ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 737
гр. Бургас, 20.07.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесети юли
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Красимира Т. Донева
при участието на секретаря Жанета Здр. Кръстева
в присъствието на прокурора Румяна Ив. Славова
като разгледа докладваното от Красимира Т. Донева Частно наказателно дело
№ 20232100200814 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 437 и сл. от НПК, вр. чл. 70, ал. 1 от НК
и е образувано по постъпила молба от осъдения П. М. Л. за условно
предсрочно освобождаване от изтърпяване на останалата част от наложеното
му наказание лишаване от свобода.
В съдебно заседание представляващият Началника на Затвора – гр.
Бургас поддържа неоснователността на молбата по изложените доводи в
депозираното пред съда становище. Излага съображения, че не е налице
втората изискуема предпоставка за условно предсрочно освобождаване,
поради дисциплинарната история на осъдения и нефинализиран корекционно-
възпитателен процес. Счита, че целите на наказанието не са постигнати, тъй
като дефицитните зони не са се променили и по отношение на тях
корекционната работа следва да продължи в условията на лишаване от
свобода. Предлага молбата на осъдения Л. да не се уважава.
Представителят на БОП дава становище за неоснователност на искането
поради липса на кумулативно предвидените в закона предпоставки за
допускане на института на условно предсрочно освобождаване. Излага
съображения, че целите и задачите в корекционно-поправителната работа не
са постигнати в планираната степен. Според прокурора категорично
отсъстват доказателства за поправяне на осъденото лице в условията на
лишаване от свобода, като се аргументира и с наложените дисциплинарни
1
наказания – последното от началото на тази година.
Осъденият П. М. Л. участва в производството лично, поддържа молбата
си. Изразява съжаление за постъпката си и моли съда да го освободи условно
предсрочно от изтърпяване на останалата част от наказанието лишаване от
свобода, за да си живее живота.
Служебният защитник изразява убеденост, че осъденият вече се е
поправил и превъзпитал. Излага твърдения, че по време на наказанието е
работил, повишавал образователния си ценз и спазвал вътрешния ред на
затвора, както и че е намаляла оценката му за риск от рецидив при
атестирането. С такива аргументи предлага молбата за условно предсрочно
освобождаване да бъде уважена.
Съдът, след като изслуша становищата на страните и като прецени
поотделно и съвкупно събраните по делото доказателства, прие за установено
следното:
Лишеният от свобода П. М. Л. е роден на ******* г. в гр. *****, с
постоянен адрес в с. В., *****, *****, със завършен **** клас, ******.
Употребявал *********, като криминализацията е обусловена от въздействие
на алкохол. За първи път е в затвора. Считано от 09.10.2017 г. търпи
наказание от седем години лишаване от свобода, наложено му с Присъда №
263/06.11.2018 г. по НОХД № 438/2018 г. по описа на Окръжен съд – Бургас,
изменена с Решение № 194/21.02.2020 г. по ВНОХД № 236/20219 г. по описа
на Апелативен съд – Бургас, за престъпление по чл. 115 от НК. Със Заповед
БС № 100/01.06.2021 г. първоначално постановеният строг режим на
изтърпяване на наказанието е заменен с общ.
Л. е бил трудово ангажиран, както следва: в корпуса на затвора като
хигиенист; като бакар; в бригада „Хамути“ като работник в затворническата
кухня; в затворническата кухня на ЗООТ „Житарово“ /след допускане на
дисциплинарно нарушение е бил спрян от работа и преместен в ЗООТ
„Дебелт-1“ на 25.11.2021 г./; от 31.01.2022 г. е бил назначен на платен труд на
външен работен обект „Промет Стийл“, като на 01.03.2022 г. е бил спрян от
бригадата по негова молба, след което полагал доброволен труд в салона на
групата, но отново отказал трудов ангажимент; на 05.04.2022 г. е бил
преместен в ЗООТ „Строител“, където е работил на доброволен принцип като
хигиенист, но след допускане на ново дисциплинарно нарушение, свързано с
2
употреба на наркотици, е бил преразпределен отново в ЗООТ „Дебелт-1“ на
21.07.2022 г., където се намира понастоящем; в ЗООТ „Дебелт-1“ последно е
полагал доброволен труд като хигиенист в коридора на групата в периода
декември 2022 г. – февруари 2023 г., след което се е отказал да полага
доброволен труд.
Л. се е включвал в организираните спортни мероприятия. В
специализираната програма „Подготовка за живот на свобода“ не е бил
включен, поради малкия остатък на наказанието „лишаване от свобода“.
Поведението на л. св. П. М. Л. не е изцяло съобразено с изискванията.
Склонен е да действа импулсивно, като омаловажава последствията от
собствените действия. За периода на изтърпяване на наказанието има седем
наложени дисциплинарни наказания, сред които: на 26.02.2019 г. за употреба
на високорисково наркотично вещество – марихуана /коноп/ и последно на
24.01.2023 г. за притежание на неразрешена вещ – в двугодишния срок от
изтърпяване на последното наказание, съобразно разпоредбата на чл. 109, ал.
