РЕШЕНИЕ
№ 70
гр. Габрово, 02.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на двадесет и шести
ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Диана Василева
Членове:Полина Пенкова
Габриела Б. Илиева
при участието на секретаря В. Й. Венкова
в присъствието на прокурора Ж. Хр. Ш.
като разгледа докладваното от Диана Василева Въззивно частно наказателно
дело № 20254200600228 по описа за 2025 година
С определение № 180 от 28.07.2025г. постановено по чнд № 521 по
описа за 2025г. на Габровски районен съд на основание чл.27, ал.1 от НК е
присъединено изцяло наложеното на осъдения П. Д. М. наказание лишаване от
свобода в размер на четири години по присъда по нохд № 906/2023г. по описа
на РС- Габрово, влязла в сила на 14.11.2024г. към неизтърпяната част от
наказанието от седем години лишаване от свобода, наложено с определение по
чнд № 1526/2023г. по описа на РС- Стара Загора, влязло в сила на 02.02.2024г.
Определен е първоначален строг режим за изтърпяване на
присъединеното наказание.
Срещу определението е подадена частна въззивна жалба от адв. П., като
защитник на осъдения П. Д. М.. В жалбата се навежда довод за
незаконосъобразност на съдебния акт. В акта нямало мотиви относно това
защо съдът е приложил възможно най- тежкия резултат.Съдът едностранчиво
и превратно е взел предвид обстоятелството, че изпълнението на присъдата от
седем години лишаване от свобода било започнало след дванадесет години от
влизането й в сила, което било изцяло в ущърб на осъденото лице. Формално
1
бил определен и режима на изтърпяване на присъединеното наказание.
Следвало да се отбележи, че дори и лицето да не е започнало да търпи
наложеното му наказание от седем години лишаване от свобода по присъда,
влязла в сила през 2010г., то през този целия период на укриване нямало
данни той да е извършвал други престъпления, говорело за това, че
обществената му опасност явно не е толкова висока. Дори и укривайки се той
бил се вписал в обществото, спазвайки нормите на поведение. С това бил
успял да се превъзпита, с което била постигната реално специалната
превенция. Тези факти не били обсъдени от районния съд.
Направено е искане за отмяна на обжалвания съдебен акт и
постановяване на нов, с който да се уважи молбата.
В съдебно заседание представителят на Габровска окръжна прокуратура
оспорва жалбата и предлага да се потвърди първоинстанционния съдебен акт,
като правилен и законосъобразен, като излага подробно доводи за това.
Осъденото лице и защитника му поддържат въззивната жалба и молят
същата да бъде уважена.
При реализиране правото си на последна дума осъдения М. моли да се
присъедини по- малко от наложеното му наказание по втората присъда.
Въззивният съд, в настоящия си състав, разгледа въззивната жалба с
излоЖ.те в нея доводи, взе предвид становището на страните в процеса и
извърши цялостна служебна проверка на определението на районния съд,
намира за установено следното:
Делото пред първоинстанционния съд е образувано по молба на
осъденото лице П. М. за прилоЖ.е на чл.27 от НК по отношение на влезли в
сила присъди, като наложеното му наказание по присъда по нохд №906/2023г.
да се присъедини отчасти към неизтърпяната част от наложеното му
наказание по чнд № 1526/23г. на РС Стара Загора.
От прилоЖ.я по делото бюлетин за съдимост на осъдения П. Д. М. се
установява, че същият е осъждан многократно за престъпления от общ
характер. Последните му осъждания са както следва:
С присъда по нохд № 1502/2007г. на РС Стара Загора, влязла в сила на
02.07.2008г. е осъден за престъпление по чл.183, ал.4 от НК на шест месеца
лишаване от свобода, което да търпи при първоначален общ режим и
2
Обществено порицание;
С присъда по нохд № 1964/2008г. на РС- Стара Загора, влязла в сила на
23.07.2010г. е осъден за престъпление по чл.159б, ал.2 във вр. с ал.1 във вр.с
чл.159а, ал.2, т.6 и чл.20, ал.2 от НК на седем години лишаване от свобода при
първоначален строг режим и глоба в размер на 10 000лв.
С определение по чнд № 1526/2023г. по описа на РС Стара Загора,
влязло в сила на 02.02.2024г. на основание чл.25, ал.1 във вр.с чл.23, ал.1 от
НК е наложено общо наказание по присъди по нохд №1502/2007г. и по нохд №
1946/2008г. на РС Стара Загора от седем години лишаване от свобода, което
да търпи при първоначален строг режим и са присъединени наказанията
обществено порицание и глоба от 10 000лв.
С присъда по нохд № 906/2023г. на РС Габрово, влязла в сила на
14.11.2024г. за престъпление по чл.339, ал.1 от НК е осъден на четири години
лишаване от свобода, при първоначален строг режим. Престъпното деяние е
извършено на 11.10.2022г.
От приложената по делото справка от затвора гр.Варна се установява, че
осъдения П. М. търпи определеното му общо наказание от седем години
лишаване от свобода, налоЖ. му по присъди по нохд № 1502/2007г. и по нохд
№ 1946/2008г., като началото на изпълнението е 11.10.2022г..
