Решение по дело №423/2018 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 281
Дата: 6 март 2018 г. (в сила от 23 януари 2019 г.)
Съдия: Мартин Рачков Баев
Дело: 20182120200423
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 29 януари 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№ 281

 

гр.Бургас, 06.03.2018г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

 БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46–ти наказателен състав, в публично заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди и осемнадесета година в състав:

                                                                     

                                 РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРТИН БАЕВ

 

 при участието на секретаря М.Р., като разгледа НАХД № 423 по описа на БРС за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по повод жалба на ЕТ „***” с ЕИК:***, срещу Наказателно постановление № 2575/29.11.2017г., издадено от Кирил Пологов – зам.Директор на ТД на НАП-Бургас, с което за нарушение на чл. 118, ал.1 ЗДДС вр. с чл. 25, ал.1, т. 1 от Наредба № Н-18/06г. на МФ, на основание чл.185, ал.1 от ЗДДС, на жалбоподателя е наложено административно наказание –„Имуществена санкция” в размер на 1000 лева

С жалбата се моли за отмяна на атакуваното наказателно постановление, като неправилно и незаконосъобразно. Изрично се посочва, че фактическите констатации в АУАН и НП отговарят да случилото се, но се твърди, че отговорността следва да се понесе от служителя в търговския обект, който не е издал касова бележка, а не от едноличния търговец, стопанисващ обекта. В тази връзка се допълва, че последният не е бил в обекта по време на проверката, а се е намирал в чужбина, както и че е осигурил всичко необходимо за законосъобразното изпълнение на задълженията на служителя, но само поради неговото поведение се е стигнало до извършване на нарушението.

В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован се представлява от пълномощник - адв. Здравко Радулов – БАК, който поддържа жалбата по изложените в нея доводи. Акцентира, че отговорността за извършване на административни нарушения е лична и доколкото фискалната касова бележка не е била издадена от продавача – то той следва да понесе административнонаказателната отговорност за деянието си. Пледира за отмяна на НП.

За Административнонаказващият орган, се явява юрисконсулт Стоилова, надлежно упълномощена, която оспорва жалбата. Акцентира върху обстоятелството, че нарушението е безспорно установено и доказано, като счита, че при издаването на АУАН и НП са спазени всички законови изисквания. Подчертава, че в действащите нормативни правила и в частност Наредба Н-18/06г. на МФ изрично е предвидена възможността за носене на отговорност и от търговците. В заключение моли за потвърждаване на наказателното постановление.

Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН, доколкото видно от разписката на л. 7 гръб, НП е връчено на нарушителя на 03.01.2018г., а жалбата срещу него е депозирана на 09.01.2018г. Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е частично основателна, макар и не изцяло по изложените от жалбоподателя доводи, като съдът след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за установено следното:

На 06.10.2017г., около 16:25 часа св. М.П. – инспектор по приходите в ТД на НАП-Бургас посетил търговки обект – магазин за риба, находящ се в гр. ***, ул. „***” № 9, стопанисван от ЕТ „***”. Свидетелят извършил контролна покупка на един килограм „чернокоп” на стойност 8,00 лева, като бил обслужен от продавач-консултант Ц.Х., който приел плащането и предал на свидетеля закупената от него стока, но не му издал фискална касова бележка, нито касова бележка от заверен кочан с касови бележки. Служителят на НАП се легитимирал, след което започнал проверка. В хода на проверката се установило, че обектът разполага с функциониращо фискално устройство – „Datecs DP-15 KL” с номер на фискалната памет - № 02329094. Била разпечатана контролна лента от фискалното устройство, от която се установило, че въпросната покупко-продажба не е отчетена в устройството.

За горните констатации св. П. съставил протокол за извършена проверка (л.10-15) и поканил представител на едноличния търговец да се яви на 17.10.2017г. в ТД на НАП-гр. Бургас, за представяне на допълнителни документи и съставяне на АУАН. В посочения ден в ТД на НАП едноличният търговец се явил лично и в негово присъствие бил съставен АУАН с №F355742/17.10.2017г., в който горните факти били квалифицирани като нарушение по чл. 118, ал.1 ЗДДС, вр. с чл. 25, ал.1 от Наредба № Н-18/2006г. на МФ. Търговецът подписал акта без възражения и получил препис от него.

Съдържанието на съставения АУАН било пренесено в издаденото на 29.11.2017г. НП, като АНО също счел че с действията си едноличният търговец е осъществил състава на чл. 118, ал.1 ЗДДС, вр. с чл. 25, ал.1, т. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ, поради което и на основание чл. 185, ал.1 ЗДДС му наложил „Имуществена санкция” в размер на 1000 лева.

Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото материали по АНП, както и гласните и писмени доказателства събрани в хода на съдебното производство, които са безпротиворечиви и кредитирани от съда изцяло. Като цяло жалбоподателят не оспорва изложените факти, а счита, че с оглед конкретиката административното нарушение е допуснато от неговия служител, поради което и той следва да поне отговорността за това.

Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и относно справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:

Наказателното постановление е издадено от оправомощено за това лице - Кирил Пологов – зам. Директор на ТД на НАП-Бургас, а АУАН съставен от компетентен орган, видно от приобщеното към материалите по делото копие на Заповед № ЗЦУ - 1582/23.12.2015 г. на Изпълнителния директор на НАП.

Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Правилно са посочени нарушените материалноправни норми. В случая не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на административнонаказателното производство против него.