2 от ЗИНЗС, който срок не е изтекъл понастоящем. Награждаван е веднъж
през 2019 г. с писмена похвала за усърдие в трудовата му дейност.
Лишеният от свобода Л. се отнася с необходимото уважение към
затворническата администрация. Демонстрира толерантност и търпимост към
останалите лишени от свобода, но е склонен да влиза в междуличностни
конфликти с тях при разминаване на гледните точки.
Остава му да изтърпи още 4 месеца и 16 дни, отчитайки времето на
положения труд и фактическото изтърпяване до момента. Следователно може
да се направи обоснован извод, че към настоящия момент е налице първата от
кумулативно предвидените в чл. 70, ал. 1 от НК предпоставки за прилагане
института на условно предсрочното освобождаване, а именно лишеният от
свобода Л. е изтърпял повече от ½ от срока на наказанието, наложено му с
посочената по-горе присъда.
За отчитане на поправителното въздействие от престоя му в затвора, на
лишения от свобода Л. многократно са били извършвани оценки на риска от
рецидив и вреди. Първоначалната оценка на риск от рецидив е изготвена през
2020 г. и е била във средни параметри – 54 точки. Рискът от вреди е
определен като среден по отношение на обществото/познат пълнолетен от
извършване на насилствено деяние. Рискът от вреди по отношение на
3
персонала, останалите лишени от свобода и него самия е определен като
нисък. Като проблемни зони в най-големи нужди са идентифицирани:
отношение към правонарушението, образование и обучение, злоупотреба с
алкохол и умения за мислене. В този смисъл целите на първоначалното
индивидуално планиране за изпълнение на наказанието са били: да осъзнае
факторите, допринесли за извършване на правонарушението, да преосмисли
вината си и да изгради самокритичност; повишаване на образователния ценз;
справяне със злоупотребата с алкохол, осъзнаване на вредите и последствията
от злоупотребата с алкохол и връзката с криминалното поведение; развиване
на умения за мислене в градивна и позитивна посока и законосъобразно
поведение, да осъзнае същността на правните норми и да развие умение за
намиране на алтернативи за решаване на проблемите. При следващата втора
атестация през 2021 г. стойността на оценката на риска не търпи положителна
промяна спрямо първоначалната – 54 точки. През 2022 г. е изготвена трета
оценка на риска от рецидив и вреди, при която е отчетено минимална
промяна на стойностите – от 54 точки на 52 точки. Отчетени са незначителни
промени в зоните трудова заетост и злоупотреба с наркотици. Рискът от
рецидив остава среден. Рискът от вреди също остава среден по отношение на
обществото/познат пълнолетен от извършване на насилствено деяние. Рискът
от вреди по отношение на персонала, останалите лишени от свобода и него
самия е определен като нисък. При настоящата оценка от 2023 г. е отчетено
минимално понижаване на общите стойности в сравнение с предходния
атестационен период – от 52 точки на 50 точки поради понижаване в зоните
отношение към правонарушението и трудова заетост. Рискът от рецидив
остава среден. При съпоставяне на резултатите от настоящата последна
оценка на риск от рецидив и вреди с предишните, с необходимост от
корекционно въздействие остават същите зони: отношение към
правонарушението; образование и обучение; злоупотреба е алкохол; умения
за мислене. Отчетено е следното развитие в проблемните зони:
- отношение към правонарушението – в известна степен Л. приема
отговорността за извършеното престъпление, но се оправдава с употребеното
количество алкохол. Донякъде разбира факторите, допринесли за извършване
на правонарушението, но в недостатъчна степен. Налице е самокритичност –
изразява съжаление за извършеното деяние. Мотивацията за промяна на
криминалното поведение е заявена, но се наблюдават нагласи, в подкрепа на
4
криминалното поведение.
- злоупотреба с алкохол – лишеният от свобода счита прекомерната
употреба на алкохол за проблем, свързан с извършеното деяние, но не е
категоричен, че изцяло ще преустанови употребата в условията на свобода.
- умения за мислене – по отношение на тази зона не се отчита промяна.
Не разпознава проблемите, среща трудности при решаването им по
законосъобразен начин. Не осъзнава последствията, мисли за тях след
настъпването им. Донякъде разбира вижданията на другите хора. Склонен е
да действа импулсивно, като отключващите фактори са злоупотреба с
алкохол и възникване на междуличностен конфликт.
От последната експертна оценка на актуалното психично и емоционално
състояние, се установява, че като личност лишеният от свобода Л. е
емоционално овладян и устойчив, но със завишена самооценка. Отчетено е от
инспектора-психолог, че изследваното лице има по-скоро позитивна нагласа
към криминалното поведение и правонарушенията, като това е проблем,
който пречи на корективните дейности и на постигането на желания ефект от
тях. Самокритичността по отношение на собствените поведенчески изяви е
формално заявена и е възможно да използва защитни и психологични
механизми, като например рационализацията, за да оправдае извършеното
правонарушение. Препоръчано е, съществуващите социални и адаптивни
умения допълнително да бъдат развити, за да се увеличат шансовете за
успешна реинтеграция и намаляне на риска от рецидивизъм.
Съгласно разпоредбата на чл. 70, ал. 1 от НК, за да се приложи
институтът на условно предсрочното освобождаване, осъденият следва да е
дал доказателства за своето поправяне. Доказателства за поправянето са
всички обстоятелства, които сочат за положителната промяна у осъдения по
време на изтърпяване на наказанието, посочени в чл. 439а от НПК, като
доброто поведение, участието в трудови, образователни, обучителни,
квалификационни или спортни дейности, в специализирани програми за
въздействие, общественополезни прояви. Доказателствата за поправянето се
установяват от оценката на осъдения по чл. 155 от ЗИНЗС, работата по
индивидуалния план за изпълнение на присъдата по чл. 156 от същия закон,
както и всички други източници на информация за поведението на осъдения
по време на изтърпяване на наказанието.
5
Установените по делото обстоятелства водят до извода за
неоснователност на молбата. Безспорно е доказана единствено първата от
кумулативно предвидените в чл. 70, ал. 1 от НК предпоставки за допускане на
условно предсрочно освобождаване на осъдения Л. – изтърпяването на не по-
малко от половината от наложеното му наказание. Не е налице втората
установена от закона предпоставка, въвеждаща изискване за доказано добро
поведение на осъдения, до такава степен, която да позволи преценка за
постигнато поправяне. Доказателство са множеството извършени нарушения
на правилата за дисциплината и вътрешния ред, констатирана е и употреба на
ПАВ в условията на затвора, което безразсъдно и рисково поведение в
условията на контролираната среда сочи на формално заявена мотивация за
промяна в условията на свобода. Наблюдава се и непостоянство в трудовата
ангажираност. Резултатите от проведената последна оценка на риска, според
настоящия състав, не сочат на завършен корекционен ефект. На този етап
заложените в плана на присъдата цели по отношение на дефицитните зони не
са постигнати, тъй като в зоната „отношение към правонарушението“ се явява
все още недоразвита критичността на л. св. Л. към факторите, допринесли за
криминалното му поведение. Лишеният от свобода е склонен да действа
импулсивно, като отключващите фактори са злоупотреба с алкохол и
възникване на междуличностен конфликт. Не е констатирана категорична
нагласа за преустановяване на употребата на алкохол в условията на свобода.
Със запазени стойности е „зоната умения за мислене“, която продължава да е
дефицитна по отношение разпознаване и решаване на проблемите по
законосъобразен начин и осъзнаване в дълбочина на последствията от
постъпките. Самокритичността на Л. по отношение на собствените
поведенчески изяви е формално заявена и е възможно да използва защитни и
психологични механизми, като например рационализацията, за да оправдае
извършеното правонарушение.
Предвид горното настоящият състав намира, че отчетените резултати и
цялостното поведение на осъдения Л. в пенитенциарното заведение не могат
да мотивират извод за неговото поправяне. Налице е необходимост от
продължаване на ефективно изтърпяване на наказанието лишаване от свобода
и корекционното въздействие върху осъдения в посока повишаване на
уменията за мислене, както и в посока допълнително развиване на
съществуващите социални и адаптивни умения, за да се увеличат шансовете
6
за успешна реинттеграция и съответно да се намали рискът от рецидивизъм.
С оглед на горното, съдът намира, че положените от осъденото лице
усилия във време на изтърпяване на наказанието са недостатъчни и не са
довели до неговото поправяне. Не е налице втората предпоставка по чл. 70,
ал. 1 от НК, поради което молбата на осъдения за условно предсрочно
освобождаване следва да бъде оставена без уважение.
Предвид изложеното и на основание чл. 440, ал. 1 от НПК, Бургаският
окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на П. М. Л., с ЕГН **********, за
условно предсрочно освобождаване от остатъка на наказанието лишаване от
свобода, наложено му с Присъда № 263/06.11.2018 г. по НОХД № 438/2018 г.
по описа на Окръжен съд – Бургас, изменена с Решение № 194/21.02.2020 г.
по ВНОХД № 236/20219 г. по описа на Апелативен съд – Бургас.
Определението подлежи на обжалване от осъдения и от Началника на
Затвора – Бургас, и на протестиране от прокурора по реда на Глава двадесет и
втора от НПК в 7 – дневен срок от днес пред Апелативен съд – Бургас.
Препис от настоящото определение да се изпрати на Началника на
Затвора – Бургас за сведение.
Съдия при Окръжен съд – Бургас: _______________________
7