При така установените фактически обстоятелства правилно съдът е
приел, че е налице хипотезата на чл.27, ал.1 от НК.
Съгласно задължителните указания, дадени в Постановление №2/70г. на
Пленума на ВС, изм. и допълнено с Постановление№6/83г. и постановление
№7/87г. размерът на неизтърпяното наказание по чл.27 от НК се определя към
момента на извършване на второто престъпление. Неизтърпяно е както това
наказание, чието изтърпяване е започнало, но не е приключило, така и това,
чието изтърпяване все още не е започнало, но е подлежало на изпълнение.
Безспорно е, че присъдата по първото осъждане е влязла в сила преди
извършване на второто по време престъпление. Изпълнението на наказанието
от седем години лишаване от свобода по първото осъждане е започнало на
11.10.2022г.,т.е. към момента на извършване на второто по време
престъпление изобщо не е било започнало изпълнението и няма неизтърпяна
част от наказанието по първото престъпление.
3
Горните обстоятелства, макар и лаконично, са описани в
първоинстанционния съдебен акт, поради което не може да се приеме, че
същият е необоснован или че липсват мотиви по отношение на това към коя
неизтърпяна част от наказанието по първата присъда е присъединено това по
последната присъда.
При прилагане на чл.27, ал.1 от НК на съда е предоставено правото да
прецени дали да присъедини към неизтърпяното наказание по първата
присъда изцяло или отчасти наказанието по второто осъждане. Районният съд
е изложил подробни мотиви по каква причина присъединява изцяло
наказанието по втората присъда към определеното общо наказание по първата
присъда. Настоящият въззивен състав напълно споделя излоЖ.те в тази насока
доводи. Видно от данните за съдимост на осъденото лице е, че същият е
осъждан многократно за престъпления от общ характер, което го определя
като лице с криминално проявени навици. Наред с това, видно от данните по
делото е, че наложеното му наказание от седем години лишаване от свобода за
тежко умишлено престъпление, не е било приведено в изпълнение повече от
десет години, което се е дължало на умишлено препятстване от страна на П.
М.. Това сочи на по- високата степен на обществена опасност на личността му.
Отчитайки данните за личността на осъденото лице, както и степента на
обществена опасност на престъпните деяния, предмет на настоящото
производство, настоящият съдебен състав намира, че напълно обосновано и
законосъобразно районният съдът е присъединил изцяло към неизтърпяната
част на наказанието от седем години лишаване от свобода наказанието по
последващата присъда от четири години лишаване от свобода, като следва да
се посочи, че това е към момента на извършване на деянието по последното
осъждане- 11.10.2022г. , към който момент наказанието по първата присъда не
е било започнато да се търпи, но е подлежало на изпълнение. Или осъденото
лице ще следва да търпи по посочените присъди общо наказание от
единадасет години лишаване от свобода. Правилни са изводите на съда, че
именно по този начин ще се постигнат по най- ефективен начин целите на
наказанието, визирани в чл.36 от НК.
Пред въззивната инстанция се представят множество писмени
доказателства, касаещи семейното полоЖ.е на осъдения и поведението му в
затвора, след привеждане в изпълнение на присъдата от седем години
4
лишаване от свобода. Настоящият съдебен състав намира, че представените
писмени доказателства не променят установените фактически обстоятелства и
направените въз основа на тях изводи за цялостно присъединяване на
наказанието по втората присъда към това от седем години лишаване от
свобода. Представените писмени доказателства, свързани с поведението на
осъдения при изтърпяване на наказанието от седем години лишаване от
свобода, биха могли да послужат при едно последващо решаване на въпроса
за УПО. При прилагане нормата на чл.27 от НК се вземат предвид
обстоятелствата, относими към момента на извършване на деянието по
второто осъждане, а не към момента на постановяване на съдебния акт.
Настоящия въззивен състав намира за основателна жалбата единствено
по отношение възраЖ.ето за неправилно определен първоначален режим на
изтърпяване на присъединеното наказание от четири години лишаване от
свобода, а именно строг.
Пред въззивната инстанция се представи Заповед №781 от
18.09.2025г.на Началник затвора гр.Варна, с която е заменен режима на
изтърпяване на наказанието на осъдения П. М. от „строг“ в „общ“. При това
настоящият съдебен състав намира, че по отношение на присъединеното
наказание от четири години лишаване от свобода също следва да се определи
„общ“ режим, в който смисъл следва да се измени първоинстанционния
съдебен акт.
В останалата й част въззивната жалба следва да се остави без уваЖ.е, а
определението на районния съд- да се потвърди като правилно и
законосъобразно.
Водим от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Определение № 180 от 28.07.2025г.постановено по чнд №
521 по описа за 2025г. на Габровски районен съд в частта, с която е определен
първоначален „строг“ режим на изтърпяване на присъединеното наказание от
четири години лишаване от свобода, като определя наказанието да се търпи
при първоначален „общ“ режим.
Потвърждава определението в останалата му част.
5
Решението не подлежи на жалба или протест.
За изготвянето му да се съобщи писмено на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6