Фискалните касови бележки, редът и начинът за тяхното издаване са регламентирани в чл. 118 от ЗДДС и в Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства /обн. ДВ, бр. 106 от 2006 г./. Съгласно чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Получателят е длъжен да получи фискалния или системния бон и да ги съхранява до напускането на обекта. Прилагането на цитираната разпоредба от ЗДДС, редът и начинът за издаване на фискални касови бележки, както и минималните реквизити на фискалните касови бележки се определят с Наредба № Н-18/2006 г. Законовата норма е доразвита в разпоредбата на чл. 25, ал.1 от Наредбата, съгласно която независимо от документирането с първичен счетоводен документ задължително се издава фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД за всяка продажба на лицата: 1. по чл. 3, ал.1 - за всяко плащане с изключение на случаите, когато плащане то се извършва чрез кредитен превод, директен дебит или чрез наличен паричен превод или пощенски паричен превод по чл. 3, ал.1.; 2. по чл. 3, ал.2 - за всяко плащане, включително за платените чрез кредитен превод, директен дебит или чрез наличен паричен превод или пощенски паричен превод по чл. 3, ал.1. От анализа на цитираните разпоредби е видно, че фискална касова бележка се издава при извършване на плащането, като търговецът е длъжен едновременно с получаване на плащането да предостави на клиента издадената фискална касова бележка, защото тя е доказателство за извършеното плащане.

В случая констатациите на контролните длъжностни лица, че към момента на продажбата касов бон не е издаден, са безспорно установени. От същите е извършена покупка на стока на стойност 8,00 лева и след извършеното плащане в брой, касов бон за продажбата не е издаден, въпреки че в обекта е бил наличен регистриран, включен и технически изправен ЕКАФП, поради което и правилно е била ангажирана административнонаказателната отговорност на търговеца. Изрично в този смисъл е практиката на касационната инстанция, като например - Решение № 1839 от 8.11.2017 г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. № 2466/2017г.

Единствените възражения на жалбоподателя, поддържани пред настоящата инстанция, са свързани с това, че доколкото продавачът е физическото лице, което не е издало касова бележка – то именно той следва да понесе отговорността, а не едноличния търговец. Съдът намира така наведените доводи за неоснователни. Както от анализа на нарушените правни норми, така и от безпротиворечивата съдебна практика, примерно – Решение № 741 от 20.04.2017г. на АдмС-Бургас по  к.н.а.х.д. № 586/2017г. се установява, че издаването на касова бележка е нормативно установено задължение на субектите, стопанисващи и/или управляващи търговски обекти, което следва да се изпълнява при съответните предпоставки. Отговорността на едноличния търговец е обективна, доколкото същата се ангажира за виновното действие или бездействие на лицата, чрез които се осъществява обслужващата го дейност в нарушение на закона. Именно поради тази причина е напълно ирелевантно дали търговецът е бил в чужбина към датата на деянието или не. Същият е длъжен по всяко време при осъществяване на търговската си дейност да подбере персонал, който непрекъснато да контролира, като в случай на допуснато от служителите му нарушение – в предвидените от закона случай (сред които безспорно е и настоящия) да понесе отговорността за това.

С оглед всичко горепосочено, съдът счита, че в конкретния случай извършеното нарушение е безспорно доказано, като не са налице предпоставки за квалифициране на установеното нарушение като "маловажен случай". Касае се за спазване на фискална дисциплина, посредством която се обезпечава защитата на фиска, която не може да бъде заобикаляна посредством института на маловажния случай. Отделно от това конкретния случай не се отличава с нищо от останалите такива, поради което и прилагането на чл. 28 ЗАНН би било необосновано.

Съдът намира обаче, че въпреки правилното установяване на нарушението, неправилно АНО е индивидуализирал размерът на имуществената санкция, която следва да се наложи на жалбоподателя.

Нормата на  чл. 185 ал.1 ЗДДС предвижда за конкретното нарушение на юридическо лице или едноличен търговец, който не издаде документ по чл. 118, ал. 1 ЗДДС, да се налага имуществена санкция в размер от 500 до 2000 лв. По делото липсват доказателства, а дори и твърдения от страна на АНО, за предишни нарушения от страна на едноличния търговец. Липсват посочени конкретни обстоятелства, които са мотивирали АНО да определи точно този размер на санкцията. Наложената в случая санкция в размер 1000 лв., по мнение на настоящия състав, се явява завишена предвид обществената опасност на нарушителя и тежестта на нарушението, което е първо такова. Предвид изложеното НП следва да се измени в частта му относно размера на наложеното наказание, като според настоящият състав адекватно на извършеното деяние и степента на обществена опасност на нарушителя се явява наказание „Имуществена санкция” в минималния размер предвиден в закона, а именно 500 лв.

 

Така мотивиран, на основание чл.63, ал.1, предл.2 ЗАНН, Бургаският районен съд

 

Р  Е  Ш  И :

 

ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 2575/29.11.2017г., издадено от Кирил Пологов – зам.Директор на ТД на НАП-Бургас, с което за нарушение на чл. 118, ал.1 ЗДДС вр. с чл. 25, ал.1, т. 1 от Наредба № Н-18/06г. на МФ, на основание чл.185, ал.1 от ЗДДС, на ЕТ „***” с ЕИК:*** е наложено административно наказание –„Имуществена санкция” в размер на 1000 лева, като НАМАЛЯВА размера на наложената санкция от 1000 лв. на 500 лв. (петстотин) лева.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр.Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.

ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.

 

 

                                                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: М.Баев

 

Вярно с оригинала: М.Р.