 98, ал. 2, т. 6 и по чл. 83, ал. , т. 6 ЗЕ за
предвиждане в ОУ на ред за уведомяване на клиента, че имало основание за
корекция и при налични ПИКЕЕ. Общите условия на договорите за продажба на електричС.ка
енергия на ответника не съставлявали ПНА или ОАА, поради което §199, ал. 2 ПЗР
ЗИД ЗЕ не намирал приложение за тях. С изменението на чл. 98а ЗЕ, в сила от
17.07.2012 г., било предвидено в ОУ да имало ред за уведомяване на клиента при
извършване на корекция на сметки съгласно чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ. Такова
изискване не било предвидено в предходните редакции на ЗЕ, както и в заварените
от тази нова уредба ОУ на ответника. В чл. 28, ал. 2 от тях било предвидено
негово задължение за уведомяване, но не и ред за това. Не бил осъщС.твен фактичС.кият
състав, пораждащ правото му, да коригира сметката й при доказано неточно
отчитане на потребената ел. енергия. Тази теза се
повтаряла и в решение по адм.д. № 3879/2017 г. на ВАС, което било изцяло
потвърдено от окончателното решение по адм.д. № 4785/2018 г. на ВАС. Искането е
да признае за установено по отношение на ответника, че ищцата не му дължи
сумата от 656.90 лева за допълнително начислена й ел. енергия за установено
неизмерване, непълно/неточно измерване на количС.твото й от електромер с
фабричен № *********, за периода от 30.08.2018 г. до 28.11.2018 г., за имот с
ИТН - в -, за която била издадена фактура № **********/11.06.2019 г. Претендира
разноски.
Ответникът Е. оспорва
предявения иск, който моли съда да отхвърли, като неоснователен и му присъди
сторените по делото разноски, с възражение и доводи, изложени подробно от
пълномощника му в подадения в срок отговор, а в съдебно заседание, редовно
призован, не изпраща представител.
Съдът,
след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност с
искането, възраженията и доводите на страните, взе предвид и настъпилите след
предявяването на иска факти, от значение за спорното право, намери за
установено следното:
Страните не спорят, че
са в договорни отношения по продажба на ел.енергия, по силата на които
ответникът снабдява с такава апартамента на ищцата в -, а тя е негов битов
потребител на същата енергия с клиентски № **********. От представения от ищцата
констативен протокол № 429254/28.11.2018 г. се установява още, че на същата
дата, посочените в този протокол двама служители на „Е.Ю.” Е., в присъствието
на посочените в същия протокол двама свидетели, извършили проверка на
електромера в заключено ел.табло, отчитащ доставената до апартамента на ищцата на
горепосочения й адрС. ел.енергия (л. 7). При тази проверка посочените
служители, след като констатирали, че този електромер отчита с грешка от –
61.33 %, го демонтирали за експертиза, като го поставили в безшЕ.а торба, която
пломбирали с пломба № 490594, а на негово място поставили друг електромер (л. 7).
Вярно е, че ответникът не поиска разпит на свидетели, които да потвърдят тези
констатации в този протокол. Но също така е вярно, че ищцата не само не е
оспорила верността му, но и го представя в заверен от пълномощника й препис
като доказателство с исковата си молба. Поради това следва да се приеме, че не
оспорва тези вписани в него горепосочени обстоятелства и съдът поради това ги
намери за установени от него.
При извършената
метрологична експертиза на сваления електромер е установено, че е осъщС.твен
достъп до вътрешността му, където е монтирано допълнително устройство с
дистанционно управление в измервателната му верига, водещо до манипулация на
метрологичните му характеристики, като проверката е извършена при изключено
устройство, като е установен и отвор в пластмасата под дС.ния болт на
електромера, поради което метрологичните му характеристики не съответстват на
изискванията на одобрения тип (л. 8). Поради това ответникът начислил на ищцата
допълнително 3398 кВтч ел.енергия за миналия период от 30.08.2018 г. до 28.11.2018
г., на цена от 656.90 лева с ДДС (л. 9). По делото няма данни
ищцата да е платила тази цена.
При тези установени по
делото обстоятелства, съдът намери, че предявения отрицателен установителен иск
е основателен и следва да се уважи (чл. 124, ал. 1 ГПК). При него ответникът носи
тежС.тта да докаже пълно и главно, че спорното право е възникнало и същС.твува,
а ищцата - фактите, които го изключват, унищожават или погасяват. Или при този
иск ответникът носи тежС.тта да докаже пълно и главно факта, от който е
възникнало и същС.твува претендираното от него вземане, едва след което ищцата следва
да доказва възраженията си за неговата недължимост (чл. 154, ал. 1 ГПК и Р 1436-1962–IV
г.о.). В случая ответникът не доказа пълно и главно по делото да е възникнал
посоченият в отговора му правопораждащ процС.ното вземане фактичС.ки състав, рС.пективно
не доказа това вземане да се дължи на основание чл. 98а, ал. 2, т. 6, във вр.
чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ, чл. 51, ал. 1 и чл. 48, ал. 1 ПИКЕЕ.
По въпроса за правото
на доставчика на ел.енергия едностранно да коригира сметките на потребителите
си в периода след влизане в сила на промените на чл. 98а, ал. 2, т. 6 и чл. 83,
ал. 1, т. 6 ЗЕ и ПИКЕЕ (Обн. ДВ, бр. 98/2013 г.), при условие, че корекцията се
извършва при действието на заварените му общи условия – в случая одобрените с
решението на ДКЕВР № ОУ-013/10.05.2008 г. общи условия на договорите за
продажба на ел.енергия на ответника (които, макар и последният да не представи
по делото, са публикувани на страницата му в интернет) - практиката е
уеднаквена с постановени по чл. 290 ГПК решения на ВКС (Р 111-2015-I т.о., Р 173-2015-II
т.о., Р 115-2015-IV т.о. и Р 164-02.03.2016-II т.о.). Тя не е изменена и с
посоченото в отговора на ответника решение на ВКС (Р 118-2017-II т.о.). Според
същата практика, със ЗИД на ЗЕ (Обн. ДВ, бр. 54/2012 г., в сила от 17.07.2012
г.) е въведено законово основание за крайния снабдител да коригира за минал
период сметките на клиентите си при доказано неточно отчитане на потребена
ел.енергия, но само ако е изпълнен фактичС.кият състав на чл. 98а, ал. 2, т. 6
и чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ – да е предвиден в общите му условия ред за
уведомяване на клиентите му при извършване на корекция на сметките им съгласно
правилата по чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ/ПИКЕЕ, и спази последните, регламентиращи
принципите на измерване, начините и мС.тата за измерване, условията и реда за
тяхното обслужване, включително за установяване случаите на неизмерена,
неправилно и/или неточно измерена ел.енергия, и за извършване на корекция на
сметките за предоставената ел.енергия, чийто автор, според чл. 83, ал. 2 ЗЕ, е
ДКЕВР (сега КЕВР). С изменението на чл. 83, ал. 1, т. 6 и чл. 83, ал. 2, изр. 2
ЗЕ (в ред. след ДВ, бр. 54/2012 г., в сила от 17.07.2012 г.), законодателят
делегира от една страна на КЕВР правомощието (чл. 12, във вр. с чл. 2, ал. 1
ЗНА), да приеме нов, особен подзаконов нормативен акт – ПИКЕЕ. Подобна законова
делегация бе налице и в предходната редакция на тези разпоредби, но тя не се
отнасяше за случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена
ел.енергия и корекциите на сметки на потребители в тези случаи (Р 200-2013-II
т.о. Р 201-2013-II т.о., Р 38-2014-I т.о., Р 165-2009-II т.о., Р 104-2010-II
т.о., Р 26-2011-I т.о., Р 189-2011-II т.о., Р 79-2011-II т.о., Р 177-2011-II
т.о., Р 29-2011-II т.о., Р 57-2012-I т.о., Р 159-2013-II т.о. и Р 487-2012-IV
т.о.). В изпълнение на тази законова делегация, ДКЕВР прие ПИКЕЕ (Обн. ДВ, бр.
98/12.11.2013 г.). Последните обаче са отменени с обнародваното в ДВ, бр.
15/14.02.2017 г. и влязло в сила на същата дата решение № 1500/06.02.2017 г. на
ВАС, с изключение на чл.чл. 48-51, които са отменени след това, с обнародваното
в ДВ бр. 97/23.11.2018 г. и влязло в сила на 23.11.2018 г. решение №
2315/21.02.2018 г. на ВАС, като отмяната им има действие само занапред – от
влизането в сила на тези решения съответно на 14.02.2017 г. и на 23.11.2018 г. (чл.
194 и чл. 195, ал. 1 АПК, така и мотивите на ТР 2/2014 на ОСГТК на ВКС и Р
232-2016-VII о. на ВАС). Поради това същите ПИКЕЕ не са били приложими към
датата на процС.ната проверка на 28.11.2018 г., защото преди това на 23.11.2018
г. са били изцяло отменени, а новите ПИКЕЕ са приети след това и обнародвани в
ДВ, бр. 35 от 30.04.2019 г., като не им е придавано обратно действие. Тъкмо
напротив. Според §2 от ПЗР на същите, процедурите по преизчисляване на количС.тво
електричС.ка енергия, уведомяване, фактуриране и уреждане на финансовите
отношения с клиентите, които са започнали въз основа на констативни протоколи,
съставени до влизане в сила на тези правила, се довършват по реда, действал към
датата на съставяне на констативния протокол. Поради това също не са били
приложими към датата на процС.ната проверка на 28.11.2018 г.
От друга страна с
изменението на чл. 98а, ал. 1, т. 6 ЗЕ законодателят изрично вмени и
задължението на крайния снабдител/електроснабдителното дружС.тво да предвиди в
общите си условия за продажба на ел.енергия - ред за уведомяване на клиентите
си при извършване на корекция на сметка съгласно посочените правила по чл. 83,
ал. 1, т. 6 ЗЕ/ПИКЕЕ. Вярно е, че §199, ал. 2 ПЗР на ЗИДЗЕ (ДВ бр. 54/2012 г.,
в сила от 17.07.2012 г.) предвижда, че до приемането на подзаконови нормативни
актове и общи административни актове по приложението на тази нова уредба/до
привеждането им в съответствие с нея, се прилагат действащите, доколкото не
противоречат на закона. Действащите обаче горепосочени общи условия на
договорите за продажба на ел.енергия на ответника, одобрени с решението на
ДКЕВР с № ОУ-013/10.05.2008 г., не са нито подзаконов нормативен акт, нито общ
административен акт, а договор при общи условия. С изменението на чл. 98а, ал.
1, т. 6 ЗЕ, в сила от 17.07.2012 г., се предвиди като необходимо задължително
съдържание на същите и задължителното уреждане в тях на ред за уведомяване на
клиентите му при извършване на корекция на сметките им съгласно новите правила
по чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ. Такова изискване липсваше в по-старите редакции на
закона, както и в заварените от тази нова уредба – горепосочени общи условия на
ответника, одобрени с решението на ДКЕВР № ОУ-013 от 10.05.2008 г. Въпреки
неоснователните доводи за противното в отговора му, в чл. 28, ал. 2 от тези му
общи условия е предвидено само негово задължение за уведомяване на клиентите му
при корекция на сметките им, но не и ред за такова уведомяване при извършване
на корекция на сметката им съгласно ПИКЕЕ (Р 173-2015-II т.о.). Този извод не
търпи промяна от посоченото в отговора му решение № 118-2017-II т.о., нито от
посоченото в същия друго решение № 124-2019-III г.о., защото в тях са
разглеждани други общи условия на друг доставчик на ел.енергия и не са
задължителна съдебна практика (чл. 290, ал. 3 ГПК). Такъв
ред обаче в случая не е предвиден в одобрените с решението на ДКЕВР № ОУ-013 от
10.05.2008 г. и заварени от горепосочените законови промени - общи условия на
ответника, защото в чл. 28, ал. 2 от същите е предвидено само негово задължение
за уведомяване на клиентите му за корекция на сметките им, но не и ред за това при
корекция на сметката им в случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно
измерена ел. енергия съгласно ПИКЕЕ (Р 173-2015-II т.о.).
При това положение
следва да се приеме, че в случая към датата на процС.ната проверка не само не
са били налице действащи ПИКЕЕ, но и ответникът не е изпълнил задължението си
по чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ и в общите му условия за продажба на ел.енергия не е
предвиден ред за уведомяване на клиентите му при извършване на корекция на
сметките им съгласно ПИКЕЕ. Следователно, не е изпълнен фактичС.кият състав,
пораждащ правото му да коригира сметката на ищцата за посочения минал исков
период, при доказаното с метрологичната експертиза неточно отчитане на доставената
ел.енергия от електромера й (Р 173-2015-II т.о.). При това положение не може да
се приеме да е било налице за него посоченото в отговора му основание да
коригира сметката й за миналия исков период от 30.08.2018 г. до 28.11.2018 г. с
исковата сума от 656.90 лева, както е сторено с издадената на 11.06.2019 г.
фактура № ********** (л. 9). Само на това основание тази искова сума следва да
се приеме за недължима от ищцата, защото носещият тук доказателствената тежС.т
ответник, не доказа пълно и главно, да е налице посоченото по същС.тво в
отговора му основание/фактичС.ки състав за пораждане на претендираното от него
право/вземане да я получи. Поради това предявеният от ищцата отрицателен
установителен иск за признаване нС.ъщС.твуването на такова негово вземане за
същата сума, се явява основателен и следва да се уважи.
При този изход на
делото, само ищцата има право да й се присъдят сторените по същото разноски общо
от 350 лева, от които 50 лева внС.ена д.т. за производството и 300 лева платено
адвокатско възнаграждение (чл. 78, ал. 1 ГПК). Неоснователно е възражението на
пълномощника на ответника в молбата му по факса от 05.11.2019 г., за
прекомерност на това възнаграждение, защото е в минималния размер по чл. 7, ал.
2, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г., под който съдът не може да го намалява
поради прекомерност (чл. 78, ал. 5 ГПК).
Воден от горните
мотиви, Старозагорският районен съд
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ”Е. С.” Е., с ЕИК -, със седалище и адрС. на
управление -, -, че П.Б.С., с ЕГН **********, с адрС. ***, не му дължи сумата
от 656.90 лева, представляваща цената на 3398 кВтч електричС.ка енергия по фактура № **********/11.06.2019
г., с която е коригирана сметката й за миналия период от 30.08.2018 г. до 28.11.2018
г.
ОСЪЖДА
”Е. С.” Е. с п.а., да заплати на П.Б.С. с п.а., сумата от 350 лева разноски по
делото.
РЕШЕНИЕТО
може да бъде обжалвано пред Старозагорския окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните по делото.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: